№ 306
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000208 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за същото е изходяща от ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** въззивна
жалба против постановеното по т. дело № 1025/2018 г. решение.
С него ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено за следното:
- да заплати на М. Ж. Б., ЕГН **********, **** и ИВ. Ж. К., ЕГН **********, ****,
като наследници на починалата в хода на процеса ищца Ц. А. К.А, ЕГН ********** сумата
от 25 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди, болки и страдания, следствие на това, че на 10.08.2017 г. около 12, 00
ч. на ул. *** в гр.П.,, Д.Г.Р. при управлението на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег.
№ ** **** ** е нарушила чл.20, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на Ц. А. К.А, ЕГН **********, изразяваща се в закрито счупване на лява
бедрена кост в областта на шийката довело до трайно затруднение движенията на левия
долен крайник й, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 11.07.2018г. до
окончателното изплащане.
- да заплати по сметка на ПОС, ДТ в размер на 1000 лв. съразмерно на уважената
част от иска, както и 162,50 лв. заплатени от бюджета на съда възнаграждения на
назначените по делото експертизи.
- да заплати на адвокат Р. Ив. М. с личен номер в адвокатски регистър при ВАС №
********** и адрес на упражняване на дейността **** сумата от 1280 лв. на осн. чл.38, ал.2
1
от ЗА представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска
ведно с дължимото ДДС.
В жалбата се сочи, че решението в описаната по- горе осъдителна част се обжалва за
разликата между присъдените с него 25 000 лв. и дължимите според жалбоподателя 15 000
лв. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на същата, поискана е
отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска за този размер.
Респективно се иска изменение и в частта за разноските като същите се определят на
база дължимата според жалбоподателя сума по иска.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства
намери за установено следното:
На 21.12.2018 г. в П.О.С. е постъпила изходяща от Ц. А. К.А, ЕГН **********, гр. П.
искова молба против ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 10.08.2017 г. около 12, 00 ч. на
*** в гр.П.,, Д.Г.Р. при управлението на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. № **
**** ** нарушила изискванията на ЗДП, според които водачът на пътното превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и причинила ПТП блъскайки ищцата. За
произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.08.2017
г. и било образувано досъдебно производство №**-*** от 10.08.2017 г. по описа на Първо
РУ на МВР, П..
След инцидента К.а била приета за лечение в К.О.Т. на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П. с
оплаквания от силни болки в левия крак. Били извършени различни прегледи и изследвания.
След тях било установено, че ищцата има закрито счупване на бедрената шийка. Било
решено да се пристъпи към оперативна интервенция, като на 11.08.2017 г. под спинална
анестезия е била извършена смяна на тазобедрена става. След операцията й провеждали
медикаментозна терапия. На 17.08.2017 г. ищцата била изписана с препоръки за подмяна на
превръзките на оперативната рана през 3-4 дни, за сваляне на конците след седмици и за
прием на предписани й от лечебното заведение медикаменти.
На база изложеното се правят изводи, че пътният инцидент причинил на
пострадалата внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания,
като от удара и получената фрактура тя все още изпитва болки в областта на травмите.
Заявява се, че в резултат на счупването и последвалата смяна на тазобедрена става,
значително се затруднило извършването на свободно движение на крака, като възможността
да извършва обичайните си физически активности и към момента на подаване на ИМ било
възпрепятствано. Дискомфорта и болките, които продължава да изпитва били причина за
полагане на големи усилия при самостоятелно предвижване. Всичко това довело и до
промени в емоционалното състояние.
Направен е извод, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД обуславящи отговорността на Д.Г.Р. за причинените на ищцата вреди.
В тази връзка се сочи, че към момента на произшествието, виновният водач имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
2
ответното дружество налице всички и са налице предостави за ангажиране отговорността му
с оглед разпоредбите на чл. 432, ал.1 от КЗ.
С оглед на това пострадалата отправила претенция до застрахователя да й бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение с молба вх.№1767 от
11.07.2018 г. Той с писмо изх. № 3834 от 09.10.2018 г. отказал плащането.
На тази база е отправено искане за осъждането на ответното застрахователно
дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000
лв., ведно със законната лихва от датата на произшествието до окончателното изплащане на
главницата.
В отговора на ИМ не е оспорено наличието на валидно застрахователно
правоотношение за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но се оспорва
наличието на предпоставките за възникване отговорността на застрахованото лице.
В тази връзка изразява становище, че водачът на участващия в процесното ПТП лек
автомобил не е нарушила по никакъв начин разпоредбите на ЗДП или на друг нормативен
акт и не е създала опасност за ищцата Ц. К.а. В подкрепа на това се споменава, че Р. била
внимателна и предпазлива, но не е имало начин да избегне настъпването на ПТП. Прави се
извод, че в случая е налице хипотеза на случайно деяние по смисъла на НК и не може да се
говори за противоправност на деянието, което да обуслови гражданската й отговорност.
Така изложеното обуславя извод у ответника за липса и на вина за настъпване на
описаното в исковата молба ПТП и на вредоносните последици от него. В подкрепа на това
се акцентира за липсата на данни по делото за повдигнато обвинение или потърсена
административно-наказателна отговорност по отношение на водача на автомобила.
Правят се също така доводи, че съприкосновението между лекия автомобил и
пешеходката било леко, като причина за това е бързата и навременна реакция Р..
По- надолу в отговор се заявява, че ако все пак се приеме, че са налице предпоставки
за ангажиране гражданската отговорност на застрахованото лице то следва да се приеме, че
претендираното обезщетение е завишено и не е съобразено с принципите визирани в чл. 52
от ЗЗД. Твърди се също, че ищцата е страдала от сериозни дегенеративни заболявания, а
ставата, за която се твърди да е счупена била изкуствена и поставена при предходна
алопластика. В тази връзка е оспорено твърдението, че едва след инцидента ищцата станала
трудно подвижна и изпитвала болки в ставите Изразено е и становище, че болките и
страданията не са свързани с ПТП и т.н.
Прави се и възражение за наличие на съпричиняване с оглед на това, че ищцата се е
движела по пътното платно, без да е налице обективна причина за това. С това тя нарушила
редица разпоредби на ЗДП, което пък е в пряка причинна-връзка с настъпването на ПТП и
травматичните последици от него по отношение на ищцата. Изложено е становище, че
размерът на съпричиняването е поне 80 %.
В ДИМ и отговора на същата всяка от страните е взела отношение по направените от
другата защитни възражения и е изложила правни доводи за тяхната неоснователност.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановил решението предмет на обжалване. Тук следва да се посочи, че с
определение от 23.04.2021 г. поради смъртта на първоначалния ищец по делото като ищци
3
са конституирани нейните наследници - М. Ж. Б. и ИВ. Ж. К..
В мотивите на същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е
прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на водача на застрахования
автомобил по чл. 45 от ЗЗД са налице. В тази връзка е направен извод, че застрахователят е
длъжен да репарира причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на
чл. 432 от КЗ.
На база приетата медицинска експертиза са определени причинените на ищцата
травми. Тя и събраните гласни доказателства са послужили и за преценка на изживяванията
на ищцата и изпитаните от нея болки и страдания и продължителността на периода на
възстановяване. Те и констатациите от изслушаната съдебно психиатрична експертиза
досежно емоционалното състояние на пострадалата са дали основание на ПОС да приеме, че
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50 000 лв.
Прието е обаче , че е налице и съпричиняване от нейна страна на вредоносния
резултат като размера на същото е определен на 50 %.
Така на конституираните в хода на производството наследници на първоначалната
ищца е присъдено обезщетение в общ размер от 25 000 лв. ведно със законната лихва от
11.07.2018 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция.
До пълният предявен размер искът е бил отхвърлен като неоснователни.
Недоволен от решението е останал ответника и е подал жалбата станала причина за
започване на настоящето производство.
С нея решението се обжалва за разликата между присъдените 25 000 лв. и дължимите
според жалбоподателя 15 000 лв. Излаганите доводи са за това, че размера на дължимото
обезщетение е завишен и не е съобразен с принципите посочени в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се
и определения от съда процент на съпричиняване като е изложено становище, че приноса на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е 90 %. На тази база се излага доводи за
неправилна интерпретация на доказателствения материал и необсъждане на всички събрани
по делото доказателства.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед
посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е
невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо
троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в
предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу
лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се
говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки
4
липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е
недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай,
когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора
по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на първоначалната ищца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.п 380 КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция
по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл.
380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има
отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че първоначалната
ищца е предявила претенцията си за обезщетение пред ответното дружество на 11. 07.2018 г.
То от своя страна с писмо от 09.10.2018 г. е отказало изплащане на такова.
Това сочи, че в патримониума й е възникнало правото да претендира по съдебен ред
изплащане на дължимото й се обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледаният от
първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на преценка
са били факти и обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е
постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да
разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти
обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в
5
жалбите съображения за неправилност на съдебното решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите
претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно правоотношение за
застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на деликта и ответното
застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване
вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от
установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя
при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща
наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе съдържание на въззивната жалба следва, че решението
на ПОС в частта осъждаща ответното дружество да заплати на конституираните в хода на
първоинстанционното производство наследници на първоначалната ищца сумата от 15 000
лв. е влезнало в сила. Това води до извод, че имаме СПН по въпросите за това, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за
претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди и те не могат да бъдат
преразглеждани.
Липсата на жалба от страна на новоконституираните ищци навежда до извод, че
може да се говори и за наличие на СПН по въпроса за наличието на съпричиняване от 50 %.
6
Пренесеният пред ПАС спор е за размера на дължимото обезщетение и за това дали
размера на съпричиняването от страна на пострадалата на вредоносния резултат не е по-
голям.
Относно размерът следва да се има предвид, че за обезщетението за неимуществени
вреди в чл. 52 от ЗЗД е казано, че то се определя от съда по справедливост. Това съобразено
и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на
решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база събрания по делото
доказателствен материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото и върху
физическото състояние на пострадалия следва да се има предвид и периода, за който то е
било влошено.
В случая по делото е изслушана и приета съдебно медицинска експертиза
установяващо по безсъмнен начин, че следствие на произшествието първоначалната ищца е
получила закрито счупване на хирургичната шийка на лявата бедрена кост под главичката й.
Това е довело до оперативна интервенция свързано с отстраняване на счупените фрагменти
и поставяне на изкуствена тазобедрена става. Възстановителния период при такъв тип
счупване според дадените при приемане на заключението обяснения от експерта е от шест
месеца до година и зависи изцяло от индивидуалните особености на съответния организъм и
възрастта на пострадалото лице. Той видно от изложеното в самото заключение е свързан
със силни болки по време на болничния престой, които в периода на възстановяване
затихват. Силните болки в началото и характера на оперативната интервенция предполагат
и нужда от чужда помощ за задоволяване на елементарни житейски потребности.
Според експерта пострадалата се е възстановила от счупването до степен нормална за
възрастта й и в момента може да се предвижва бавно с бастун на къси разстояния.
Данни в подобен смисъл се съдържат и от информацията дадена от разпитаните по
делото свидетели.
Наред с това от приета по делото психиатрична експертиза се установява, че
независимо от възрастовите изменения в психиката и съзнанието на пострадалата тя след
травмата е изпаднала в състояние на по- голяма тревожност причинени от самия инцидент,
факта на счупването и това, че след същото е нужно да се придвижва с бастун.
Наред с това обаче при определяне на дължимото обезщетение следва да се изхожда
от факта, че част от физическото и психично състояние на пострадалата не е причинено от
самия инцидент а е следствие на напредналата й възраст. Именно същата е и причина за по-
затрудненото придвижване след оперативната интервенция.
Всичко това и икономическата обстановка в страната към момента на ПТП - то води
до извод, че размера на дължимото обезщетение е логично да бъде 50 000 лв.
По отношение на съпричиняването следва да се посочи, че според чл. 51, ал.2 от ЗЗД
наличието му е основание да се намали дължимото обезщетение.Изводите за това следва да
7
се направят на база съпоставка действията на деликвента и пострадалия към момента на
произшествието и преценка с оглед на същата дали то би настъпило независимо от
поведението на пострадалия.
По делото във връзка с механизма на настъпване на произшествието са разпитани
двама души свидетели и е приета основна и допълнителна АТЕ.
Разпитаните свидетели са лицата возещи се в автомобила блъснал първоначалната
ищца. От показанията им е видно, че той се движел със скорост от 20 до 30 км.ч. Видно е
също, че блъснатата жена се е появила на пътното платно измежду паркирали на същото
автомобили. В тази връзка и двете свидетелки излагат данни за това, че не е имало как да е
видят. От експертизите обаче се установява, че при тази скорост възможност за реакция е
имало при условие, че пострадалата се е движела със спокоен или бърз ход. Единственото
изключение от такава според експерта е била налице само ако пострадалата е тичала. Това
обаче с оглед нейната възраст е било житейски невъзможно.
От друга страна и пострадалата е допринесла за настъпване на инцидента при
условие, че придвижвайки се измежду паркирали коли е предприела пресичане, без да се
огледа. По тази причина ПАС счита и че двете участнички в инцидента са допринесли
поравно за настъпвмането му.
Ето защо определения по-горе размер на обезщетение следва да се намали
наполовина и на наследниците на първоначалната ищца да се присъди сумата от 25 000 лв.
Върху нея се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е нужно да се посочи, че
според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено
е че същите се дължат при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност и
считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т. 2 КЗ или тази на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от момента на
увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от застрахователя съответно
считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален момент. В случая това е датата на
предявяване на застр. претенция и от нея се дължи обезщетение в размер на законната
лихва.
В този смисъл е и решението на ПОС и следва да се потвърди, като в случая ПАС се
възползва и от предвидената в чл. 272 от ГПК възможност за препращане към мотивите на
ПОС за допълнителна аргументация на изложеното до тук.
Съответно жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адв. Р.М. на
основание чл. 38, ал.2 от ЗА адв. възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред ПАС. То според чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните
размери на адв. възнаграждения е в размер на 830 лв., като към тази сума обаче следва да
8
начисли и ДДС. Така дължимия размер на същото става 996 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1025/2018 г. решение в частта, с която
ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** 1 е осъдено да заплати на М. Ж. Б., ЕГН
**********, **** и ИВ. Ж. К., ЕГН **********, ****, като наследници на починалата в хода
на процеса ищца Ц. А. К.А, ЕГН ********** сумата от 10 000 лв. равняваща се на разликата
между присдените с решението на ПОС 25 000 лв. и дължимите според застрлахователя
15 000 лв., съответно представляващи обезщетение за претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди, болки и страдания, следствие на това, че на 10.08.2017 г. около 12, 00
ч. на *** в гр.П.,, Д.Г.Р. при управлението на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. №
** **** ** е нарушила чл.20, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда на Ц. А. К.А, ЕГН **********, изразяваща се в закрито счупване на лява бедрена
кост в областта на шийката довело до трайно затруднение движенията на левия долен
крайник й, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 11.07.2018г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1025/2018 г. решение и в частта, с
която ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** 1 е осъдено да заплати по сметка на ПОС
ДТ в размер на 1000 лв. съразмерно на уважената част от иска, както и 162,50 лв. заплатени
от бюджета на съда възнаграждения на назначените по делото експертизи, а на адвокат Р.
Ив. М. с личен номер в адвокатски регистър при ВАС № ********** и адрес на
упражняване на дейността **** сумата от 1280 лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА представляваща
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска ведно с дължимото ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** 1 да заплати на Р. Ив. М. с
личен номер в адвокатски регистър при ВАС № ********** и адрес на упражняване на
дейността **** адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за осъществено процесуално
представителство пред ПАС в размер на 996 лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9