Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1617/12.10.2023г.
гр. Пловдив, 12 октомври 2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Първо
отделение, XVIII
състав в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и трета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й. Русев
административно дело № 1191 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Т.Т.Д.,
ЕГН/ЛНЧ **********,чрез адв. И.С.-пълномощник, против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0435-000053 от 04.04.2023 г. на
началник РУ 02 към ОДМВР Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта с доводи, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата, изброени в
чл. 171, т. 2, б. А от ЗДвП, тъй като Исландия е част от Европейското
икономическо пространство. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на
разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. С. по изложените в
нея съображения.
Ответникът- Началник РУ 02 към ОДМВР
Пловдив, в писмено становище намира жалбата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като
подадена в законоустановения срок /самата заповед е връчена на жалбоподателя на
24.04.2023 г., а жалбата е подадена на 25.04.2023г./ и при наличието на правен
интерес, а по същество за неоснователна.
Предмет на процесното оспорване е заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0435-000053 от
04.04.2023 г. на началник РУ 02 към ОДМВР Пловдив на основание чл. 171, т.2а,
б. А от ЗДвП.
С нея на основание чл. 22 от ЗАНН,
на Т.Т.Д. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
За да приложи тази ПАМ, АО е приел,
че жалбоподателят, в качеството си на чужденец, дългосрочно пребиваващ в Р.България,
управлява МПС със СУМПС, неиздадено от държава от ЕС, ЕИП или Швейцария, след
изтичане на 1 година от издаването на документ за пребиваване, с което виновно
е нарушил чл. 162, ал. 2 от ЗДвП.
Конкретните факти, осъществяващи
хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП във връзка с чл. 162, ал. 2 от ЗДвП
за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение серия GA, № 841031/04.04.2023г. (л. 30),
който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното, а и следва да се има предвид, че описаната в акта
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Мярката е приложена спрямо
жалбоподателя за минималния предвиден в приложимата норма срок, поради което не
се налага излагане на нарочни мотиви за целта.
Не се спори, че при проверката
жалбоподателят е представил СУМПС, издадено от Исландия.
Въпросното свидетелство е
представено в заверено копие и по делото като доказателство.
Жалбоподателят, твърдейки
незаконосъобразност на оспорената заповед, се позовава единствено на
валидността на горепосоченото притежавано от него СУМПС.
Правилата за валидността и
признаването в България на свидетелство за управление на МПС, издадено от чужди
държави, са уредени в ЗДвП, както и в няколко международни договора- -Женевска
конвенция за движение по пътищата от 1949 г., Виенска конвенция за движение по
пътищата от 1968 г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия
договор относно статута на техните въоръжени сили. Тези международни договори
са обнародвани, ратифицирани и влезли в сила за България, поради което имат
предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи.
Съгласно правилото на чл. 161 ЗДвП
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в следните случаи: държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (т. 1); държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква "а" от него (т. 2); свидетелството е придружено
от легализиран превод на български език (т. 3); свидетелството е международно и
отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по
пътищата (т. 4); свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария (т. 5). Анализът на
разпоредбата сочи, че в Република България се признават и са валидни
чуждестранни национални свидетелства, които не са издадени от държава - членка
на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като
конкретните изисквания в зависимост от държавата, издала свидетелството и
статута на водача, се съдържат в Конвенцията за движението по пътищата (КДП),
подписана във Виена на 8.11.1968 г., Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, както и
в ЗДвП. Приложима по отношение на правилата за валидност е и Женевската
конвенция от 1949 г., но само за свидетелства, издадени от договарящите държави
по нея, които не са страни по КДП. Това е така, т. к. по силата на чл. 48 КДП,
тя отменя и замества Женевската конвенция в отношенията на страните по нея.
Следователно за държави, подписали и двете конвенции, се прилагат правилата на
КДП. За тези, които не са страни по КДП, се прилага Женевската конвенция. Към
момента последната урежда взаимоотношенията между България и следните държави,
които не са страни по КДП: Алжир, Аржентина, Австралия, Бангладеш, Барбадос,
Бенин, Ботсуана, Буркина Фасо, Камбоджа, Канада, Конго, Кот д‘Ивоар, Кипър,
Доминиканска република, Египет, Фиджи, Гватемала, Хаити, Исландия, Индия,
Ирландия, Йордания, Лаос, Ливан, Лесото, Мадагаскар, Малави, Малайзия, Мали,
Малта, Намибия, Нова Зеландия, Нигерия, Папуа Нова Гвинея, Парагвай, Руанда,
СиераЛеоне, Сингапур, Шри Ланка, Сирия, Того, Тринидад и Тобаго, Уганда, САЩ,
Ямайка, Япония.
Представеното
от жалбоподателя свидетелство като международно, за да бъде валидно на
територията на България, следва да изпълнява условието на чл. 161, т. 4 от ЗДвП, а именно да отговаря на изискванията Приложение № 7 към Конвенцията.
В този случай обаче, предвид статута
на жалбоподателя на чужденец, дългосрочно пребиваващ в Р.България, това
обстоятелства е ирелевантно по отношение законосъобразността на наложената ПАМ,
тъй като не е спазено изискването на чл. 162, ал. 2 ЗДвП, съгласно което
чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, какъвто е
жалбоподателят (удостоверение за пребиваване л. 8) могат да управляват моторни
превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария до една година от датата на издаване на документ за
пребиваване.
Разрешението за пребиваване на
жалбоподателя е издадено на 30.05.2018 г., т. е. към датата на процесната
проверка, независимо дали притежава валидно СУМПС, издадено от Исландия, за
него е изтекъл законоустановеният едногодишен срок, в който той може да черпи
права от това СУМПС на територията на Р.България с оглед притежавания от него
статут на чужденец, дългосрочно пребиваващ в Р.България. Съгласно чл. 162, ал.
4 от ЗДвП, чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно
превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава,
която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на
изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение
№ 6 към конвенцията. В тази връзка, за жалбоподателя е било налице правото да
замени свидетелството си с българско такова. Това не е сторено обаче. По делото
безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС след изтичането на
една година по чл. 162, ал. 2 ЗДвП и не е заменил свидетелството си с българско
такова. Ето защо правилен и законосъобразен е изводът, че същият не притежава
съответното свидетелство.
Възражението, че притежаваното от
жалбоподателя международно СУМПС, издадено от Исландия, е валидно и за Р.България
и само на това основание може да управлява МПС е неоснователно. С изтичането на
едногодишния срок от издаване на разрешението му за пребиваване тази възможност
е изчерпана за жалбоподателя.
По изложените аргументи жалбата се
явява неоснователна.
За разноските:
От ответната страна такива не са
претендирани, съответно и съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Т.Д., ЕГН/ЛНЧ **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0435-000053 от 04.04.2023 г. на началник РУ 02 към ОДМВР Пловдив.
Решението е окончателно на основание
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/