Решение по дело №2859/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. Перник, 26.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 02859 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е образувано по искова молба на В.П.С. срещу „Еос матрикс” ЕООД, с която се иска да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответната страна поради погасяване по давност на сумата от 2428,35 лева – главница по договор за кредит, сумата от 621,21 лева – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главница, считано от 09.12.2009 г., както и сума от 73,54 лева – държавна такса и 231 лева – юрисконсултско възнагарждение, които вземания са прехвърлени от цедента „Райфайзенбанк България” ЕАД на ответното дружество и за които  са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7733 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник. Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че за процесните вземания са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 07733 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник, която е в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД срещу ищцата и трето неучастващо по делото лице. Въз основа на този изпълнителен лист последователно две изпълнителни дела, както следва: № 5287/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б. и № 127/2019 г. по описа на ЧСИ Ст. Б.. Пояснява се, че по време на първото изпълнително производство вземанията са били прехвърлени на ответното дружество. Изложени са подробни доводи, че претендираните вземания са погасени по давност.

Ответното дружество оспорва исковите претенции, за което излага подробни доводи.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото са приложени материалите по ч. гр. д. № 07733 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник, от които се установява, че в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД е издадена заповед от 27.01.2010 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.01.2010 г.  срещу тримата солидарни дължници ЕТ „Ана Такова – Тако”, В.Д.С. и В.П.С., отнасящи се за следните вземания: 2428,35 лева – главница по договор за банков кредит № 120454/28.06.2007 г., сумата от 621,21 лева – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главница, считано от 09.12.2009 г., както и сума от 73,54 лева – държавна такса и 231 лева – юрисконсултско възнагарждение.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 05.07.2013 г. на ответната страна е образувано изпълнително дело № 5287/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху трудовото възнаграждение и възбрана на имоти.

На 15.07.2013 г. са изпратени запорни съобщения до банкови институции за налагане запор върху банковите сметки на тримта длъжници. В резултат на това на 23.07.2013 г. е принудително събрана сумата в размер на 30 лева от ищцата В.П.С..

На 29.07.2013 г. и 03.11.2014 г. ищцата В.С. е подала молба до съдебния изпълнител, с която иска да се вдигне наложения запор върху банковата ѝ сметка. Следва да се отбележи, че по изпълнителното дело е приложено известие за доставка на покана за доброволно изпълнение, което е адресирано до В.С., но е отбелязано, че пратката не е връчена и не е потърсена от адресата. По делото липсват други доказателства за връчване на ищцата на заповедта за незабавно изпълнение. Това означава, че най – късният момент, в който ищцата е узнала за издадената заповед за изпълнение е 29.07.2013 г., когато е депозирала молба до съдебния изпълнител за вдигане на запор. В този смисъл следва да се приеме, че на 29.07.2013 г. е връчена заповедта за изпълнение на В.С., а на 12.08.2013 г. е влезнала в сила.

На 20.08.2013 г. е наложен запор върху МПС, което е собственост на длъжника В.Д.С., а впоследствие на 26.05.2015 г. е наложена възбрана върху имот, собственост на този длъжник.

Установява се, че на 14.02.2017 г. „Райфайзенбанк България” ЕАД прехвърля на „Еос матрикс” ЕООД вземанията си срещу горепосочените трима длъжници. Новият кредитор и взискател „Еос матрикс” ЕООД е подал молба до съдебния изпълнител за връщане на изпълнителния лист, поради което същият е върнат, а изпълнителното производство е прекратено на 04.12.208 г.

Ответното дружество е подало молба на 24.01.2019 г., с която е образувано изпълнително дело №  127/2019 г. по описа на ЧСИ Ст. Б., както и е поискано да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на тримта длъжници. На 27.03.2019 г. са изпратени запорни съобщения до банкови институции за налагане запор върху банковите сметки на тримта длъжници.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който ищцовата страна се позовава на погасителна давност за периода след 23.07.2013 г.

Процесните вземания са установени с влязла в сила заповедта за изпълнение на парично задължение, поради което същите са съдебно установени и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която постановява, че давността е пет години.

 Следва да се отбележи, че подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение не прекъсва давността, тъй като ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес (тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК). Това се подкрепя и от извода, че давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва, т. е. давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. В този смисъл са и разясненията в т. 14 на ТР по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Давността е прекъсната на 15.07.2013 г. с подаването на молбата за образуване на изпълнително производство, в която е направено искане за прилагане на определен изпълнителен способ, като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като в нея е направено искане за за налагане на запор върху вземанията на длъжника и налагането на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Впоследствие давността е прекъсната на 23.07.2013 г., когато е принудително събрана сумата в размер на 30 лева от ищцата В.С., а това извършване на изпълнително действие.

Давността отново е прекъсната на 12.08.2013г., когато е влизане в сила заповедта за незабавно изпълнение. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, от който момент тече петгодишният давностен срок.

Впоследствие на 20.08.2013 г. (датата на налагане запор върху МПС, собственост на В.Д.С.) и 26.05.2015 г. (датата на възбрана на имот, собственост на В.Д.С.) са извършени изпълнителни действия, но същите не са насочени срещу ищцата, а срещу трето лице, неучастващо по делото. Съгласно чл.125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Това означава, че петгодишната давност по отношение на ищцата В.С., започнала да тече на 12.08.2013г. не се прекъсва с предприетите изпълнителни действя спрямо В.Д.С., поради което същата е изтекла на 12.08.2018 г.

Следващо изпълнително действие срещу ищцата са извършени на 24.01.2019 г. (датата на подаване на молбата за образуване на второто изпълнително дело, в която е направено искане за прилагане на определен изпълнителен способ) и 27.03.2019 г. (датата на налагане на запор върху вземания на ищцата), но същите са след изтичането на петгодишния давностен срок, поради което не прекъсват давността, доклкото същата е вече изтекла. Това води до извод за основателност на исковата претенция и като такава следва да се уважи.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи направените по делото разноски. Същият е заплатил 137,34 лева за държавна такса, 160 лева – депозит за вещолице  и 800 лева за адвокатски хонорар, т. е. общо 1097,34 лева. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото същият е съобразен с правната и факточеска сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.П.С., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на цесионера „Еос матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „рачо Петров Казаджията” № 6, сграда „Матрикс Тауър”, ет. 6, сумата от 2428,35 лева – главница по договор за банков кредит № 120454/28.06.2007 г., сключен между В.П.С. и „Райфайзенбанк България” ЕАД, сумата от 621,21 лева – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главница, считано от 09.12.2009 г., както и сума от 73,54 лева – държавна такса и 231 лева – юрисконсултско възнагарждение, които вземания са прехвърлени от цедента „Райфайзенбанк България” ЕАД на ответното дружество и за които  са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 07733 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник

ОСЪЖДА „Еос матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „рачо Петров Казаджията” № 6, сграда „Матрикс Тауър”, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ на В.П.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 1097,34 лева – направен разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 07733 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато в архив.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.