Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 29. 09. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 14697 по описа на Софийския градски съд за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** Бизнес Център“ (въззивник) чрез процесуалния представител юрисконсулт С.М.. С нея се оспорва Решение,
постановено на 03. 08. 2018 г. от
Софийския районен съд, 45-и състав, по гр. д. № 76258 по описа на Софийския
районен съд за 2016 г. С него е уважен предявен срещу въззивника
отрицателен установителен иск и е прието за
установено, че ищецът не му дължи парична сума в размер на 2 144 лева и 81
стотинки. В мотивите си районният съд да е приел, че е бил осъществен достъп до
вътрешността на търговското измервателно средство, вследствие на което е
прекъснало отчитането и заплащането на потребяваната
от абоната електрическа енергия. Въпреки това е приел начислената консумирана
енергия по реда на чл. 48., ал. 1. от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ) от 2013 г. за незаконосъобразна, защото в общите
условия на въззивника не е установен ред за
уведомяването на потребителя, както изисква Законът за енергетиката.
Въззивникът намира
обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на процесуалния
закон и необосновано, защото районният съд не е бил обсъдил детайлно
представените по делото общи условия и съдебна практика. Излага допълнителни
аргументи, че са били налице предпоставките за коригиране на сметките за
електрическа енергия. Иска от въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да се произнесе по същество, като отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира разноските за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 150 лева.
В срока по чл.
263., ал. 1. от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Е.С.К., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, Търговски дом,
кантора 313 (въззиваем) чрез процесуалния
представител адвокат Р.А.. Въззиваемият намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и иска въззивната
жалба да бъде оставена без уважение. Твърди, че в общите условия не е предвиден
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция. Подчертава, че от
глаголната форма, използвана в чл. 98а, ал. 2., т. 6. от Закона за енергетиката
(„при извършване“, а не „след извършена“) се налага изводът, че клиентът следва
да е уведомен за корекцията в хода на нейното извършване. Посочва, че ПИКЕЕ от
2013 г. са нищожни в частта за корекционната
процедура, защото са приети от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране извън законовата делегация по чл. 83., ал. 1., т. 6. от Закона за
енергетиката (ЗЕ), която е била съответно разширена едва през 2018 г. Твърди
противоречие на ПИКЕЕ и с Договора за функционирането на Европейския съюз,
Директива 2006/32 ЕО, ЗЕ и Закона за измерванията (ЗИ). Поддържа, че делото е
останало неизяснено откъм фактическа страна, понеже районният съд не допуснал негови доказателствени искания. Възразява също, че ищецът е
представил пред първата инстанция фактури, според които в периода (с изключение
на един ден), за който е направена корекцията, е имал начислено потребление на
електрическа енергия. Поради това не е следвало да се извършва корекция за
целия период, а само за последното денонощие, в което навярно електромерът е
бил „изгорял“. Сочи, че начислената електрическа енергия е невъзможно да му
бъде предоставена поради техническите характеристики на електрическата му мрежа
(прекъсвачът не можел да издържи на сила на електрическия ток от 100 Ампера) и
поради това корекцията по ПИКЕЕ водела до неоснователно обогатяване. Оплаква
се, че констативният протокол не му е бил връчен и не е бил изпращан до него, с
което е било нарушено правото му да присъства при извършването на проверката, а
подписалите протокола свидетели били зависими. Приема констативния протокол за
неподписан от него частен свидетелстващ документ. От протокола било видно също
така, че при съставянето му не е присъствал представител на полицията съгласно
изискването на чл. 48., ал. 2. от ПИКЕЕ. Оплаква се, че е бил лишен от право да
участва в корекционната процедура, макар и лице от
адреса му да е присъствало на част от проверката. Приема, че отразените в
констативния протокол обстоятелства са останали недоказани (проверка на
електромера и установяване на повреда, която пречи на отчитането на
преминаващата през него електрическа енергия за процесния
период), не е бил доказан и причинителят на повредата. Оспорва начисления
размер на електрическа енергия. Открива различия между изготвения констативен
протокол и установеното вследствие на проведената проверка на демонтирания
електромер от Главната дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към Софийския
регионален отдел на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Поддържа, че реално консумираната електрическа енергия е в много по-малък
размер от начисления. Негодува, че въпреки редакцията на чл. 48., ал. 1. от
ПИКЕЕ („не повече от 90 дни“), корекцията е била направена за период от точно
90 дни. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено, а при правен извод за
съществуване на потестативното право на въззивника на корекция, корекцията да се приеме само за 1
ден. Претендира разноски и за двете инстанции, прави възражение за прекомерност
на юрисконсултското възнаграждение.
След като разгледа становищата на страните и
съобрази правото и събраните по делото доказателства, съдът направи следните
правни и фактически изводи.
Въззивната
жалба е процесуално допустима. В резултат на служебната проверка на обжалваното
решение, съдът намира, че то е валидно и допустимо. По повдигнатия въпрос за
правилността му въззивният съд намира следното.
Районният съд
правилно е приел за установено поради липсата на спор между страните, че въззиваемият (ищецът) има качеството потребител на електрическа
енергия по отношение на електрифициран имот, находящ
се в град Ихтиман, на ул. „******. Той също така правилно е приел за
установено, че е бил осъществен достъп до вътрешността на измервателния уред
(електромера) чрез пробиването на дупки, въз основа на свидетелските показания,
констативния протокол от Главната дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към
Софийския регионален отдел на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор и от констативния протокол за неизмерване на електрическа енергия. Спорът
между страните е съсредоточен около законосъобразността на процедурата по
преизчисляване на количеството използвана електрическа енергия.
Констативният
протокол е датиран към 17. 02. 2016. и свидетелката М.Б.е посочила, че
проверката на измервателния уред е осъществена през 2016 г. При това положение
са приложими ПИКЕЕ от 2013 г. Установените с тях в чл. 48. – 51. правила за
преизчисляване на използваната електрическа енергия са били отменени с
влизането в сила на Решение № 2315 от 2018 г. на Върховния административен съд на
23. 11. 2018 г. Отмяната на подзаконов нормативен акт обаче (какъвто са ПИКЕЕ
от 2013 г.) действа занапред предвид чл. 195., ал. 1. от Административнопроцесуалния
кодекс. Поради тази причина отменените правила са приложимо право по настоящия
случай. Следва да се посочи, че съгласно мотивите на посоченото влязло в сила
решение на Върховния административен съд, с установяването на правила за
„коригиране“ на количеството изразходвана електрическа енергия, Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (с настоящо наименование „Комисия за
енергийно и водно регулиране“) не е превишила законовата делегация по чл. 83.,
ал. 1., т. 6. от ЗЕ в приложимата към процесния
период редакция. Освен това настоящият състав на съда не установява
противоречие на посочените норми от ПИКЕЕ от 2013 г. с правото на Европейския
съюз или с норми на ЗЕ или ЗИ.
От
използваното в чл. 98а, ал. 2., т. 6. от ЗЕ словосъчетание „при извършване на
корекция на сметка“ не може да се направи извод, че клиентът трябва да бъде
уведомен още в хода на процедурата по съставяне на констативния протокол.
Корекцията на сметката е крайният резултат, който следва съставянето на
констативния протокол. Освен това, законосъобразно е процедурата по
установяване да протече в отсъствието на клиента, стига на негово място да
участват свидетели, какъвто е случая. Като допълнителен аргумент следва да се
посочи и обстоятелството (установено със свидетелските показания и признато с
отговора на въззивната жалба), че „лице от адреса“
(член на домакинството) е присъствало по време на процедурата. Присъствието на
служител на Министерството на вътрешните работи е необходимо само в случаите,
когато са налице опасения, че обществения ред при осъществяването на проверката
може да бъде нарушен. Отсъствието на такъв служител в настоящия случай не
опорочава процедурата.
С нормите за
преизчисляване на електрическата енергия, установени в чл. 48. – 51. от ПИКЕЕ
от 2013 г., се въвеждат условия за ангажирането на гражданска отговорност на
клиента. Важно е да е налице някоя от предпоставките по чл. 48., ал. 1. В
случая такава е налице: при метрологична проверка е установено, че средството
за търговско измерване не измерва (видно от констативния протокол на Главната
дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към Софийския регионален отдел на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, л. 30. от делото на
първата инстанция). Основните наблюдения в констативния протокол за неизмерване
на електрическа енергия от 17. 02. 2016 г. и в констативния протокол от
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съвпадат. Ограничението
корекцията на сметката да не бъде извършена за период, по-дълъг от 90 дни, е
било спазено (следователно „обогатяването“ от коригирането на сметката е
основателно). Реалното потребление, за което въззиваемият
твърди, че не може да превиши 100 Ампера, също е неотносимо
при преизчисляването.
Единствената
причина, поради която районният съд е уважил отрицателния установителен
иск, е възприетата от него позиция, че в общите условия на въззивника
липсва установен ред за уведомяване на клиентите при измерване (или „коригиране“,
Върховният административен съд приема понятията за равнозначни) на количеството
електрическа енергия. В мотивите все пак е посочено, че по този въпрос е налице
противоречива съдебна практика, като някои съдилища и съдебни състави приемат,
че такъв ред е установен с чл. 49., ал. 2. от Общите условия на въззивника. Тъкмо на тази съдебна практика се позовава и въззивникът.
Мнозинството
на настоящия съдебен състав намира, че предвиждането на ред за уведомяване на
клиента е необходима предпоставка за законосъобразността на процедурата по
преизчисляване на количеството използвана електрическа енергия въз основа на
чл. 98а, ал. 2., т. 6. от ЗЕ. Предвиденият в чл. 49., ал. 2. от Общите условия
на въззивника ред е общ. Съгласно посочения текст всякакви
съобщения и уведомления се разменят на адреса на продавача и на адреса за
кореспонденция, посочен в заявлението за започване на продажбата, освен
съобщенията и уведомленията, които общите условия предвиждат да бъдат правени
чрез средствата за масова информация. Този общ ред не съответства на
извънредния характер на процедурата по преизчисляване на количеството
използвана електрическа енергия. Поради тази причина правният извод на
районния съд, че е необходимо в общите
условия на въззивника да е предвиден специален ред за
уведомяване в подобни случаи, е правилен. Поради липсата му процедурата по
преизчисляване на количеството електрическа енергия е незаконосъобразна. Затова
районният съд правилно е уважил предявения отрицателен установителен
иск и обжалваното решение трябва да бъде потвърдено.
Разноски. Предвид изхода на делото и направеното искане, на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените деловодни
разноски за въззивното производство. По делото има
данни, че той е платил адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева (л. 42.).
Няма доказателства за други разноски.
Възражението на въззивника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е под нормативно установения минимум с чл. 7., ал. 2., т. 2. от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в приложимата ѝ
редакция.
Искането на въззиваемия за присъждане на
разноски, направени пред първата инстанция, е недопустимо. Такива вече са били
присъдени с първоинстанционното решение и въззиваемият е имал възможността да поиска допълването или изменяването им по реда на чл. 248. от ГПК, но не го е
направил.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение,
постановено на 03. 08. 2018 г. от
Софийския районен съд, 45-и състав, по гр. д. № 76258 по описа на Софийския
районен съд за 2016 г.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78., ал. 3. от Гражданския процесуален кодекс „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** Бизнес Център“, да плати на Е.С.К., ЕГН **********,
адрес ***, съдебен адрес ***, Търговски дом, кантора 313 сумата от 100 (сто) лева разноски, сторени във въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Особено
мнение на младши съдия Любомир Игнатов
Предвидената
със ЗЕ и ПИКЕЕ гражданска отговорност при погрешно измерване или неизмерване на
търговското измервателно средство е обективна. Достатъчно е да бъде установено
по надлежния ред погрешното измерване или неизмерване. Кой точно е причинил
неспособността на устройството да измерва използваната електрическа енергия и
дали е действал виновно: това са правноирелевантни
обстоятелства, те не са предвидени в хипотезата на правната норма.
В разглеждания
случай е излишно да се обсъжда противоречивата съдебна практика относно
наличието или липсата на предвиден ред в общите условия на въззивника
за уведомяване на клиента при преизчисляване на количеството електрическа
енергия и коригиране на сметката. Изискването за установяване на ред за
уведомяване с общите условия на крайния снабдител, въведено с чл. 98а, ал. 2.,
т. 6. от ЗЕ, е насочено към гарантиране на правото на защита на клиентите срещу
възможни незаконосъобразни преизчисления. Дори и да се приеме, че в общите
условия на снабдителя е предвиден съответен ред, ако той фактически не бъде
спазен, корекцията на сметката би била незаконосъобразна. Обратно, дори и да
приемем, че в общите условия на снабдителя не е предвиден съответен ред, ако
все пак клиентът е бил фактически уведомен своевременно от снабдителя за
корекцията, тя би следвало да се приеме за законосъобразна.
В дадения
случай въззивникът е представил пред районния съд
писмени доказателства, от които се установява, че на 22. 02. 2016 г. въззиваемият е бил уведомен за следните обстоятелства: че
средството му за търговско измерване е било проверено, за което е бил съставен
констативен протокол; че то е било демонтирано и че е щяло да бъде изследвано
от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Освен това на 11. 10. 2016 г. е бил уведомен
(съобщението е било получено на адреса от баща му С.К.), че: е била извършена
метрологична експертиза на измервателното средство; и че ще бъде извършена
корекция на сметката му за консумирана електрическа енергия.
От това се
налага изводът, че въззиваемият е бил уведомен за
корекцията на сметката. Следователно изискването на чл. 98а, ал. 2., т. 6. от
ЗЕ по същество е спазено. Като добавим и заключението от съдебно-техническата
експертиза, съобразно което в случая преизчисляването на електрическата енергия е било извършено при
спазване на методиката (формулата) по реда на чл. 48., ал. 1. от ПИКЕЕ от 2013
г. и при отчитане на приложимите за съответния период цени на електрическата
енергия, районният съд е трябвало да отхвърли предявения отрицателен установителен иск изцяло. По тези съображения обжалваното
решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявеният отрицателен установителен иск трябва да бъде отхвърлен.
младши съдия Любомир Игнатов: