РЕШЕНИЕ
№325/24.2.2020г. 2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На единадесети февруари Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5891
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Ч.Й. с ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител адв. Ю.Й. от ВАК, против
Наказателно постановление 19-0819-005259, издадено на 03.10.2019г. от
Началник група към ОД на МВР -Варна, сектор Пътна полиция - Варна, с
което са му наложени : 1/.административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста
/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП ; 2/.административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП; 3/.административно
наказание „глоба“ в размер на 10 /десет / лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП и 4/.административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет / лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяната на НП. Излага
се твърдения, че НП е постановено в разрез с материалния и процесуалния
закон, при неправилен анализ на събрания доказателствен материал и при
допуснати процесуални нарушения, от категорията на абсолютните. Твърди се, че на възз.не е
подаван по надлежния ред сигнал за спиране от контролните органи, а след като е
спрял на кръстовище регулирано със светофарна уредба е бил изведен от
автомобила си, без да му е разяснено поради каква причина и е бил отведен във
Второ РУ на ОД на МВР Варна. Акта не бил предявяван на възз.
и съответно му било нарушено правото да се запознае за какво е инициирано административното
производство. Подаването на звуков и светлинен сигнал не било уредено в ЗДвП и
правилника. В този смисъл устното разпореждане към Й. да спре вдясно по посока
на движението по своята същност било сигнал за спиране подаден от контролен
орган по ЗМВР, а не от контролен орган от ЗДвП.
С допълнително писмено становище, адв.Й.
излага допълнителни аргументи, че АУАН не бил връчен на възз.,
като не му бил представен и препис от същия. Излагат се аргументи, че
неспирането при подаването на светлинен и звуков сигнал не съставлява нарушение
чл.103 от ЗДвП. Сочи се, че по т.3 и т.4 НП било противоречиво. Сочи се че
описаното нарушение по пункт две било противоречиво.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, а се представлява от своите процесуални представители – адв.Й. и адв.В., които поддържат
жалбата. В пренията си по съществото на делото двамата адвокати пледират за
отмяна на НП.
Според адв.В. на възз. не е отправен
сигнал по законоустановените начини от полицейски
служител. Твърди, че от излъчените в с.з. записи било видно, че не бил подаван
светлинен и звуков сигнал. Визират се противоречия в показанията на
полицейските служители. По отношение на второто нарушение -отказал да предаде
документите си или осуетява извършването на проверката, счита, че алтернативното
посочване на нарушение съставлявало процесуално нарушение от категорията на
абсолютните, което не би могло да бъде санирано в
съдебно заседание. Твърди се, че не би могло да бъде осуетена една проверка,
ако тя не е започната, като такава. В този смисъл, адв.В.
пледира НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В пренията си по съществото на
делото, адв.Й. също пледира за отмяна на НП на
изложените в жалбата основания. Излага и допълнителни аргументи,че обвинението
е недоказано.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. В пренията си по
съществото на спора, процесуалния представител на ОД на МВР-Варна изразява
становище, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира и
за присъждане на юрисконсултско възнагрждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът В.Ч.Й. е правоспособен водач от
1993г., като притежава СУМПС за категория „С“, „В“,, „ М“, „АМ“ и „ТКТ“. През 1996г.
срещу него били издадени и влезли в сила две наказателни постановления за нарушения
на ЗДвП. През 2018г. и през м.февруари 2019г. срещу него били съставени и
фишове за нарушение чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На 03.08.2019г.,
малко преди 22.30 ч. възз. управлявал собственият си лек автомобил марка
и модел „Тойота Рав 4“ с рег. №В4959РР в гр.Варна по
бул.“Сливница“, посока бул.“Осми Приморски полк“. В автомобила му на предната
дясна седалка се возила неустановена по делото жена.
По същото
време св.С.Д. и св.К.Й. се намирали на площад „Севастопол“. Двамата работели
като таксиметрови шофьори и изчаквали клиенти, като автомобилите им били
паркирани един след друг, в дясно посока сградата на Община Варна, на
обособените за това места. Между двата таксиметрови автомобила имало
разстояние, но същото не било достатъчно за паркиране на друг лек автомобил.
Докато се
движел по бул.“Сливница“, посока бул.“Осми Приморски полк“, възз.
Й. забелязал, че между автомобилите на свидетелите С.Д. и К.Й. има разстояние и
решил да паркира между тях. Насочил предната част на автомобила си към празното
място, но доколкото същото не било достатъчно да побере автомобилът му, задната
част на управляваното от него превозно средство останала в пътното платно, като
почти заело неговата ширина. По този начин възз.Й.
затруднявал движещите се автомобили в дясната пътна лента посока Община Варна,
като същите били принудени да заобикалят автомобила му навлизайки частично в
насрещната пътна лента. Въпреки начинът,
по който бил позициониран на пътното платно, възз.Й.
изразил претенции към двамата таксиметрови шофьори да преместят автомобилите си
, за да може да паркира той. Последните
не се съгласили и между тях и възз. възникнал спор.
От разговора си с възз. двамата таксиметрови водачи
останали с впечатление, че той е употребил алкохол.
В същото време
св.Р.З. и св. К.Р., двамата полицейски служители в ОД на МВР-Варна, изпълнявали
служебните си задължения. Те били назначени
в смесен екип /автопатрул/ –автоконтрольор и служител на Специализирано звено за бързи
действия, съобразно утвърдени графици на Началника на Сектор ПП-Варна и
Началника на Сектор СПС-Варна. Служителите на реда били облечени с формени
облекла и носели светлоотразителни жилетки. Двамата
се придвижвали с лек автомобил с обозначителни
полицейски знаци. Полицейският автомобил
се управлявал от св.З., а до него като пасажер пътувал св.Р.. Служителите на
реда били изпратени от дежурната част на ОД на МВР-Варна на възникнало ПТП до
Икономически университет-Варна. На път за произшествието, те преминали по
бул.“Сливница“, като се движели в пътното платно посока ИУ-Варна. При
преминаване покрай площад „Севастопол“, забелязали, че автомобилът управляван
от възз. е заел почти цялото срещуположно платно за
движение. Щом приближили мястото, където бил спрял възз.
служителите на реда намалили, за да установят какво се случва. В този момент до
полицейския автомобил отишъл св.Д., който им казал, че възз.
се държи в отклонение от нормалното, като иска да паркира и е видимо употребил
алкохол. Поради това служителите на реда решили да извършат проверка на възз. За целта св.З. разпоредил на възз.
да премести автомобила малко по-напред и да отбие в дясно, като му подал сигнал
с ръка, без да слиза от автомобила. При така подадения сигнал въззивникът не
спрял плавно в най-дясната част на платното за движение, а направил неприличен
жест с ръка / показал среден пръст/ към полицейските служители и ги напсувал. После
потеглил посока Община Варна. Служителите на реда обърнали полицейския
автомобил, пуснали сирени и тръгнали след него. Застигнали го на светофара на
Община Варна, където възз. изчаквал на червен
светофар. Органите на реда спрели служебния си автомобил пред този на възз., така че да му попречат да потегли. Слезли от
автомобила и се отправили към въззивника. Легитимирали се и му поискали
документите за самоличност – лична карта, СУМПС и КТ към него, както и
документи за автомобила- свидетелство за регистрация. Възз.
отговорил, че няма да им представи документи и че няма такива. Още няколко пъти
служителите на реда разпоредили на възз. да представи
изисканите документи, но той им отговорил, че те са никои и няма да си даде
документите, след което потеглил. Служителите на реда отново предприели
преследване на автомобила, като се движели след него по бул.“Осми Приморски
полк“ посока кв.“Чайка“ . На кръстовището с бул.“Левски“ възз.
спрял на забранителен червен светофар, като пред него имало друг автомобил.
Тогава бил застигнат от органите на полицията, които слезли от автомобила си и
успели да загасят автомобила на възз. Последният
излязъл от превозното средство. Органите на реда отново му поискали документи
за самоличност и документи за автомобила, но той им заявил, че няма да ги даде и
ги нарекъл “смешковци“ и „тъпаци“. При тези действия
на възз. органите на реда предприели действия по
задържането му, но възз. буйствал и се дърпал като
отказал да му бъдат поставени белезници. Свидетел на случилото се станал И.П.,
който бил спрян от органите на реда и бил помолен да присъства на задържането
на възз. Със съдействието на автопатрул
на Второ РУ-Варна възз. бил отведен в сградата на
Второ РУ-Варна. Там той отказал да води разговор с полицейските служители, като
ги нарекъл “смешковци“ и „шматки“.
Поискал да му се представи дежурният офицер. След намесата на дежурния офицер,
самоличността на Й. била установена. В сградата на Второ РУ Й. отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство - Дрегер,
отказал да му бъде извършен личен обиск по реда на ЗМВР, отказал да подпише и
заповедта за задържане издадена срещу него, като през цялото време обиждал
органите на реда, а накрая уринирал в коридора на РУ.
Във Второ РУ,
св.З. съставил срещу възз. АУАН Серия GA №66320/03.08.2019г., като описал допуснатите според
него две нарушения на чл.103 от ЗДвП, както и нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Св.З. запознал въззивника със съдържанието на АУАН и
го попитал дали има възражения. Възз.отвърнал, че има
такива и че ще се видят в съда, след което отказал да подпише АУАН и да получи
екземпляр от него. Горното било удостоверено с подписа на св.Н.К..
На 08.08.2019г. чрез свой процесуален представител възз.депозирал възражение срещу съставения АУАН, като
посочил, че оспорва посочената в АУАН фактическа обстановка. Във възражението
били вписани и съответните текстове от ЗДвП , за които бил издаден АУАН. По
възраженията била сформирана комисия от служители на Сектор ПП-Варна, които
излезли със становище, че актът е законосъобразен и правомерен.
Впоследствие
срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. НП било връчено на жалбоподателя
чрез негов представител на 10.12.2019г.
В хода на
съдебното следствие бяха приобщени заверени за вярност копия от: месечен график
за определяне на служителите за изпълнение на ППД от сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Варна за месец август на 2019 година, ежедневна ведомост на личния
състав от см. „Б“ при сектор „ПП“ за периода от 20.06.2019г. до 24.09.2019г. и
месечен график за определяне на полицейските органи, деня и времето за
непосредственото изпълнение на ППД на предадените служители от сектор СПС отдел
ОП при ОД на МВР – Варна за месец август 2019 година, писмо от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна УРИ: 819000-3068 ведно със заверени за вярност
копия от: месечен график за определяне на служителите за изпълнение на ППД от
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за месец август на 2019 година,
ежедневна ведомост за разстановка на силите и
средствата от сектор СПС за 03/04.08.2019г., месечен график за определяне на
полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ППД при
сектор СПС отдел ОП при ОД на МВР – Варна за месец август 2019 година.
Бяха приобщени и справки от РП-Варна, видно от които
за действията на възз. в сградата на Второ РУ-Варна
било образувано ДП , като се провеждало разследване за престъпление по чл.325,
ал.2 от НК.
В хода на съдебното следствие бяха изискани и
приобщени ксерокопия от: заповед за задържано за срок до 24 часа по ЗМВР, рег.№
436зз-497/19г. на лицето В.Ч.Й. ;
Протокол за личен обиск В.Ч.Й.;
Декларация за правата на задържани лица по ЗМВР на лицето В.Ч.Й.; Разписка за приети вещи и
предмети на задържано лице В.Ч.Й. ;
Разписка за върнати вещи и предмети на
задържано лице В.Ч.Й..
Бяха разпитани освен двамата полицейски служители-очевидци
на деянието и свидетелите Н.К.-свидетел на отказа на възз.
да подпише и получи препис от АУАН, свидетелите
С.Д., К.Й. и И.К.–случайни очевидци на събитията.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител/ водач, справки от РП-Варна, заповед за
задържано за срок до 24 часа по ЗМВР, рег.№ 436зз-497/19г. на лицето В.Ч.Й. ; Протокол за личен обиск В.Ч.Й.; Декларация за правата на
задържани лица по ЗМВР на лицето В.Ч.Й.;
Разписка за приети вещи и предмети на задържано лице В.Ч.Й. ; Разписка за върнати вещи и предмети на задържано лице В.Ч.Й. заверени за вярност копия от: месечен график за определяне на служителите
за изпълнение на ППД от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за месец
август на 2019 година, ежедневна ведомост на личния състав от см. „Б“ при
сектор „ПП“ за периода от 20.06.2019г. до 24.09.2019г. и месечен график за
определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото
изпълнение на ППД на предадените служители от сектор СПС отдел ОП при ОД на МВР
– Варна за месец август 2019 година, писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна УРИ: 819000-3068 ведно със заверени за вярност копия от: месечен
график за определяне на служителите за изпълнение на ППД от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна за месец август на 2019 година, ежедневна
ведомост за разстановка на силите и средствата от
сектор СПС за 03/04.08.2019г., месечен график за определяне на полицейските
органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ППД при сектор СПС
отдел ОП при ОД на МВР – Варна за месец август 2019 година, видеозаписи и др.които не навеждат на различни правни
изводи.
Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на депозирани
в с.з. от свидетелите Р.З., К.Р. и Н.К.. Техните показания изцяло кореспондират
помежду си, допълват се взаимно и се подкрепят от останалите кредитирани от
съда гласни и писмени доказателства. От тези показания съдът не кредитира
единствено частта, в която свидетелите З. и Р. сочат, че при преследване и
спиране на възз. са използвали светлинен сигнал. В
тази им част показанията им противоречат с показанията на св. Й., както и с
приобщените видеозаписи, от които е видно, че светлинен сигнал не е подаван.
Горното обаче не е в състояние да компрометира показанията на тези свидетели и априори да отрече тяхната достоверност, тъй като видно от
показанията на св.З. не винаги при включване, светлините на служебния автомобил
се задействали, като същият посочва, че не е сигурен дали след като е включил
светлините същите са светели. Ето защо напълно е възможно служителите на реда
да са били с убеждение, че използват светлинен сигнал, а лампите на автомобила
им да не са светели. От друга страна св.Д. е категоричен, че звуков сигнал е
бил подаден, което кореспондира и с показанията на св.З. и св.Р.. Ето защо
съдът не споделя становището на процесуалния представител на възз., че нямало подаден звуков сигнал, тъй като такъв
нямало на приобщените записи. Тук следва да се посочи, че приобщените записи,
които бяха предявени на страните чрез излъчването им в с.з., безспорно са
такива от категорията на видеозаписи от охранителни камери монтирани срещу
площад „Севастопол“ и на Община Варна, които обаче не съдържат звук. Горното
безспорно бе установено в хода на съдебното следствие, така че няма как да се
приеме становището на процесуалния представител на възз,
че звуков сигнал не е бил подаван към въззивника.
Съдът кредитира изцяло и показанията на св.Н.К.,
присъствал на отказа на възз. да подпише акта и да
получи препис от него, тъй като в тази част показанията му кореспондират с
останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
Няма нито едно доказателство, което да хвърли съмнение
в безпристрастността на органите на реда по конкретния казус. Същите
последователно и непротиворечиво изложиха своите възприятия за развилата се
ситуация в процесния ден. Поради всичко гореизложено
показанията им се ценят с доверие от настоящия съд.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът
кредитира и показанията на св.И.К.. Същият е станал случаен свидетел на отказа
на въззивника да изпълни разпорежданията на органите на реда, манифестиран на
улицата, станал достояние на множество хора, които макар и вечерта са
преминавали през улиците на Варна предвид разгара на летния сезон.
Съдът кредитира
с доверие и показанията на св.С.Д., като непротиворечащи с останалите
кредитирани от съда гласни, писмени доказателства и с приобщените видеозаписи.
За този свидетел съдът също не установи обстоятелства, които да хвърлят
съмнение в неговата безпристрастност по делото. От тези показания съдът
единствено не даде вяра на твърденията му, че служителите на реда са използвали
светлинни сигнали, тъй като както бе споменато и по-горе , такива не са налични
на приобщените видеозаписи.
Съдът не кредитира показанията на св.К.Й. в частта, в
която сочи, че органите на реда не са подали сигнал и разпореждане до възз. В тази им част показанията му противоречат както на
показанията на двамата служители на реда , които са еднопосочни, така и на
показанията на св.Д., които са в същия смисъл, че е подаден сигнал към възз.. В останалата им част съдът кредитира показанията на
свидетеля Й..
Съдът изцяло
кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното следствие.
Кредитира и приобщените видеозаписи, тъй като същите кореспондират с останалите
кредитирани от съда доказателства.
По отношение
на оспорената от защитата материална доказателствена
сила на приобщените графици, съдът не намери опора в доказателствата по делото
да не приеме, че същите са издадени от компетентните лица и то в кръга на
правомощията им. Видно от тези графици същите са изготвени от началниците на
съответните сектори в ОД на МВР-Варна и са утвърдени от директора на ОД на МВР.
От приложените към тях заверени копия от ежедневни ведомости пък е видно, че
свидетелите З. и Р. да били на работа на 03.08.2019г. в часовия интервал от
19.00ч. до 07.00ч. Така, че за съда няма никакво съмнение, че същите на
03.08.2019г. около 22.30 ч. / в утвърденото им работно време / са били
назначени в наряд и са изпълнявали служебните си задължения, свързани с охрана
на обществения ред и транспортната сигурност. Твърденията, че графиците са
поправяни са голословни и не намират опора в приобщените по делото
доказателствени източници, като съдът не констатира каквито и да било поправки
или заличавания по тях.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 12.12.2019г.
видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началника Група, към ОД на
МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен
в присъствието на нарушителя и свидетел
очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на
акта. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не
ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен.
А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а
не формално рефлектират върху правата на наказания субект.
Съдът не
споделя виждането на процесуалните представители на възз.,
че в хода на АНП е допуснато нарушение, тъй като АУАН не бил предявен на възз. Видно от гласните доказателства по делото –
показанията на тримата полицейски служители и от отразеното в АУАН,
удостоверено с подписа на св.К., възз. е отказал не
само да подпише АУАН, но и да получи препис от него. Нещо повече, св.К. сочи в
показанията си пред съда, че възз. е бил запознат със
съдържанието на АУАН от съставителя на последния, но е отказал да го подпише,
като е заявил, че ще се видят в съда. От друга страна, видно от депозираното
възражение срещу АУАН възз. е бил наясно с всички
обвинения повдигнати с АУАН. Негово право е да откаже да подпише АУАН, както и
да откаже да получи препис от него, като последиците от това не биха могли да
се вменят във вина на служителите на реда, още по-малко биха могли да се
третират като допуснато от тях процесуално нарушение. Очевидно е било
незачитането от страна на възз. на техните задължения
, включително и по съставяне на АУАН, което е било недвусмислено манифестирано
с отказът на Й. да подпише всички съставени от органите на реда документи /
видно от останалите доказателства, той е отказал да подпише и заповедта за
задържане и останалите съставени документи/, а и с отправените към органите на
реда множество обидни квалификации и жестове.
Действително от приложената по делото бланка на АУАН, предвид начина на
нейното оформяне, в нея не е предвидено поле за посочване на възражения, като
формално съществува вписване, че такива липсват. Но горното също не съставлява
процесуално нарушение от категорията да опорочи АНП, тъй като видно от
приложеното възражение по АНП възз. е упражнил своите
права срещу съставения АУАН. А от съдържанието на възражението е видно, че е
бил наясно и с предявените му обвинения с конкретния АУАН, така че не е било
накърнено и правото му на защита в проведеното административнонаказателно
производство. Обстоятелството, че на 06.08.2019г. т.е. два дни след съставяне
на АУАН възз. се е снабдил с Удостоверение изх.№1106
, издадено от Сектор ПП-Варна, в което не бил вписан процесния
АУАН , в никой случай не означава , че такъв не е бил съставян срещу възз. или пък, че му е нарушено правото на защита. При
внимателно запознаване със съдържанието на цитираното по-горе удостоверение
/представено в с.з. и приобщено по делото по искане на процесуалните
представители на възз./ е видно / от графата
„Забележка“/, че то е издадено единствено на база влезли в сила НП, решения,
присъди на съда и издадени ЗППАМ към датата на издаването му. Следователно в
него няма как да намери отражение процесният АУАН,
тъй като административнонаказзателното производство
по него не е било завършено с влязло в сила НП, за да бъде той отразен в
справката. Същата от друга страна коректно отразява посочените в нея данни -
цитираните по-горе две НП и два фиша, отразени и в справката за нарушител/водач
приложена по АНП, както и ЗППАМ съставени срещу възз.
на 03.08.2019г. Поради това и съдът не възприе тезата на защитата, че в хода на
АНП е било нарушено правото на защита на възз. да се
запознае с повдигнатите му с АУАН
административни обвинения.
При горните констатации, съдът изведе
следните правни изводи:
По пункт първи от НП: 1/административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП
При проверка
на атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от
ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е
извършено. Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част, но съдът намира, че това нарушение не е
съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект.
Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу
факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно е
посочено, че възз. не е спрял на подаден сигнал от
контролен орган и устно разпореждане да
спре в дясно по посока на движението. Ясно и недвусмислено е административното обвинение, че възз. не е спрял на сигнал за спиране, подаден от контролен
орган. Поради това съдът не споделя
възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП по този пункт са
нарушени административно производствените правила.
По този пункт
от НП наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл.
52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията
да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и
единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на
настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за
неоснователни, което е и отбелязано в НП.
Отговорността
на въззивника по този пункт е ангажирана на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП,
за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
От събраните по делото доказателства, се установява по
несъмнен за съда начин, че жалбоподателят В.Й. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП, за което била
ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния
извод са показанията на разпитаните в хода на съдебно заседание свидетели З., Р.,
Д., отчасти и на Й., които свидетелстват, че на 03.08.2019г. въззивникът при
управление на лек автомобил и на описаното в НП място при подаден сигнал за
спиране от полицейски служител- св.З., същият не е изпълнил задължението си,
визирано в посочената разпоредба да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение. Видно от показанията на свидетелите Р. и Д., св.З. от управлявания
от него полицейски автомобил е подал сигнал с ръка , като е посочил на възз, къде трябва да спре, за което му е разпоредил и
устно. Даже и да приемем, че не е посочено точно мястото на спиране от
полицейския орган, въззивникът е бил длъжен по закон да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение. По безспорен и категоричен начин, посредством преки и косвени
доказателства, е установено че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. В тази връзка са показанията на
двамата полицейски служители, които свидетелстват, че са възприели водача на автомобила, че са го последвали с оглед
спирането му, че са го задържали и отвели във Второ РУ-Варна, където е
установена самоличността му. Полицейските служители са категорични, че
въззивникът е възприел сигналът на св.З., като дори на подадения от него сигнал
с ръка да спре в дясно на платното, последният е отправил обиден жест и псувня / за което
свидетелстват и Д. и Й./, след което е потеглил и е бил застигнат и спрян до
кръстовището с бул.“Осми Приморски полк“. Съдът намира, че въззивникът не е
спрял на подадения сигнал, единствено с цел да осуети извършването на
полицейска проверка спрямо него, което безспорно е видно от цялостното му поведение
в процесната вечер, наложило да бъде преследван по
улиците на гр.Варна, застигнат, задържан и отведен в РУ.
Съдът не
споделя вижданията на процесуалните представители на жалбоподателя, че
нарушението не било доказано по безспорен и категоричен начин. Напротив за съда
е несъмнено доказано, че именно въззивникът е управлявал процесния
автомобил, като не само, че не е изпълнил задължението си да спре при подаден
сигнал, впоследствие се е опитал да се
укрие, като избяга от полицейските органи.
Вярно е
твърдението на защитата, че светлинният и звуковият сигнал, отразени в АУАН и
НП не са предвидени като възможност от
законодателя за спиране от контролен орган. Съгласно чл.170, ал.3 от ЗДвП при
спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие,
служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със
стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща
полукръг червена светлина. Съгласно същата разпоредба униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал
за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. В случая е безспорно доказано, че сигналът за спиране е подаден
от св.З. с ръка. Безспорно доказано е и , че на датата посочена в НП същият е
носил униформа т.е. е бил униформен служител, както и че е управлявал
полицейски автомобил /видно от видеозаписите автомобилът е бил с обозначителни знаци/. Поради това и съдът намира, че са спазени всички изисквания на визираната
разпоредба, което прави повдигнатото обвинение по този пункт от НП доказано по
безспорен и категоричен начин. Обстоятелството, че в АУАН и НП е посочено, че е
бил подаден светлинен и звуков сигнал, като в хода на съдебното следствие,
подаването на светлинен сигнал не бе установено, а бе установено единствено
подаване на звуков сигнал не прави административното обвинение недоказано, тъй
като безспорно бе установено, че сигнал за спиране по предвидения в закона ред
и от компетентен орган е бил подаден към въззивника. Нещо повече, за по-голяма
яснота към него е било отправено и устно
разпореждане за спиране. Освен това същият е възприел подадения сигнал за
спиране, видно от обективните му действия- изречени думи и отправен жест / показан среден пръст/ към
органите на реда. В своите показания св.Р. сочи, че на подадения сигнал от З. възз. е заявил: „На Вас ли ще Ви спра, по-скоро ще спра на
майка ти в …“, а св.Р. за същото обстоятелство споделя възприетата реплика на възз.: „На теб няма да спра, ще спра на майка ти в…..“. Показанията
на двамата служители на реда са в един и същ смисъл, че възз.
е разбрал, че трябва да спре за проверка, но не се е съобразил с разпоредбите
на закона. Ето защо съдът намира, че обвинението е доказано и от субективна
страна.
При така установените факти, при
положение, че е ясна волята на АНО за какво се ангажира отговорността на възз., а именно че при подаден сигнал за спиране от
контролен орган, същият не е спрял на посоченото място или в най-дясната страна
на пътя, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание чл. 175, ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Санкционната
разпоредба предвижда за това нарушение наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. водач.
Съдът счита,
че при индивидуализацията на административното наказание следва да се съобрази, че нарушението на ЗДвП
няма инцидентен характер, доколкото видно от приложената по делото справка за
нарушител/водач, жалбоподателят е
наказван и друг път с влезли в сила НП и фишове за допуснати различни нарушения
на разпоредбите на ЗДвП. При индивидуализация на наказанието следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че по безспорен и категоричен начин в хода на АНП
е установено, че въззивникът не само не
е изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДвП, а впоследствие се е опитал да
избяга от органите на реда с оглед осуетяване на проверката и избягване на
административната отговорност, което е наложило преследването му из града и е
изложило на опасност останалите участници в движението. Следва да бъде
преценено и цялостното му поведение към останалите участници в движението- св.Д.
и св.Й., към полицейските органи, в това число и в сградата на РУ, което
поведение безспорно е дръзко и арогантно. Следва да бъдат ценени и наличните
данни за употреба на алкохол, за което свидетелстват всички разпитани по делото
свидетели, а както е известно Пленума на ВС на България в Постановление № 1/83
г. е имал повод да отбележи, че пияното състояние се установява и със
свидетелски показания, каквито показания по този въпрос безспорно по делото са
налични. Всички горепосочени обстоятелства според настоящия въззивен
състав повишават обществената опасност на конкретния нарушител. Съдът счита, че
в случая при индивидуализация на двете кумулативно предвидени в закона санкции,
с оглед личната и генерална превенция и
с оглед обуславящите отговорността обстоятелства наказващия орган е приложил неоправдана
снизходителност по отношение на наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“. Подобно нарушение предполага налагане на кумулативната санкция„лишаване
от право да управлява МПС“ към максималния размер. Тъй като за съда съществува
забрана за влошаване положението на въззивника, НП следва да бъде потвърдено по
този пункт.
По пункт втори от НП:
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.3
от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
По този пункт от НП както актосъставителят,
така и АНО са приели, че от фактическа страна нарушението на въззивника се е
изразило в това, ….че“ отказва да предаде документите си и самоволно напуска
проверката ……..“. От правна страна в НП е отразено , че е допуснато нарушение
на чл.103 от ЗДвП, изразило се в отказ за предаване на документи или осуетяване
на проверка от органите за контрол. Сочената за
нарушена разпоредба на чл.103 предвижда задължение за водачъта да спре при подаден от него сигнал за
спиране в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Приложената санкционна разпоредба на чл.175,ал.1, т. 3 от ЗДвП предвижда
административно наказание за този, който откаже да
предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин
осуети извършването на проверка от органите за контрол. Съдът намира за
категорично доказано нарушението и по този
пункт от НП. Безспорно след като е бил застигнат от органите на
полицията и след като е бил спрян на кръстовището на бул.“Сливница“ и бул.“Осми
Приморски полк“ възз. не само, че е отказал да
представи документите си, но и преди приключване на проверката от органите на
реда е напуснал мястото, което е довело до последваното му , преследването му
по улиците на варна и застигането му чак на кръстовището с бул.“Левски“. Съдът
не споделя виждането на процесуалните представители на наказания, че щом му е
повдигнато адм.обвинение, за това, че не носи СУМПС и
КТ към него, както и че не носи свидетелство за регистрация на МПС, част ІІ,
нямало как да бъде наказан за това, че отказва да представи документите си.
Напротив, от материалите по делото е видно, че възз.
е отказал да представи на проверяващите органи личната си карта с оглед
удостоверяване на самоличността му в рамките на започналата проверка, който
документ е различен от тези , за които му е наложена санкция по пунктове три и
четири от НП. Безспорно и самоволно напускайки проверката /което е видно и от
приобщения по делото видеозапис/, същият е осуетил извършването на проверка от
органите на полицията, като проверката спрямо него е била извършена в рамките
на предвидените възможности в закона едва след задържането му и отвеждането му
във Второ РУ-Варна. Именно за това и правомерно е ангажирана отговорността му
по този пункт от НП. Съдът не споделя възражението на представляващите възз., че не било ясно за коя от формите на изпълнителното
деяние на сочената като нарушена разпоредба е ангажирана отговорността на възз. Напротив, безспорно ясно е , че отговорността е
ангажирана и за двете форми на изпълнителното деяние. Посочената алтернатива,
от правна страна в НП, не е нищо друго освен препис на законовата разпоредба и
то не на чл.103, а на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Въпреки неточния цитат от
разпоредбата на закона, то от предявеното както с АУАН, така и с НП „фактическо
обвинение“ – „…… отказва да предаде документите си и самоволно напуска
проверката ……..“ е безспорно видна волята на АНО за какво точно е ангажирана
отговорността на възз. – и за двете форми на
изпълнителното деяние. Административнонаказателната
теория, а и константната съдебна
практика са категорични, че привлеченият към адм.
наказателна отговорност се защитата срещу предявените му факти, а не срещу
цифровото отразяване на правните норми.
Обвинението по този пункт от НП е безспорно доказано, както от обективна
така и от субективна страна, посредством гласните, писмени, а и веществени доказателства.
В тази връзка са показанията на св.Р., св.З., а и приобщеният видеозапис.
Мотивите на съда защо кредитира показанията на двамата полицейски служители са
изложени в по-нагоре в настоящото решение, така, че съдът не намира за нужно да
ги преповтаря.
Санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.3
от ЗДвП предвижда за това нарушение наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до
6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. водач. Съдът намира, че правилно АНО с оглед
тежестта на нарушението и конкретната обществена опасност на нарушителя е
отмерил размерът на наложеното наказание глоба, като мотивите му са аналогични
с посочените по пункт едно от НП. Както и в предходния пункт , съдът намира, че
е проявена снизходителност по отношение на кумулативно наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС, което по разбиране на настоящия състав
следва да бъде към предвидения в закона максимум, но предвид съществува забрана
за влошаване положението на въззивника, НП следва да бъде потвърдено и по този
пункт.
По пункт трети от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП .
Съгласно чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП „Водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Настоящият състав намира, че
нарушението е безспорно доказано, тъй като в рамките на извършената му проверка
на 03.08.2019г. водачът не е представил на компетентните органи както СУМПС,
така и контролен талон към СУМПС. Такива не са установени у него и при
извършения му личен обиск по ЗМВР, видно от приложеното по делото заверено
копие от протокол за личен обиск. Обстоятелството,
че не било установено дали същите са в автомобила е ирелевантно
за спора, тъй като както бе споменато по-горе документите не са били представени на контролните органи.
Поради това и правилно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като чл. чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвижда
наказание „глоба” в размер на 10 лв. за водач, който не носи СУМПС и КТ към
СУМПС. Санкцията е определена от закона в абсолютен размер и съдът не разполага
с възможност за нейната промяна по тези пункт от НП.
По пункт четвърти от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т. 2 от ЗДвП .
Съгласно чл. 100, ал. 1,т.2 от ЗДвП
„Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Настоящият състав
намира, че нарушението е безспорно доказано, тъй като в рамките на извършената
му проверка на 03.08.2019г. водачът не е представил на компетентните органи
свидетелство за регистрация на МПС, част 2, като тук важи посоченото за пункт
три от НП относно обстоятелството, че не било установено дали документът не се
намира в автомобила.
Съгласно чл.19 от ППЗДвП
на всяко регистрирано МПС се издава свидетелство за регистрация. Съгласно
чл.33, ал.1 от Наредба І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, свидетелството за регистрация се състои от две части,
съдържащи данни за превозното средство и собственика, съгласно изискванията на
Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999г. относно документите за
регистрация на превозни средства (ОВ,L 138/57 от
1 юни 1999г.) и Директива 2003/127/ЕО на Комисията от 23 декември 2003г. за
изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация
на превозни средства (ОВ,L 010/29 от
16 януари 2004г.). Съгласно ал.2 част първа на свидетелството за
регистрация служи за идентифициране на превозното средство и при необходимост
се носи от водача при ползване на превозното средство. А съгласно ал.4 от същия
текст част втора на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на
превозното средство при движение по пътищата и се носи от водача винаги при ползването на превозното средство.
Поради това и съдът намира, че правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на въззивника по чл. чл.
183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10
лв. за водач, който не носи свидетелство за регистрация на МПС. Щом при
многократното изискване на документи, в това число и свидетелство за
регистрация на МПС, възз. не е представил същото
значи, той не е изпълнил задължението си да го носи. Санкцията е определена от
закона в абсолютен размер и съдът не разполага с възможност за нейната промяна.
С оглед посоченото по-горе, и за прецизност , съдът следва
да посочи още и че намира, че разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН по отношение наказаното лице, по пунктове първи, трети и четвърти
от НП е неприложима. Очевидно наложените адм.наказания
по ЗДвП не са успели да превъзпитат въззивника към съобразяване с разпоредбите
на ЗДвП. С оглед споменатите по-горе / относно нарушението нарушение по пункт
първи/ обуславящи обществената опасност на конкретното нарушение и конкретния
водач обстоятелства, е изключена всякаква възможност за приложението на чл. 28,
буква "А" в конкретния случай. Констатираното поведение на
въззивника, граничещо с престъпление по НК, свързано с явно неуважение към
правовия ред в държавата, оскърбителното отношение към органите на реда и
институцията която те представляват, призвана да гарантира обществения ред и
спокойствие, не би могло да се толерира, а следва да се накаже с цялата
предвидена в закона строгост. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
спрямо конкретния нарушител би създало у въззивника чувството за безнаказаност,
би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род,
което обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния
закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ,
бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на ОД
на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство и с оглед крайния изход на спора /НП следва да бъде потвърдено/
и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144
от АПК, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-
наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова над минималния размер, тъй е налице фактическа сложност на случая, което е видно от
проведените две съдебни заседания в които са разпитани шест свидетеля, приобщени
са множество писмени материали и са излъчени и приобщени видеозаписи. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в посочения по-горе размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1
и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление 19-0819-005259, издадено
на 03.10.2019г. от Началник група към ОД на МВР -Варна, сектор Пътна полиция -
Варна, с което на В.Ч.Й. с
ЕГН ********** са наложени : 1/.административно наказание „глоба“ в размер
на 200 /двеста / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/
месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП ; 2/.административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.103 от ЗДвП;
3/.административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет / лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП и 4/.административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет / лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В.Ч.Й. с ЕГН **********,*** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: