РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-134 02.03.2017
г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар С.В.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело номер 1728 по описа за 2016 година
Производството
по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
55/09.08.2016 г., постановено по гр.д.№ 367/2015 г. по описа на РС-Царево, е
уважен иска на И.М.Н. и Б.И.П.,***, с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК против Н.С.Е. и Ю.Д.Е.,*** и С.В. ***, като прието за установено по отношение на ответниците Н.С.Е., Ю.Д.Е. и С.В.В., че ищците И.М.Н. и Б.И.П. са
собственици на дворно място, съставляващо парцел I-85, в кв.27
по плана на с.Синеморец, общ.Царево, с площ от 1025 кв.м., при граници: изток – парцел II - 86,87, запад –
улица, север – улица, юг – край на регулация, който недвижим имот
съгласно схема № 43449/31.10.2012 г. на СГКК- гр.Бургас представлява поземлен имот с
идентификатор № 66528.501.217 по КККР, одобрени със
заповед № РД - 18 – 52/ 24.08.2006 г. на изпълнителния директор
на АК, с адрес на поземления имот – с.Синеморец, п.к.8279, ул.“Д.”, с начин на
трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, със съседи на
поземления имот: 66528.501.519, 66528.501.225, 66528.501.505. Със същото
решение е прекратено производството по дело в частта по отношение на искането
за отмяна на нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том ІV, дело №
1108/1991 г. на нотариус при БРС. С решението ответниците са осъдени да
заплатят на ищците сумата от 3155 лв. за направените по делото съдебни
разноски.
Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от С.В.В., ЕГН **********,
подадена чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител – адв.Г.Н., който обжалва решението в частта, с която е уважен установителния иск за собственост
по чл.124, ал.1 ГПК.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение в обжалваната му част, като счита същото за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и
на материалния закон. Счита се за неправилен извода на съда, че имотът не бил във
владение на ответниците и в тяхна полза не е изтекъл давностния срок по чл.79,
ал.2 ЗС, като в тази връзка се поддържа възражението, ответниците са станали
собственици по силата на кратката давност като добросъвестни владелци, тъй като
същите са придобили имота с договор за продажба, обективиран в нотариален
акт № *, том ІV, дело № 1108/1991 г., без да са знаели, че праводателят им не е
бил собственик, като законовата презумпция по чл.70, ал.3 ЗС не е успешно
оборена от ищците по делото. Според въззивника, районният съд е нарушил и
съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задължението си по чл.12 ГПК
да прецени всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. В тази
връзка, след самостоятелен анализ на доказателствата се посочва, че от
показанията на ищцовите свидетели не става ясно как ищците са осъществявали
фактическата власт върху имота и че владението им е било несмущавано, тъй като
показанията им са противоречиви, а по отношение на имота са водени искови
производства в различни периоди от време, което води до необоснованост на
съдебния акт. Според въззивника, не почива на събрания доказателствен материал
и изводът на съда, че към 1997 г. процесният имот не е бил общинска
собственост, както и извода, че ищците са доказали собствеността си по силата
на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като тези изводи са в противоречие
с установените по делото обстоятелства и експертните заключения. Посочва се
също така, че липсва проведена отчуждителна процедура за имота, която да е
приключила със заплащане от страна на държавата на отнетите квадратни метри,
каквито са били изискванията на чл.114 ЗТСУ (отм.) за завземане на придадените
части и следователно владението върху тях никога не е преминавало в ръцете на
други лица освен на праводателите на ответниците. Моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли иска за собственост като
неоснователен и недоказан. Не се правят доказателствени искания. Претендират разноски
по делото. Становището се поддържа от особения представител на ответника адв.Н.
в депозирана пред БОС писмена молба.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите-ищци И.М.Н. и Б.И.П.,
подаден чрез пълномощника им адв.Е.Мосинов,
в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Оспорват се изложените в жалбата аргументи като неотносими към мотивите на
първоинстанционното решение и към фактическия състав на придобивната давност.
Посочва се, че районният съд е обсъдил действието на одобрената съдебна
спогодба и е установил, че същата е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН, понеже
в нея не са участвали действителните собственици на имота, като този извод на
съда бил основан на формираната сила на присъдено нещо на решението по гр.д.№ 1713/1995
г. на БОС, с което са отречени
правата на преките праводатели на ответниците. Оспорват се възраженията в
жалбата за противоречие в
показанията на ищцовите свидетели, като въззиваемите посочват, че неясноти в тях не са налице, а въззивникът
прави произволна интерпретация на показанията, придавайки им смисъл, какъвто те
нямат. Оспорват се и твърденията в жалбата, че към 1997 г. имотът не е бил
държавен, като се посочва, че по делото липсват доказателства за проведена отчуждителна процедура на имота
в полза на Община Царево, нито същият да й е отстъпен по някакъв начин от
Държавата, което всъщност е безспорно между страните. След анализ на уредбата по чл.110,
ал.1 ЗТСУ (отм.) се счита, че „завземане“ по смисъла на закона е възможно като
фактическо действие независимо от това дали е уредено обезщетяването на
собственика, от чийто имот са отнети придаваемите части. Отделно се твърди, че
дори и да е възникнало в полза на З. Н. и З. Г. право на обезщетение, то същото
е било погасено по давност към момента на влизане в сила на решението по гр.д.№
1713/1995 г. на БОС, а погасеното
вземане е приравнено по правните си последици на платеното, поради което са
изпълнени условията на чл.114 ЗТСУ (отм.). Не на последно място се посочва, че
владението на въззиваемите-ищци не е смущавано от водените искови производства,
тъй като единственото такова е това по цитираното гр.д.№ 1713/1995 г. на БРС,
завършило в тяхна полза. По тези съображения, въззиваемите молят съда да остави
без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на БРС
като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Становището се поддържа от пълномощника
на въззивниците адв.Мосинов в проведеното пред БОС съдебно заседание.
Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а като краен резултат – правилно.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и
становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск за
собственост по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от И.М.Н. и Б.И.П. против Н.С.Е., Ю.Д.Е. и С.В.В., за установяване
по отношение на ответниците, че ищците са единствени
собственици на дворно място – парцел I-85, в кв.27 по плана на с.Синеморец, с площ от 1025
кв.м., при граници: изток – парцел II - 86,87, запад –
улица, север – улица, юг – край на регулация, който съгласно схема № 43449/31.10.2012 г. на СГКК-Бургас
представлява поземлен имот с идентификатор 66528.501.217 по КККР, с административен адрес с.Синеморец, ул.“Д.”, начин на трайно
ползване – за друг обществен обект, комплекс, при
съседи: ПИ 66528.501.519, 66528.501.225,
66528.501.505, както и искане за
отмяна на нотариален акт за продажба № *, том IV, д.№ 1108/1991
г. на нотариус при БРС.
В исковата молба са
изложени твърдения, че ищците са собственици на процесния имот на основание Договор за продажба на недвижим имот частна държавна
собственост от 13.11.1997 г., с който на основание § 1 ПЗР
на ПМС № 235/19.09.1996 г. Областният управител на Бургаска област е продал на И.Н.,
по време на брака му с Б.П., правото
на собственост върху недвижим имот частна държавна собственост – парцел І-85,
в кв.27 по плана на с.Синеморец, с площ от 1025 кв.м., върху който имот на
10.04.1990 г. на ищеца е било учредено право на строеж от Община Мичурин.
Процесният имот е бил актуван като държавен с АДС № 983/20.06.1990 г. на основание чл.79 ЗС
и заповед № РД-09-22/15.02.1988 г. за одобрен ЗРП
на с.Синеморец,
като след продажбата му с посочения договор, същият е бил отписан от актовите
книги на недвижимите имоти държавна собственост със заповед № РД-11-206/20.03.2000
г., на Областен управител на Бургаска област на основание чл.78 ЗДС. Изложени са твърдения, че с
нотариален акт за продажба № *, том IV,
дело № 1108/11.03.1991 г. на нотариус при БРС, ответниците
Н.С.Е. и С.В.В. са закупили от З.
Т. Н. и З. Н. Г. част от процесния имот,
а именно 598 кв.м. от парцел І-85, в кв.27 по плана на с.Синеморец, като при извършване на разпоредителната сделка продавачките са се легитимирали като собственици с протокол от 17.09.1990
г.
по гр.д.№ 2151/1990 г. по описа на БРС. С посочения протокол е одобрена от съда спогодба за
делба между З. Т. Н., З. Н. Г., С. Н. Д. и С.
Н. Д., с
която парцел І-85, в кв.27 е поставен в
общ дял на З. Т. Н. и З. Н. Г..
Независимо
от извършената делба, през 1992
г. четирите
съделителки са завели иск за
установяване на
правото им на собственост върху парцел І-85, в кв.27 по плана на
с.Синеморец, предявен против Община
Мичурин,
И.Н. и Б.П., като
с решение № 4163/ 30.03.1995 г. по гр.д.№ 3960/1993 г. на БРС, потвърдено с
решение от 23.04.1996 г. по в.гр.д.№
1713/1995 г. на БОС, исковете им за собственост са били отхвърлени. Предвид това, ищците считат, че ответниците
неоснователно се легитимират като собственици на част от имота, тъй като са
придобили от несобственици и нотариалният им акт не е породил
вещнопрехвърлителен ефект. В тази връзка, ищците
посочват, че
в издадената на 12.04.2011 г. от СГКК – Бургас скица на процесния поземлен имот, вече с
идентификатор № 66528.501.217 по
КККР, освен И.Н. като собственици на имота фигурирали
и ответниците
с посочено основание – нотариален акт № *, том IV, дело №
1108/1991 г.,
поради което ищецът
поискал от
СГКК да бъде променен кадастралния
регистър и кадастралната карта на с.Синеморец за
имота, като ответниците бъдат заличени като собственици и само той да остане вписан като такъв, като по
повод подаденото от него заявление бил
съставен акт № 106 за непълноти и грешки в поземлен имот с идентификатор №
66528.501.217, който не бил подписан от
ответниците в качеството им на заинтересовани лица, в резултат на което началникът на СГКК-гр.Бургас
отказал да извърши поисканото изменение. Предвид това, ищците
считат, че за тях е налице правен интерес да установят правата си по съдебен
ред, като основават легитимацията си като собственици на
сключения Договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна
държавна собственост от 13.11.1997г., а при
условията на евентуалност се позовават на 5-годишна придобивна давност, текла в
тяхна полза
в периода от закупуването на имота през 1997 г.
до 2003 г., в който са упражнявали трайно, несмущавано и
непрекъснато владение като добросъвестни владелци.
В подадения от
ответниците Н.Е. и Ю.Е. писмен
отговор пред ЦРС, исковата претенция е оспорена като недопустима за частта над
598/1025 ид.ч. от процесния имот, тъй като в тази част не оспорват правото на
собственост на ищците. По същество са оспорили иска като неоснователен с
твърдението, че договорът за покупко-продажба от 13.11.1997 г. не е породил
вещно-прехвърлително действие, тъй като държавата не е била собственик на
парцела и ищците са придобили имота от несобственик, поради това, че спорната
част от имота вече е била собственост на Н. П. Н. на основание придобивна
давност, констатирана с нотариален акт № 144/1980 г., като същият е
наследодател на З. Н. и З. Г., на които имотът е поставен в дял от съда с
одобрена съдебна спогодба по гр.д.№ 2151/1990 г. на БРС, а те пък са преки праводателки
на ответниците Е. и В. по нотариален акт за продажба от 1991 г. При условията
на евентуалност са направили възражение за придобиване на спорната част от
имота по давност за периода от 11.03.1991 г. до 11.03.1996 г., като владението им
продължава и към настоящия момент.
В подадения от особения
представител на ответника С.В. писмен отговор пред ЦРС, исковата претенция също е оспорена
като недопустима и неоснователна, по идентични съображения с тези на
ответниците Електронови. Посочва се, че спорният имот не е бил държавна
собственост към момента на актуването му с АДС № 983/20.06.1990 г., тъй като
процесните 598 кв.м., които попадат в парцел І-85, в кв.27 вече са били придобити
по давност от наследодателя на праводателките на ответниците Н. П. Н..
Възразява се, че ответниците не са обвързани от силата на присъдено нещо на
решението по гр.д.№ 3960/1993 г. на БРС, по което са били отречени правата на
праводателките, тъй като не са били страни в това производство. Отделно от
горното е счетено от ответника, че при евентуално наличие на хипотеза по чл.110
ЗТСУ (отм.), процесният имот се явявал общинска собственост на основание чл.2,
ал.1, т.1 ЗОС и § 7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, поради което държавата не е
могла валидно да се разпореди с него в полза на ищците. Твърди се, че ответниците
са собственици по силата на нотариален акт № *, том IV, дело № 1108/1991 г. на
нотариус при БРС, като при условията на евентуалност се прави възражение за
придобиването на имота от тях като добросъвестни владелци на основание 5-годишна
давност, текла в периода от 11.03.1991 г. до 11.03.1996 г., като владението им продължава
и към настоящия момент.
Фактите по
делото са следните:
Безспорно е,
че поземлен имот с идентификатор № 66528.501.217 по КККР на с.Синеморец е
идентичен с парцел І-85 в кв.27 по плана на с.Синеморец от 1988 г.
С представения
по делото АДС № 983/20.06.1990 г., издаден от ОНС-Мичурин, на основание чл.6
ЗС, чл.79 ЗС и Заповед № РД-09-22/ 15.02.1984 г. за одобрен ЗРП е актуван за
държавна собственост имот – празно дворно място с площ от 1025 кв.м.,
съставляващо парцел І-85, в кв.27 по плана на с.Синеморец, с граници: изток –
парцел ІІ, запад и север – улица, юг – край на регулацията. В т.6 от същия АДС за
собственик на имота е записан ОбНС – Мичурин, а в т.27 е отразено, че върху
актувания държавен имот е отстъпено право на строеж на И.М.Н. със Заповед № 65/10.04.1990
г. Видно от представената Заповед № РД-12-906/14.10.1997 г. на Областен
управител на Бургаска област, на основание § 1 от ПЗР на ПМС № 235/19.09.1996
г. ищецът И.Н. е определен за купувач на държавния имот, върху който му е било
учредено право на строеж, а с Договор за продажба на недвижим имот – частна
държавна собственост от 13.11.1997 г. на основание чл.44, ал.3 ЗДС, вр. § 1 от
ПЗР на ПМС № 235/19.09.1996 г. ищецът е придобил правото на собственост върху същия
имот, като не се спори, че продажбата е извършена по време на брака му с ищцата
Б.П.. Със заповед № РД-11-206/20.03.2000
г.
на Областния управител на Бургаска област на основание чл.78 ЗДС имотът е деактуван в полза на И.Н.
и отписан от актовите книги за недвижимите имоти държавна собственост.
С нотариален
акт за продажба на недвижим имот № *, том IV, нот.дело № 1108/11.03.1991 г. на
нотариус при БРС, З. Т. Н. и З. Н. Г. са продали на ответниците Н.С.Е. и С.В.В.
част от дворно място, състояща се от 598 кв.м. в парцел І-85, в кв.27 по плана
на с.Синеморец, като урегулиран парцелът съдържа 1012 кв.м., при граници на имота:
от две страни – улица, парцел ІІ-86,87, край на регулацията. Не се спори, че
тази покупко-продажба е извършена по време на брака на ответника Н.Е. с
ответницата Ю.Е.. В нотариалния акт продавачките З. Н. и З. Г. са се
легитимирали като собственици на продавания от тях недвижим имот с протокол за
съдебна делба от 17.09.1990 г. на БРС. Посоченият протокол е представен по
делото и от същия е видно, че е съставен в производство по съдебна делба по
гр.д.№ 2151/1990 г. по описа на БРС, по което е одобрена от съда спогодба между
съделителите З. Т. Н., З. Н. Г., С. Н. Д. и С. Н. Д., по силата на която в общ
дял на З. Т. Н. и З. Н. Г. е поставено дворното място, представляващо парцел І-85, в кв.27 по
плана на с.Синеморец, с площ от 1012 кв.м., а в дял на С.
Н. Д. и С. Н. Д. е поставено дворно място, представляващо парцел VІІ-84, в
кв.23 по плана на с.Синеморец, с площ от 1158 кв.м., заедно с построената в
него полумасивна жилищна сграда, като в съдебния протокол е отбелязано, че
парцел І-85 в кв.27 и парцел VІІ-84 в кв.23 представляват бивш парцел V-63 в
бивш кв.16 по плана на селото. Не се спори по делото, че съделителките З. Н. (починала 2007 г.), З. Г., С. Д. и С. Д.
са законни наследници на Н. П. Н., починал на 15.03.1985 г., който е бил
признат за собственик по давностно владение на недвижим имот – дворно място,
представляващо парцел V-63 в кв.16 по плана на с.Синеморец, целия състоящ се от
2060 кв.м., заедно с построената в същия парцел полумасивна жилищна сграда,
съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №
144, том ІІ, нот.дело № 586/18.04.1980 г. на нотариус при БРС.
По делото е
установено също така, че след одобряване на горната съдебна спогодба за делба,
четирите съделителки З. Н., З. Г., С. Д. и С. Д. са предявили иск за
собственост против Община Царево и настоящите ищци И.Н. и Б.П., за установяване
правото им на собственост върху 548 кв.м. и 414 кв.м. от процесния парцел І-85 в кв.27
по плана на с.Синеморец, целия от 1012 кв.м., както и иск за констатиране
неправилно отразяване по плана на парцел І-85 като общински, като с влязло в
сила решение № 4163/30.03.1995 г. по гр.д.№ 3960/1993 г. по описа на БРС,
потвърдено с решение от 23.04.1996 г. по в.гр.д.№ 1713/1995 г. по описа на БОС,
така предявените от тях искове по чл.97, ал.1 ГПК (отм.) и чл.32, ал.1, т.2
ЗТСУ (отм.) са отхвърлени като неоснователни. С посоченото решение е прието, че с новия
ЗРП на с.Синеморец от собствения на ищците бивш парцел V-63 в кв.16 са отнети
за улична регулация 380 кв., а други 390 кв.м. са придадени и включени в новообразувания
парцел I-85 в кв.27, като е налице хипотезата на чл.110 ЗТСУ (отм.) и отчуждаването
на части от дворищен парцел и придаването им към други парцели има пряк
вещноправен ефект, поради което с влизане в сила на регулационния план от 1988 г.
ищците са загубили собствеността си върху придадените по регулация 390 кв.м. За
останалите 548 кв.м. от имота исковете са отхвърлени като недоказани, тъй като
ищците не са представили доказателства за правото си на собственост.
Пред първата инстанция са изслушани и приети заключенията на две съдебно-технически
експертизи. Съгласно първата експертиза, изготвена от в.л.Бакалова, по
регулационния план на с.Синеморец от 1988 г. площ от 390 кв.м. от бивш парцел
V-63, бивш кв.16 попада в процесния УПИ І-85, кв.27, а 1150 кв.м. от бившия парцел са в УПИ VІІ-84,
кв.23. В процесния имот УПИ І-85 са включени още 600 кв.м. от имот пл.№ 85 по
плана от 1988 г. и 22 кв.м. извън регулацията. Според заключението, УПИ І-85 и поземлен
имот с идентификатор № 66528.501.217 се различават по площ и по конфигурация, но
съществува частично препокриване на имотните и парцелни граници на север и от
запад, улицата от север е реализирана, а от запад парцелните граници
съответстват на имотните.
Съгласно втората експертиза, изготвена от в.л.Гълъбова, за
с.Синеморец са одобрени два кадастрални и регулационни плана – първият план е от
1945 г., одобрен със заповед № 5158/22.06.1945 г. за уличната регулация и
заповед № 5157/22.06.1945 г. за дворищната регулация, а вторият план е от 1988
г., одобрен със заповед № РД-09-22/15.02.1988 г., действащ и сега. В кадастралния план от 1945 г. е заснет имот,
обозначен с пл.№ 63 и по регулация за този имот е отреден парцел V в кв.16, към
който се придава от юг площ без планоснимачен номер. Нотариален акт № 144/18.04.1980
г., с който Н. П. Н. е признат за собственик по давност на парцел V-63 в
кв.16 по плана на с.Синеморец, с площ 2060 кв.м., е съставен при действието на
плана от 1945 г. През 1988 г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план на
с.Синеморец и в кадастралния план върху бившия имот пл.№ 63 е заснет и отразен
имот с друга конфигурация, обозначен с пл.№ 84, записан в разписния списък на Н.
П. Н., като имотните граници не са проведени по регулацията от 1945 г. Съгласно
плана за регулация от 1988 г. за имот пл.№ 84 е отреден урегулиран парцел VII-84 в
кв.23, като през него е предвидена нова улица с осови т.45 и т.47. В същия кадастрален
план, южно от имот пл.№ 84 е заснет за първи път нов имот, обозначен с пл.№ 85,
записан в разписния списък към плана като нива-общинска собственост. За този
имот пл.№ 85 по регулация е отреден урегулиран парцел (УПИ) І-85 в кв.27,
актуван за държавна собственост с Акт № 983 от 20.06.1990 г. на ОбНС-гр.Мичурин
(Царево). Съгласно заключението, след съпоставянето на двата плана от 1945 г. и
от 1988 г. е видно, че УПИ І-85
в кв.27 по действащия план, с площ от 1012 кв.м., не попада
върху заснет имот с планоснимачен номер в предходния план, а върху част от
образувания по регулация бивш парцел V-63 в кв.16 от предходния план – по графични данни върху около
380 кв.м., докато УПИ VII-84 в
кв.23 по действащия план, с площ от 1165 кв.м., попада изцяло върху имот пл.№
63 в кв.16 по предходния план от 1945 г. с около 1150 кв.м. В кадастралната
карта на с.Синеморец, одобрена със заповед № РД-18-2/24.08.2006 г. на
изп.директор на АГКК, процесният УПИ І-85 в кв.27 е обозначен с идентификатор №
66528.501.217. С договор за замяна от 26.04.2005 г., З. Н., З. Г., С. Д. и С.
Д. са прехвърлили на Община Царево 401 кв.м. в идеални части от имот пл.№ 84 в
кв.23 по действащия план, попадащи в улична регулация, а в замяна на това
общината им е прехвърлила правото на собственост върху друг УПИ със същата
площ, като вещото лице е заявило в съдебно заседание, че този договор за замяна
касае площта на предвидената улица от запад и от юг, която е проведена на място
и за която са отнети части от този имот. В съдебното заседание в.л.Гълъбова е
заявила също така, че УПИ VІІ-84 в кв.23 и новообразувания УПИ І-85 в кв.27 по
действащия план от 1988 г. са с друга конфигурация, която е различна от плана
1945 г., като сегашния имот с идентификатор 66528.501.217 (УПИ І-85, кв.27) е
различен от бившия парцел V-63 в кв.16 по плана от 1945 г. и е на юг от този
имот.
Пред районния съд за
изслушани и гласни доказателства. Така, св.В. К. в показанията си е заявил, че
закупеният от ответниците имот е представлявал част от двор с площ от около
половин декар и в началото не е бил ограден, когато свидетелят отишъл там за
първи път през 1993 г., а след това посещавал имота два или три пъти през 3-4
години и вече е била поставена ограда с жив плет и дървени колове, имало и
барака през 2010 г. Достъпът до имота се е осигурявал през къщата на съседния
имот на баба З., в имота на ответниците нямало
трайни насаждения, а само храсти и са го ползвали за къмпингуване.
Заявил е също така, че когато е посещавал имота, в него е нямало друг освен
баба З. и не му е известно някой да е препятствал ответниците да упражняват
правото си на собственост, а от три-четири години двата имота на баба З. и на
ответниците били разделени от улица. В показанията си пред ЦРС, св.В. В. е заявил, че е
летувал в имота на баба З. през периода 1992-1996 г. и знае имота на
ответниците, който бил с размери около 25м. на 22м. и се намирал в южната част
на имота на баба З., през който се осъществявал достъпа. Между двата имота
липсва ограда, такава имало от към западната страна, обрасла с къпини и малини,
като в долната част пак било така, но е имало и нещо като мрежа. Заявява също,
че е виждал ответниците да ходят в имота и да го чистят от магарешки бодили,
както и ответникът С.В. да поставя там палатка. В показанията си пред ЦРС, св.М. И. е
заявила, че ищците са във
владение на процесния имот, откакто са им го предоставили от общината през
1990-1991 г., като от тогава до сега тя и нейният съпруг се грижат за този имот
от името на И.Н., засадили дръвчета и построили бунгало, което все още е там, оградили
имота в началото с дървени колове, но впоследствие мъжът й го заградил с мрежа,
която била закупена от ищеца. Св.И. е заявила, че други лица не са влизали в
процесния имот, не познава ответниците и не ги е виждала в имота на ищците,
като същият никога не е бил на баба З., тъй като преди това е бил общинско
място и е представлявал гола и пуста поляна, с драки наоколо. Свидетелства също
така, че преки съседи на имота на ищците са Ф. Г. и К. Ч., като имотът на баба З.
е в съседство и се намира през пътя, на ъглово място и не граничи пряко с имота
на ищците, а са съседи през улицата, която е била направена през 1992-1993 г.
При така установената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел, че ищците
са доказали по делото правото си на собственост върху процесния имот по силата
на Договор
за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост от 13.11.1997 г.,
сключен с Община Мичурин, тъй като удостоверителна доказателствена сила АДС № 983/20.06.1990 г., с който имотът е актуван за държавна собственост не е надлежно
опровергана по делото от
ответниците. Съдът се е позовал и на
влязлото в сила съдебно решение
№ 4163/30.03.1995 г. по гр.д.№ 3960/1993 г. на БРС, като в тази връзка е приел, че действително
ответниците не са обвързани от
субективните предели на силата на присъдено нещо на постановеното решение, тъй
като правоприемството е настъпило преди образуване на посоченото дело, но
последиците на това решение следва да бъдат зачени по отношение на настоящите ищци
и на праводателите на ответниците, участвали като страни в същото производство.
Предвид това, ЦРС е приел, че със сила на присъдено нещо спрямо ищците И.Н. и Б.П.
са отречени правата на З. Н. и З. Г. (праводатели
на ответниците) като собственици на процесния имот на основание
наследствено правоприемство от общия им наследодател Н. Н. и изтекла в негова
полза придобивна давност по съставения констативен нотариален акт № 144/80 г.
При това положение, е прието, че одобрената съдебна спогодба по
гр.д.№ 2151/1990 г. на БРС, в която не са участвали действителните собственици
на имота е за нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН и не може да се
противопостави на ищците, след като продавачите по легитимиращия
ответниците договор за покупко-продажба не са били собственици на имота, то този
договор не е породил вещно-правно действие и не им е прехвърлил собствеността
върху продадения недвижим имот. Прието е също така, че на основание чл.110 ЗТСУ (отм.)
дворищно-регулационният план на с.Синеморец от 1988 г. има пряко отчуждително
действие и по силата на този регулационен план ищците са станали собственици и
на придаденото по регулация място от 380 кв.м. от имот с бивш пл.№ 63. В тази връзка е счетено за
неоснователно възражението на ответника С.В., че процесният имот е общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОС и § 7,
ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като няма данни за проведено отчуждително
производство в полза на общината. Но дори и да се приемело, че имотът е станал
общински към 1997 г., районният съд е приел за доказано и евентуално
предявеното от ищците придобивно основание –давностно владение в периода от 13.11.1997 г. до 13.11.2003 г. като добросъвестни
владелци, тъй като същите са заградили имота, полагали са трайно грижи
за посадените дървета в него, построили са бунгало, като владението, което са
установили след сключването на договора за покупко-продажба през 1997г.
продължава и понастоящем и не е смущавано от трети лица, позовавайки се на
показанията на св.И.. За неоснователно е счетено и възражението на ответниците, че
са придобили процесния имот като
добросъвестни владелци по давност за 11.03.1991 г. – 11.03.1996 г., предвид забраната по
чл.86 ЗС за придобиване по
давност на държавна, респ. общинска собствености, а в случая
имотът е бил държавна собственост, както и поради забраната на чл.59 ЗТСУ
(отм.) за придобиване по
давност на реални части от поземлени имоти в населени места. Отделно от това е
прието, че ответниците не са доказали твърденията си, че са упражнявали 5-годишно
непрекъснато, спокойно и несмущавано владение върху имота, продължило до
настоящия момент, като такъв категоричен и несъмнен извод не следва от показанията на
св.К. и св.В.. По горните
съображения, ЦРС е приел, че ищците са собственици на процесния имот и е уважил
предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, в която част решението е предмет на
въззивна проверка.
С първоинстанционното решение е
прекратено като недопустимо производството по отношение на искането по чл.537,
ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт за продажба №
*, том IV, нот.дело № 1108/11.03.1991 г., като в тази част решението не
е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
Бургаският окръжен съд изцяло
споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Първоинстанционното
решение е постановено при напълно изяснена фактическата обстановка, след установяване
на релевантните за спора факти и обстоятелства, на база събраните в процеса
доказателства, поради което БОС препраща към мотивите на решението в тази част
на основание чл.272 ГПК. Въззивната инстанция споделя и решаващите мотиви на
районния съд, че процесният парцел І-85, кв.27 по плана на с.Синеморец, сега ПИ
66528.501.227 по КККР, е бил държавна собственост и ищците са станали негови
собственици по силата на Договора за продажба на имота-частна държавна
собственост от 13.11.1997 г., както и изводите, че същият не е могъл да бъде
придобит по давност от ответниците, предвид съществуващите законови забрани,
като също препраща към решението на РС-Царево на основание чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната
жалба доводи и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Неоснователни са възраженията във
въззивната жалба, че районният съд не е изпълнил задължението си по чл.12 ГПК
за преценка на доказателствата по делото и необосновано е приел, че ищците са
станали собственици на имота чрез продажбата му от държавата с договора от
13.11.1997 г., тъй като според въззивника към този момент имотът не е бил
държавна,а общинска собственост. Неоснователни са и възраженията в жалбата за
постановяване на решението в противоречие с материалния закон, като се счита,
че съдът неправилно не е уважил възражението на ответниците за придобиване на
имота по давност в качеството им на добросъвестни владелци.
Настоящата инстанция намира така
наведените възражения за изцяло неоснователни, като доводите на въззивниците по
приложението на закона са неправилни. В случая, от доказателствата по делото се
установява, че процесният парцел І-85, в кв.27 по плана на с.Синеморец е
образуван по регулация, която за него е първа. В тази връзка, от заключението
на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л.Гълъбова, която въззивния
съд кредитира като детайлно обоснована, е видно, че УПИ І-85, кв.27 се появява
за първи път с регулационния план на с.Синеморец от 1988 г., когато в
кадастралната основа на юг от имот пл.№ 84 – записан на Н. Й. Н. е заснет нов
имот с пл.№ 85 и същият е записан в разписния списък като нива-общинска
собственост. По делото не са налице данни и не са представени доказателства
този имот да е бил собственост на физическо и юридическо лице и именно поради
това същият е бил записан в разписния лист като общински. За имот пл.№ 85-общински
по регулация е отреден парцел І-85 в кв.27, с площ от 1012 кв.м., който не
попада върху заснет имот с планоснимачен номер в предходния план на селото от
1945 г., а част от него попада върху 380 кв.м. от бивш парцел V-63 в бивш кв.16
(целия с площ от 2035 кв.м.), образуван по регулация с предходния план от 1945
г., за който е бил издаден нотариален акт № 144/1980 г. за собственост по
давност в полза на Н. Н. (наследодател на продавачките на ответниците).
Следователно, тази част от 380 кв.м. от б.парцел V-63, б.кв.16 по плана от 1945 г. е била придадена към
новообразувания парцел І-85, кв.27 с регулационния план от 1988 г. Съгласно
действащия към този момент чл.110, ал.1 ЗСТУ (отм.), дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие,
което настъпва с влизане в сила на плана, с който се придава мястото към съседния
парцел и от този момент собственикът на
имота, от който се взема придаваемото място изгубва собствеността върху придадената
част към съседния имот. В тази връзка,
що се касае до доводите във въззивната жалба, че за придадената от б.парцел
V-63 част към УПИ І-85 в кв.27 нямало проведена отчуждителна процедура, която
да е приключила със заплащане от страна на държавата на отнетите квадратни
метри и не било изпълнено условието за заемането им, съгласно чл.114 ЗТСУ
(отм.), следва да се посочи, че такива доводи не са релевирани с отговора на
исковата молба от ответника С.В. чрез особения му представител адв.Николов,
поради което за същите е налице преклузия и въззивният съд не следва да ги
обсъжда.
Предвид горното, настоящата инстанция приема, че с влизане в сила на
регулационния план от 1988 г. дворищната регулация
е проявила отчуждителното си действие и тъй като пространствените предели на
правото на собственост се определят от регулационните линии, то придаваемата
площ от 380 кв.м. е станала част от парцел І-85 в кв.27, записан като общински
и актуван за държавна собственост с АДС № 983/20.06.1990 г. на основание чл.6
ЗС, чл.79 ЗС и Заповед № РД-09-22/15.02.1988 г. за одобряване на ЗРП. Безспорно
е, че АДС представлява официален удостоверителен документ и притежава
обвързваща за съда доказателствена сила за отразените в него факти до тяхното
опровергаване с надлежни доказателства. В случая, такива доказателства не са
ангажирани по делото от страна на ответниците, в чиято тежест е при оспорване на
констатациите в акта да докажат, че правото на собственост върху актувания имот
е принадлежало на друго лице към момента на съставянето на АДС. Предвид това,
както правилно е приел и районния съд, по делото не е проведено от ответниците надлежно
опровергаване на удостоверените в представения АДС факти, поради което се
налага извода, че процесният парцел І-85 в кв.27 по плана на с.Синеморец е имал
статут на имот-частна държавна собственост и правилно е бил актуван като такъв
през 1990 г.
В подкрепа на горния извод е и влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 5121/1993 г. по описа на БРС, с което са отхвърлени като неоснователни собственическите претенции на наследниците на Н. Й. Н. – З. Н., З. Г., С. Д. и С. Д. против Община Царево, И.Н. и Б.П., касаещи процесния парцел І-85 в кв.27 по плана на с.Синеморец. В случая, настоящата инстанция напълно споделя изводите да ЦРС, че това съдебно решение не обвързва със сила на присъдено нещо настоящите ответници, тъй като безспорно тяхното правоприемство е настъпило преди образуването на делото и те не са били страни по него, но със същото решение са отречени със сила на присъдено нещо спрямо настоящите ищци и общината правата на праводателките на ответниците З. Н. и З. Г. като собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство от наследодателя Н. Н. и изтекла в негова полза придобивна давност по съставения констативен нотариален акт № 144/80 г. Ето защо и предвид липсата на данни процесният имот да е бил собственост на друго лице, същият правилно е бил актуван за държавна собственост и държавата е имала право да се разпорежда със собствения си имот.
Във връзка с изложените съображения, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на въззивника, че към момента на продажбата с договора от 13.11.1997 г. процесният парцел І-85, кв.27 не е бил държавна, а общинска собственост и ищците са придобили имота от несобственик. В случая не намира приложение нормата на § 7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, на която неправилно въззивника се позовава, доколкото същата разпоредба касае преминаване в собственост на общините на държавните имоти – незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици. По делото не са налице данни процесният имот да е бил отчуждаван за държавни нужди, като от доказателствата е установено, че държавата не е придобила имота чрез отчуждително производство, а парцелът е образуван с регулационния план от 1988 г., с който към същия е придадена част от б.парцел V-63 в б.кв.16 от плана 1945 г. Придаването на част от парцел към съседен по силата на дворищно-регулационния план не представлява отчуждаване за държавни нужни по смисъла на § 7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, поради което процесният имот не е преминал в собственост на общината. Ето защо, към момента на сключването на Договор за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост от 13.11.1997 г. държавата е била собственик на процесния имот и същата валидно се е разпоредила с правото си на собственост в полза на ищеца И.Н. на основание чл.44, ал.3 ЗДС, вр. § 1 от ПЗР на МПС № 235/19.09.1996 г.
С оглед горното, настоящата инстанция приема, че ищците И.Н. и Б.П. се
легитимират като собственици на парцел І-85 в кв.27 по плана на с.Синеморец, а
понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор № 66528.501.217 по КККР
на основание Договор за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост
от 13.11.1997 г.
Неоснователни
са и възраженията в жалбата, че районният съд неправилно е приел, че в полза на
ответниците не е изтекъл давностния срок по чл.79, ал.2 ЗС за придобиване на
имота в качеството им на добросъвестни владелци. Въззивният съд напълно споделя
изводите на първата инстанция за неоснователност на възражението на ответниците, че са придобили процесния имот по
давност като добросъвестни владелци в
периода 11.03.1991 г. – 11.03.1996 г. В
случая, с оглед установения по делото статут на парцел І-85 в кв.27 по плана на
с.Синеморец като имот-частна държавна собственост, следва, че за същия е съществувала категорична забрана за
придобиването му по давност до 01.06.1996 г., съгласно чл.86 ЗС. Следователно,
за периода до 01.06.1996 г. не е съществувала възможност имотът да се придобие
по давност, тъй като е бил държавна собственост, поради което нито праводателките
на ответниците, нито самите ответници могат да се легитимират като собственици
на спорния имот на това основание. Затова, в случая дадените от св.В. показания пред ЦРС са неотносими, тъй като същият
свидетелства за осъществяваната от ответниците фактическа власт върху имота в
периода 1992 г. – 1996 г., в който е налице забраната по чл.86 ЗС, поради което не следва да бъдат обсъждани. С
изменението на чл.86 ЗС (ДВ-бр.33/19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г.), не
може да се придобива по давност само вещ публична държавна или общинска
собственост, т.е. считано от тази дата започва да тече давност по отношение на
частните държавни и общински имоти, какъвто е и процесният имот – частна
държавна собственост, но същевременно с това е съществувала забрана за придобиване
по давност на реални части от поземлени имоти в населени места, съгласно
нормата на чл.59 ЗТСУ (отм.), действала в периода от
01.06.1973 г. до 01.01.2001 г. Ето защо и до 2001 г. не е съществувала
възможност ответниците да придобият по давност частта от процесния имот, която им
е била продадена с нотариален акт. След този момент, в тежест на ответниците е
да докажат при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че са
упражнявали непрекъснато, спокойно и несмущавано владение върху имота,
продължило до настоящия момент. Тук следва да се отбележи, че за да се зачете
ефектът на придобивната
давност като оригинерно придобивно основание за правото на собственост, е
необходимо да се установи, че владението е протекло спокойно и необезпокоявано за
установения в ЗС срок, без да е губено за срок по-дълъг от 6 месеца. По делото,
обаче, не са ангажирани от страна на ответниците категорични доказателства за
формиране на такъв извод, като обратното не следва от показанията на св.К., разпитан пред
районния съд, тъй като същият заявява, че е посещавал имота общо два или три
пъти през 3-4 години и то само по време на летния сезон, в периода 1993 г. – 2010
г., поради което не може да се направи категоричен и несъмнен извод за
упражняване на владение върху имота от страна на ответниците. Следва да се има
предвид и обстоятелството, че веднъж придобито от ищците правото им на
собственост може да бъде изгубено само ако друг го придобие, като е без
значение дали ищците се намират в имота, дали го ползват лично или чрез другиго
и т.н., поради което и възраженията в този смисъл във въззивната жалба са
неотносими. В случая, по делото не е установено друго лице да е придобило
собствеността върху процесния имот на ищците, като съдът намира, че от
ответниците не са ангажирани категорични доказателства за установяване на
заявените от тях възражения за придобиване на имота по давност.
С оглед горното, настоящата инстанция приема, че ищците И.Н. и Б.П. са
собственици на парцел І-85 в кв.27 по плана на с.Синеморец, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 66528.501.217 по КККР на основание Договор за
продажба на недвижим имот-частна държавна собственост от 13.11.1997 г., поради
което предявеният от тях иск по чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан.
Бургаският окръжен съд изцяло
споделя окончателните правни изводи на ЦРС, поради което обжалваното решение, с
което искът за собственост е уважен, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода
на делото, предвид неоснователността на въззивната жалба и тъй като същата е
подадена от особен представител, въззивникът С.В. следва да бъде осъден да
заплати дължимата за производството по обжалването държавна такса в размер на 68.40
лв., съгласно чл.18 ТДТССГПК.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 55/09.08.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 367/2015 г. по описа на Районен съд – гр.Царево, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА С.В. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – гр.Бургас сумата 68.40 лв. (шестдесет и
осем лева и четиридесет стотинки), представляща държавна такса за въззивното
производство пред БОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.