№ 9588
гр. С., 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110174742 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу МЛ. В. Л. и ВЛ.
В. Л..
„Т. е предявила против МЛ. В. Л. и ВЛ. В. Л. в условията на обективно кумулативно
съединяване, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат на ищеца:
- от ответницата МЛ. В. Л., като собственик на 1/2 ид.ч. от имота ищецът претендира
следните суми: 99,09 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за
периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 23,51 лева – мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2018г. до 26.08.2021г., както и сумата от 4,50 лева, представляваща главница на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до м. 04.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.09.2021г. до окончателното изплащане; сумата от 1,22
лева – представляваща мораторна лихва за таксата дялово разпределение за периода от
01.10.2018г. до 26.08.2021г.
- от ответника ВЛ. В. Л., като собственик на 1/2 ид.ч. от имота ищецът претендира
следните суми: 99,09 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за
периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 23,51 лева – мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2018г. до 26.08.2021г., както и сумата от 4,50 лева, представляваща главница на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до м. 04.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.09.2021г. до окончателното изплащане; сумата от 1,22
лева – представляваща мораторна лихва за таксата дялово разпределение за периода от
01.10.2018г. до 26.08.2021г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
1
Ищецът поддържа, че с ответниците /като съсобственици на имот, находящ се в гр. С.,
жк. „О. с абонатен номер ./, са се намирали в облигационни отношения, като е доставял до
имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна
ответниците се явявали неизправна страна, тъй като останали задължени за стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължали и
обезщетение за забавено изпълнение.
Услугата дялово разпределение в процесния имот била извършвана от Ф..
В срока по чл.131 от ГПК ответниците МЛ. В. Л. и ВЛ. В. Л. са подали отговор на ИМ,
който не съдържа подписи на лицата, подали отговора. В него ответниците сочат, че
гарсониерата в ж.к. „О.“ била продадена през април 2019 г. и преди продажбата били
заплатени всички задължения към ищцовото дружество. Отделно, в апартамента не била
ползвана топлинна енергия още преди въвеждането на топломерите.
Въпреки дадените указания на съда, ответниците не отстраниха нередовността на
отговора, който и към настоящия момент не е подписан.
Допълнително по делото е представена молба от ответницата Л., в която е посочено, че
апартаментът е продаден на 10.05.2019г. Към молбата е приложен фискален бон за
заплащане на претендираните от двамата ответници главници за ТЕ, услуга дялово
разпределение и мораторни лихви върху тях. Сумите са заплатени на 20.05.2022г.
Това плащане е потвърдено от ищеца, като същият претендира направените в исковото
и заповедното производство разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
В конкретният случай ответниците не оспорват обстоятелството, че в релевантния
период са били собственици на процесния имот, като изводи в тази насока могат да бъдат
направени и въз основа на представения от страна на ищеца и неоспорен от страна на
ответниците нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Видно от него, на
08.03.2018г. двамата ответници като ипотекарни длъжници са учредили договорна ипотека
върху собствения си недвижим имот – находящ се в гр. С., жк. „О.. Действително,
посоченият нотариален акт не е пряко доказателство относно собствеността на процесния
имот, но същият съдържа изявления на двамата ответници, че имотът, който служи като
обезпечение на отпуснат кредит, и върху който е учредена договорната ипотека, е тяхна
собственост.
Фактът, че имотът е бил собственост на длъжниците в релевантния период, се
потвърждава и от изявлението, направено от ответницата Л. в подадената молба от дата
27.05.2022г., в която изрично е посочила, че имотът е продаден едва през месец май 2019г.
Фактът, че жилищната сграда, в която се намира процесния имот, е била
топлоснабдена, както и че по отношение на имота е била извършвана услугата дялово
разпределение от Ф., се установява от представените от ищеца и от третото лице – помагач и
неоспорени от ответниците документи, а именно: договор при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение, сключен между ЕС на адрес: жк. „О.”, бл. 418, вх. „К” и
„Н.; съобщения към общи фактури, извлечение от абонатна сметка, документи,
изравнителни сметки, касаещи дялово разпределяне за двата процесни отчетни периода;
документи за отчет.
2
Предвид цитирания по-горе законов текст ответниците като собственици на
топлоснабдения имот, били обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота
от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Въз основа на приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от страните, и която съдът
кредитира изцяло като обективна и отговаряща в пълнота на поставените въпроси, съдът
прие за установено следното:
За целия отчетен период са отчисляване за сметка на ищеца технологични разходи на
Абонатната станция в сградата в ЕС, считан от м. 07.2017г. до месец април 2019г.
В представените документи не се съдържа отчет на индивидуални разпределители в
имота на ответниците, поради демонтирани /затапени/ радиатори, което показва, че в
процесния период дялово разпределение е извършвано съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
ФДР е разпределяла ТЕ, потребена в процесния имот – за имота и общите части /пълен
отопляем обем/ и ТЕ за БВГ, както и ТЕ, отдадена от сградна инсталация по правилата за
дялово разпределение. ТЕ за отопление на имота не е отчитана /не е потребявана/ поради
демонтирани /затапени/ радиатори. Разход за ТЕ за БГВ за процесния период не е определян
/топла вода не е потребявана/.
В процесния период ФДР „Нелбо” ЕАД редовно и на конкретна дата е изготвяла
изравнителни сметки за реално потребеното количество ТЕ от имота на ответниците, като
дяловото разпределение е било извършвано в съответствие с действащата нормативна
уредба.
Вещото лице по СТЕ дава стойност на потребена ТЕ в процесния период 198,20 лева,
която се равнява на стойността на задължението /главницата/, изскуема от ищеца от
ответниците.
Съдът кредитира и заключението на ССЕ, която дава пълни и обосновани отговори на
поставените въпроси, и която не е оспорена от страните.
Съгласно заключението на ССЕ:
При извършена проверка в отдел Съдебни вземания към Правна дирекция на ищцовото
дружество, вещото лице не установи данни за постъпили суми за покриване на начислените
суми за процесния период /тук съдът ще обърне внимание, че експертизата е изготвена на
15.05.2022г. и депозирана на 17.05.2022г., докато плащането, извършено от ответницата Л.,
е от дата 20.05.2022г./.
Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период, възлиза на
207,19 лева, в които вещото лице включва и сумите за услугата дялово разпределение в
размер на 9,00 лева. Дължимите суми за ТЕ са в размер на 167,78 лева. Законната лихва
върху сумата от 207,19 лева е в размер на 49,46лева.
3
Доколкото съдът е длъжен да съобрази новонастъпилите обстоятелства към момента на
постановяване на решението, и като съобрази молбата на ищеца от 27.05.2022г.,
приложения към него фискален бон, потвърждението на плащането от ищеца, обективирано
в молба с вх. № 116503 от 08.06.2022г. и в съдебно заседание, съгласно които към датата на
съдебното заседание вземанията на ищеца за главници ТЕ и дялово разпределение и за
мораторни лихви върху тях, са погасени чрез плащане, съдът счита, че исковете за главница
за ТЕ, дялово разпределение и исковете за мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени
изцяло поради плащане в хода на процеса.
По разноските:
Доколкото заплащането на дължимите суми е осъществено след завеждане на исковата
молба, поради което и ответниците са станали причина за завеждане на делото, същите
дължат сторените от ищеца разноски, като всеки от тях следва да заплати по ½ от тях.
„Т. е сторило разноски в исковото производство, както следва: 25 лева – ДТ; 200 лева -
депозит за СТЕ и 200 лева - депозит за ССЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лева. Именно
това възнаграждение се претендира от ищеца.
С оглед на това, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в
общ размер на 525 лева, като всеки от тях заплати по 262,50 лева.
В заповедното производство са сторени следните разноски от ищеца: 25 лева – ДТ и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Всеки от ответниците следва да заплати в полза на ищеца разноски, направени в
заповедното производство в размер на по 37,50 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу МЛ. В. Л. ЕГН ********** с адрес: гр. С., бул. „К. искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че МЛ. В. Л. дължи на „Т.
следните суми във връзка с топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., жк. „О. с
абонатен номер ./, а именно: сумата от 99,09 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената ТЕ за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
03.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 23,51 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 15.09.2018г. до 26.08.2021г., сумата от 4,50 лева, представляваща главница на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до м. 04.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.09.2021г. до окончателното изплащане; сумата от 1,22
лева – представляваща мораторна лихва за таксата дялово разпределение за периода от
01.10.2018г. до 26.08.2021г., поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на
съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу ВЛ. В. Л. ЕГН ********** с адрес: гр. С., бул. „К. искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ВЛ. В. Л. дължи на „Т.
4
следните суми във връзка с топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., жк. „О. с
абонатен номер ./, а именно: сумата 99,09 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената ТЕ за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 23,51 лева – мораторна лихва за забава
за периода от 15.09.2018г. до 26.08.2021г., както и сумата от 4,50 лева, представляваща
главница на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до м.
04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.09.2021г. до окончателното
изплащане; сумата от 1,22 лева – представляваща мораторна лихва за таксата дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 26.08.2021г., поради погасяване на
задължението чрез плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК МЛ. В. Л. ЕГН ********** да заплати на
„Т., ЕИК . сумата от 262,50 лева – разноски, сторени в исковото производство пред СРС,
както и сумата от 37,50 лева – разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
51809/2021г. на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ВЛ. В. Л. ЕГН ********** да заплати на
„Т., ЕИК . сумата от 262,50 лева – разноски, сторени в исковото производство пред СРС,
както и сумата от 37,50 лева – разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
51809/2021г. на СРС, 61 състав.
Решението е постановено при участието на „Н. – трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5