Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 192
Б., 26.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Х.К.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 173 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.29,
ал.1 от ЗЗД.
Г.К.П. ***, с ЕГН: **********, чрез
пълномощник адв. Г.Д. от САК е предявила иск срещу П.К.Г. ***, с ЕГН:**********
за унищожаване на сключения между тях на
***г. договор за продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № ***, том
І, рег. № ***, дело № ***г. по описа на Нотариус № ***-Д.Г., с район
на действие РС-Б. или за 1/2 идеални части от УПИ ***, *** в кв.** по
регулационния план на село В., община Б., Софийска област, с площ от **кв.м., при съседи: улица, УПИ ***, УПИ **—*** и УПИ ***-***
заедно със целите построените в имот пл.№ *** жилищна сграда със застроена площ
от 45 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 20кв.м., като сключен при
измама, тъй като ищцата Г.К.П. е била в заблуждение относно характера и
последиците на сключения от нея договор, като е смятала, че прехвърля имота си
на ответника П.К.Г. срещу задължение за издръжка и гледане и че същият след
сключването на сделката ще й осигури издръжка и грижа, докато е жива, което
заблуждение е предизвикано умишлено от ответника, за което сделката е сключена
от нея вследствие на заблуждението като е очаквала и се е надявала като
прехвърля имота на ответника, че ще получи гледане и издръжка, както моли да й
бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищцата Г.К.П., лично и
чрез пълномощник адв. Г.Д. от САК/пълномощно от ***г./л.1/ поддържа така предявения
иск.
ОТВЕТНИКЪТ-П.К.Г. *** не е направил
възражение по иска и не е представил писмен отговор в предвидения в закона
срок.
В съдебно заседание ответникът П.К.Г. е депозирал
писмена молба с вх. № ***г., с която заявява, че оспорва иска. Заявява, че същият е недопустим, поради
изтичане на тригодишната давност, съгласно чл.32, ал.2 от ЗЗД, тъй като видно
от данните по делото договорът за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на
иска, е сключен на *** година.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от приложеното
копие от нотариален
акт № ***, том *, рег. № ***, дело № ***г. по описа на Нотариус № ***-Д.Г.,
с район на действие РС-Б., се установява, че на ***г. ищцата е прехвърлила на
ответника правото си на собственост върху застроен недвижим имот, находящ се в
село В., община Б., Соф. обл., подробно описан в нотариалния акт, като си е
запазила право на ползване върху имотите, предмет на продажбата доживотно и
безвъзмездно, за цена от 3500лв., която сума е получила напълно от купувача.
Съгласно приложеното удостоверение за данъчна оценка на имота, издадено
на ***г. от Община Б., се установява, че данъчната оценка на описания в
нотариалния акт №***/***г. на Нотариус № *** е сумата от 3709лв.
От приложеното заверено копие от прокурорска преписка №******година по
описа на РП-Б., се установява, че на ***г. ищцата е подала тъжба срещу
ответника, за това, че същият я е въвел в заблуждение, че му прехвърля
собствеността си върху имота в с.В. срещу издръжка и гледане, а всъщност при
консултация с адвокат се оказало, че му е продала имота за сумата от 3500лв.,
която реално не е получила. Прокурорската
преписка е приключила с Постановление от
***година на прокурор от РП-гр.Б. по пр.пр.№******година, потвърдено с Постановление от ***година по
пр.пр.№ ***година на прокурор от
ОП-гр.София, с което се отказва да се образува досъдебно производство, тъй като
няма данни за извършена наказателно правна измама, а неуредени граждански
правоотношения.
Видно от приложеното копие от изпълнително дело № ***г. по описа на ДСИ
при РС-Б., се установява, че по молба от ***г. на „****“ООД като кредитор срещу
ответника като длъжник и представен изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д.№ ***г.
по описа на РС-Б. и Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б.
е образувано горното изпълнително дело за сума-главница от 9000лв. по договор
за кредит от ***., обезпечен с ипотека, за сума от 7560лв., представляваща
договорна лихва, за сума от 15301.44лв., представляваща наказателна лихва и за сума
от 637.23лв., представляваща разноски по делото. Приложено е и копие от нотариален
акт № *, том *, рег. № ***, дело № ***г. по описа на Нотариус № ***-Д.Г.,
с район на действие РС-Б., от който се установява, че на ***. ответникът е
обезпечил вземането на кредитора за отпуснатия кредит в размер на 9000лв. със
сключването на договорна ипотека с предмет, недвижимият имот, находящ се в село
В., който е придобил от ищцата на ***г.
По изпълнително дело № ***г. по
описа на ДСИ при РС-Б. е приложено и изготвено заключение за пазарната стойност
на недвижимия имот в село В. към дата 25.07.2018г., придружено с изготвени
фотоснимки на недвижимия имот от вещото лице.
От показанията на разпитания по делото
свидетел Ц.Х.З., която е снаха на ищцата, тъй като е сестра на съпруга й, се
установява, че ответникът е син на нейн племенник и същият след като се
разболял съпруга на ищцата започнал да ги посещава често като искал да й
помага, при нужда я возел с колата си и т.н. На 13.08.2013г. починал съпруга на
ищцата и тя останала сама, тъй като нямали деца, а св.З. живее в Асеновград и
останали 20 дни при ищцата след смъртта на съпруга й, като през това време
всеки ден ищцата била посещавана от ответника, който й казвал, че ще я гледа,
няма да я остави и да не се безпокои. След време св.З. разбрала от ищцата, че
му е прехвърлила имота и той ще я гледа,
след което той продължил да я посещава, което продължило около година. През
последната година ищцата започнала да й се оплаква, че има нужда от помощ във
връзка с битови проблеми и вика ответника, който обещава, но не идва и спрял да
я посещава. Ищцата я информирала, че започнали да идват хора, които снимали
къщата, за което св.З. проверила в Интернет дали къщата не е обявена за
продажба. Тогава ищцата посетила кмета на селото и разбрала, че ответникът е
ипотекирал къщата, в която тя живее.
Съгласно показанията на св. Д.П.И.,
която от месец април на 2012г. до месец януари на 2017г. е живяла на адрес в
с.В., който се намира през две къщи с тази на ищцата и от там се запознали, се
установява, че познава ответника, който се занимавал с ремонти на къщи, прибирал
парите най-напред, след това го чакали с месеци, за да им направи ремонта.
Ищцата е трудолюбив човек и след смъртта на съпруга й е останала да живее сама
в къщата си в с.В., възрастна е, има здравословен проблем и й споделила, че е
решила да предостави на ответника имота си срещу гледане, тъй като сама не може
да се справи. Разбрала, че ищцата е прехвърлила имота на ответника, за да я
гледа. Първоначално ответникът я возил с колата му до болница, когато се
налагало, посещавал я, искал пари на заем.
Преди св.И. да си замине видяла, че ищцата е много притеснена и й
споделила, че идват хора и снимат къщата й, ответникът го търсели съдебни
изпълнители, за което св.И. я посъветвала да потърси адвокат. След заминаването
й продължила по телефон да поддържа контакти с ищцата и разбрала от нея, че е
посетила адвокат, който й казал, че положението е сложно, тъй като не е прехвърлила имота срещу издръжка и гледане,
а го е продала.
От показанията на св.И.В.Д.се установява, че тя през пролетта на *** година се запознала
случайно с ищцата на пазара в Б., сприятелили се, ищцата и предоставила
възможността да си насади и гледа домати в градината й в с.В., за което св.Д.започнала
да я посещава през ден, за да си гледа доматите. Не познава ответника и не го е
виждала в дома на ищцата. Последната й разказала, че си прехвърлила имота срещу
издръжка и гледане и някой път ответникът я е возил до София, но тя му
зареждала колата с гориво, искал й пари на заем, след което не й ги връщал. Тя
й споделила, че първоначално вярвала на П., но после той отказал да й помага и
не я посещавал. Св.Д.заявява, че тя лично е завела ищцата през есента на 2018г.
в кантората на адв. Д. ***, който поел нещата.
В исковата молба ищцата признава, че на
30.08.2018г. е посетила кантората на адв. Г.Д. ***, който след като се запознал
с нотариалния акт, с който прехвърлила собствеността върху имота си в с.В. на
ответника, я уведомил, че не го е прехвърлила срещу издръжка и гледане, а му го
е продала за сумата от 3500лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД е допустим, тъй като страните са сключили договор за продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № ***г. по описа на Нотариус № ***-Д.Г., с район на действие РС-Б., като ищцата е продавач, а ответникът купувач по договора.
Разгледан по същество искът по чл.29, ал.1 от ЗЗД/Закон за задълженията и договорите/ е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Ищцата твърди в исковата си молба от 28.01.2019г., че описаният по-горе договор за продажба на недвижим имот, находящ се в село В., е унищожаем, тъй като е сключен при измама от страна на ответника, който е страна по договора.
Съгласно чл.29, ал.1 от ЗЗД-измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Според разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗЗД. Унищожението може да се иска само от страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта и съгласно чл.32, ал.2 от ЗЗД-правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който измамата е била открита.
С писмена молба от ***г./л.50/ в първото по делото открито съдебно заседание ответникът е направил възражение, че е изтекла тригодишната давност съгласно чл.32, ал.2 от ЗЗД, тъй като договорът за продажба на имота, сключен с ищцата е от ***г., а исковата молба е подадена на 28.01.2019г.
Съдът намира, че
възражението на ответника е преклудирано, същото не е направено в предвидения в
закона срок, а именно този за писмен отговор или в периода от 05.02.2019г. до 05.04.2019г.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №1/2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС -възраженията
на ответника срещу предявения иск по начало се преклудират с изтичане на срока
за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Това се отнася и за възраженията
за погасителна и придобивна давност. В случая ответникът е направил възражението за това, че е
погасено правото на ищцата да предяви иск за унищожение на договора за продажба
на недвижим имот от ***г. извън предвидения в закона срок и съдът не дължи
произнасяне. Дори това възражение да беше направено в срок, същото е
неоснователно, тъй като от събраните по делото писмени доказателства-приложеното
копие от прокурорска преписка № ******г. по описа на РП-Б. и изпълнително дело
№ ***г. по описа на ДСИ при РС-Б., преценени наред с показанията на св. Илинка
Василева Димитрова, които съдът кредитира като конкретни, непосредствени и
безпристрастни, се установява, че ищцата е открила, че е била измамена от
ответника през 2018г., когато е посетила кантората на адв. Г.Д. ***, който й разяснил,
че ответникът не е поел ангажимент да я гледа и издържа.
Настоящият
съдебен състав намира, че в случая е изпълнен фактическия състав на измамата по
смисъла на чл.29, ал.1 от ЗЗД, който включва: 1. Да е сключена сделка; 2.
Едната страна по сделката-измамената да е в заблуждение; 3. Заблуждението да е
предизвикано умишлено от другата страна по сделката и 4. Сделката да е сключена
поради заблуждението.
Измамата
представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то
мотивирано към сключване на определена сделка. Измамата води до унищожаемост на
сделката, когато волеизявлението за сключване на сделката е направено под
действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са
предизвикали умишлено у волеизявяващия. Умишленото заблуждаване се предприема
главно с оглед на това да предизвика или засили мотивационните процеси, които
са причина за осъществяване на опороченото волеизявление В следствие на това
погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а до
чисто субективни подбуди за извършването й.
При
измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор.
При измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора,
който сключва; но тя действа под влияние на невярната представа, че последиците
на така сключения договор няма да настъпят (съществуващо право няма да се
измени или погаси или субективно право няма да възникне или няма да бъде
упражнено), или ще настъпят други последици ( страната ще получи още нещо или
нещо друго). Ако страната има невярна представа за съдържанието на договора, налице
е грешка, която може да бъде извинителна, неизвинителна, предизвикана от
насрещната страна и т.н. По делото не се оспорва вменяемостта на ищцата, нито
обстоятелството, че нотариалният акт й е прочетен и тя е знаела съдържанието
му. От събраните гласни доказателства-показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че при прехвърляне на собствеността на имота й на
ответника ищцата е била убедена, че от извършената сделка ще
настъпят други правни последици, а именно задължение на ответника да я издържа
и гледа занапред. Такива правни последици не са породени, но ответникът е
поддържал у ищцата заблуждението, като както преди сключване на договора, така и година след
това е продължавал да изпълнява несъществуващото
задължение за издръжка и гледане. От значение по делото е това, че у ищцата е
било налице заблуждение и тя е сключила оспорваната сделка под влияние на това
заблуждение, тъй като след смъртта на съпруга й на 13.08.2013г. същата е останала да
живее сама, била в напреднала възраст, на 76 години, със здравословен проблем,
без близки хора и роднини около себе си, ответникът я посещавал ежедневно,
заявявал, че ще се грижи за нея и извършвал такива действия - превозването й до
болница и други такива, които я мотивирали на ***г. да сключи процесния договор,
очаквайки, че като прехвърля собствеността върху имота ще получи от ответника
издръжка и гледане, което продължило година след сключването му до момента, в
който ответникът спрял да я посещава и идвали хора да снимат къщата, за което
през 2018г. потърсила адвокатски услуги и разбрала, че е продала имота на
ответника. Ответникът през 2017г. взел кредит, който не обслужвал редовно и
ипотекирал имота съгласно приложените за това писмени доказателства-копие от
изпълнително дело № ***г. по описа на ДСИ при РС-Б..
Невярната представа,
/заблудата/, под която е действала ищцата в случая и което я е мотивирало да
извърши процесната продажба, при която е запазила правото си
да полза имота докато е жива, се изразява в създаденото у нея убеждение, че по
този начин ще си осигури издръжката и гледане от страна на ответника. За това, че ищцата е имала нужда от грижи се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели-Ц.Х.З.
и Д.П.И., за това че същата останала съвсем сама след смъртта на съпруга й,
ответникът бил син на нейн племенник, същият я посещавал ежедневно и я
успокоявал, че ще се грижи за нея, същата живеела сама, била в напреднала
възраст / 76-годишна/, със здравословен проблем и същата пред посочените
по-горе свидетели споделяла, че е прехвърлила имота на ответника, за да я
гледа. По делото се установява, че очакванията на
ищцата изобщо
не са се осъществили, ответникът спрял да й помага, да я посещава, като дори ипотекирал имота и не обслужвал
кредита. По делото са установени умишлени действия от страна на
ответника да постави ищцата в заблуждение относно последиците на сделката / в
посочения вече по широк смисъл/. Наличието на такова умишлено въвеждане в
заблуждение се извежда от цялостното поведение на ответника и постигнатия
резултат. Доказателство, че ищцата е могла да бъде поставена в заблуждение се явяват данните
относно това, че същата е загубила съпруга си, останала да живее сама, възрастта й и
обстоятелството, че ответникът е син на нейн роднина /племенник/.
Следователно данните по делото установяват изпълнен състав на хипотезата на чл.29, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл е и
практиката на ВКС отразена в Решение №
532 от 29.08.2003г. по гр.д.№ 1142/2002г., ІІ г.о. на ВКС, Решение № 368 от 03.04.2013г. по гр.д.№
243/2012г., ІІІ г.о. на ВКС. Поради изложените мотиви настоящият състав намира, че
волята на ищцата за сключване на договора за покупко-продажба е била опорочена
чрез измама, осъществена съзнателно от ответника. Налице е фактическият състав
на чл. 29 от ЗЗД и сделката следва да бъде унищожена.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищцата сумата от 50лв. за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция за платена държавна такса.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
УНИЩОЖАВА на основание чл.29, ал.1 от ЗЗД като сключен при измама договор от ***г. за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том І, рег. № ***, дело № ***г. по описа на Нотариус № ***-Д.Г., с район на действие РС-Б., с който Г.К.П. ***, с ЕГН: ********** е продала на П.К.Г. ***, с ЕГН:********** следния недвижим имот: 1/2 идеални части от УПИ ***, *** в кв.** по регулационния план на село В., община Б., Софийска област, с площ от **кв.м., при съседи: улица, УПИ ***, УПИ **—*** и УПИ ***-*** заедно със целите построените в имот пл.№ *** жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 20кв.м.
ОСЪЖДА П.К.Г. ***, с ЕГН:********** да заплати на Г.К.П. ***, с ЕГН: ********** сумата от 50лв./петдесет лева/ за направени разноски по делото за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./