№ 114
гр. Свиленград, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200253 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-535/НП
от 13.05.2024 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което на Д. Т. (G.T.), роден на ********** година в град
*********, с ЕГН ********** от град *********, със съдебен адрес: град
Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4б, област Хасково, чрез адвокат И. Д.,
за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 4 427.34 лв. (пункт І) и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата златни обеци -
14 чифта (пункт ІІ).
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адвокат И. Д.),
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен
– издаден в разрез процесуалните правила и в противоречие както с
националния материален закон, така и с европейското законодателство.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него
1
се явява младши адвокат В. И. (, преупълномощена от адвокат И. Д.), която
пледира за отмяна на обжалвания акт. Представя Писмена защита, в която
подробно аргументира тезата си за отмяна на обжалваното НП в цялост
поради липса на субективния елемент от състава на нарушението.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) – И.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес, не
се явява, но изпраща представител – Старши юрисконсулт Ц.Д., който сочи че
НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения
при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. Представя
Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване
в цялост на обжалваното НП. Претендират се разноски по делото под формата
на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските.
Наведено е мотивирано възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 06.02.2024 година, около 01.30 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига
моторно превозно средство (МПС) – автобус марка „Мерцедес” с турски
регистрационен номер 34ZY4257, управляван от турския гражданин М.Б.. В
автобуса пътуват общо 14 пътници, между които и жалбоподателят Д. Т..
Преди започване на физическата митническа проверка водачът и
пътниците, включително жалбоподателя Д. Т., са поканени да декларират
носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности от свидетеля М. П. М..
2
Жалбоподателят не декларира нищо.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ е извършен личен преглед на
жалбоподателя от свидетеля М. М. в присъствието на митническите
служители – свидетеля Г. П. П. и колегата им М.Б.Б., при който в джоб на
якето на Д. Т. са открити изделия от жълт метал, поставени в прозрачен плик,
които митническите органи приемат, че са укрити и недекларирани. Същите
представляват златни обеци – 14 чифта, които са собственост на
жалбоподателя съгласно неговото изявление. Указаното действие (личен
преглед), което е в рамките на правомощията на митническите органи, е
материализирано в съставения Протокол за извършен личен преглед.
Документът изготвя свидетелят М. и в него е отразен резултатът от
проверката, с вписан установеният факт за открИ.ето на процесните златни
изделия, както и точното място на намирането им.
Измерването точното тегло на намерените изделия в Д. Т., както и
установяването видът, естеството и качеството им на изделия от благороден
метал – злато, се извършва с помощта и знанията на специалист – златар,
специално осигурен, т.е. повикан от митническите органи, който и прави
необходимите констатации за тези факти. На място, отзовалото се вещо лице
Валентина Димитрова Димитрова, след анализ и изследването им, установява,
че се касае за златни изделия, представляващи обеци, окачествява същите,
посочвайки съответната проба, както и ги претегля, като тези си констатации
обективира в писмено Заключение, приложено в
Административнонаказателната преписка (АНП). По този начин потвърждава
изработването от злато - благороден метал, съответстващ на намерените.
Вещото лице индивидуализира конкретно откритите изделия, представляващи
предмет на нарушението, видно от съдържанието на изготвеното Заключение,
определя и тяхната митническа стойност, възлизаща на сумата 4 427.34 лв. и
при единична цена 78.36 лв. за грам/злато проба 585.
В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на
носени и според митническите органи недекларирани изделия от благороден
метал, за изясняване произходът и притежанието на същите контролният орган
изисква от жалбоподателя на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични
обяснения и той депозира такива в писмена форма, изготвени саморъчно от
него в присъствието на митническите органи. Личните обяснения, ведно с
3
превод, са приложени към АНП и видно от тяхното съдържание,
обективираното изявление по своя смисъл е с характер на предпроцесуално
признание от жалбоподателя относно собствеността на намерените златни
изделия на него.
Проверката приключва в 03.00 часа.
При тези фактически обстоятелства, след разкрИ.ето на процесните
стоки, митническият орган - свидетелят М. П. М., пристъпва на основание чл.
230 от ЗМ към съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № BG06022024/1000/М – 327/06.02.2024 година против
жалбоподателя. Според съдържанието на Акта, твърдяното за осъществено
деяние е квалифицирано правно с административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ - цифрово вписан; а от фактическа страна изразило се в
превоз през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи на златни изделия, подробно описани в Акта.
Актосъставителят излага и подробно фактическо описание на извършеното
според него нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, описва
подробно и намерените изделия от жълт метал, посочвайки конкретно тяхната
проба, видът им, броят и количество - грамаж, съответно и металът, от който
са изработени. Описанието на последните е идентично и съвпада с посоченото
в Заключението на вещото лице. Процесните златни изделия са задържани със
съставения АУАН от контролните – митнически органи. Отделно за тяхното
задържане е оформена и Разписка № 24001291 от 06.02.2024 година. В
последствие процесните стоки са предадени на съхранение в Териториална
дирекция Митница Бургас.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя,
както и на свидетел – Г. П. П., също митнически служител на МП „Капитан
Андреево”. След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат със
съдържанието му чрез извършване на превод на турски език от свидетеля М.
П. М. и е връчен лично, като с подписа Д. Т. удостоверява получаването на
екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ,
датирана от 06.02.2024 година, като жалбоподателят не сочи възражения
срещу констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
4
образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, издава процесното НП № BG2024/1000 – 535/НП на
13.05.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация. АНО приема, че извършеното деяние не представлява
престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на
нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
4 427.34 лв. (100 % от митническата стойност на златните изделия) и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата посочените
стоки.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 502/32 – 817160
от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д. Заместник-
Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед,
наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира
правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че Красимир
Николов Фучеджиев (, а и в тази насока е Заповед № 108 от 09.02.2024 година
на Директора на Агенция „Митници”) е определен да изпълнява длъжността
„И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” към
датата на издаване на НП. Т.е. И.Д. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана
му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред
с индивидуален административен акт - Заповед.
Наличен е по делото снимков материал, от който е видно, че на МП
„Капитан Андреево” към датата на деянието има информационни
(указателни) табели на български и турски език, в които е посочено, че
„пътниците могат да пренасят чрез границата на Република България без
деклариране: … бижута и аксесоари от сплави на злато ... – до 60 гр. … ”. От
снимковия материал става ясно, че посочените указателни табели са с
българското знаме и съдържат логото на Агенция „Митници”, както и думите
„Агенция „Митници””. Снимковият материал не е оспорен от страна на АНО,
както и не е оспорено неговото съдържание. Видно от Писмо на Териториална
5
дирекция Митница Бургас с вх.рег.№ 5156 от 21.05.2025 година става ясно, че
тези указателни табели са налични и към момента на изготвяне на документа,
т.е. към месеца май 2025 година. В тази връзка Съдът е чел нарочно
Определение, в което посочва, че указателните табели към датата на деянието
са били със съдържанието, посочено в снимковия материал, а именно:
„пътниците могат да пренасят чрез границата на Република България без
деклариране: … бижута и аксесоари от сплави на злато ... – до 60 гр. … ”,
който снимков материал е приет и приобщен като доказателство по делото.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото и при наличие на правен интерес от обжалване. Жалбата
е подадена в срок с оглед постановеното Определение за възстановяване на
срок като Съдът не счита за необходимо да повторя съображенията за това.
Жалбата е депозирана и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 3142 от 27.03.2025 година и
Служебна бележка от 25.03.2025 година. Ето защо производството не подлежи
на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази му част в резултат на
плащане на Глобата.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.
Спазена е административната процедура по съставяне на Акта и издаване
на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения
6
във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия
орган. Спазени са формата и редът при постановяването им.
От приложения по делото АУАН се установява, че АУАН е съставен от М.
П. М.. Последният е подписал съставения АУАН в процесуално качество на
актосъставител, и същевременно е извършил превод на турски език на Акт в
качеството на преводач. Не е допуснато нарушение на закона предвид
обстоятелството, че в производството по съставяне на АУАН едно и също лице
(М. П. М.) е участвало в две процесуални качества. На първо място по
аргумент от разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съставянето на АУАН
приключва с подписването му от актосъставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, като действията по предявяване на АУАН на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише след като му
е бил преведен на разбираем за него език, са последващи неговото съставяне.
В този смисъл в производството по съставяне на процесния АУАН лицето М.
М. е участвало единствено и само в едно процесуално качество - на
актосъставител, установил нарушението. В ЗАНН няма предвидена
разпоредба, според която преводачът да е лице, различно от актосъставителя,
тъй като както вече беше посочено действията по предявяване на АУАН на
нарушителя да се запознае с неговото съдържание и да го подпише,
са действия, които не представляват елемент от фактическия състав по
съставянето на АУАН. В този смисъл не е налице процесуална пречка лицето,
съставило АУАН и подписало в това си качество съставения АУАН, да
извършени превод на същия, т.е. липсва законова регламентирана
несъвместимост едно и също лице да бъде актосъставител и едновременно с
това - преводач. Съгласно изричната разпоредба на чл. 51, ал. 1, б. „б” от
ЗАНН, актосъставителят по АУАН единствено не може да участвува в
разглеждането на АНП и в издаването на НП.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в ЗАНН не
се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване
и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на
вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане
7
на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и
Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо
субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението
за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй
като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда.
Безспорно е, че при установяване на нарушението както българските
граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат
правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на
невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за
върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от
Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). Следва да се има
предвид че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу
него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му
на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а
последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред
Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд.
Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова
задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на превод на АУАН, не
може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. Отделно от това по делото
жалбоподателят е представляван от адвокати. Т.е. лицето е организирало
адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. В
случая дори и да се приеме, че липсата на превод на АУАН, е нарушение, то
поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се защити, то тази
8
липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата му и не се е
отразила на законосъобразността на НП.
В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод на АУАН,
тъй като съгласно показанията на свидетелите – митнически служители, АУАН
е бил преведен на турски език на нарушителя от свидетеля М. М., който е
провел с жалбоподателя смислен разговор на турски език, от който за
свидетелят П. не са възникнали съмнения, че жалбоподателят разбира
случващото се в момента. Дори и да не се възприеме изложеното в
предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при
съставяне на АУАН, респ. при връчването му, то от АУАН се установява, че
жалбоподателят се е запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си. В
нито един момент жалбоподателят не е заявил, че не разбира случващото се в
момента. Фактът, че в АУАН, липсва отметката за извършен превод, не
променя изводите на Съда, тъй като (както вече бе посочено) от разпита на
свидетелите става ясно, че АУАН е бил надлежно преведен. В този ред на
мисли Съдът намира, че компетентността на преводача в лицето на свидетеля
М. е доказана, тъй като владее турски език. Правилно НП не е преведено, тъй
като е посочен съдебен адресат за получаването му – българският адвокат И.
Д., който е процесуален представител на жалбоподателя съгласно изричното
изявление на последния, направено в писмен вид (Пълномощно).
Отново за пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и
изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не
представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не
задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като
е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните
свидетели, че фактически е бил извършен превод от български на турски език
на жалбоподателя и обратно и такъв реално е извършен, то спазено е
изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че в случая е
извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал.
1 от ЗАНН.
Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в
административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в
субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е
9
налице нарушаване правата на Д. Т., тъй като на жалбоподателя са разяснени
чрез преводача – свидетеля М. съдържанието на Акта на говорим от него език,
а именно: турски, с което е изпълнено процесуалното действие по предявяване
по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът и е прочетен и предявен, като
нарушителят Д. Т. не е направил изявления за неразбиране на съдържанието
му, което е още едно доказателство, че съдържанието на АУАН и нарушението
за което му е съставен му е станало ясно. При тези данни и след като
актосъставителят, респ. преводачът се е убедил, че жалбоподателят е разбрал
съдържанието на предявения му Акт, Съдът приема, че в случая не е
нарушено правото му на защита в административнонаказателния процес. Тези
изводи на Съда не се променят и предвид липсата на Декларация от страна на
преводача относно верността на извършения превод и относно отговорността
по чл. 290, ал. 2 от НК, която се носи при устен и писмен превод, предвид
гореизложеното.
Спазени са формата и редът при постановяването на АУАН и на НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Действително в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля по Акта П.
вместо личен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и
месторабота, както и служебен адрес, е налице пълно индивидуализиране на
посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с
неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга
страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта.
Действително в АУАН имената на нарушителя са изписани на латиница,
но предвид факта, че са посочени на български език в НП, Съдът приема, че е
налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем
с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност.
10
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ.
Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал.
1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на
санкционния акт.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични с тези, посочени от адвокат В.
И. в пледоарията й пред настоящия състав и в Писмената й защита:
Действително се установи по делото от обективна страна, че на
посочените дата и място в НП, Д. Т. е превозил стоки - златни изделия с общо
тегло 56.50 грама през държавната граница на Република България, без
знанието и разрешението на митническите органи.
Но подлежи на обсъждане и субективният елемент от състава на
нарушението. От субективна страна следва деянието да е извършено виновно.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. За да е налице административно
нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща, както елементите,
които се отнасят до обективната му страна, така и онези, които засягат
субективната страна на извършеното деяние. Липсата на който и да е от
елементите, влизащи в състава на административното нарушение независимо
от това дали е свързано с обективната или субективната страна води след себе
си като последица невъзможността да се търси административнонаказателна
отговорност. При провеждане на административнонаказателното
производство АНО е задължен да изясни фактите и обстоятелствата по случая
и въз основа на тях да направи обосновани изводи - налице ли е осъществен
състав на нарушение или не, кой е деецът, както и дали деянието е
осъществено от субективна страна. Чл. 7 от ЗАНН уточнява кога деянието се
счита за извършено виновно, а именно: когато е умишлено или
непредпазливо. ЗАНН уточнява, че по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон (ЗАНН) не се предвижда друго. В НК - чл. 11, ал. 2 и
ал. 3 са уредени формите на вината. Съгласно ал. 2 на чл. 11 от НК, деянието е
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици; а съгласно ал. 3 на посочената разпоредба,
11
деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати.
Няма спор, ЗАНН допуска санкциониране и на непредпазливи деяния,
когато осъществяват състав на административно нарушение – чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН, което обаче не означава, че всяко административно нарушение може
да бъде извършено при тази форма на вина. Конкретно за процесното
– митническа контрабанда, то може да бъде консумирано единствено при
наличието на пряк умисъл у извършителя на противоправното деяние, което
предпоставя съзнаването и предвиждането на общественоопасните
последици, чието настъпване и пряко се цели от дееца, а не само допускането
им. В съответствие с принципите на ЗАНН, няма законова норма която да
освобождава АНО от задължението да установи по категоричен и безспорен
начин наличието на признаците от административнонаказателния състав на
нарушението, както от обективна, така и от субективна страна. В
административнонаказателното производство тежестта на доказване е на
наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както
извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя,
което в случая не е сторено. В частност, за състава на вмененото нарушение по
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, чиято съставомерност предполага вина във формата на
пряк умисъл, Съдът сочи, че не е доказан именно този субективен признак от
състава. Бездействието, при наличие на задължение за активно поведение, ще
е виновно тогава когато в съзнанието на дееца съществуват формирани
конкретни представи за всички обективни свойства и характеристики на
извършваното деяние, за неговия обещественоопасен характер и
общественоопасните му последици, които и да са били предвиждани и целено
настъпването им. В случая, от наличните по делото доказателства, не се
обезпечават категорични правни изводи, жалбоподателят да е разбрал изобщо,
че трябва да декларира превозваните от него стоки предвид съдържанието на
посочените официални указателни (информационни) табели, съдържащи
логото на Агенция „Митници”, словесното изписване („Агенция „Митници””)
и българския трибагреник (официален символ на българската държавност),
както и предвид местоположението им – на видно място в зоната за контрол на
МП „Капитан Андреево”, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, в
които е посочено, че аксесоари/бижута от сплави на злато до 60 грама не
12
подлежат на деклариране, още по-малко съзнателно да е бездействал и да не е
изпълнил задължението за тяхното деклариране като по този начин и да е
укрил информацията, с цел да въведе същите на митническата територия на
ЕС без знанието и разрешението на митническите органи. Посоченият
снимков материал е приет и приобщен като доказателство по делото като
неговата доказателствена сила не е оборена от страна на АНО, респ. не е
оспорена, поради което липсва основание съдържането на снимковия
материал да не бъде кредитирано от Съда. В този смисъл Съдът чете и
нарочно Определение. Следователно и изводът на АНО за наличие на виновно
поведение няма как и не се споделя за правилен от Съда.
Становището на настоящия Съдебен състав е идентично с това на
защитата на жалбоподателя, че последният като чужденец е нямало как да
знае за наскорошните промени във Валутния закон и е дал вяра на
официалните указателни (информационни) табели на МП, чиято цел е да
помагат и информират пътниците, а не да ги объркват и подтикват към
извършване на правонарушения, както явно е станало в настоящия случай. В
този ред на мисли следва да се посочи, че АНО явно също е констатирал
подвеждащата и невярна информация, съдържаща се във въпросните табели,
поради което е предприел действия за актуализирането им. Но тези действия
от страна на АНО са предприети доста време след датата на деянието и дори
към настоящия момент (датата на последното съдебно заседание) все още не
са актуализирани и са налице предпоставки за подвеждане на пътуващите през
границата лица.
Действително на тези указателни табели е посочено, че стоки с
нетърговски характер могат да се внасят от стани извън ЕС без да бъдат
декларирани, когато са на стойност до 300 евро, но след като изрично е
посочено че аксесоари/бижута от злато до 60 грама не подлежат на
деклариране, е налице приложение на именно на втората посочена
възможност, тъй като двете указания са в съотношение общо правило към
специално, при което се прилага винаги специалното такова, т.е. в случая е
приложимо посоченото указание, касаещо конкретната индивидуализирана
стока, а именно: златни изделия.
Но дори и да се приеме, че процесното деяние може да бъде извършено
при форма на вина непредпазливост, не е налице, тъй като нарушителят нито е
бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици,
нито е могъл да ги предвиди с оглед съдържанието на посочените официални
13
информационни табели.
Т.е. на плоскостта на конкретния казус не може да се приеме за доказан
умисъла при извършване на нарушението, а оттам и неговата съставомерност,
следователно и НП се явява неправилно издадено, в нарушение на закона и
при неправилното му приложение, съответно и неправилно е ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Поради това,
налице е самостоятелна предпоставка (основание) на отмяна на санкционния
акт като материално незаконосъобразен.
Липсата на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ препятства възможността за
отнемане на стоката в полза на Държавата по чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Т.е. НП
следва да бъде отменено и в частта му по пункт ІІ. Процесните стоки не
подлежат на отнемане в полза на Държавата и на основание чл. 20, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като притежаването им не е забранено. Също така разпореждането
с тях не е недопустимо.
На следващо място Съдът намира че НП е незаконосъобразно в частта на
постановената репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на
предмета на нарушението, визирана в пункт II и поради следните
съображения:
Жалбоподателят не отрича златото да е негова собственост, т.е.
собствеността му, макар и да не е документално установена, не е отречена от
санкционираното лице.
Разпореждането по посочения начин с предмета на нарушението е
изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, в случаите на
осъществено нарушение по ал. 1 на посочената разпоредба от същия закон.
Подобно разпореждане е в противоречие с тълкуването на Европейския
съд на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013. Според Съда на ЕС (СЕС) всяка
Държава - членка трябва да предвиди в националното законодателство
административни или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят
границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от
закона цели (Решение от 16.07.2015 година, С.,С-255/2014, EU: C: 2015: 475, т.
22). Същите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В този
контекст СЕС уточнява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално
се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният
принцип на пропорционалност. Нерелевирането на фактора на законност на
превозваните стоки при налагане на наказание и в частност отнемането
14
им/или присъждане на тяхната равностойност в полза на Държавата, само по
себе си противоречи на принципите и целите на Регламента (в този смисъл са
Решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18). Така например, в
последното цитирано Решение на СЕС по дело С-665/18, свързано с
приложението на чл. 234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението му с ДВ, брой 82 от
2023 година, е посочено, че неправилно и в противоречие на чл. 42, § 1 от
Регламент № 952/2013 е едновременно с наложената Имуществена санкция,
респ. Глоба да е присъдена и равностойността на липсващия предмет на
нарушението, респ. да се отнеме в полза на Държавата. В т. 44 на Решението
СЕС във връзка с приложението на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е приел изрично, че
„санкция, която се състои в задължение да се плати равностойността на
отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционална, при
това независимо от факта, че се прибавя към санкцията по чл. 234а, ал. 1 от
ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля границите на
необходимото, за да се гарантира по-специално че допуснатите в режим на
митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от митнически
надзор.”, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата, респ.
присъждане на равностойността им, не изглежда пропорционална. Съобразно
и диспозитива на посоченото Решение, „чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба,
съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени
под режим на митническо складиране, освен Имуществена санкция титулярят
на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и
равностойността на тези стоки.”, т.е. санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат
отклонени от митнически надзор.
Възниква въпросът дали тази общностна норма следва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, като тази на чл. 234а, ал. 3
от ЗМ, респ. чл. 233, ал. 6 от ЗМ, която за нарушение на задължението да не се
отклоняват стоки, декларирани за митнически режим, респ. за превозване на
стоки през границата на страната без знанието и разрешението на
митническите органи, наред с налагането на Имуществена санкция по чл.
234а, ал. 1 от ЗМ, респ. Глоба по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, допълнително
предвижда и отнемане в полза на Държавата на стоките. С посоченото
Решение по дело С-665/18 СЕС тълкува, че не се допуска национална права
15
уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на
Имуществена санкция, и на отнемане в полза на Държавата, като се възприема
като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на
изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки, декларирани за
митнически режим. Последното води на извод, че налагането на санкция
„Отнемане предмета на нарушението” наред с наказанието „Имуществена
санкция”, респ. „Глоба” не следва да се прилага. Т.е. постановеното в случая
на основание чл. 234а, ал. 3 от ЗМ отнемане в полза на Държавата на предмета
на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, респ. присъждане на
равностойността му поради липсата му, едновременно с налагане на
Имуществена санкция, приложено по аналогия към чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е в
противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от
правото на Съюза принцип, а именно: този на пропорционалността вземайки
предвид естеството на стоката – златни изделия, които във времето не се
обезценяват, а напротив стойността им се покачва драстично.
Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4 от Договора за
функционирането на ЕС (ДФЕС), изисква актовете на институциите на Съюза
да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимните цели. Налагането на санкция „Отнемане на вещите” само по себе
си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложеното наказание
като цяло. Тази несъразмерност е основание за отмяна на НП в тази част.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 от ЗАНН е посочено, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на Държавата
– то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на
извършеното престъпление, т.е. по аргумент от чл. 11 от ЗАНН и
административното наказание като цяло трябва да е съобразено със степента
на засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение и с други фактори, какъвто безспорно е естество (видът) на стоката
в конкретния случай.
16
При тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва на
основание чл. 288, ал. 2 от ДФЕС да не приложи националната разпоредба, а
именно: чл. 233, ал. 6 от ЗМ, тъй като същата противоречи на чл. 42, § 1 от
Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да отмени
обжалваното НП в тази му част, т.е. в частта по пункт II, НП следва да бъде
отменено като противоречащо на правото на ЕС.
В изложения смисъл е и Решение № 4705 от 13.11.2024 година по КАНД
№ 774/2024 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова.
Както вече бе посочено по отношение на задържаните стоки, НП също
следва да се отмени, но отмяната на НП в тази част няма за последица
автоматичното връщане на тези вещи, поради което Съдът следва да се
произнесе служебно по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната
на НП в частта за отнемането на златните изделия - предмет на
административното нарушение, следва изрично да се постави и тяхното
връщане на лицето, от което са иззети – жалбоподателя или на надлежно
упълномощено от него лице.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
При този вариант на разсъждение Съдът, би приел, че обжалваното НП е
правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон
и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Фактът, че при
посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал
конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не би довел до различни правни
изводи, тъй като този подход не би засегнал правото на защита на наказания.
Въз основа на доказателствата би се установило, че посочените процесни
стоки лицето Д. Т. не е обявило писмено пред митническите органи, като не е
разполагал и не е представил митнически документи, удостоверяващи
надлежното им деклариране или задействане на митнически режим за тях.
Съдът би приел, че златните изделия несъмнено попадат в легалната
дефиниция на понятието „стоки” и че Т. е осъществил състава на
митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал.
1 от ЗМ, във втората от предвидените изпълнителни форми - „превозване”
през държавната граница, тъй като е липсвало знание и разрешение на
17
митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата
територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно
организирана, като проверка след реалното влизане в страната и
преминаването на граничен контрол. Отрицателният факт за отсъствието на
писмено деклариране от страна на жалбоподателя на носените от него златни
изделия, в релевантния момент на въвеждането им на митническата територия
на Република България, би се установил от показанията на свидетелите –
митнически служители. Съдът би приел, че съобразно видът и количеството
на стоките, дължимото за тях и надлежно деклариране би било писменото.
Тъй като този им брой би изключил нетърговски характер, обратно сочи
търговско предназначение, т.е. процесните стоки не биха могли да бъдат
определени като нетърговски такива. Бездействието от негова страна по
отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, би изключило знанието на компетентните
митнически органи, би субсумирало и липсата на дадено разрешение от тях за
преминаването на стоките на територията на страната. От тук следователно би
бил доказан и вторият съставомерен признак на нарушението.
Деянието, извършено от Д. Т. би било съставомерно и по субективен
признак, същото би било извършено виновно – при пряк умисъл, от тук би се
разкрил и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните
последици – укрИ.ето и недекларирането пред митническите органи, при
наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на
превозваните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за
общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е
бездействал при митническия контрол.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – златни изделия.
Съдът би приел, че процесното административно нарушение не може да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от
Допълнителната разпоредба на ЗАНН. Като релевантен аргумент Съдът би
съобразил и характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия режим на
18
митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена
защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални
интереси на Държавата и ЕС.
Административното наказание „Глоба” би било правилно и
законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата
стойност на недекларираните стоки. Така наложеното с обжалваното НП
наказание „Глоба” Съдът би намерил за правилно с оглед постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Съдът би приел, че НП е законосъобразно и правилно, и в частта на
постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на
нарушението, т.е. по пункт II. Съдът би приел, че подобно разпореждане би
било законосъобразно приложено на съответното правно основание - чл. 233,
ал. 6 от ЗМ. Би приел, че правната разпоредба е императивна и би обвързала
във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, предвид доказаното
извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
Изложената фактическа обстановка би се установила от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 28.04.2025 година свидетели – Михаил П. М. и Г. П. П.. Съдът би
кредитирал свидетелските показания като достоверни и би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С правна преценка за
достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса.
Съдебният състав, би възприел и кредитирал Заключението по
извършената Оценителна – ювелирна (златарска) експертиза, т.е. комплексна
такава, назначена във фазата, развила се пред АНО, въз основа на която се
установява вида на стоките предмет на нарушението - изделия от благороден
метал: злато, както и тяхната митническа стойност, тъй като е изготвено след
извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото
доказателства. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в това Заключение, приложено в АНП, няма,
поради което Съдът би намерил за обосновано и правилно Заключението
(както вече бе посочено) и би ползвал същото при формирането на
19
фактическите и правните си изводи. Въз основа на Заключението би се
установява митническата стойност на процесните стоки. Тази стойност не се
оспорва от страна на жалбоподателя и при липса на обратни или други
доказателства, събрани в хода на настоящото производство, не биха се
намерили основания да не бъде приета така посочената от АНО митническа
стойност за правилно и законосъобразно определена.
Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 10 от ЗМ дава право на митническите
служители да извършват личен преглед и изземвания на стоки, които са били
или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол, при спазване
разпоредбите на НПК. В случая обаче е приложен специалният ред за личен
преглед и задържане на стоките - предмет на митническо нарушение,
предвиден в чл. 266, ал. 3 от ЗМ, който не изисква предварително разрешение
на Съд за извършване на тези действия, нито последващо одобрение по
отношение на съставения Протокол, нито присъствие на поемни лица при
извършването на такива действия и който специален ред дерогира общият
такъв, предвиден в НПК. Предаването на вещите от санкционираното лице с
Разписка и издаденият във връзка с нея Предавателен документ биха били
годни и допустими процесуални способи за приобщаване към
доказателствения материал на вещите - предмет на нарушението.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 1 000 лв. (съобразно представените Списък на
разноските и Договор за правна защита и съдействие) и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства през районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно
чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
20
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от
които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподателя, което е и мотивирано. Посочената разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. В Решение от
25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/2022 година по описа на Съда е
прието че националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега с наименование
Наредба за възнаграждения за адвокатска работа), т.е. Съдът вече не е
обвързан с размерите на адвокатските възнаграждения, въведени с Наредбата.
Ето защо и настоящият Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба. В
настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, размера на
наложената Глоба и факта, че са отнети в полза на Държавата стоките –
предмет на нарушението, както и вида на осъществената адвокатска защита и
съдействие, а именно: не само изготвяне на Жалбата и кабинетна работа
(запознаване със съдебната практика), но и реално представителство в три
открити заседания, разпит на свидетели и представяне на Списък на
разноските, Писмени защити и снимков материал, Съдът намира, че
заплатеният размер на адвокатския хонорар се явява несправедлив и
необоснован, т.е. налице е несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012
година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 800 лв. Съдът не намира, че така
редуцираният хонорар (800 лв.) е непропорционален на целта на закона. Т.е. не
намира, че този размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели,
21
както е посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година
на СЕС. Фактът, че жалбоподателят се представляваше по дело от двама
адвокати не променя горните изводи на Съда.
Доколкото преди изменението на ЗАНН, касаещо присъждане на
разноски, исканията за тях са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е
прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция
„Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само
Агенцията е юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници” и доколкото в нейната структура се
намира издателят на отмененото НП), Съдът намира, че следва да осъди
именно Агенция „Митници” да заплати посочените разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не би могъл да
иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
В случай на потвърждаване на НП в цялост искането за разноски от
страна на жалбоподателя би било неоснователно; а искането, направено от
страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв., би
било основателно. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и
обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до
150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в три съдебни заседания и
представяне на писмени доказателства, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер би било справедливо.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1,
вр.ал. 3, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG2024/1000-535/НП от 13.05.2024 година на И.Д.
Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на
Д. Т. (G.T.), роден на ********** година в град *********, с ЕГН **********
22
от град *********, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 4 427.34 лв. (пункт І) и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата златни обеци –
14 чифта (пункт ІІ).
ДА СЕ ВЪРНАТ на Д. Т. (G.T.), роден на ********** година в град
*********, с ЕГН ********** от град ********* или на надлежно
упълномощено от него лице, отнетите в полза на Държавата златни обеци – 14
чифта, задържани с Разписка № 24001291 от 06.02.2024 година.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Г. Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. (G.T.),
роден на ********** година в град *********, с ЕГН ********** от град
*********, сумата от 800 лв., представляваща част от направените разноските
за адвокатско възнаграждение по АНД № 253/2025 година на Районен съд –
Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 800 лв. до 1 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Териториална дирекция Митница
Бургас с адрес: град Бургас, ул.„Княз Александър Батенберг” № 1, за
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
23