Р Е Ш Е Н И Е № 304
гр. Видин 28. 09. 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, V-ти състав наказателно отделение в публичното заседание на петнадесети
септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Даниел Цветков
при секретаря П.
Въткова, като разгледа докладваното от съдия Цветков АНД дело № 799 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д.С.П. ***, ЕГН:**********,
с адрес *** против Наказателно постановление № 19 -0953 -002029/
03.01.2020г. на Началник сектор към ОДМВР Видин,сектор „Пътна полиция“, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.
177,ал.1, т. 2 от ЗДвП- „глоба“ в размер
на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на процесното
наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован, представлява се от процесуален представител.
По същество моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се съображения относно това, че жалбоподателят е
правоспособен водач, видно от предоставеното уведомително писмо от ГД
„Национална полиция“.
Процесуалният представител на ответната
страна, редовно призован се явява в съдебно заседание. Иска потвърждение на
издаденото НП като правилно и законосъобразно. Поддържа, че в уведомителното
писмо от ГД „Национална полиция“ се съдържа безспорно доказателство за вината
на жалбоподателя , което обуславя неговата отговорност. Взема становище, че
нарушението е извършено от жалбоподателя на 09.07.2019г., а според данните на
ГД „Национална полиция“ немското СУМПС е издадено на 06.09.2019г.
От събраните по делото доказателства,
взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното:
На
09.07.2019 г. в 23:20ч. в гр. Видин на ул. „Широка“ в посока ул. „Христо Ботев“
срещу РУ – Видин жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ 325 ТД, с рег. №
ВН5860ВТ, лична собственост, със СУМПС : J18440CK91 (Германия). След извършена проверка
било установено, че същото е издадено и и валидно само за територията на Р.
Германия за управление с придружител.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на
акта във връзка с констатираното нарушение на чл. 150 от ЗДвП, на основание чл.
177,ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата е наложена глоба в размер на 100 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства – копие от СУМПС, служебна бележка от
кметство на гр. Кьолн, Германия, уведомително писмо от Главна дирекция „
Национална полиция“ относно издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство на жалбоподателя, неговата валидност за категории, както и на територията на
Република България, и гласни доказателства – разпита на свидетеля Н.А. –
съставил АУАН №67208, серия GA. Съдът кредитира показанията на актосъставителя като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение
в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията,
визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен ред.
При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган –Владимир Герасимов – Началник Сектор към ОДМВР Видин,сектор
„Пътна полиция“, който към дата 03.01.2020г. е бил оправомощен да издава НП.
Вмененото
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере
в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. Жалбоподателят не можа
да ангажира никакви доказателства, които да обосноват извода, че отразената в
акта фактическа обстановка не отговаря на действителната. Напротив - същата се подкрепя от показанията
на разпитания в хода на делото актосъставител и другите писмени доказателства
приложени по делото.
В настоящото производство
съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него
наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Съгласно разпоредбата на чл.
150 от ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3
и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“ Съдът намира, че от събраните и проверени по делото
доказателства по категоричен начин се установява,че жалбоподателят Д.П. е извършил административното нарушение по чл.
150 от ЗДвП. От обективна страна се доказа, че на посочените в НП време и място
– на 09.07.2019г. в 23: 20 часа в гр.Видин, на ул. „Широка“ в посока ул.
„Христо Ботев“ Д.С.П. е управлявал лек автомобил "БМВ 325 ТДИ" с рег.
№ ВН 5860ВТ. Авторството на деянието е също категорично установено, тъй като
автомобилът е бил управляван от жалбоподателя. Субект на нарушението по чл. 150
от ЗДвП е водачът на превозното средство, без да е необходимо той да съвпада с
неговия собственик, т. е. въпросът за собствеността е ирелевантен за нарушението.
Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез поведението на
жалбоподателя по привеждане на лекия автомобил в движение, при което той се е
придвижвал с него по пътното платно и е боравил с уредите му за управление,
когато е бил спрян за проверка от полицейските служители. Доказа се на следващо
място, че към момента на извършване на деянието жалбоподателят е управлявал
моторното превозно средство като е бил неправоспособен водач. В тази връзка
съдът намира, че правилно е определена правната квалификация на нарушението по
чл. 150 от ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото се установи, че се касае
за хипотеза на управление на МПС от неправоспособен водач, както е приел и
наказващият орган. Съгласно трайната съдебна практика правоспособността се
извежда от фактически състав, регламентиран с разпоредбите на чл. 150 – чл. 152
от ЗДвП и неправоспособен ще бъде всеки водач, по отношение на когото не се е
осъществил този фактически състав. Съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП лицето
следва да е завършило X клас, да отговаря на изискванията за минимална възраст
на водача, да е физически годно да управлява моторни превозни средства за
съответната категория, да е преминало обучение за водач на моторно превозно
средство и за оказване на първа долекарска помощ и успешно да е издържало изпит
за водач на моторно превозно средство. Доказа се от уведомителното писмо на ГД
„Национална полиция“, че към момента на извършване и установяване на
нарушението жалбоподателят П. не е разполагал с валидно свидетелство за
правоуправление, следователно спрямо него не се е осъществил фактическият
състав по чл. 150 - чл. 152 от ЗДвП и той е неправоспособен водач. Относно
доказаността на това обстоятелство следва да се има предвид справката в
информационната система за свидетелства за управление на МПС в ЕС “EUCARIUS –
RESPER”, от която е видно, че жалбоподателя
П. има издаденото немско СУМПС №
JI18440CKS91
едва на 06.09.2019г., почти два месеца след извършване на нарушението. Нарушението
е формално и с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, същото е
било довършено.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му
жалбоподателят е формирал представа относно проявлението на всички елементи от
състава на нарушението, но въпреки това е пристъпил към неговото осъществяване.
Съзнавал е, че служейки си с уредите на автомобила, го е привел в движение,
съзнавал е и че не е бил правоспособен водач и следователно съзнателно е
пристъпил към извършване на нарушението.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение съгласно
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено административно наказание
"глоба" от 100 до 300 лева. При определяне на размера на наказанието
съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В
конкретния случай административнонаказващият орган е наложил наказание „глоба“
в размер на 100 лева. Съдът намира, че гореописаната санкция би изпълнила
целите, описани в чл. 12 ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН
за квалифициране на административното нарушение като маловажно. Касае се за
формално нарушение, с което всякога се явяват засегнати обществените отношения,
които се регулират с нарушената материална норма. Не са установени и
обстоятелства, които да сочат за отсъствие или незначителност на обществената
опасност на деянието.
Съдът намира, че с оглед
извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят на основание чл.177,ал. 1,т. 2 ЗДвП, която норма предвижда, че „Наказва се с
глоба от 100 до 300 лв. ,който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по
реда на чл. 157, ал. 4 или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено“.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП №.19 -0953 -002029/ 03.01.2020г, с което на Д.С.П. ***, ЕГН:**********, с
адрес: *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100лв. на
основание чл.177,ал.1, т. 2 ЗДвП.
На основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН
Съдът осъжда Д.С.П. ***, ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на ОДМВР-Видин
сумата от 100 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Видински Административен съд по реда на
АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.
Районен съдия: