РЕШЕНИЕ
гр.
София, 31.10.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II „А” състав в публично заседание на десети март през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЗАБЕТ
ПЕТРОВА
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
при
секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д. № 6982/2014г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм/ вр. § 2, ал. 2 ГПК.
С решение от 28.10.2013г., постановено по гр. д. № 1075/2014г. по описа
на СРС, ГК, 58 състав са отхвърлени предявените от И.Д.Г. и В.Д.С. /Г./ , като
правоприемници на починалия в хода на производството ищец Д. Д.Г. срещу Д.Д.Г.,
Г.Д.Г., И.Г.Г. и Г.И.Г. иск за прогласяване нищожността на завещание от
12.01.2002г., оставено от И. Д.И., починала на 20.02.2002г., на основание чл.
42, б.“б“ ЗН вр. чл. 25 ЗН и евентуалния иск за унищожаване на завещание от
12.01.2002г., оставено от И. Д.И., починала на 20.02.2002г., на основание чл.
43, ал.1, б. „а“ ЗН. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата В.Д.С.
обжалва постановеното решение изцяло, с доводи за неправилност и необоснованост
поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че процесното завещание не е
подписано от посочената в него завещателка И. Д.И., поради което неправилно е
прието за автентично. Твърди, че с оглед заключението на приетата СМЕ и
събраните гласни доказателства, по делото е установено, че завещателката е
имала офталомогични заболявания, - катаракта и адхерентна левкома, които са
довели до невъзможност да пише текстове. Моли съда да отмени решението и да уважи предявените
искове.
Въззиваемият – ответник
Д.Д.Г. оспорва жалбата в подаден писмен отговор. Твърди, че СРС правилно е
приел с оглед заключението на приетата пред СРС СГЕ, че процесното завещание е
автентично. Излага подробни съображения в писмени бележки, че оспорването на
автентичността на завещанието не е доказано и с приетите пред въззивния съд
заключения на СПЕ, от ищеца, чиято е доказателствената тежест. Моли съда да
остави в сила обжалваното решение, с присъждане на разноски.
Ищецът И.Д.Г. оспорва жалбата в съдебно заседание с доводи,
че завещанието е автентично.
Въззиваемата –
ответник Г.И.Г. поддържа, че завещанието е автентично и обжалваното решение –
правилно.
Останалите
въззиваеми не заявяват становище по жалбата.
Софийски градски съд, след преценка
по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства по реда на чл. 188 ГПК /отм/, намира
следното:
СРС
е бил сезиран с обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.
42, ал.1, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 12.01.2002г. на И. Д.И., евентуално за унищожаването му на
основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН поради липса на завещателна дееспособност на
завещателката.
По
иска с правно основание чл. 42, ал.1, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН:
Съгласно императивната норма на чл. 25, ал.1 ЗН, саморъчното завещание
трябва да е написано изцяло ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение за датата на съставянето му и да е подписано от него. Подписът следва да е поставен
след завещателните разпореждания. Ако не отговаря на тези изисквания, завещанието е
нищожно – арг. от чл.
42, ал.1, б. „б“ ЗН. Всеки, който има правен интерес, може да предяви
иск за прогласяване нищожността на завещателно разпореждане. Правният интерес е
обусловен от засягане на права на наследник по закон или заветник по предишно
завещание от последващо такова, съставено в полза на ответника.
В
случая, с оглед оспорената от ищеца автентичност на процесното завещание в
качеството му на писмен документ с предявяване на иска, по арг. от чл. 154,
ал.3 ГПК /отм/, тежестта да докаже автентичността на оспореното завещание носи
страната, която го е представила и се ползва от него, т.е. ответниците по иска.
В тази връзка съображенията в писмените бележки на ответника Д.Г., че е в
тежест на ищеца да докаже автентичността на завещанието, са неоснователни.
СРС
е отхвърлил иска, като е приел, че съгласно заключението на приетата в
първоинстанционното производство СПЕ на в.л. Ж.П., завещанието е написано и
подписано от сочения завещател И. Д.И..
Пред
въззивния съд са изслушани и приети основно и допълнително заключение на тройна
СГЕ на вещите лица М., З. и С., подписано с особено мнение от в.л. С. и тройна
СПЕ на специалисти от НИКК – МВР. Вещото лице С. от първата тройна СГЕ е подкрепило извода
на вещото лице Палазов, че завещанието е подписано от сочения завещател.
Останалите
пет вещи лица – мнозинството от първата тройна експертиза и всички от втората
тройна СПЕ са групирали представения сравнителен материал в групи А, Б и В. Вещите
лица заявяват, че ръкописният текст в оспореното завещание и подписът за
завещател са изпълнени от едно и също лице, като ръкописният текст в оригинала
на оспореното завещание и ръкописния текст в оригинала на писмо с ръкописен
текст /сравнителен материал от група Б/, започващ с „Миче, Искам да те видя…“ и
завършващ с „……..да се разберем леля ти И.“, са изписани от едно и също лице.
От друга страна, вещите лица дават заключение, че ръкописните текстове и
подписите, положени в документите – сравнителни образци от група А, са
изпълнени от едно и също лице, но не са изпълнени от същото лице, написало и
подписало процесното завещание от 12.01.2002г.
В
документите – сравнителни образци от група А вещите лица са посочили оригинала
на предходно завещание от същия завещател от 19.08.1992г., оригинал на искова
молба и на съдебен протокол по гр.д. № 383/1991г. на СРС, 4 с-в, молби и
призовки по гр.д. № 546/91г. на СРС, пълномощно, изходящо от завещателката и
два броя заявления, съответно от 1992г. и 1993г., изходящи от завещателката до
ПК – гр. Нова Загора. Всички посочени
документи от група А, с изключение на предходното завещание и пълномощното, са
такива, изискващи лично явяване и подписване пред официални държавни органи –
съд, орган по поземлена собственост, длъжностно лице по призоваване и всички са
изследвани в оригинал. Сравнителният материал от група А не е изрично оспорен от
ответниците, поради което и с оглед броя и вида му, включващ официални
документи и частни документи, подписани пред държавни органи, възззивният съд
приема, че същият е автентичен в качеството му на писмени документи, съдържащи
се в него. Поради това, с оглед изводите на мнозинството на вещите лица /5 бр/,
следва, че процесното завещание не е написано и подписано от лицето, изпълнило
подписите в документите – образци от грепа А, следва, че ответниците, в
съответствие с носената от тях доказателствена тежест, не са провели пълно
доказване, че процесното завещание от 12.01.2002г. е написано и съставено от
сочения за негов автор И. Д.И..
В
тази връзка съдът намира за основателни доводите в жалбата и в устните прения
на въззивницата, че изводите на вещите лица се подкрепят както от събраните
гласни доказателства – показания на разпитаните свидетели Р. – К., Г. и Н.,
така и от изводите на вещите лица по приетата в първоинстанционното
производство комплексна СМЕ. Съгласно констатациите на вещите лица от СМЕ и
приложената медицинска документация, завещателката е страдала от Катаракта
сенилис фере матура окл утр/, Старческо почти узряло перде на двеет очи /
Левкома адехеренс корнее окули синистри /Слепващо побледняване на лявото око, съгласно
освидетелстване от ТЕЛК с решение № 1088/97г. Съгласно констатациите на вещите
лица, завещателката е била с практическа слепота – зрителна острота под 0. 03 и
с такава зрителан острота е невъзможно да се напише толкова дълъг текст,
съдържащ се в процесното завещание, с правилно подредени хоризонтални редове, с
равно отстояние между отделните редове и еднакво разстояние от началото на
листа. Горепосочените промени в зрението на И. Д.И. според заключението на СМЕ,
са причина за невъзможността й да чете и пише текст.
Поради
изложеното, изводите на вещите лица от втората тройна СПЕ и на мнозинството от
първата тройна СГЕ, че двете завещания - процесното завещание, съставено през
2002г. един месец преди смъртта на завещателката, написано с по-висока степен
на обработеност на почерка, с по-висока степен на свързаност на движенията и съставеното
през 1992г., използвано като сравнителен материал, изхождат като ръкописен
текст и подпис от различни лица, т.е. касае се за почерци на две различни лица,
са логични и кореспондиращи с целия останал доказателствен материал и следва да
бъдат кредитирани.
При
тези идентификационни изводи показанията на разпитаната пред въззивния съд
свидетелка на ответника Д.Г. – М. Г., не налагат различен извод.
Поради несъвпадението на изводите на
двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго за уважаване на главния иск за прогласяване нищожността на
процесното завещание.
С оглед изложеното, евентуалният иск не
следва да бъде разглеждан по същество.
Разноски не се претендират от
въззивницата и такИ.не следва да се присъждат, с оглед изхода на спора.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение от 28.10.2013г., постановено
по гр. д. № 1075/2014г. по описа на СРС, ГК, 58 състав и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО саморъчно завещание, съставено на 12.01.2002г.
от И. Д.И., по иска с правно основание чл. 42, ал.1, ал.1, б. „б“ вр. чл. 25,
ал. 1 ЗН, предявен от И.Д.Г., ЕГН **********
и В.Д.С. /Г./, ЕГН **********, конституирани на основание чл. 120 ГПК /отм/
като правоприемници на починалия в хода на производството ищец Д. Д.Г. срещу Д.Д.Г.,
ЕГН **********, Г.Д.Г., ЕГН **********, И.Г.Г., ЕГН ********** и Г.И.Г., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщенията до
страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.