РЕШЕНИЕ
№ ..............
гр. Видин 12.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в закрито заседание на дванадесети май
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Дора
Михайлова
Членове: 1.Евгения Генева
2.Васил Василев
като разгледа докладваното от съдията Василев в.гр.д.
№277 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.
Делото
е образувано по жалба от Ц.Н.Ц. в качеството му физическо лице и като
управител на „С.Р.ф.С." ООД,гр.С. в качеството им на длъжници
по изп. дело №
20207930400089 на ЧСИ Наталия Дангова против
отказа на ЧСИ от 10.12.20г. да прекрати
производството по изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Подържа се,че обжалвания отказ на съдебния изпълнител е незаконосъобразен.С молба вх. № 6983/08.12.20 г. жалбоподателите уведомили ЧСИ Наталия Дангова по изп. дело №
20207930400089 за наличието на предпоставките на чл. 433 ал. 1 т.8 ГПК.С
Уведомление изх. № 10049/10.12.2020 г. ЧСИ Наталия Дангова уведомила жалбоподателите, че отказва да
прекрати изпълнителното дело с мотив, че макар и не успешни изпълнителни
действия са били достатъчно основание за прекъсване на сроковете по чл. 433 ал.
1, т.8 ГПК.Подържа се,че това действие на ЧСИ е незаконосъобразно.В мотивите на
Тълкувателно решение на ВКС № 2/13 т.10 постановено на 26.06. 2013 г. съдът посочил подробно кои действия са изпълнителни
и въз основа , на кои изпълнителни действия се прекъсват сроковете по чл. 433
ал. 1 т.8 ГПК.Според жалбоподателите молбата на Б. ДСК АД с вх. № 004510/10.05. 2018 г. следвало да бъде
преценявана до колко тя е реална или симулативна ,
дали може да породи правен ефект вследствие на подаването й, тъй като не е от
категорията изпълнителни действия посочени в Тълкувателното решение и не може да послужи за основание за прекъсване
на сроковете по чл. 433 ал. 1 т.8 ГПК.Дори и се приеме, че тази молба прекъсва
сроковете по чл. 433 ал. 1 т.8 ГПК, първото изпълнително действие след
горепосочената молба е извършено на 27.08. 2020 г. от ЧСИ Наталия Дангова по настоящето изпълнително дело с налагане на
възбрана на недвижими имоти находящи се в землището
на село П., С.област.Посоченото
изпълнително действие отново не може да прекъсне сроковете по чл. 433
ал. 1, т.8 ГПК, тъй като са извършени след преклузивният
двугодишен срок по чл. 433 ал. 1 т.8 ГПК, който е изтекъл на 10.05.2020 г.С
оглед на горното се иска обжалваното действие на да бъде отменено и с решението да бъдат обезсилване на извършените изпълнителни
действия след 10.05. 2018 г., включително и извършената публична продан на
11.12. 2020 г.
От страна на взискателя
по делото Б. „ДСК“ е постъпило възражение,с което се оспорва жалбата.Подържа
се,че отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело за законосъобразен и
правилен, а искането за прекратяване иа
изпълнителното дело за неоснователно предвид липсата по делото иа законово регламентираните основания по чл. 433 от ГПК за
това.Според ответника по жалбата в случая не е налице нито една от необходимите предпоставки за прекратяване или приключване
на изпълнителното дело съгласно чл.
433 от ГПК.Разпоредбата на чл.
433 от ГПК изброява изчерпателно хипотезите,
в които изпълнителното
производство се прекратява или приключва. Не е налице основание за приключване
на изпълнителното дело. Подържа се,че твърдението
на жалбоподателя за наличие на предпоставката за прекратяване на делото на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е невярно. Видно от кориците по делото Б. ДСК е поддържала висящност на делото, като в нито един момент не е
проявявала процесуална недисциплинираност, оставайки делото да се прекрати.
Напротив, по делото са депозирани регулярно искания за прилагане на различни
изпълнителни способи с цел погасяване на дълга по процесния
изпълнителен лист. С молба с вх. №004510 от 10.05.2018 г. Б.та е посочила изпълнителен способ на ЧСИ Лаловска, а именно опис и изнасяне на публична продан на
недвижим имот, находящ се в съдебния район на ЧСИ Лаловска - в с. О., област Л.. На 07.02.2020 г. отново по
молба на Б. ДСК с вх. №002133, с цел продължаване на принудителното изпълнение,
делото е преместено при ЧСИ Наталия Дангова. С
молбата с вх. №002133 от 07.02.2020 г.
е отправено искане към съдия изпълнителя да опише и изнесе на публична продан
имот, находящ се в с. П..Видно от горепосочената
хронология на исканите от Б. ДСК и предприемани изпълнителни действия в нито
един момент не е налице бездействие от страна на Б.та, като взискател.
Така и в нито един момент не се е осъществил фактическия състав на чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК. По делото няма период от две години, в които да не са искани
и/или предприемани изпълнителни действия. Периодично са искани и предприемани
изпълнителни действия, поради което и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е
периодично прекъсван и делото не се е прекратявало на това основание.Предвид на
горното се иска жалбата да бъде оставена без уважение.
От страна на ЧСИ са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК ,в които се подържа,че
жалбата е неоснователна.ЧСИ подържа,че производството
по изпълнително дело №20207930400089 не е прекратено по силата на закона, на
основание чл,433, ал.1, т.8 от
ГПК, тъй като взискателят
„Б. ДСК” АД е искал предприемане на изпълнителни действия преди изтичане на
двугодишния срок от предишно изпълнително действие.Срокът по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е преклузнвен и започва да
тече от последното поискано и/ или предприето изпълнително действие по
изпълнителното дело.Молбите
на взискателя, подробно описани по- горе, прекъсват
теченето на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй
като с тях взискателят е направил последователно
искания за предприемане на изпълнителни действия по отношение на възбранен недвижим имот, находящ
се в село О., област Л. и по отношение на възбранени
недвижими имоти, находящи се в землището на село П.,
област С..От датата на всяка молба от взискателя за
предприемане на изпълнителни действия ОТНОВО започва да тече двугодишен срок по
чл.488, ал.1, т.8 от ГПК.Законодателят е предвидил в цитираната по- горе
разпоредба искане от взискателя за предприемане на
определен изпълнителен способ, а не самото предприемане. Без значение е, дали
действията по принудително изпълнение са били успешни или не, самото сезиране
на съдебния изпълнител е абсолютно достатъчно основание да се счете, че този преклузнвен срок е прекъснат, дори и когато няма резултат
от изпълнителните действия. Взискателят не следва да
бъде санкциониран с прекратяване на производството, поради безуспешност на
посочения от него изпълнителен способ.Направеното от взискателя
искане означава, че той продължава да има интерес да търси вземането ,което му
се дължи. Посоченият двугодишен срок е
предвиден за поискване на действия от взискателя, без
да бъде обвързано това негово искане със задължението на съдебния изпълнител да
извърши това действие в същия този срок. Валидността на поисканото изпълнително
действие не зависи от това дали ще бъде събрано вземането или част от него, а
зависи от това дали действието, поискано от съдебния изпълнител е включено в
правомощията му.Поради това се иска жалбата да бъде оставена без уважение.
Жалбата
срещу постановлението за отказ да се прекрати производството по изпълнителното
дело е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
и е процесуално допустима, тъй като изхожда от лице, легитимирано да обжалва, и
срещу подлежащ на обжалване акт.
Съдът като
се запозна с производството по изпълнителното дело и становищата на
страните счита,че жалбата е неоснователна,поради което следва да бъде оставена
без уважение. Изпълнителното дело е с
предмет парично вземане и е образувано
на основание изпълнителен лист, издаден на 17.11-2011г. по гр. дело № 46
629/ 2011г. на СРС, за задължение, както следва: 659625.95-евро - неплатена
част от задължение по запис на заповед от 20.12.2008г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 01.11.2011г.до окончателното изплащане на тази сума.Първоначално
делото е образувано на 09.04.2012г. при Частен съдебен изпълнител Стоян Якимов,
с per. № 844, район на действие СГС,
под № 20128440401244. По молба на взискателя от
22.03.2018г. същото е изпратено при ЧСИ Ивилина Лаловска
с per. № 903 в КЧСИ и район на
действие ОС - Л., за продължаване на изпълнителните действия по отношение на
имущество, находящо се в този район, където на
13.04.2018г. е преобразувано под № 20189030400237. С молба вх.№ 004510/
10.05.2018г. взискателят „Б. ДСК“ АД е поискал опис и
публична продан на недвижим имот, собственост на Ц.Ц.-
½ ид.ч. от жилищна сграда, находяща
се в дворно място от 1697 кв.м., съставляващо парцел трети с пл.сн. №84 в кв.13 по per. план на село О., област Л.. Опис на недвижим имот -
сграда в село О. не е извършен, тъй като е установено, че сградата се е саморазрушила. Взискателят е
уведомен за това на 30.01.2020г.По молба на взискателя
„Б. ДСК“ АД от 07.02.2020г., изпълнителното дело е изпратено при ЧСИ Наталия Дангова /район на действие СОС/ за продължаване на
изпълнителните действия по отношение на имоти, находящи
се в землището на село П., област С., във връзка с което на 20.02.2020г. е
преобразувано под № 20207930400089 в кантората на ЧСИ Наталия Дангова.С молба от 08.12.20г. жалбоподателите са поискали
ЧСИ да прекрати
производството по изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,поради това,че изпълнителни
действия не са извършвани за периода от 12.10.17. до 12.10.19г.С обжалваното
действие ЧСИ е отказал да прекрати производството по делото като е приел,че
молбата на взискателя от 10.05.18г. е прекъснала течението на двугодишния срок.
Съдът
счита,че становището на ЧСИ е законосъобразно.С молбата от 10.05.2018г. взискателят
„Б. ДСК“ АД е поискала извършването на
опис и публична продан на недвижим имот, собственост на жалбоподателя.Съгласно
чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК Изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.В случая поискването на ново изпълнително
действие е направено с подаване на молбата от 10.05.18г. Съгласно т.10 от
Тълкувателно решение 2/ 2013г. от 26.06.2015г. на ВКС,
Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1 от ГПК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.Въпросът в настоящия случай е
дали подаването на посочената молба е изпълнително действие,което по естеството
си е от тези изпълнителни дествия,които прекъсват
давността.Съгласно мотивите на т.10 от посоченото Тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В случая с молбата от 10.05.18г. се
иска извършването на опис и оценка на посочения имот,поради което тази молба
слага началото на нова двегодишна давност.По молбата са извършени редица
изпълнителни действия от страна на
компетентните съдебни изпълнители.Дали тези действия са дали своевременно
резултат или не, е въпрос,чието решаване е
извън възможностите на взискателя по
делото.Целта на разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е да бъде стимулиран взискателя да проявява активност по делото,каквато в случая
е налице в рамките на двугодишния срок.
С оглед на горното жалбата следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание
чл.437 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата Ц.Н.Ц. в качеството
му физическо лице и като управител
на „С.Р.ф.С." ООД,гр.С. в
качеството им на длъжници по изп. дело № 20207930400089 на ЧСИ Наталия Дангова против отказа на ЧСИ от
10.12.20г. да прекрати производството по изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
На основание чл.437, ал.4 ГПК решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.