№ 309
гр. Плевен, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430200426 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-0938-003775/ 04.11.2022 г. на
Н. на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на В. Б. Й.
ЕГН: **********, са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1
т.3 б. „в“ ЗДвП;
на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40
ал.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Изтъква, че не е бил поканен за съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, както и че не е участвал в
пътнотранспортно произшествие, като описаното в АУАН/НП. На тази
основа, моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, които доразвива и счита, че наред с допуснатото нарушение на
процесуалните правила по чл.40 ал.2 ЗАНН, е недоказано и авторството на
1
нарушенията, за които Й. е административно наказан. Пледира за отмяна на
НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на
сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лева, за които
представя съответен списък.
За ответната страна – Н. на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява. С придружителното писмо за
изпращане на процесната жалба в РС-ПЛЕВЕН е изразено бланкетно
становище за неоснователност на жалбата, като е отправено възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, в случай, на
нейното уважаване.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№
119403/06.10.2022г. от страна на В. К. Л. – *** при СЕКТОР „ПП“ на
ОДМВР-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите И. И. Ц. и Н. Т. Т..
Съставен е на основание чл.40 ал.2 ЗАНН, в отсъствие на нарушителя – В. Б.
Й.. Съставен е за това, че на 14.07.2022г. в 16:30 часа в гр.ПЛЕВЕН, ул.
„***“, зад пицария „***“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***,
собственост на Р. И. Й., при движение назад не се убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и не е осигурил лице, което да му
сигнализира за опасност, удря в предна дясна врата, паркиралия лек
автомобил „А***“ с рег. № ***, собственост на М. Н. В., в резултат, на което
настъпва пътно транспортно произшествие с материални щети по двата
автомобила – нарушение по чл.40 ал.2 ЗДвП; като водач, който е участник в
ПТП, не изпълнява задължението си да остане на място и да уведоми
съответните служби за контрол на МВР на територията, на която е станало
произшествието и го напуска – нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП. В
АУАН е отбелязано, че са проведени два телефонни разговора, чрез
телефонен номер **********, но Й. е отказал да се яви в СЕКТОР „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ гр.ПЛЕВЕН и че му е връчена призовка, но отново не се е явил,
както и че АУАН е съставен след получен сигнал и образувана преписка с вх.
№ УРИ 316000-25879/18.07.2022г. от М. Н. В.. След съставянето му, на
13.10.2022г. е направен опит за връчване на АУАН, на В. Й., но последният е
отказал да го получи и подпише, което е удостоверено с подписа на свидетел
– Ив.Л. И. от гр.***. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, е подадено
възражение от страна на В. Й., в което е оспорил фактическите и правни
констатации в АУАН и е заявил, че не е бил поканен за съставянето му, като е
отправил искане за прекратяване на административнонаказателната преписка.
Административнонаказващият орган възприел както
фактическата обстановка, така и правната квалификация, предложени от
2
актосъставителя, респ – счел направеното от страна на нарушителя
възражение, за неоснователно. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление № 22-0938-003775/ 04.11.2022 г., с което на В. Б.
Й. ЕГН: **********, са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП; на
основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40 ал.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица. В хода на административнонаказателното производство
обаче, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Както беше отбелязано по-горе, АУАН е съставен на основание
чл.40 ал.2 ЗАНН, съобразно която правна разпоредба „Когато нарушителят е
известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“. От една страна, липсват
доказателства, че не е било възможно Й. да бъде намерен. Напротив, видно от
показанията на свидетелите В. К. Л. и И. И. Ц., същите са разговаряли по
телефон с жалбоподателя, като според Л. „Няколко пъти звъняхме на човека.
Той отказа да се яви при нас да го запознаем с нещата и актът е съставен в
негово отсъствие, защото отказва да се яви.“, а според свидетеля Ц. – „…се
свързахме с човека, който тя ни даде. Той ни каза: „Аз няма да дойда. Ще си
търся адвокат. Няма да идвам, няма да подписвам нищо“…
…След обаждане по телефона лично аз го поканих да дойде в
двора на КАТ-Плевен, за да може да установим нещата веднага. Беше
поканен господина /сочи жалбоподателя/ да дойде с автомобила, за да може
да оправим всичко на момента, в смисъл да видим. Но той категорично
отказа да дойде. Каза: „Аз ще си търся адвокат. Няма да дойда, няма да се
подписвам на нищо.“.“
От така цитираното обаче е видно и това, че липсва надлежна
покана за явяване на Й., с цел съставянето на АУАН. Действително, двамата
свидетели сочат, че са канили нарушителя, при това – нееднократно, да се яви
в КАТ-ПЛЕВЕН, но единствено с оглед изясняване обстоятелствата на
случая, в хода на протичаща проверка; Й. обаче нито е бил уведомен, че ще
му бъде съставен АУАН, нито е призован по телефона да се яви по
определено време и на определено място, за съставяне на АУАН. Отделен е
въпроса, че призоваването по телефон, всякога следва да бъде надлежно
писмено удостоверено – арг. от чл.178 ал.11 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, а това в
случая, не е сторено. Наред с това, както в съставения АУАН, така и в
издаденото НП изрично е отбелязано, че на В. Й. е била връчена призовка за
явяване, но доколкото такава не беше представена по
административнонаказателната преписка, депозирана в РС-ПЛЕВЕН, беше
3
нарочно изискана за прилагане към делото. От писмо рег.№316000-
17097/28.04.2023г. на Н. на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН /л.56/ обаче
се установява, че в РС-ПЛЕВЕН е изпратена цялата
административнонаказателна преписка, като не е налице призовка за
съставяне на АУАН, изпратена на В. Б. Й.. Съвкупната преценка на
изложеното по така обсъждания процесуален въпрос води до извода, че макар
самоличността на Й. е била известна на органите на полицията и макар да е
било възможно същият да бъде намерен - не му е изпратена надлежна покана
да се яви, за да му бъде съставен АУАН. Следователно, последният е съставен
незаконосъобразно, в негово отсъствие, тъй като не са били налице условията
на чл.40 ал.2 ЗАНН. Налага се да бъде подчертано, че правилото, което ЗАНН
предвижда във връзка със започване на административнонаказателното
производство по чл.40 и сл., е същото да се развива в присъствието на
нарушителя, а отклонение – и изключение - от това правило, е предвидено
именно в чл.40 ал.2 ЗАНН. Съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя,
без да са били налице предпоставките на последната правна разпоредба,
всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
защото е отнета възможността на лицето, срещу което започва
административнонаказателно производство, да участва в същото – т.е.
ограничено е правото му на защита.
Поради това Съдът намира, че обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено, без да бъде
разглеждан по същество правния спор. За пълнота на настоящия съдебен акт
обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и
неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че показанията на разпитаните
по делото свидетели – В. К. Л., И. И. Ц., Н. Т. Т. Й. Хр.М., Й.Т.Б., М. Н. В.,
няма пречка да бъдат кредитирани. Същите не оставят впечатление за
проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, а и
не се намират в противоречия помежду си. Причина за това се явява
обстоятелството, че в действителност, липсват свидетели – очевидци на
описаните в АУАН/НП факти и обстоятелства. Свидетелите Л. и Ц. са
работили по случая в хода на полицейска проверка, започнала във връзка с
подадено оплакване /Сигнал/ от страна на св.М. Н. В., че на 14.07.2022г.
около 18:00 часа, при прибиране вкъщи, установила че е нанесена материална
щета върху собствения й л.а. „А***“ – хлътване на ламарината на предна
дясна врата и ожулване на боята на същата врата. Свидетелката В.
потвърждава в своите показания фактите и обстоятелствата, изложени в
подадения от нейна страна сигнал, а именно – че е била паркирала лекия
автомобил на паркинг на гърба на ул. „Д***“ №*** както и че е потърсила
съдействие от служителите на пицария „***“, което заведение разполагало с
охранителни камери в посочения район. Св.В. разказва, че заедно със св.Н. Т.
са прегледали записите от охранителните камери и са видели механизма на
настъпване на процесния инцидент. Свидетелката посочва, че не е успяла
лично да види регистрационния му номер, но той й е бил написан на лист от
4
св.Т.; уточнява, че е забелязала, че автомобилът, причинил ПТП е тъмен на
цвят, както и че в него имало водач и пътник на предна дясна седалка, но не е
в състояние да посочи нещо по-конкретно от това. На свой ред, св.Т. заявява
пълна липса на спомен за случая като отбелязва, че много лица идват при
него, като собственик на пицария „***“, с искане за преглед на записи от
охранителни камери, както и че е съдействал на св.В., за да бъде прегледан
записа и установен автомобила, който е причинил произшествието;
свидетелят обаче също не е в състояние да посочи нещо по-конкретно във
връзка с обстоятелствата на случая. От друга страна, полицейските служители
Л. и Ц., в хода на започналата полицейска проверка, не са имали възможност
да се запознаят с въпросния запис от охранителна камера, тъй като поради
отсъствие на св.Т. от гр.ПЛЕВЕН, междувременно е изтекъл срока за
съхранение на същия запис и той е бил автоматично изтрит от системата на
охранителната камера. В този смисъл, свидетелите Л. и Ц. са ползвали даните
за МПС, посочени от страна на св.В. в нейния сигнал, но както беше
отбелязано по-горе, същата лично не е възприела рег.№ на процесното
превозно средство, а той й е бил написан от св.Т. – който пък, на свой ред,
няма практически никакъв спомен за случая, а и видеозаписа от охранителна
система, който е можел да отстрани редица неясноти от фактическо естество
– вече не съществува в обективната действителност. При така създалата се
ситуация, свидетелите Л. и Ц. установили като собственик на л.а. „***“ с рег.
№*** Р. И. Й., а тя на свой ред – попълнила Декларация по чл.188 ЗДвП, в
която отбелязала, че на 14.07.2022г. около 18:00 часа, лекият автомобил е бил
управляван от страна на съпруга й – В. Б. Й.. Допусната до разпит в
качеството на свидетел по делото обаче, Р. Й. се ползва от правото по чл.119
НПК и отказва да свидетелства, с което отпадна възможността отразеното в
попълнената от нейна страна Декларация, да бъде проверено и/или закрепено
чрез свидетелски показания. Тук обаче следва да бъде отбелязано, че чл.188
ЗДвП не предвижда попълването на Декларация относно това кое лице е
управлявало определено МПС, в определен период от време, т.е. същата
Декларация нито има характера на предвидена такава по Закон, нито – се
ползва с характера на свидетелски показания. С други думи и при
съобразяване на изложеното дотук, видно е, че доказателствата за авторството
на двете деяния, за които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на В. Й., са меко казано неубедителни. Същите се свеждат от
една страна, до един частен документ, какъвто е споменатата вече Декларация
и предположението, че св.Н. Т. правилно е видял регистрационния номер на
превозното средство, причинило ПТП с паркирания автомобил на св.М. В.,
тъй като както вече беше отбелязано, самата тя не е могла лично да възприеме
този номер и да се убеди, че е коректно отразен. Отделен е въпроса, че дори
да би била ценена Декларацията по чл.188 ЗДвП – в разрез с изискванията на
НПК относно доказателствата, реда и средствата за тяхното събиране и
проверка – то дори в този случай, същата касае управление на л.а. „***“ с рег.
№*** на 14.07.2022г. около 18:00 часа, докато както в АУАН, така и в НП се
5
твърди, че В. Й. е извършил деянията на 14.07.2022г. около 16:30 часа, т.е.
един час и половина преди часа, за който същата Декларация се отнася; в този
смисъл, липсва основание да се приеме, че Й. е управлявал превозното
средство и към 16:30 часа на 14.07.2022г., сочен като време на извършване на
твърдяните две нарушения на ЗДвП. Не на последно място, показанията на
свидетелите Й.Т.Б., Й. Хр.М. също не са в подкрепа на фактическата
обстановка, изложена в АУАН/НП, тъй кото според тях, на 14.07.2022г. Й.,
със съдействието на М., е транспортирал с лекия си автомобил Б. на
медицински преглед в гр.ПЛЕВЕН, като и двамата свидетели твърдят, че са
тръгнали от с.Ч*** рано сутринта и са се върнали в селото не по-късно от
16:00 часа. В този смисъл, отразената в съставения АУАН/НП фактическа
обстановка, не само не се явява потвърдена, но се явява и опровергана, в
частност – касателно авторството на нарушенията, за които е ангажирана
административноказателната отговорност на Й.. Поради това Съдът намира,
че жалбоподателят е административно наказан за деяния, които не е
извършил, т.е. материалният Закон се явява неправилно приложен,
независимо от вече изтъкнатите съображения за незаконосъобразност на
административнонаказателното производство.
При този изход на делото и при съответно отправено искане от
страна на жалбоподателя, Съдът намира, че на последния следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред РС-ПЛЕВЕН. В тази
връзка Съдът съобрази, че са представени доказателства за платена сума в
размер на 400 лева /л.39, л.58 от делото/. Същата парична сума не е
прекомерна, при съобразяване размера на минималните адвокатски
възнаграждения към периода на провеждане на съдебното заседание по
делото. Поради това, на основание чл.63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК
следва да бъде осъдена ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на В. Б. Й. ЕГН:
********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по АНД №426/2023г. по описа на РАЙОНЕН
СЪД-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр.ал.2 т.1
вр.ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление № 22-0938-003775/ 04.11.2022 г.
на Н. на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на
В. Б. Й. ЕГН: **********, са наложени административни наказания, както
следва:
на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1
6
т.3 б. „в“ ЗДвП;
на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40
ал.2 ЗДвП.
На основание чл.63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на В. Б. Й. ЕГН: ********** сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
по АНД №426/2023г. по описа на РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7