РЕШЕНИЕ
№ 1825
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110112638 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
143, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Н. Г. В.
срещу Д. П. Я. за осъждането на ответницата да заплати сумата от 2109,18 лв.,
представляващи регресно вземане на поръчителя, погасил вземането по договор за
паричен заем № 2992790/12.07.2017 г., срещу главния длъжник по кредита, ведно със
законната лихва за забавата, считано от подаването на исковата молба до погасяване на
задължението.
Ищецът Н. Г. В. твърди, че е била поръчител договор за заем № 2992790 от
12.07.2017 г., сключен между Д. П. Я. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди, че с
договора на заемателя била предоставена сумата от 2600 лева, със срок на заема 12
месеца и начин на връщане на 12 погасителни вноски с размер на всяка от вноските по
266,43 лева. Сочи, че на 25.03.2019 г. поръчителят е била уведомена с писмо, че
вземането е било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Посочва, че
след надлежно отправена покана от цесионера до поръчителя, последният на
25.03.2019 г. е заплатил дължимата по договор сума в размер на 2109,18 лв. Поради
това моли съда да осъди ответницата и длъжник по договора за паричен заем да й
заплати сумата, с която е погасила задълженията по договора. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата Д. П. Я, чрез назначения по делото
особен представител адв. М., оспорва предявения иск като недопустим и евентуално –
неоснователен. Твърди, че с предявения иск се претендират права, които не
съществуват. Оспорва ищцата да е поръчител. Твърди, че ищцата предявява чужди
права в процеса, поради което счита иска за недопустим. Посочва, че твърдяната от
ищцата платена сума от 2109,18 лв. не кореспондира с договорената от заемателя и
ответницата сума, поради което поръчителят е платила различно от договорното
1
задължение на кредитополучателя по договор за паричен заем № 2992790/12.07.2017 г.
Навежда, че заплатеното от ищцата задължение не е действително и е по
несъществуващ договор за кредит, поради което ответницата не отговаря за него.
Оспорва ищцата да е погасила задължения на ответницата по процесния договор.
Евентуално, в случай, че договорът за поръчителство бъде приет за съществуващ,
счита, че е прекратен на основание чл. 147 ЗЗД, тъй като кредиторът не е предявил иск
срещу длъжника в 6-месечен срок и поръчителството се е погасило. Излага, че
договорът за заем е сключен на 12.07.2017 г. и последната вноска по него е била
дължима на 10.07.2018 г., а кредиторът не е предявил вземане срещу длъжника в
течение на 6 месеца, като вместо това на 01.03.2019 г. е прехвърлил вземането на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД. Твърди, че към датата на цесията
задължението на поръчителя е било преклудирано на основание чл. 147 ЗЗД. Навежда,
че поръчителят може да иска от ответницата погасената сума, само ако предварително
е уведомила ответницата за предявения срещу нея иск. Поради това и на основание
чл.143, ал.2 ЗЗД ответницата противопоставя на поръчителя възраженията, че
заеманата сума е изцяло заплатена, че не е нарушила договорените си задължения по
чл.1, т.3, чл.8, т.2 от договора към кредитодателя, че заемът е бил обезпечен и
заемодателят се е удовлетворил изцяло от учредени 4 особени залога, вписани в ЦРОЗ
към МП, както и че заемателят не е предприел правни действия срещу ответницата,
поради което ответницата не отговаря към поръчителя.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за
установено следното от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата Д. П. Я. бил
сключен процесният договор за паричен заем, по силата на който за ответницата е
възникнало задължение за връщане на паричното задължение, както и че е налице
валидно възникнало поръчителство, по силата на което ищцата, в качеството си на
поръчител, е погасила задължението на ответницата към кредитора, за което Я. била
уведомена; настъпила цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
В тежест на ответника по иска е да докаже възраженията си по чл. 143, ал. 2, изр.
1 и 2 ЗЗД, а именно – че е платила или погасила по друг начин задължението си към
кредитора, обезпечено от поръчителя, преди да бъде уведомена от поръчителя, както и
възраженията си, че поръчителството е нищожно и че е преклудирано по реда на чл.
147 ЗЗД.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 18.11.2022 г. и
приет за окончателен в открито съдебно заседание от 26.01.2023 г., без възражение от
страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че: 1/ ищцата Н. В. се е
задължила да отговаря солидарно за задълженията по договор за паричен заем №
2992790 от 12.07.2017 г., а ответницата Д. Я. е кредитополучател по посочения договор
за заем и 2/ кредиторът по договор за паричен заем № 2992790 от 12.07.2017 г. на
01.03.2019 г. е прехвърлил вземането си на „Агенция за събиране на вземания“ ООД.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано. Същите се установяват и от приетите по
делото писмени доказателства. Видно от договор за паричен заем № 2992790 от
12.07.2017 г., същият е сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му
на заемодател, ответницата Д. П. Я., в качеството й на заемател, и ищцата Н. Г. В., в
качеството й на поръчител на дълга. От приетия по делото рамков договор за продажба
2
и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и Приложение № 1/01.03.2019 г. към него,
се установява, че вземането по процесния договор е прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД /с предходна правно-организационна форма ООД/.
Спорен по делото е въпросът дали ищцата, в качеството й на поръчител, е
погасила задължението на ответницата към кредитора. За установяване на този факт
ищцата е представила удостоверение, издадено на 28.03.2019 г. от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в което е посочено, че Н. Г. В. няма непогасени
задължения към дружеството във връзка с процесния договор за заем. Прието по
делото е и уведомление, издадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и
адресирано до Н. Г. В. във връзка с депозирано от нея заявление за изискване на
справка. С уведомлението дружеството – цесионер уведомява ищцата, че към
04.04.2019 г. общата погасена сума по процесния договор е в размер на 2109,18 лева.
Приетите по делото писмени доказателства не удостоверяват извършено от ищцата
плащане на процесната сума от 2109,18 лева. Както с издаденото удостоверение, така и
с изготвеното уведомление от дружеството – кредитор, се установява фактът, че дългът
по процесния договор за заем е погасен, както и че ищцата няма непогасени
задължения към дружеството. Не се установява обаче кое лице е извършило
погасяването. Не се сочи това да е ищцата Н. Г. В.. Така издадените удостоверение и
уведомление биха били със същата информация, независимо кое лице е извършило
погасяването. Не може да се направи извод за това ищцата да лицето, което е заплатило
процесната сума и от факта, че е получила уведомително писмо за извършената цесия,
в което е отразен и размерът на дълга. По правило такова уведомително писмо се
изпраща и на длъжника. Ищцата не е ангажирала други доказателства за факта на
плащането /издадена разписка от кредитор, вносна бележка, преводно нареждане,
съдебно-счетоводна експертиза и т.н./. Следва да се обърне внимание, че съдът е
уважил искането на ищцата за изискване по реда на чл. 192 ГПК на справка от
счетоводството на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за извършените по
договора плащания, както и за представяне на сключен договор за кредит. Тъй като
искането по чл. 192 ГПК не е отговаряло на изискванията на процесуалния закон, с
определението на съда от 18.11.2022 г. съдът е указал на ищцата да представи молба с
опис на посочените в исковата молба документи, която да бъде връчена на третото,
неучастващо по делото лице. В изпълнение на указанието, ищцата е представила
заявление, адресирано до „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, но в същото е бил
посочен единствено договорът за цесия, не и справка от счетоводството на
дружеството с информация за наредител на сумите /л. 45 от делото/. След връчване на
заявлението, третото лице е представило единствено посочения в него документ –
договор за цесия, който е приет по делото.
С оглед изричното оспорване на факта на извършено плащане от ответната
страна и липсата на ангажирани доказателства за установяването му от страна на
ищцата, съдът намира, че ищцата не доказа да е погасила задължението на ответницата
към кредитора в твърдения размер.
Основателно се явява и направеното от ответницата възражение за липса на
задължение за заплащане на дълга от поръчителя на осн. чл. 147 ГПК. Посочената
разпоредба урежда едно от специалните основания за прекратяване на
поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в
шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Според цитираната разпоредба,
отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца от падежа на главното
задължение /срокът е краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т. 4-б от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/ и отпада, ако кредиторът в този период бездейства и не предявява иск
срещу главния длъжник. Следователно бездействието на кредитора води до загуба на
3
обезпечението. При уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД
започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза
на предсрочна изискуемост /в този смисъл Тълкувателно решение № 5/2019 г. от
21.01.2022 г. на ОСГТК/. Ето защо, от значение за прекратяване на поръчителството по
право на осн. чл. 147 ЗЗД, релевантна е уговорената падежна дата на последната
погасителна вноска. В случая, видно от договора за паричен заем, падежът на
последната погасителна вноска е уговорен на 10.07.2018 г. За да остане задължен
поръчителят и след падежа на главното задължение, то кредиторът следва да е
предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. По делото няма данни
кредиторът да е предявил иск срещу длъжника във връзка с процесния договор.
Шестмесечният срок след падежа по договора е изтекъл на 10.01.2019 г., от който
момент поръчителството се счита прекратено по право. Следователно бездействието на
кредитора е довело до загуба на обезпечението. Разпоредбата защитава интересите на
поръчителя, който е приел да отговаря лично, с цялото си имущество и по правило
безвъзмездно за изпълнението на чуждо задължение, и същевременно санкционира
кредитора, ако той не упражнява своевременно правата си по обезпечението.
Преклудирането на отговорността на поръчителя при условията на чл. 147, ал. 1 ЗЗД
представлява законово уредено изключение от акцесорния характер на
поръчителството /в този смисъл разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
5/2019 г. от 21.01.2022 г. на ОСГТК/. В исковата молба се твърди, че плащането е
извършено на 25.03.2019 г., тоест, след като е било погасено задължението на
поръчителя да отговаря по процесния договор. Дори да се установи плащане, до
какъвто извод съдът не достигна, то искът за възстановяване на сумата не може да се
основава на разпоредбата на чл. 146 ЗЗД, доколкото към момента на твърдяното
плащане поръчителството е било прекратено.
По делото не се установи да е извършено плащане от страна на ищцата и то да е
направено в срока, в който поръчителят да е бил задължен спрямо кредитора на
ответницата. Ето защо не следва да се разглеждат и останалите предпоставки от
фактическия състав на спорното материално право, нито направените от ответницата
възражения по чл.143, ал.2 ЗЗД.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ответницата. Същата не е направила искане за присъждане на
разноски, като по делото няма данни и да е сторила такива.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. В. с ЕГН ********** против Д. П. Я. с ЕГН
********** иск по чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал.1 ЗЗД за осъждането на
ответницата да заплати сумата от 2109,18 лева, представляваща регресно вземане на
поръчителя, погасил вземането по договор за паричен заем № 2992790/12.07.2017 г.,
срещу главния длъжник по договора, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5