Решение по дело №447/2021 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 22
Дата: 1 февруари 2022 г.
Съдия: Цветан Христов Петков
Дело: 20211810200447
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Б., 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ц.Х.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело №
20211810200447 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П. Г. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Б., ул.”***” №52,
чрез адв.И.Ж. от САК е обжалвал в законния срок наказателно
постановление №*** от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР –
София, РУ - Б., упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР, с което за
нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания - "глоба" в размер на 300 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло,
със законните последици.
В съдебно заседание Б. се представлява от адв.Ж. от САК, който
поддържа жалбата против атакуванато НП и излага доводи за
незаконосъобразност, както и за несъставомерност на деянието, като
претендира заплащане на направени разноски в размер на 300лева.
Въззивната страна – РУ - Б., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
1
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: пълномощно; АУАН №***г.; справка за нарушител/водач;
заповед № ***/***г. и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите ИЛ. ИВ. ИВ.– актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор
” РУ – Б. и П. ИВ. П., се установява следната фактическа обстановка:
На 06.12.2018г. около 22.30ч. свидетелите ИЛ. ИВ. ИВ. и П. ИВ.
П. – полицейски служители при РУ - Б. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение в гр. Б., на бул.“***“.
Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия се по
булеварда в посока ул.“*** лек автомобил м.”***” с рег.№***. Автомобила
бил управляван от жалбоподателя П. Г. Б.. При извършената проверка
двамата полицейски служители установили, че горецитираният автомобил е с
прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. С оглед на така
констатираното, св.И. съставил АУАН №***г на жалбоподателя в
присъствието на св.П., който му бил предявен за запознаване със
съдържанието и Б. го подписал без възражение. Въз основа на
горецитираният АУАН е издадено от Началник група към ОДМВР – София,
РУ - Б. атакуваното наказателно постановление №*** от ***г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите П. и И., както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания
доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да
бъдат обсъждани.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не
установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението,
което му е вменено.
В съдебно заседание безспорно се установи, че автомобила,
2
управляван от жалбоподателя по време на извършената проверка от св.П. и
св.И., е бил собственост не на Б., а на друго лице. Към същата дата,
автомобила м.”***” с рег.№*** е бил с поставени на него рег. табели и за
същият са били налице всички необходими по ЗДвП документи. От
доказателствената съвкупност, събрана по делото не може да се направи
категоричен извод, че жалбоподателят е знаел, че поради
непререгистриране на автомобила в двумесечен срок от покупката му,
регистрацията на същият е била служебно прекратена. По делото не са
налице никакви доказателства, сочещи, че Б. е бил наясно, че са изминали
над два месеца от придобиването на собствеността на управлявания от него
на 17.06.2021г. автомобил, респ. че е изминал срока за пререгистрация на
същия. В този смисъл съдът намира, че деянието на Б. от субективна страна
не осъществява нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието е
извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При умишленото
деяние деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда
настъпването на общественоопасните последици и иска или допуска този
резултат. Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на
обективните свойства на деянието, който протича до започване на
изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане, поради незнанието от
страна на дееца на елементи от обективната действителност, то тогава не
може да протече и предварителния процес на отражение на обективните
свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния компонент
на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и
волеви, защото не може да има целево отношение без представи за резултат и
насока към цел.
Безспорно установено е по делото, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал автомобил със служебно прекратена
регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, но съдът счита, че в конкретния
случай липсва вина от негова страна. Процесното МПС е собственост на
друго лице, било е оборудвано с необходимите два броя регистрационни
табели, поради което жалбоподателят не може да предполага, че това МПС е
3
със служебно прекратена регистрация. Липсата на вина изключва
административно-наказателната отговорност и следователно вмененото на
жалбоподателя административно нарушение не е извършено.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП
е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ
бр. 94 от 29.11.2019 г. / на П. Г. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Б.,
ул.”***” №52 се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по
делото. С жалбата се претендира заплащане на разноски за процесуално
представителство в размер на 300,00 лв.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в полза на
адв. Ив. Ж. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В
случая, платеното от П. Г. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Б.,
ул.”***” №52 адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен
в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на
П. Г. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Б., ул.”***” №52 разноски в
размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално
представителство в производството по а.н.дело №447/2021г. пред Районен
съд Б..

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ***г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – София, РУ - Б., упълномощен със
заповед № *** от ***г. на МВР против П. Г. Б. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.Б., ул.”***” №52, като неправилно и незаконосъбразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на П. Г. Б. с ЕГН
4
********** с постоянен адрес гр.Б., ул.”***” №52 разноски в размер на
300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в
производството по а.н.дело № 447/2021г. пред Районен съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5