Присъда по дело №212/2021 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към ПРИСЪДА по ВНОХД № 212 по описа на Варненския Окръжен съд за
2021 год.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. В.Г. от ВАК, като защитник
на подсъдимия В. Д. Д., срещу присъда № 260045 от 07.10.2021г. на РС-Варна, постановена
по НОХД № 1695/2020г. на същия съд, 44-ти наказателен състав.
С обжалвания съдебен акт, подсъдимия В. Д. Д. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.338, ал.1 от НК за това, че на 09.09.2018г. в гр. Варна, като държал
огнестрелно оръжие, пистолет марка „Щаер“ калибър 9 x 19 със сер. № 020859, и девет
боеприпаса, калибър 9 x 19 за същото огнестрелно оръжие, за които притежавал разрешение
№ 20170293147 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за
тях, не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, а именно чл. 59,
ал. 1 от ЗОБВВПИ „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от
кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на
злополуки или наранявания при употребата им“, и на основание чл.338, ал.1 вр. чл. 54, ал.1
от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
В жалбата се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, като
постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила.
В законоустановения срок по чл.320 от НПК е постъпило допълнение към въззивната
жалба от адв. Г., в което са изложени твърдения за неправилност на присъдата, уповаваща се
на нарушение на чл.59, ал.1 от ЗОБВВП, като се атакуват направените от съда правни
изводи. Наведени са доводи за липсата на евентуален умисъл в действията на подсъдимия и
неправилно отчитане от съда на степента на обществена опасност на деянието. Счита се, че
подс. Д. е взел необходимите и достатъчно мерки за сигурност при носенето на
огнестрелното оръжие, пистолет марка „Щаер“ калибър 9 x 19 и боеприпасите към него, за
които притежавал съответното разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях. Отрича се наличието на волевия момент на изпълнителното
деяние, което обуславя неговата несъставомерност. Акцентира се и върху ниската
обществена опасност. Иска се от въззивния съд да отмени присъдата и оправдае
подсъдимият поради несъставомерност на деянието, а в условията на алтернативност за
приложението на чл.9 ал.2 от НК.
Въззивният съд прие, че пред него делото е изяснено в нужната пълнота, в хода на
първоинстанционното производство.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура изразява становище
за правилност и законосъобразност на присъдата на ВРС, която следва да бъде потвърдена.
Защитата на подсъдимия, поддържа жалбата по наведените в нея основания. В
заключение моли за оправдателна присъда на подзащитния си.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата възражения, съобрази
становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като извърши цялостна
служебна проверка на присъдата съгласно чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за установено
следното:
1

С обвинителен акт внесен във ВРС, подсъдимият е бил предаден на съд за деяние,
квалифицирано като престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК.
Настоящият състав на Окръжния съд намира въззивната жалба за основателна
относно съставомерността на деянието, за което е осъден подсъдимия, по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил усилия с
допустими доказателствени способи да установи обективната истина. За да постанови
присъдата си, контролираната инстанция е изяснила всички правно значими обстоятелства,
свързани с действията на подсъдимия. По предвидения в НПК ред са били приобщени
гласни и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.
Въззивният съд прие, че пред него делото е изяснено от фактическа страна в нужната
пълнота и намира за установени следните релевантни факти:
Около 10:30 часа на 09.09.2018 г. подс. В.Д. и св. А.И. Т. посетили заедно бар
„Жадоре“, находящ се в гр. Варна, ул. „Солун“ № 2, настанявайки се около една от масите в
заведението. Подс. Д. носил със себе си мъжка, черна на цвят, кожена чантичка, в която
държал, поставени по – рано от него лични вещи, сред които пистолет марка „Щаер“ със
сер. № 020859, калибър 9 х 19, ведно с един пълнител с девет боеприпаса калибър 9 х 19, за
които му било издадено Разрешение № 20170293147 за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях със срок на валидност до 05.01.2022 г.
Подс. Д. поставил чантичката си до себе си на дивана в заведението, на който бил
седнал и разговарял със св. Тодоров.
Около 11:30 часа на 09.09.2018 г. подс. Д. и св. Т. решили да напуснат заведението,
като двамата станали от местата си и се насочили към изхода на търговския обект, но
същевременно подс. Д. не взел със себе си чантичката си, съдържаща пистолет марка
„Щаер“ със сер. № 020859, калибър 9 х 19, ведно с един пълнител с девет боеприпаса
калибър 9 х 19, която останала да лежи върху дивана, на който бил седял подсъдимия.
В продължение на няколко минути подс. Д. и св. Тодоров разговаряли помежду си на
улицата в близост до входа на бар „Жадоре“, като междувременно около пет минути след
като двамата напуснали територията на заведението, към дивана, на който седял подс. Д., се
приближил св. Г. Н. В., който бил забелязал чантичката и решил да я открадне. За целта св.
Вихрийски се приближил непосредствено до дивана, върху който чантичката била
поставена, взел я и напуснал през изхода бар „Жадоре“, като се разминал с подс. Д. и св.
Тодоров, които продължавали да разговарят в близост до входа на търговския обект.
Подс. Д. и св. Т. се разделили, като след няколко минути подс. Д., който
междувременно се бил отдалечил от заведението, установил, че е оставил чантичката си в
бар „Жадоре“, като се върнал да я потърси, но не успял да я открие.
Подс. Д. поискал съдействие от персонала на заведението да изгледа видеозаписите
от охранителните камери на търговския обект и след като получил разрешение, проследил
на видеозаписа поведението и действията на св. В., насочени срещу неговата собственост, а
именно мъжката, черна на цвят, кожена чантичка, в която държал, поставени по – рано от
него пистолет марка „Щаер“ със сер. № 020859, калибър 9 х 19, ведно с един пълнител с
девет боеприпаса калибър 9 х 19.
Подс. Д. веднага депозирал сигнал в ОД на МВР – гр. Варна за извършеното
посегателство срещу собствеността си, като същевременно разпространил в социалната
мрежа Facebook/ Фейсбук клип, на който се виждало начина по който св. Вихрийски
противозаконно отнема чантичката му.
2

Във вечерните часове на същия ден - 09.09.2018 г. подс. Д. получил телефонно
обаждане от непозната жена, която го информирала, че е разпознала на видеозаписа св. В.
като автор на противозаконното деяние, насочено срещу собствеността на подсъдимия и
предоставила на подсъдимия адреса на св. В..
Подс. Д. предал на полицейските органи данните за адреса и евентуалното
фактическо местонахождение на св. В., като около 22:00 часа на 09.09.2018 г. полицейските
служители към Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна – св. К. К. Е., св. А. Н.К. и св. И. Ж. И.
посетили апартамента, в който живеел св. В., находящ се в жилищна сграда на ул. „Петър
Райчев“ в гр. Варна.
Полицейските служители влезли в жилището на св. В., провели разговор с него, при
което той им признал, че кожената, черна на цвят чантичка се намира в найлонова торбичка,
находяща се до входната врата на апартамента, при което полицейските служители
намерили чантичката, съдържаща пистолет марка „Щаер“ със сер. № 020859, калибър 9 х 19,
ведно с един пълнител с девет боеприпаса калибър 9 х 19.
Така приетата и горе изложена фактическа обстановка въззивната инстанция счита за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, проверени в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционният съд, а именно : показанията на свидетелите Н. Н. В.,
А. И. Т., Я. П. П., Г. Н. В., А. Н. К., И. Ж. И., К. К. Е.; протокола за разпознаване на лица по
фотоснимка; протокол за оглед на веществени доказателства; албум за посетено
местопроизшествие на 11.09.2018 г., изготвен от експерт Т. Т.; протокол № 115 от
27.08.2019 г. за извършена видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза по
досъдебно производство № 306 по описа за 2019 г. на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна;
актуално свидетелство за съдимост на подс. В.Д..
Настоящият съд също кредитира цялата доказателствена съвкупност установена от
посочените по-горе гласни и писмени доказателствени средства, но след подробен анализ,
както по отделно така и в тяхната съвкупност, стигна до различни правни изводи, от тези на
първостепенния съд:
Продължителността на времето, в което мъжката, кожена, черна на цвят чантичка,
съдържаща пистолет и боеприпаси, собственост на подс. Д. е била оставена без надзор
върху дивана в заведението бар „Жадоре“ е 6 минути до нейното отнемане от св. В..
Подсъдимият се е забавил още около 10 минути, преди да се върне за нея.
Първоинстанционният съд неправилно е обвързал пряко обществената опасност на деянието
с тази продължителност на времето от 16 минути, изключвайки прилагането на чл. 9, ал. 2
от НК, която според същия би била приложима ако деецът бе излязъл „да изпуши една
цигара и да се върне в търговския обект за чантичката си“. Не става ясно какъв е критерият,
по който се дефинира обществената опасност в двата случая, както и каква точно е
продължителността на времето във втория. Доколкото Законът за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия формулира само общи правила за
дължимите мерки за сигурност и не регламентира точното съдържание на действията на
задълженото лице за характера, вида и начина на осъществяване на тези мерки, така че да се
постигне преследваната от закона степен на сигурност при съхранението, носенето и
употребата на огнестрелните оръжия и тъй като в закона липсват разписани правила по
какъв точно начин се осъществява носенето на огнестрелно оръжие от получилите
разрешение за това, не е ясно от къде изхожда ВРС в твърдението си, че оръжието е
следвало да бъде в кобур. Безспорно е установено по делото, че същото е било носено
скрито в мъжка черна кожена чантичка, както и, че пистолета е обезопасен с два
предпазителя за сигурност. Следователно, всички тези обстоятелства и факти не са били
правилно преценени от ВРС и на тях не е отделено достатъчно внимание.
Въззивният съд, анализирайки материалите по делото намира, че всеки един от тези
детайли води до извода за липса на един от елементите на престъплението, а именно –
3

обществената опасност. Не е налице престъпно деяние по смисъла на чл.9, ал.1 от НК, а се
касае за деяние по ал.2 на същия.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК урежда случаите, в които деянието макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна, което изключва престъпния му характер. Формалното криминализиране на
едно деяние не е достатъчно само по себе си, за да бъде то престъпление. Необходимо е това
деяние съдържателно да разкрива висока степен на обществена опасност, каквато в
конкретния случай, според настоящия съдебен състав, не е налице. Обществената опасност
на деянието има две страни - характер и степен. Характерът на опасността се определя от
засегнатото обществено отношение. Степента е количествената страна на обществената
опасност. Тя се определя преди всичко от размера на причинената вреда, а и също от
способа на извършване на деянието, условията на мястото, вредите, личните качества на
субекта, както и субективните елементи на неговото поведение - вина, мотиви и цел. При
преценката на обществената опасност на конкретното деяние и конкретния деец,
предходната инстанция не е анализирала достатъчно обстойно личността на подсъдимия.
Той е познат в обществото с доброто си име и дългогодишната си адвокатска практика.
Подсъдимият Д. е изпълнил задълженията си да уведоми незабавно компетентните органи,
установявайки липсата на оръжието и боеприпасите си. Започнал по свой почин, в рамките
на закона, издирвателни мероприятия, които са довели до положителен резултат,
установявайки лицето, извършило кражбата.
От всички събрани доказателства по делото може да се обоснове категоричен извод,
че в случая е приложима хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.
Налице е деяние, което с оглед на обществената опасност и на основание
разпоредбите на ЗОБВВПИ, следва да се приеме за административно нарушение.
Ето защо, съдът в изпълнение на задълженията си, след като установи, че
невземането на необходимите мерки от подсъдимия за сигурност, предвидени в Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, нарушението на
чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ представлява административно нарушение по смисъла на чл.6
ЗАНН, подлежащо на санкция на основание чл. 212 ЗОБВВПИ, счете, че следва да
реализира отговорността му по реда на ЗАНН. Деянието нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е при форма на вината непредпазливост и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
При определяне на наказанието съдът взе предвид: Смекчаващите вината
обстоятелства – чисто съдебно минало, добро процесуално поведение на подсъдимия, добро
име в обществото, липсата на вредоносни последици, усилията на подсъдимия да установи
местонахождението на св. В. (автора на инкриминираното деяние срещу собствеността му),
са довели до откриването на оръжието и боеприпасите за няколко часа, без с тях да са
произвеждани изстрели.
Отегчаващи вината обстоятелства – не се установиха.
По изложените по - горе съображения съдът на основание чл.304 от НПК вр. чл. 9
ал.2 от НК оправда подс. Д. по така повдигнатото му обвинение по чл. 338, ал. 1 от НК.
На основание чл.305 ал.6 вр. чл.301 от НПК наложи на подсъдимия административно
наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 59, ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, основана на чл.212 от
същия закон и потвърди присъдата в останалата част с която се отнемат веществени
доказателства по делото.
4

При определяне на наказанието съдът, съобразявайки ниската степен на обществена
опасност на дееца и явно незначителната обществена опасно на деянието, прие наличието на
смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по – горе, както и липсата на
отегчаващи. Поради което, спазвайки разпоредбите на глава II раздел V от ЗАНН, определи
размер на глобата в легалния минимум.
Така определеното наказание е достатъчно по размер и ще изпълни целите на
административното наказание предвидени в чл.12 от ЗАНН, да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително
върху другите членове на обществото.
При тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
5

Номер на акта:	25
Дата:	29 март 2021 г. (в сила от 10 април 2021 г.)
Съдия:	Петър Митев

Дело:	20213100600212
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 февруари 2021 г.

Присъда по дело №212/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите