Решение по дело №2300/2010 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1005
Дата: 8 декември 2010 г. (в сила от 8 декември 2010 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20105220102300
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

            ,гр.Пазарджик, 08.12.2010 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и десета година, в състав:

                  

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧЕВА  гр. дело №2300 по описа на съда за 2010 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

         

Предявен е иск за развод.

Подадената е искова молба от И.Н.А., с ЕГН **********,***, чрез мл.адв.Т.В.,*** против И.С.А., с ЕГН **********,***, в която ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи, със сключен граждански брак на 19.06.1999 г. От брака им нямат деца. Твърди също, че вече няколко години съпружеските им отношения не вървят добре и не се разбират, не  консумират брака си в никакво отношение. В началото на брака им и съвместното им съжителство поддържали добри отношения. След сключване на брака им, живеели до фактическата им раздяла през 2008 г. в жилище, находящо се в…….. През последните няколко години скандалите помежду им зачестили. Всичко това ги напрягало и карало да не се чувстват добре. Поведението на ответницата изострило отношенията им, като след скандал помежду им не си проговаряли с дни, като и за двамата било по-добре да стоят по-далеч един от друг. През 2008 г., след поредица от конфликти помежду им, ответницата си събрала вещите и се изнесла от жилището, в което живеели. Впоследствие разбрал, че се е преместила да живее при родителите си. Оттогава до сега не поддържали никакви отношения, не са правили опити да подобрят отношенията си и да се съберат отново. Нямали желание да подобрят отношенията си. Предвид дългата фактическа раздяла помежду им, както и поради явното несходство в характерите им и невъзможността брака им да бъде съхранен, същият следвало да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

            Моли съда да постанови развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по изключителна вина на ответницата. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.

                В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от страна на ответницата, в която е заявила, че бракът й с ищеца е дълбоко и непоправимо разстроен и няма смисъл от по-нататъшното му съществуване, поради което и желае неговото прекратяване. Твърди, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е възникнало, поради изключителна вина на ищеца и че изложеното в исковата молба за наличие на обстоятелства, обосноваващи нейна вина за това състояние на брачната връзка, не отговаря на истината. Моли бракът им да бъде прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство,  по изключителна вина на ищеца.

В проведеното по делото съдебно заседание, съпрузите постигнаха споразумение по чл.49 ал.4 от СК по всички брачни въпроси. Молят съда да утвърди същото, като непротиворечащо на закона и уреждащо всички взаимоотношения помежду им, без да се произнася по въпроса за вината. 

            Районният съд, като се запозна с твърденията, изложени в исковата молбата и прецени събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед постигнатото между страните споразумение, прие за установено следното:

От представените и приети по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът и ответницата са съпрузи и че са сключили граждански брак на 19.06.1999 год. в гр.Пазарджик. От брака си нямат родени деца.

С оглед на горното и като взе предвид разпоредбата на чл.51 ал.1 от СК, съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона, морала и добрите нрави, поради което ще следва да бъде утвърдено от съда.  

При хипотезата на чл.321 ал.5 от ГПК, съдът постановява решението си по правилата за прекратяване на брака по взаимно съгласие.

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р    Е   Ш   И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД между И.Н.А., с ЕГН **********,*** и И.С.А., с ЕГН **********,***, сключили граждански брак на …. год., за което е съставен Акт за граждански брак №…. год. на Община-П., поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася относно вината за разстройството на брака.

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение между страните по чл.49 ал.4 от СК, във връзка с чл.51 от СК, както следва:

            След прекратяване на брака, съпругата И.С.А. ще възстанови предбрачната си фамилия Т.

Издръжка между съпрузите няма да се дължи.

Съпрузите нямат родени от брака деца.

Съпрузите заявяват, че не желаят съда да се произнася по въпроса за ползване на семейното жилище, с оглед неговата продажба.

Страните заявяват, че имуществените отношения между тях ще бъдат уредени извън настоящия процес.

Разноските остават за страните така, както са направени.

            ОСЪЖДА И.С.А., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на П. районен съд допълнителна държавна такса по делото в размер на 25,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                                        

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: