Присъда по дело №407/2021 на Окръжен съд - Хасково

М О Т И В И
към Присъда №9 от 17.08.2021 г., постановена по НОХД № 407 по описа
за 2021 г. на Окръжен съд – Хасково

Окръжна Прокуратура – Хасково е предявила обвинение срещу И.. Н. К.,
роден на *****год. в гр. П., жив. в *****, община ***, обл. *****, *****
гражданин *****, ****, с ***** образование, *****, ЕГН ********** за това,
че на 07.02.2021год. в с. Радиево, общ. Димитровград, обл. Хасково дал дар-
парична сума в размер на 50 български лева със сериен № **** на
длъжностно лице, имащо качеството на полицейски орган, а именно на Д.А.С.
–*********** в група „ *******“ на сектор „ *********“ към ********* при
**********, за да не извърши действия по служба, а именно да не му състави
фиш за установено административно нарушение – престъпление по чл. 304а,
вр. чл. 304 ал. 1 от НК. С обвинителния акт прокурорът иска и отнемане в
полза на държавата на предмета на престъплението – 1 бр. банкнота с
номинал от 50 лева със сериен № ****.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
сочи, че събраните по делото доказателства водели до несъмнен извод, че
подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Фокус в
заключителната пледоария на прокурора е индивидуализацията на
наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия, като намира, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, респ. пледира
за наказание „пробация“ с първите две пробационни мерки, както и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Претендира още, на основание
чл. 307а от НК, предметът на престъплението да бъде отнет в полза на
държавата.
В проведеното разпоредително заседание от страна на подсъдимия И.К.
и неговия защитник е направено искане съдебното производство да протече
по реда на глава XXVII от НПК. Съдът, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК,
разясни на подсъдимия, че събраните доказателства по ДП и направеното от
него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, като
не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява, че не желае събирането на доказателствата, посочени от прокурора
за установяване на тези факти.
След като съдът прецени, че самопризнанието, направено от
подсъдимия, се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, както и че даденото от него съгласие да не се събират
доказателства за изложените и признати факти в обстоятелствената част на
1

обвинителния акт е информирано, след запознаване с правата и последиците
от изразеното съгласие, съдебното производство протече по реда на
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
Защитникът на подсъдимия в заключителна си пледоария излага доводи
индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание да бъде
извършена по реда на чл. 55 от НК, като наказанието „лишаване от свобода“
бъде заменено с наказание „пробация“, а кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ да не бъде налагано.
Подсъдимият в своя защита изразява съжаление за стореното. В
последната си дума моли съдът да му наложи наказание „пробация“.
Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по
глава ХХVІІ НПК – чл. 371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 НПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
За времето от 20:30 часа на 07.02.2021г. до 08:30 часа на 08.02.2021г.
свидетелите Д.А.С. и Р.Б.Р. - двамата на длъжност *******, по предварително
утвърден график били дежурен автопатрул на група „*******" при *****.
Около 20:45 часа на 07.02.2021 г. спрели служебният си автомобил
марка „Кия Сийд" с рег. номер ****, обозначен с характерни отличителни
полицейски знаци и надпис „Полиция" в с.Радиево, общ. Димитровград на
ул."Д." до номер ***, в близост до автобусната спирка. Били облечени със
служебното си облекло- полицейски униформи, обозначени със съответните
отличителни полицейски знаци и осъществявали контрол на пътното
движение в специализирана полицейска операция по проверка на моторни
превозни средства.
Около 22:00 часа на същата дата, към тях, в посока от север на юг към
гр. Димитровград, се приближавал товарен автомобил "Мерцедес", който
спрял в центъра на селото, до магазин от срещуположния край на пътя. След
като товарният автомобил потеглил, Р. му подал сигнал със стоп-палка по
образец да спре на уширение на пътя вдясно от него по посока на движението
му. Полицаят предположил, че спирането на автомобила е признак за наличие
на някаква нередност.
Полицай Р. приближил до товарния автомобил марка „Мерцедес" с рег.
№ *****, легитимирал се и поискал от водача му И.Н. К. с ЕГН:**********
документи за проверка.
Управляваният от водача К. автомобил бил тип платформа, натоварен с
лек автомобил марка ,ЗАЗ", без поставени на регистрационни табели.
Започнала пълна проверка на документите и техническото оборудване на
управлявания от К. автомобил, при която се установило, че е оборудван с
пожарогасител, който не е минал задължителния за годност периодичен
технически преглед, а съобразно показанията на манометъра не бил
технически изправен, което съставлявало нарушение по чл.139, ал.2, т.3 от
2

ЗДвП.
По отношение на така констатираното нарушение, С., който се
присъединил към извършваната проверка, съобщил на водача И.. Н. К., че ще
му бъде съставена глоба с фиш.
С. седнал на шофьорското място на служебния автомобил и започнал да
съставя фиша на таблет, свързан с информационна система. При съставянето
на фиша, С. установил от предоставените от К. документи, че товарният
автомобил е с допустим брой на седящите места „1+1", което означавало, че
освен водачът в него, може да пътува само един пътник, а в случая там се
намирали и лицата Н.Г. К. и И. Д. И.. С. съобщил на К., че това е нарушение
по чл. 133, ал. 1 от ЗДвП, за което ще му бъде съставен втори фиш.
В този момент водачът К., който се намирал до шофьорската врата,
предложил на С. да почерпи нещо, за да не го глобява, като допълнил: „Няма
да оправим тази държава, поне да остане нещо за нас". Оплакал се, че в гр.
*** други полицаи му били връчили глоби за 300 лева. С. опитал да отклони
намеренията на И.К., като му казал, че няма как да не му наложи глоба, и
започнал да пише втория фиш за налагане на глоба. В този момент К., който
като водач имал вече 20 наказания, наложени с НП и 14 наказания с фиш,
както и 14 отнети точки, решил да не утежнява историята си на нарушител,
поради което приготвил предварително банкнота с номинал от 50 лева,
доближил се плътно до автомобила, пъхнал ръка през спуснатия прозорец на
шофьорската врата и пуснал банкнотата. Тя се спряла между униформеното
яке на полицая С. и декоративната кора на шофьорската врата.
Полицаят С. забелязал това действие на К., правилно определил
действията му като даване на подкуп, за да не изпълни служебните си
задължения, поради което не приел банкнотата. С. затворил прозореца,
останал на място, а Р. докладвал на ОД при *****. Изчаквайки пристигането
на разследващия полицай, С. довършил и принтирал втория фиш. К. подписал
и двата фиша, с което не оспорил нарушенията и наложените му наказания-
глоби от 20 и 50 лева.
Запазили местопроизшествието до идването на разследващ.
При приобщаването на банкнотата, което станало с протокол за оглед
на местопроизшествие, както и с оглед на ВД, е установен номера й- 1
банкнота с номинал от 50.00 лева със сериен номер ****.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимия И.К., от разпита на свидетелите Д. С., Р. Р.
Н. К. и И. И., от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени материали по
ДП № 76/2021 г., по описа на РУ – Димитровград, от предявеното на осн. чл.
284 НПК на страните веществено доказателство, представляващо 1 бр.
банкнота с номинал от 50 лева със сериен № ****.
Както се посочи, изложената по-горе фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели и
приобщените чрез прочитането им писмени доказателствени средства и
3

приложения. Тези доказателства напълно кореспондират с направените от
подсъдимия самопризнания и с възприетите от обвинението фактически
положения. Заради това, направеното от подсъдимия признание на
изложените в обвинителния акт обстоятелства не може да се счита за
изолирано от цялостния доказателствен материал, а следва да се приеме за
изцяло консолидирано от този материал с изводимата от него информация.
Показанията на свидетелите С. и Р. са конкретни и ясни относно времето,
мястото и начина, при които са предприели проверката на автомобила,
управляван от подсъдимия, а в последствие и относно предприетите от него
действия и техния механизъм, по който се е опитал да предотврати издаване
на 2 броя фишове, като и двамата свидетели са категорични, че действията на
подсъдимия К. са се изразявали в даване на парична сума –1 банкнота от
50лева, пусната през отворения прозорец на служебния автомобил и даването
е било съпътствано от вербалната подкана, отправена към св. С. да го почерпи
нещо, за да не го глобява. Свидетелите посочват, че даването на парите е
станало в момента, когато св. С. е започнал да пише втория фиш за
извършено нарушение от подсъдимия по чл. 133,ал.1 ЗДвП. Именно тогава
подсъдимият пуснал през отворения прозорец банкнотата от 50лв., която се
спряла между униформеното яке на полицая и декоративната кора на вратата
на автомобила. Така представените от свидетелите факти не само, че не
разкриват каквито и да било вътрешни противоречия или колебливост, но
синхронизират с писмените доказателствени средства за възложената им
съгласно длъжностното разписание полицейска работа, както и с показанията
на другите двама свидетели.
При така установените фактически положения следва да се приеме, че
подсъдимият И.. Н. К. е осъществил състава на престъплението по чл. 304а,
вр. чл. 304,ал.1 НК, тъй като е дал дар, а именно парична сума в размер 50
лева на длъжностно лице, имащо качеството на полицейски орган, а именно
на Д.А.С. - *********** в група „ *******“ на сектор „ *********“ към
********* при **********, за да не извърши действия по служба, а именно
да не му състави фиш за установено административно нарушение.
Следва да се отбележи, че св. С. с обективни действия е показал, че не е
приел дадения му подкуп и незабавно е предприел действия по уведомяване
на компетентните органи и задържане на извършителя на престъплението, но
съдът прие, че престъплението е довършено, тъй като даването /като
действие/ е било извършено от страна на подсъдимия, имущественият дар е
излязъл от неговата фактическа власт, въпреки, че не е бил приет от
полицейския служител. Този активен акт от страна на подсъдимия- даването
на парите пряко кореспондира с преследваната от него цел – св. С. да не му
състави фиш за извършено от него административно нарушение по ЗДВП.
Подсъдимият е осъществил състава на т.нар. активен подкуп при форма на
изпълнителното деяние - „даде". В случая престъплението е довършено, тъй
като подкупът /дарът/, представляващ пари, е излязъл от неговата фактическа
4

власт с пускането на банкнотата през прозореца на служебния автомобил,
въпреки че св. С. с обективни действия е показал, че не приема дадения му
подкуп и незабавно е предприели действия по уведомяване на разследващ
полицай от *********. Инкриминираното от обвинението изпълнително
деяние настоящият съдебен състав приема за довършено с осъществяване на
действията на подсъдимия – пускайки банкнотата през прозореца,
предоставяйки я на разположение на полицая и подканвайки го вербално да
се почерпи ,вместо да му съставя фиш. Известно е от правната теория и
непротиворечивата съдебна практика на ВС и ВКС, че деецът отговаря за
престъпление по чл. 304, ал. 1 НК не само когато даде дар, а длъжностното
лице получи този дар, или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да
извърши или да не извърши или загдето е извършило, или не е извършило
действие по служба, но и когато деецът предложи, или обещае дар (облага). В
случая пускането на банкнотата през прозореца при св. С. е конкретно
фактическо действие за предоставянето на парите в неговата фактическа
власт, с което деянието по чл. 304, ал. 1 НК е довършено. В случая е
ирелевантно за отговорността на подсъдимия дали свидетелят е взел или не
банкнотата. От правно значение са фактите, че подсъдимият е преустановил
своята фактическа власт върху нея и то след като са изискани документите за
проверка и са започнати действия по писане на фиш, като е пуснал парите
през прозореца и така ги е поставил във фактическата власт на полицейския
служител. Въпреки неприемането на дара, то не е останало във фазата на
опита, а е довършено./ТР № 1/12.03.2021год. на ВКС/.
Безспорно лицето, на което въпросната сума е била „дадена“, е
длъжностно по смисъла на чл. 93 т.1 б.”а” от НК, защото е изпълнявал служба
в държавно учреждение. Освен това е и полицейски орган по смисъла на
ЗМВР, което го отнася към по-тежко квалифициращия деянието признак по
чл.304а от НК. В този смисъл обективните признаци на престъплението по
чл.304, ал.1 от НК следва да се приемат за установени.
Съгласно чл. 57 от ЗМВР Полицейски органи са органите на ...
областните дирекции..., които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.
6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8, а това са в случая охранителна, контролна и
административнонаказателна.
Съгласно чл. 56 вр. чл. 37 ЗМВР Органите на областните дирекции и на
техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1.
Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни
служители - полицейски органи.
На тях е поверена по съответния ред дейност, съгласно чл. 14, ал. 1 и ал.
2 ЗМВР- охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и
осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република
България, както и Контролна дейност, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2, 5 и 8 ЗМВР,
която се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон,
5

чрез проверки на документи и на място; проверки за спазване на правилата за
движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на
моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и
при пътнотранспортните произшествия; изискване на информация и
документи.
Следователно, на ******* Д.А.С. са поверени властнически
правомощия, поради което има качеството на полицейски орган.
Съгласно Типова длъжностна характеристика, едни от основните
длъжностни задължения на полицая Д.А.С. са: Да работи по предотвратяване
и пресичане на нарушенията по пътищата и обществения ред; Изготвя
документи, свързани с административнонаказателната дейност. Съгласно
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министър ВР, съгласно т.1.3, същият е
оправомощен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава фишове
за налагане на глоби и да съставя АУАН.
Следователно, полицейският служител Д.А.С. е разполагал с
правомощия да констатира и санкционира самостоятелно участник в
движението, нарушил правилата по ЗДвП.
Подсъдимият е дал подкуп именно, за да не извърши полицаят
действия по служба, които са включени в служебната му компетентност, да се
осуети наказването на административно нарушение по ЗДвП, етап от което е
съставянето на фиш и връчването му.
Предвид така събраните по делото доказателства следва да се направи
извод, че подс. И.. Н. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.304а, вр.чл.304,ал. 1 от НК, като на
07.02.2021г. в с. Раднево, общ. Димитровград, обл.Хасково на ул."Д." дал
подкуп- парична сума в размер на 50.00 лева /една банкнота с поминал от
50.00 лева със сериен номер ****/ на длъжностно лице - полицейски орган,
.Д.А.С., *********** в група „*******" на сектор „*********" към ****** за
да не извърши действие по служба- да не му състави фиш за установено
административно нарушение.
От субективна страна престъплението е извършено при условията на
пряк умисъл. Обективните характеристики на дейността не поставят
съмнение в това, че подсъдимият е имал представи за деянието – той е
съзнавал, че дава дар на длъжностно лице, както и че то е полицейски
служител. Съпътстващите даването думи обективират осъзнатата от дееца
връзка между даваната сума от 50лв и преследваното осуетяване на негаивни
последици за себе си , а именно неиздаване на фиш от страна на полицая.
Както се посочи тези фактически и правни изводи се установяват на
база самопризнанията на подсъдимия К., съпоставени с показанията на
цитираните свидетели, които са ясни и конкретни, като установената при
преценката им фактология е еднозначна, а съпоставката в отделните
изложения сочи такава хронологична и логическа последователност, която не
поставя съмнения за преднамереност или необективност.
6

Причината за извършване на престъплението е незачитането на
установения правопорядък в държавата и стремежът за неговото
преодоляване.
За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до десет години и „глоба“ до петнадесет
хиляди лева.
Съдът определи вида и размера на наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление на плоскостта на чл. 55 НК, тъй като прие, че и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко
при приложение разпоредбата на чл. 58а, ал.1 вр.чл.54 НК. Съдът прие, че
степента на обществената опасност деянието му, при така установената
фактология по делото, не позволява да се приеме, че извършеното от дееца се
отличава с признаци, които да обуславят по-висока степен на обществената
опасност в сравнение с други подобни случаи. От друга страна, личността на
самия деец не се отличава с висока степен на обществено опасност, а
напротив същият е с чисто съдебно минало и се намира в тежко семейно,
социално и здравословно положение, изразява искрено съжаление за
извършеното и признава изцяло вината си. Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие множеството нарушения, извършени по
административен ред. При така обусловеното наличие на множество
смекчаващи вината обстоятелства и в светлината на чл. 58а, ал. 4 от НК,
настоящият състав на Окръжен съд – Хасково, на основание чл. 55, ал.1, т.2,
б. „б“, замени предвиденото наказание „лишаване от свобода“ и определи
наказание „пробация“ при следните пробационни мерки, а именно
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с
периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 6 месеца.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, съдът
намери, че на основание чл. 55, ал. 3 от НК, същото не следва да бъде
налагано на подсъдимия, като по този начин не биха се накърнили целите на
чл. 36 от НК. Видно от представената от самия подсъдим декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, същият няма никакви
доходи, живее на съпружески начала с жена, от която има 4 непълнолетни
деца и въпреки посочените 4 леки автомобила, които очевидно са на повече
от 25 години, на практика налагането на наказанието „глоба“ би натоварило
неговото семейство, т.е. санкцията ще бъде спрямо семейството му и
следователно няма да изиграе своята възпираща роля спрямо самия
подсъдим.
За постигане целите на индивидуалната и генерална превенции и с
оглед констатацията, че личността на подсъдимия не се отличава с висока
степен на обществена опасност, наложеното наказание „пробация“ в пълна
степен покрива критериите на чл. 36 от НК според настоящия състав.
7

Налице е предпоставката на чл. 307а НК, предвиждаща отнемане в
полза на държавата на предмета на престъпленията по раздел IV на глава осма
от НК. В изпълнените на законоустановеното изискване, съдът постанови
отнемане в полза на държавата на веществените доказателства и предмет на
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 304а от НК, представляващо
1 брой с номинал от 50 лева със сериен № ****.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

8

Номер на акта:	9
Дата:	17 август 2021 г. (в сила от 2 септември 2021 г.)
Съдия:	Боряна Петрова Бончева-Димитрова

Дело:	20215600200407
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 юли 2021 г.

Присъда по дело №407/2021 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите