Решение по дело №75/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 240
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20217040700075
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

240                                       07.03.2023 година                                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Десислава Фотева, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 75 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), и е образувано по повод постъпила жалба от „Индекс“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, представлявано от пълномощника адв. Д.С., против Заповед № 18-3272-30.03.2020 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че между страните е налице спор за материално право, който препятства провеждане на целеното от заявителя изменение, съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Твърди се, че изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри касае обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, а не самостоятелен обект, и нарушава интересите на собствениците и правото им за безпрепятствен достъп до други обекти. Наред с това се сочи, че нанасянето на нов обект на кадастъра би могло да се обоснове с „непълнота“, а не с „грешка“, каквато административният орган приема, че е налице. Отбелязано е, че въвеждането в кадастралната карта на самостоятелен обект в сграда, която вече е нанесена и за която се твърди, че е налице грешка в нейните контурни очертания спрямо действителното фактическо положение, изисква първо изменение в кадастрална карта на сградата с идент. № 57491.509.36.13 и едва след това или едновременно с това- изменение, касаещо самостоятелен обект в тази сграда. В тази връзка се сочи, че сградата, която не е предмет на изменение, се запазва и е с площ от 3865 кв.м., а тази на нанесения самостоятелен обект в нея (с идент. № 57491.509.36.13.1) е с площ от 3856.47 кв.м., като остава неясно дали обща част остава само разликата от 8.53 кв.метра, при положение, че в контурните очертания на новосъздадения самостоятелен обект не е включена площта на изграденото в нея съоръжение- басейн, представляващ неразделна част от конструкцията на гаража, и зоната за отдих около него.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателите поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на обжалвания акт, като сочи, че с него се създава правно нетърпимо положение, тъй като при обособяване на обекта като самостоятелен, за лицата, които нямат собственост в този обект, ще бъде препятстван достъпът до съоръжението басейн, за което с влязло в сила съдебно решение на Върховен касационен съд е прието, че е разположено в общото пространство. Наред с това сочи, че единственият възможен достъп до сградите с идент. № 57491.509.36.7, с идент. № 57491.509.36.8 и с идент. № 57491.509.36.9 е през новообособения самостоятелен обект или през неговия покрив, тъй като друг самостоятелен достъп от улицата за тези обекти не съществува. Счита, че гаражът не отговаря на нормативните изисквания за обособяването му като самостоятелен обект. Подробни доводи излага в писмени бележки, в които сочи, че сградата с идентификатор 57491.509.36.13 с предназначение „Хангар, депо, гараж“ е изпълнена като надземно строителство, а не така, както е посочена в одобрения инвестиционен проект- като подземно строителство, и според влязлото в сила Решение 175/18.12.2019 г. по гр. д. № 4660/2018 г. на ВКС, представлява съсобствена сграда, заедно със съставните си части (басейн и летен бар в центъра, гаражна част около басейна и зелена площ на покрива на тази сграда). Отбелязва, че с извършеното изменение на кадастъра новообособеният самостоятелен обект включва и части от други 12 сгради. Счита, че не са изпълнени предпоставките на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, като сочи, че обособеният нов самостоятелен обект с идент. № 57491.509,36.13.1 с предназначение Гараж, в сградата с идентификатор 57491.509.36.13- „Хангар, депо, гараж“ не представлява обект на кадастъра, по смисъла на чл. 23, т. 3 от ЗКИР- самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура, представляващ обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение (§1, т. 1 от ДР на ЗКИР). Счита, че предметът на исканото изменение не удовлетворява законовите изисквания, тъй като нито в одобрените инвестиционни проекти, нито в издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация, е предвидено съществуването на такъв и обособен по този начин самостоятелен обект 57491.509.36.13.1 в сграда с идентификатор 57491.509.36.13. Отбелязва, че процедираното изменение на кадастъра не държи сметка какво става с другата необособена част от сградата с идентификатор 57491.509.36.13, с площ от 8.53 кв.метра. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът- началник на Служба по геодезия, картография и кадастър- Бургас не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка, като със съпроводителното писмо заявява становище за недопустимост, алт.- за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, извършени от жалбоподателя.

Пълномощниците на заинтересованите страни „Хелиос бийч апартмънтс Поморие“ ЕООД, „Брезник четири сезона“ ЕООД и В.И.О. оспорват жалбата. Представят доказателства. Молят за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото. Считат, че депозирането на жалбата представлява злоупотреба с право и твърдят, че правата на жалбоподателя не са засегнати, като сочат, че е налице категорична законодателната уредба и съдебна практика, според която ЗКИР няма за цел да осигурява достъп, съответно кадастралната карта няма за цел предвиждането на такъв. Позовават се на съдебно решение, постановено от ВАС, с което е прието, че доводите за неудобства при стопанисване на сградите са ирелевантни, тъй като нанасянето в кадастралната карта има само констативно действие и отразява фактическото състояние на кадастралните обекти, а жалбоподателят преследва различни цели от тези, поставени за разглеждане и обсъждане в настоящото производство. Подробни доводи заинтересованата страна „Хелиос бийч апартмънтс Поморие“ ЕООД излага в писмена защита. Твърди, че е налице грешка в кадастралната карта, която се отстранява с оспорваната заповед- нанасят се правилно границите на паркинг-гаража съгласно одобрения архитектурен проект и площообразуване- нанасят се паркоместата, попадащи под жилищни сгради: 1, 2, 3, 23, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 68, 88, 138 и „частично липсващи 6 от 4 до 22, 24, 89, 90, 91, 92, 110“, включително паркоместа на жалбоподателя № 12 и № 13, които не са нанесени правилно. Отбелязва, че със заповедта се прави изменение на кадастралната карта на основание чл. 55, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., състоящо се в нанасяне на самостоятелен обект 1 в сграда 13; промяна на кадастралния регистър за поземления имот- вписване на собственост върху 910 кв.м земя на „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД, съгласно документ за собственост; и генериране на вътрешен контур на сграда 13, извън конструктивните и́ граници, съгласно договор за реално ползване. Нанасянето на самостоятелен обект в сградата е обосновано с обстоятелството, че паркингът е под ниво терен и очертанието на сграда 13 не съвпада с действителните граници на паркинга. Отбелязано е също, че басейнът и прилежащото пространство около него са самостоятелен обект, не са конструктивно свързани с паркинга и са изцяло извън неговата площ. Твърди се, че паркингът е изграден под земята (терена) и е заснет при изработването на кадастралната карта (2009 г.), но скицата реално не отразява действителното фактическо положение и по архитектурен проект, а друга възможност за отразяване реалните контури на сграда паркинг липсва. Твърди се още, че е осигурен достъп до басейна през пространството върху паркинга.

Заинтересованите страни „Виел инвест“ ООД, В.З.Д., С.С. К.-С., С.А.С., С.А.С., Л.К.М., „Славадас“ ЕООД, К.В.Ж., С.А.Д., Д.И.Д. и А.И.Д. не изпращат представители в съдебното заседание, редовно уведомени.

Заинтересованите страни Ю.В.Р., Т.Н.Е., Е.Ф.П., Т.И.И., Д.С.А., В.А.П., И.Ю.Г., Д.П.П., И.М.С., Т.И.Б., С.М.С., О.Ю.Г., Н.А.Р., А.Ю.Р., Т.Ю.У., Н.В.Ф., Н.К.К., Ю.А.Г., М.В.С., Г.И.К., А.Д.Т., И.П.П., А.В.Л., А.А.Р., Д.А.Б., И.В.Х., К.Л.Б., Н.В.К., И.В.З., И.Е.Л., М.С.Д., Д.В.Ф., С.И.Р., И.М.С., С.А.Л., И.Б.З., А.С., А.Д.Б., Т.Г.П., А.Б.М., Р.С.Д., В.А.К., Т.Е.П., А.И.Ч., Г.А.М., М.А.Ч., Р.М., А.Р.Д., В.А.Ц., А.К.П., С.А.Л., Д.Б.Г., И.С., А.Ю.С., Н.А.И., Т.В.Г., А.В.К., Д.Т., М.В.Г., Е.С.Ф., Т.В.Б., В.М.З., И.В.Р., М.Е.Г., А.Н.В., О.А.К., И.В.З., С.В.П., Л.И.Х., Л.М.З., А.В.И., Л.Ю.Р., И.Ф.В., В.Н.И., Е.А.У., Р.В.Д., А.А.Б., М.А.Д., Н.А.Л., Б.А.Г., Д.А.Л., Р.Р.Д., Н.Н.Д., Ю.В.Т., В.К., С.В.Ч., Д.А.Т., Р.Г.Д., П.И.П., И.В.К., О.А.Ч., К.А.Б., Л.О.А., А.Е.Г., Ю.С.Р., И.В.В., В.В.К., Н.С.С.,  В.М.О., А.В.М., А.С.С., Б.К., М.Д.Б., Л.В.Ф., С.У.Д., А.Е.Ш., Н.Н.В., Н.Н.Г. и М.В.Т., уведомени чрез залепване на уведомление, не се явяват, редовно уведомени. Назначеният особен представител на същите заявява становище за основателност на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. Видно от приложеното по делото известие за доставяне (на л. 186), обжалваната Заповед № 18-3272 от 30.03.2020 г. е връчена на жалбоподателя „Индекс“ ООД чрез „Български пощи“ ЕАД на 08.04.2020 г. Срокът за обжалването и́ е 14-дневен, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим с оглед препращащата норма на чл. 54, ал. 6 от ЗКИР. С разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) в редакцията към 30.03.2020 г. е регламентирано спиране на сроковете за оспорване на административните актове. Разпоредбата е изменена с § 13 от ПЗР на Закона за здравето, като е предвидено, че спрените срокове продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародване на закона в „Държавен вестник“. Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето е обнародван на 13.05.2020 г. и следователно 14-дневният срок за оспорване на процесната заповед започва да тече на 20.05.2020 г. и изтича на 03.06.2020 г.- присъствен ден. Жалбата е депозирана в този срок- на 01.06.2020 г., поради което съдът приема, че е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Производството пред административния орган е образувано по повод депозирано от „Брезник четири сезона ЕООД заявление с вх. № 01-345169 от 02.11.2017 г. (на л. 416 от делото) за нанасяне в кадастралната карта и кадастралния регистьр на самостоятелен обект- гараж в сграда с идентификатор 57491.509.36.13, с административен адрес гр. Поморие, ул.Морска 52. Към заявлението са приложени проект за изменение на кадастралната карта и обяснителна записка, в която като възложители на изработването на проекта са посочени „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД и „Хелиос бийч апартмънтс- Поморие” ЕООД, като собственици на терена и „част от собственици на паркоместа“. В обяснителната записка е посочено, че промяната на кадастралната карта се извършва на основание чл. 55, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. и се състои в нанасяне на самостоятелен обект 1 в сграда 13 в ПИ 509.36; вписване в кадастралния регистър за ПИ 509.36 на собственост върху 910 кв.м. земя на „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД, съгласно приложен нотариален акт и генериране на „вътрешен контур на сграда 13, извън конструктивните граници и собственост на търговското дружество, съгласно договор за реално ползване на терена“. Нанасянето на самостоятелен обект в сградата е обосновано с обстоятелството, че „паркингът е под ниво терен и не малка част от него е извън очертанията на ПИ 57491.509.36.13, създаден заради него“. Отбелязано е, че подземният паркинг попада под нанесените в кадастралната карта сгради с идентификатори 6, 7, 9, 10, 11 и под приземните тераси на сгради 1, 2, 3, 4 и 5, поради което очертанието на сграда 13 не съвпада с действителните граници на паркинга.

В обяснителната записка е отбелязано още, че в новообособения самостоятелен обект собствеността е вписана така, както в кадастралния регистър за сграда 13, съгласно закупен цифров модел с данни за собствеността от страницата на АК към 14.10.2017 г. Посочено е, че самостоятелен обект 1 в сграда 13 е единствен и поради това е „целесъобразно собствеността в сграда 13 да бъде заличена, а собствеността да фигурира само в самостоятелния обект 1, за да няма дублиране на собствеността“. По отношение на изградения в средата на концентричния паркинг басейн е отбелязано, че е самостоятелен обект, не е конструктивно свързан с паркинга и не е предмет на кадастъра. Относно покрития паркинг се сочи, че е изграден под терена, поради денивелацията на поземления имот, и е разглеждан като самостоятелна сграда, като за него е изготвено самостоятелно площоопределяне. Определени са застроените площи на всеки гараж и обща част- маневрена площ, разпределена като процентно право на ползване от общите части на гаража спрямо реалното ползване на паркоместата. В заключение е посочено, че в кадастралната карта паркингът е отразен като самостоятелна сграда с идентификатор 57491.509.36.13, затваряща пространството между сградите, но част от него попада под сградите, а останалата част е разположена концентрично около басейна, поради което, с оглед липсата на техническа невъзможност да бъдат нанесени застъпващи се сгради, обектът с идент. № 57491.509.36.13 ПИ 509.36.13 е нанесен по този начин, като очертанието му представлява частта от покрива на подземния паркинг между жилищните сгради, без да е отразена площта на вътрешната незастроена част от терена.

С писмо изх. № 2066111-22.11.2017 г. от началника на СГКК- Бургас заявителят „Брезник четири сезона“ ЕООД е уведомен, че  СГКК не може да създаде проект по исканото изменение, поради наличие на неприключил съдебен спор по адм.дело № 1964/2016 г. на Административен съд- Бургас, образувано по жалба срещу Заповед № 18-9768/11.12.2015 г. за изменение на кадастралната карта по отношение на сграда с идент. № 57491.509.36.13. След приключване на съдебното производство с влязло в сила Решение № 1509 от 02.10.2017 г., е изпратено до вписаните в кадастралния регистър собственици на сградата с идентификатор 57491.509.36.13 уведомление с изх. № 24- 1511-14.01.2019 г. за започналото административно производство, ведно със схема-проект № 15-20683-14.01.2019 г., издадена от СГКК Бургас.

На 11.01.2019 г. е издадено на „Брезник четири сезона“ ЕООД удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-6417, в което е отразено, че проектът и документите към него отговарят на изискванията на чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и на Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. Проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е приет със становище, че може да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта по реда на чл. 70, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., вр. чл. 54 от ЗКИР.

С писмо изх. № 22-142 от 22.05.2019 г. (на л. 283) е предоставен на заинтересованите лица срок за запознаване с исканото изменение и представяне на документи, като е указано на същите, че при липса на становище ще бъде издадена заповед по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за промяна на кадастралната карта и кадастралните регистри. С писмото е разяснено, че със заявлението е направено искане за заличаване вписването на собственост в сградата с идент. № 13 и записване на вписаните собственици в тази сграда като собственици в самостоятелен обект с проектен идентификатор 13.1- единствен в сградата.

В предоставения срок са депозирани в СГКК- Бургас писмени становища (по същество идентични) от жалбоподателя „Индекс ООД и заинтересованите страни Е.Ф.П., В.А.П., А.В.М., Н.В.К., Ю.А.Г., И.Ю.Г., О.Ю.Г., Д.С.А., М.В.С. и Д.П.П., собственици на паркоместа в процесния покрит гараж, с които е заявено несъгласие с исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. В тях е посочено, че площта от 3856.47 кв.м. в схемата-проект е взета механично от таблицата за площообразуване на обекта „покрит паркинг“ и не отговаря на действителната по строителни книжа, а е с над 470 кв.м. повече (над 12%) от застроената площ по строителни книжа, като разликата произтича от включването на част от площта от зоната за отдих около басейна, изграден във вътрешната част на паркинга. Обсъдено е становище, дадено от проектант на обекта, според което басейнът и прилежащата му зона за отдих, представляват част от конструкцията на покрития паркинг-гараж и единственият възможен достъп до покрива на гаража- паркова зона и басейна е от тази зона чрез монолитни стълби, изградена от кота 0.00 на гаража до кота +1.50, кота на зоната. Отбелязано е, че покритият паркинг-гараж по своята същност и предназначение е обща част. Формиран е извод, че определянето статута на гаража като самостоятелен обект на собственост ще наруши правата на собствениците, които нямат паркоместа, а такива са приблизително 30% от собствениците на апартаменти. Отбелязано е също, че това е повторен опит от 2016 г., извършван „най-вероятно с цел да се узакони чрез КК нанесеният в схемата- проект контур на неидентифициран обект и отделянето на площад басейна от общите части на етажни собственици“. Приложени са писмени доказателства.

В хода на административното производство е представено и допълнително писмено становище от заявителя „Брезник четири сезона“ ЕООД (на л. 281) за неоснователност на направените възражения, като целящи „единствено забавяне на процедурата“. С него е заявено, че с предприетото изменение не се засягат вещни права на собственици. Отбелязано е, че покритият паркинг е самостоятелна сграда и за него е изготвено самостоятелно площообразуване, а площта на басейна и прилежащото пространство около него са изцяло извън площта на паркинга. Отбелязано е също, че поради техническа грешка паркингът е нанесен неправилно. Посочено е, че няма спор за вещни права, с исканото изменение не се разместват граници, респ. не се засягат права на собствениците. В заключение е посочено, че неправилното нанасяне на паркинга лишава търговското дружество от законно признатата му възможност да упражнява в пълен обем правото си на собственост, в т.ч. да се разпорежда с обекта.

Със заповедта, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, е одобрено на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, вр. чл. 54, ал. 1 от ЗКИР поисканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, състоящо се в нанасяне на нов обект с идент. № 57491.509.36.13.1 с площ от 3856.47 кв.м. в съществуващата сграда с идент. № 57491.509.36.13, „без да се променя нейната конфигурация“. В мотивите на заповедта е посочено, че границите на покрития паркинг не съвпадат с нанесената в кадастралната карта сграда с идентификатор 57491.509.36.13, с предназначение „Хангар, депо, гараж“. Посочено е, че покритият паркинг- гараж е обособен от вътрешната страна на жилищните сгради в ПИ 57491.509.36 пръстеновидно около атриум, в който е разположен плувен басейн, а част от паркоместата на покрития паркинг са разположени под жилищните секции на обекта, нанесени в кадастралната карта като сгради с идентификатори 57491.509.36.5,  57491.509.36.6, 57491.50936.7, 57491.50936.8 и 57491.50936.9. Констатирано е, че графичното изображение на сградата с идентификатор 57491.50936.13 не е идентично с действителните граници на покрития паркинг, поради което площта на сградата не съответства на действителната му площ. Прието е, че не е възможно да се нанесе в кадастралната карта сграда, границите на която да съответстват на действителните граници на покрития паркинг, тъй като част от него попада под жилищните секции. При тези данни е формиран извод, че е допусната грешка по смисъла на пap. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР при нанасянето в кадастралната карта на покрития паркинг- несъответствие в границите и очертанията му спрямо действителното им състояние, която подлежи на поправка. Прието е, че не е налице спор за материално право между заинтересованите страни и заявителя. Отбелязано е, че въпросите за осигуряване на достъп до покрива на гаража, т. нар. зона за отдих и басейна, не могат да бъдат разрешени от административния орган и не са предмет на отразяване в кадастралната карта, а следва да се решат по съдебен ред.

Според заключението съдебно-техническата експертиза, извършена от в.л. К., границите на сградата с идентификатор 57491.509.36.13 с предназначение „Хангар, депо, гараж“ „съвпадат с границите на останалите сгради над терена и затварят пространството на вътрешния двор“. Вещото лице сочи, че нанесена по този начин, сградата не отчита наличие на паркоместа под жилищните секции и не е отразена вярно, а доколкото е невъзможно в кадастъра една сграда да се припокрива с друга такава, се нанася самостоятелен обект в сградата, който може да се застъпи с другите сгради. Отбелязва, че паркоместата, в т.ч. с № 12 и № 13, собственост на жалбоподателя, попадат изцяло в границите на новообособения самостоятелен обект. В заключението е отбелязано също, че за обект покрит паркинг има изготвена самостоятелна таблица за площообразуване, в която е отразена площ 3856.47 кв.м. Посочено е, че басейнът, заедно с плочника, няма конструктивна връзка с паркинга, както и че върху покрива на паркинга е осигурено богато озеленено вътрешно пространство. За ниво терен във вътрешното квартално пространство е приета котата на покрива на паркинга- относителна кота +2.65 или абсолютна кота +4.75. В с.з. на 18.05.2022 вещото лице разяснява, че границите на новообособения обект не са материализирани на място. Отбелязва, че със заповедта е нанесен самостоятелен обект, който е с различни очертания от сградата-паркинг, като трябва да се премине през този самостоятелен обект или върху него, за да се стигне до басейна.

От заключението на извършената по делото комплексна експертиза се установява, че нанесената в кадастралната карта сграда с идент. № 57491509.36.13 с предназначение „за хангари и гаражи“ в част „Архитектура“ на проекта (чертеж 10) е отразена като покрит паркинг, в част ,,Конструкции“ (л. 01/21)- като секция гаражи, а в трасировъчния план към част „Геодезия“ са предвидени точки с координати за ограждане на контурите на елементите на гаража и има подробно развита вертикална планировка на терена в и извън поземления имот, вкл. околните улици, ограждащи имота. Относно басейна вещите лица сочат, че представлява съоръжение, към което е обособена прилежаща част за отдих по проект с озеленяване (ОЗ не е изпълнено) на кота ±0.00 (2.10 м.) + 1.50 м. (абсол. кота = 3.60 м.) и средна дълбочина 1.20 м. (най-дълбоката част при кота ±0.00 от геодезичната снимка се получава 1.53 м от горен ръб на басейна- т. А и т. В на Приложение 1 в синьо).

В заключението на комплексната експертиза е отбелязано, че сградата с идент. № 57491.509.36.13 огражда съществуващия басейн със зоната за отдих (стените и́ са стени на зоната за отдих), а съоръжението басейн няма пряка връзка с гаража и според проекта е изграден на естествения терен (не се допират). В с.з. на 30.11.2022 г. в.л. Д. сочи, че до басейна и съответно до прилежащото пространство към басейна няма друг достъп, освен през новообособения самостоятелен обект № 13.1 или върху неговия покрив. Отбелязва, че в удостоверението за въвеждане на жилищната сграда в експлоатация гаражът не е посочен.

От заключението на допълнителната комплексна експертиза е видно, че достъпът до сградите с идент. № 57491.509.36.7, идент. № 57491.509.36.8 и идент. № 57491.509.36.9, обозначени в одобрения проект по част архитектурна съответно като „секция М”,„секция Л” и „секция К“, се осъществява на две нива: на ниво паркинг (кота ± 0.00= 2.10) и на ниво покрив над паркинг- благоустроен двор (кота +3.10= 5.20). В с.з. на 08.02.2023 г. вещите лица сочат, че т.нар. „благоустроен двор“ е обособен върху покривната стоманобетонна плоча над гаражите („покрит паркинг“). Разясняват, че достъпът до входовете на вертикалните комуникации за сгради 7, 8 и 9 е през сграда 13 на две нива- на ниво гаражи и на ниво покрив или стоманобетонна плоча върху гаражите, като друг достъп до тях няма.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган- началник на СГКК- Бургас, овластен с нормата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Издаден е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Съгласно нормата на чл.51, ал.1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при: изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри (т. 1); непълноти или грешки (т. 2); явна фактическа грешка. В случая е прието от административния орган, че е допусната грешка по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗКИР, обоснована с несъответствие между границите на покрития паркинг и нанесената в кадастралната карта сграда с идентификатор 57491.509.36.13, с предназначение „Хангар, депо, гараж“. Според настоящия съдебен състав грешка по смисъла на цитираната норма не е налице, доколкото се касае за новосъздаден самостоятелен обект, който до изменението с процесната заповед не е нанесен в кадастъра, и с оглед на това несъответствие между действителното му състояние и нанесени граници и очертания на обекти в кадастъра не може да бъде обсъждано.

От данните по делото е видно, че производството за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, състоящо се в нанасяне на самостоятелен обект с проектен идентификатор 13.1- единствен в сградата с идент. № 13, е инициирано само от „Брезник четири сезона“ ЕООД, собственик на 28 паркоместа (от общо 138) в процесния паркинг. В СГКК Бургас са постъпили множество възражения от собственици на паркоместа в покрития паркинг, в т.ч. от жалбоподателя „Индекс“ ООД, с които е заявено изрично несъгласие с исканото изменение. При това положение и доколкото се твърди от жалбоподателя, че изменението засяга обща част на сградата- етажна собственост, която не може да бъде обект на кадастъра съгласно чл. 23, т. 3 от ЗКИР, тъй като не представлява самостоятелен обект по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗКИР, а е предназначена да обслужва изграденото в общите части съоръжение басейн и самостоятелните обекти в сградите с идент. № 57491.509.36.7, идент. № 57491.509.36.8 и идент. № 57491.509.36.9, като осигурява единственият възможен достъп до тях, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и евентуално допуснатата непълнота в кадастъра може да бъде отстранена едва след решаване на възникналия спор за материално право. В подкрепа на наведените с жалбата твърдения са приложеното по делото експертно становище на гл. проектант арх. Любомир Семерджиев- на л. 261 и заключението на комплексната експертиза, от които е видно, че друг достъп до посочените обекти не е осигурен (обстоятелство, което не се оспорва от ответната страна и от заинтересованите страни), и с оглед на това не би могло да се приеме, че изразеното от жалбоподателя несъгласие с изменението представлява злоупотреба с право. Следва да се отбележи, че с представеното по делото решение № 175 от 18.12.2019 г. по гр.дело № 4660/2018 г. на ВКС този спор не е разрешен със сила на пресъдено нещо. Решението е постановено по негаторен иск и касае единствено зелените площи върху покрива на покрития паркинг-гараж. С него е разпоредено преустановяване на действия, предприети от „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД и „Хелиос бийч апартмънтс- Поморие“ ЕООД съгласно разрешения за строеж № 451 и № 450 от 10.05.2017 г., по изпълнение на СМР за промяна на прилежащата площ около изградения в общите части басейн и изграждане на ограда, препятстваща достъпа до него.

Според дефиницията, дадена с чл. 38 от ЗС, общите части на сградата в режим на етажна собственост по естеството си или по предназначение служат за общо ползване. Те не представляват самостоятелни обекти, доколкото са предназначени да обслужват самостоятелните обекти в сградата и да се ползват от всички етажни собственици, притежаващи идеални части от общите части на сградата, респ. от част от собствениците- когато е взето решение за това от общото събрание на ЕС. В случая е налице спор между страните дали предприетото изменение на кадастъра засяга общи части или изцяло касае самостоятелен обект на правото на собственост, а този спор следва да бъде решен по общия исков ред или със съгласието на собствениците.

Независимо от изложеното, дори да се приеме, че с изменението на кадастъра, одобрено с процесната заповед, не са засегнати общи части, то включването в новообособения обект на съществуващите в очертанията на съседните сгради паркоместа би довело до промяна в размера на идеалните части на собствениците, притежаващи паркоместа в съсобствената сграда с идент. № 57491.509.36.13, в т.ч. от общите части- маневрената площ на паркинга, която според представената със заявлението на „Брезник четири сезона“ ЕООД обяснителна записка е разпределена като „процентно право на ползване от общите части на гаража спрямо реалното ползване на паркоместата“. При тези данни не би могло да се приеме, че правата на собствениците не са засегнати с оспорената заповед, каквито доводи са наведени от заинтересованата страна „Хелиос бийч апартмънтс- Поморие“ ЕООД.

Неоснователни са също доводите за засягане правата на заявителя „Брезник четири сезона“ ЕООД и лишаването му от законно признатата възможност да упражнява в пълен обем правото си на собственост, в т.ч. да се разпорежда с обекта. Притежаваните от него обекти могат да бъдат предмет на правна сделка, така, както са описани в акта, с който са придобити, поради което и не би могло да се приеме, че е ограничена възможността му да упражнява правото си на собственост.

С оглед изложените съображения съдът приема, че не са налице установените в ЗКИР материалноправни предпоставки за извършване на поисканото изменение на кадастралната карта и регистър. В хипотезата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР административният орган е следвало да откаже изменението на основание чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Заповедта, с която то е одобрено, е издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени.

С оглед формирания извод за основателност на оспорването, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото, възлизащи на 3920 лева, съобразно представения списък на разноските. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, извършени от жалбоподателя. Размерът на същото (1000 лева) е по-нисък от предвидения с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и не може да се определи като прекомерен. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за присъждане по-нисък размер на разноските.

Мотивиран от горното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 18-3272-30.03.2020 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър- Бургас.

ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър- гр. Бургас да заплати на „Индекс“ ООД с ЕИК ******** сумата от 3920.00 (три хиляди деветстотин и двадесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

                                                                  СЪДИЯ: