№ 169
гр. Габрово, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20234210101351 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове по чл.59 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 12.01.2012г. ищцата в качеството на
адвокат и ответникът О. К., във връзка с настъпило ПТП от 07.12.2008г., при което той е
пострадал и са му причинени телесни повреди сключили договор за правна защита и
съдействие. Основанието и предмета на договора било ищцата да окаже процесуално
представителство пред всички застрахователи в Р.България и ГФ, да завежда и води
гражданско дело във връзка със защита правата му, в качеството му на пострадал при ПТП.
След като повече от 7 години тя водила делата като адвокат, същите приключили и
окончателното решение на съда, влязло в сила на 10.05.2019 г..
С решение по гр.д.№ 147/2018 г. на САС О. К. е осъден да плати на ответниците по
делото НББАЗ и ЗД „Евроинс" АД разноски в размер на, както следва: на ЗД „Евроинс" АД -
2 590лв., а на НББАЗ - 12 263.92 лв., които разноски следвало да бъдат платени от О. К..
На 11.06.2019г. ищцата получила писмо - покана от НББАЗ в офиса си в гр.
Казанлък, в качеството й на пълномощник на О. К., с което ги уведомяват, че посочените
разноски в размер на 12 263.92 лв. следва да им бъдат заплатени в рамките на 15 - дневен
срок, в противен случай ще предприемат действия за събиране на вземането си по реда на
глава Пета от ГПК, което ще натовари ищеца К. с допълнителни такси и разноски. Веднага
се свързала с О. К. и го уведомила за постъпилото писмо, както и за това, ако не бъдат
платени тези разноски, НББАЗ ще образува изпълнително дело срещу него и заплати още
повече разноски. Той заявил, че в момента не е в България и няма възможност да ги заплати
веднага, както и че няма възможност да заплати цялата сума наведнъж.
Договорили се ищцата да заплати цялата сума на НББАЗ и ЗД „Евроинс" АД, а той
1
ще я върне, като се прибере в България, изцяло или на части.
Ищцата заплатила вместо него разноските по делата, както следва: на 11.06.2019г.
превела по сметка на ЗД „ЕВРО ИНС” АД сумата от 2590 лева, на 25.06.2019г. превела по
сметка на НББАЗ сумата от 12 263.92 лв.. Като негов довеР.к понесла разноски, които
доверителят е длъжен й заплати.
До днешна дата не е получила нищо от О. К.. Единственият път, когато успяла да се
свърже с него, заявил, че няма възможност да й върне парите.
ИСКА СЕ, съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 14 853.92 лева,
представляваща заплатени от ищцата разноски, които са присъдени в производството по
гр.д. № 3833/2012 г. на СГС пред всички инстанции, ведно със законната лихва от датата
на постъпване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В отговора на ответника се излагат следните възражения:
Оспорва твърденията на ищеца, че съществува валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца. Представения с исковата молба Договор за правна
защита и съдействие и Пълномощно, е неистински частен документ, тъй като ищцата
адвокат К., го накарала да подпише (празно) непопълнено пълномощно с уговорката, че
предявява застрахователни претенции пред застрахователни компании във връзка
претърпени от него телесни увреждания в следствие на ПТП в Република Румъния. Времето
през което провел среща с адв. К., било или през 2010г. или през 2011г., но в никакъв случай
през 2012 г., както е поправено пълномощното. Не отговаря и на действителността
посоченото в Пълномощното обстоятелство, че е заплатил сумата в размер на 4000 лева.
Уговорката им била, че всички такси и разноски ще бъдат за сметка на адвоката, а той ще
дължи възнаграждение за адвокатската услуга само ако ми бъде определено и изплатено
застрахователно обезщетение. По същество не разполага с доходи, които да му позволяват да
заплати такова адвокатско възнаграждение. В тази връзка впоследствие именно адв. К. го
накарала да й предостави Декларация за семейно материално положение с цел да бъде
освободен от внасянето на държавни такси и разноски.
До настоящият момент не му било известно, че ще бъдат съдени от негово име и за
негова сметка ЗД „Евроинс" АД и Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи.
Дори не му е било известно, че е следвало да й заплати разноски в такива размери. За
тези задължения разбрал години по- късно, когато с него се свързва служителка от кантората
на адвокат К. и му заявила, че адвокатката искала да й възстанови някакви суми, които била
платила заради него. В проведения разговор му обяснявала, че делата които е водила
адвокатката са изгубени и трябва да се заплатят разноските по тях. Обяснил, че не разполага
с възможност за плати такива суми и, че не е справедливо - останал инвалид и не получил
парично обезщетение за нанесените му травми от ПТП и се оказало, че дължи и тези
огромни суми. В крайна сметка уговорката му с адвокат К. била да поеме всички дължими
такси и разноски. Именно с това тя аргументирала значителния процент от обезщетението,
2
който трябвало да й заплати при получаването му.
Отделно от горното, до настоящият момент адвокат П.К., го е информирала за хода
на делата, и най - вече за това по каква причина няма да му бъде изплатено обезщетение.
При прочит на приложените с исковата молба съдебни решения, разбира, че причина
да бъдат отхвърлени исковете е именно неправилно предявен иск срещу ответниците ЗД
„Евроинс" АД и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, т.е. те не
могат да бъдат ангажирани като ответници за да бъдат осъдени да изплатят застрахователно
обезщетение. Горното сочи за виновно поведение от страна на адвоката да прецизира
конкретния ответник по предявените искове.
Предвид на горното, счита, че адв. П.К. от САК, е изпълнила поетия от нея
ангажимент да заплати всички такси и разноски, които виновно е причинила, и не следва да
ги търси от него.
В срока за отговор ответникът предявява насрещен осъдителен иск за сумата от
14 853.92 лв., като частичен иск от 85 000 лв. по чл.51 от Закона за адвокатурата.
В насрещната искова молба се излагат следните твърдения:
Тъй като ищецът не притежава съответната компетентност и познания в областта на
застрахователното право, потърсил съдействие от адв. П.К. от САК. При проведената
консултация през 2011г. подписал празна бланка от Договор за правна защита и съдействие и
пълномощно, със съзнанието, че ще бъде предявена застрахователна претенция с цел
изплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователна компания на
виновния водач Флорин Лауренциу Мъйня за възникнало ПТП на 07.12.2008г. на
територията на Р.Румъния, при което на ищеца са причинени телесни повреди. Постигнали
уговорка, която съгласно Договора за поръчка, адвокатът ще покрие всички разходи по
производството, а неговото възнаграждение ще се изчисли на база на полученото от него
застрахователно обезщетение. Впоследствие, в изпълнение на договора за поръчка адв. К.,
предявила искова претенция срещу ЗД „Евроинс" АД и евентуален иск срещу Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи.
Още с отговора на исковата молба, ответниците са заявили, че считат, че предявените
срещу ЗД „ЕВРОИНС" АД и НББАЗ искове за вреди в резултат от ПТП на територията на
Република Румъния за недопустими. Посочили са, че Българското застрахователно
дружество и НББАЗ нямат процесуалноправна и материалноправната легитимация на
страна в спора.
Безспорно в хода на предявяване на исковата претенция адв. К. е запозната с факта,
че за настъпилото събитие на ищеца е било определено и застрахователно обезщетение в
размер на 1 000 евро.
С постановеното съдебно решение по предявените искове с Решение по гр.д. №
3833/2012 на СГС, е прието, че „... Разпоредбата на чл. 284, ал. 1, т. 1 препраща към
неизпълнение на задълженията по чл. 271, ал. 1 КЗ (отм.) от застрахователя или от неговия
представител за уреждане на претенции в Република България. По норма регламентира
3
срока за произнасяне по искане основано на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, а текстът на чл. 271, ал. 2 КЗ (отм.), задълженията на
застрахователя или на представителя, които следва да се изпълнят срок, а именно: да
определи и изплати размера на обезщетението или да даде становище по претенцията,
когато отказва плащане или когато основанието и вредите не са били напълно установени.
„Тълкувани двете разпоредби във връзка с друга и съобразно с функциите на
Компенсационния орган по чл. 285, ал. 6, ограничаващи дейността му до проверка дали е
отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предписаните срокове, без да се
прави преценка по с недвусмислено сочат на отговорност на Националното бюро като
Компенсационен орган в случаите, когато застрахователят или неговият представител в
срока по чл. 271, ал.1 не са определили и изплатили обезщетението, или изрично са отказали
изплащане.
Аргумент от тази норма при определено и изплатено обезщетение от застрахователя
или от неговия представител не може да се ангажира отговорността на Бюрото като
Компенсационен орган.", (така в определение № 469 от 01.06.2016г. по т. д. № 2766/2015 г.,
Т. К., I Т. 0. на ВКС). В разглеждания случай се установява, че във връзка с процесния
инцидент ищецът е получил плащане от румънския застраховател, чрез представителя му за
РБ, на сумата от 1000 евро като обезщетение на неимуществени вреди. В случай, че не е
съгласен с тази стойност, своите права пострадалият от ПТП може да предяви срещу самия
чуждестранен застраховател...."
С тези мотиви са отхвърлени предявените искове. Впоследствие е постановено
решение на СГС, което е потвърдено от АС-София и не е допуснато до касационно
обжалване от ВКС.
Неправилно предявените искове срещу пасивно нелегитимните ответници и с оглед
изминалия продължителен срок, е погасена по давност възможността да бъде предявен пряк
иск срещу румънския застраховател, съобразно чл. 11, 2, вр. чл. 9, т.1, б. „б" от
Регламент/ЕС/№44/2001г. с претенция за заплащане на обезщетение за имуществените и
неимуществените вреди, настъпили в следствие на ПТП, подробно установени в хода на
съдебното дирене, чрез събраната медицинска документация и изготвената и изслушана
СМЕ.
Въпреки поетото задължение от страна на адвокат П.К. от САК, да защитава правата
и законните интереси на ищеца, тя неуспешно го е представлявала на три съдебни
инстанции, в резултат на което са генерирани значителни разноски в негова вреда. Счита, че
с поведението си ответницата е нарушила чл. 2, ал. 2, чл. 40, ал. 1-3 и чл. 43, ал. 1 ЗА, чл. 11,
ал. 4 и, ал. 5 от Етичния кодекс на адвоката и т. 2. 2 от Наредба № 2 и е в пряка причинно-
следствена връзка с претърпените имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи.
В изпълнение на задълженията си по сключения между страните договор,
ответницата е могла да заяви претенцията на ищеца пряко срещу румънското
застрахователно дружество.
4
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че адв. П.К. от САК, не е положила
дължимата от адвоката грижа, за да защити в пълна степен правата на ищеца като неин
доверител. При действието на договора за ищеца не е имало благоприятен резултат, но
ищцата дължи обезщетение на основание чл. 51 от ЗА, когато в резултат от неполагане
дължимата грижа от нейна страна се е достигнало до погасяване на възможността за
реализиране на неговите права, както и до нанасяне на преки имуществени вреди, най-
малко като разноските за воденето на делата.
Ответникът по насрещния иск в отговора си излага следните възражения:
Исковата молба по гр.д. № 3833/2012 г. на СГС е заявена с данните, които са
предоставени от ищеца О. К., който е представил медицински документи и е заявил, че е
получил плащане само на имуществени вреди. В резултат на тези данни, още с исковата
молба е заявено, че на ищеца са платени имуществени вреди и дори са представени
доказателства за това, което има пряко значение за наличие на предпоставки за отговорност
на ангажираните по делото лица. Едва с отговорите на исковите молби ответниците
представят разменена кореспонденция и писмо, от които става ясно, че О. К. е получил сума
в размер на 1000евро за претърпени неимуществени вреди, приел е сумата, и е бил
представляван от друг адвокат. Точно този адвокат е бил длъжен да възрази за размера на
сумата в установения срок - фактически при по-късното й упълномощаване две години по-
късно, това възражение не може да се направи. Освен това при упълномощаването й всички
тези факти са скрити, какво се е случило преди това разбира едва в хода на делото, след
представяне на документи от ответниците. При липса на пълна и точна информация и
предоставяне на невярна такава адвоката не може да носи отговорност. Искът е заведен и
делото е водено с предоставените документи и информация от клиента. В хода на делото за
тях е било изненада всичко, което се е случвало преди това пред представителя за уреждане
на претенции и пред НББАЗ.
Неверни са твърденията, че НББАЗ като компенсационен орган не носи отговорност -
бюрото отговаря пряко като ответник, при наличие на предпоставките чл. 284 КЗ/отм./ По
делото все пак се установило, че получената компенсация от 1 000 евро е за вреди, различни
от заявените с исковата молба. Това е видно от наличния в делото протокол от 27.04.2010 г.
по щета ********* от ЗД „Евроинс", от който се установява, че посочената сума е
определена да компенсира: „Контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на ляво
бедро, контузия и кръвонасядане на гърба, контузия на 3,4 и 5 пръсти на лявата ръка.
Исковата молба е за много повече и по-тежки увреждания: Контузия на главата и мозъчно
сътресение средна степен. Контузия на лявата предмишница, китката и дланта. Охлузни
рани на гърба на лявата длан, основата на пръстите, както и дълбоки охлузвания на горната
част на пръстите на лявата ръка. Оток на лявата киткова става. Дълбоко охлузване на левия
лакът. Контузия на поясната област гръбнака с последвал продължителен вертебрален
синдром на базата на стара дискова херния на ниво 4-ти и 5-ти поясни прешлени.
Посттравматична „спондилолистеза". Очевидно е, че съществените и значими увреждания
не са компенсирани - това ясно се вижда от протокола на застрахователя. В този случай
5
възниква задължение за НББАЗ като компенсационен орган да отговаря за тези вреди.
Всичко това е изяснено по делото. За съжаление, въпреки положените значителни усилия
съдът не е отчел тези обстоятелства.
П.Д.К. предявява обратен иск срещу третото лице „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД за заплащане на сумата от 2000лв., а след допуснатото увеличение на иска, за
заплащане на сумата от 14 853.92лв., частичен иск от 85 000лв., в случай че бъде уважен
предявеният насрещен иск.
В обратния иск се излагат твърдения, че на 12.01.2012г. ищцата, като адвокат и О.
К., като клиент, във връзка с стъпило ПТП от 07.12.2008 г., при което същият е пострадал и
са му причинени лесни повреди сключили договор за правна защита и съдействие, който по
своята същност е договор за поръчка. Основанието и предмета на договора било
процесуално представителство пред всички застрахователи в Р. България и ГФ, да завежда
и води гражданско дело във връзка със защита правата му , в качеството му пострадал при
посоченото ПТП. След като повече от 7 години водила делата като адвокат, същите
приключили и окончателното решение на съда влязло в сила на 10.05.2019г.. В случая
делото приключило с отхвърлително решение.
С решение по гр.д.№ 147/2018г на САС О. К. е осъден заплати на ответниците по
делото НББАЗ и ЗД „Евроинс" АД разноски както следва: на ЗД „Евроинс" АД - 2 590 лв., а
на НББАЗ - 12 263,92 лв., които разноски следвало да бъдат платени от О. К..
На 11.06.2019г. получила писмо-покана от НББАЗ в офиса й в гр. Казанлък, с което ги
уведомяват, че посочените разноски в размер на 12 263.92лв. следва да им бъдат заплатени в
рамките на 15-дневен срок, в противен случай ще предприемат действия за събиране на
вземането си реда на Част Пета от ГПК, което ще натовари доверителят й с допълнителни
разходи и разноски. Веднага се свързала с О. К. и го уведомила за това, че ако не бъдат
платени тези разноски, НББАЗ ще образува изпълнително дело срещу него и ще заплати още
повече разноски. Той заявил, че в момента не е в България, няма възможност да ги заплати
веднага, както и че няма възможност да заплати цялата сума наведнъж. Уговорили се тя да
заплати цялата сума НББАЗ и ЗД „Евроинс" АД, а той ще я върне, като се прибере в
България, изцяло или на части. Във връзка с тези уговорки и изцяло в интерес на О. К. тя
заплатила вместо него разноските по делата, както следва: на 11.06.2019 г. превела по сметка
на ЗД „ЕВРО ИНС” АД сумата от 2590 лева, на 25.06.2019 г. превела по сметка на НББАЗ
сумата от 12263,92 лв.. Като негов довеР.к понесла разноски, които доверителят е длъжен й
заплати.
Независимо от уговорките и многократните разговори и напомняния, О. К. не й
възстановил заплатената сума, представляваща разноски, на които същият е осъден. До
момента той не е изпълнил задължението си да върне сумата от 14 853,92 лева. В тази
връзка предявила срещу К. иск за връщане на платените от нея разноски, дължими от
него.
С отговора на исковата молба О. К. предявил срещу нея искова молба, с която
6
претендира да бъда осъдена да му заплати сумата от 14 853,92 лева, частичен иск от 85 000
лв., които се претендират като преки имуществени вреди, на които е осъден за заплати на
НББАЗ и ЗД „Евроинс" АД.
Застрахователят „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, покрива отговорността ми като
адвокат, поради наличие на застраховка „Професионална отговорност на адвокати"
сключена с това дружество. Поради това предявява обратен иск срещу „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД за сумата от 14 853.92лв., като частичен иск от 85 000лв..
Третото лице-помагач „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - ответник по
насрещния иск е представило писмен отговор в установения едномесечен срок, в който
излага следните възражения:
Счита, че не са налице предпоставките за възникване на отговорност на адв.К. и
съответно основанието същият да заплати обезщетение на ищеца по делото за претендирани
имуществени вреди. Фактическият състав на отговорността на адвокат по чл.51 от Закона за
адвокатурата обхваща неправомерни действия на адвоката при упражняване на възложената
му дейност, вреда и причинна връзка между двете. Основателността на иска е обвързана от
доказване на това, че за лицето клиент на адвоката е настъпил неблагоприятен резултат и
той се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да наруши
надлежно някое процесуално действие, както действие или бездействие на адвоката, с което
да е нарушил свое задължение, вменено му от Закона за адвокатурата. Необходимо е в пряка
причинна връзка с това му поведение за страната да са настъпили твърдените вреди.
От фактическата обстановка, свързана с водените от адв. К. граждански дела, се
разкрива едно последователно правомерно поведение на ответника по настоящото дело,
което е в интерес на неговия клиент. Нещо повече, от предприемано правно, процесуално
действие от страна на ответника е съгласувано с неговия клиент, като точно и ясно му е
разяснявано с каква цел е предприемано конкретното действие и съответно какъв правен
резултат цели. Оспорва настъпването на вреди в патримониума на ищеца. Вредата е
обективна последица, намаляване имуществото на увреденото лице против неговата воля. В
разреждания случай счита, че не е налице и твърдяната от ищеца вреда от неизпълнение на
служебните задължения на ответника, която вреда следва да бъде обезщетена. С настоящото
се прави възражение, че настоящият насрещен иск - с основание чл. 51 от Закона за
адвокатурата - виновно неизпълнение на задълженията на адв. К., е погасен по давност към
момента на завеждането му пред съда.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.От съвкупната им
преценка съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства: адвокатско пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 12.01.2012 г., писмо - покана с изх. № 1-1585/11.06.2019 г. от НББАЗ;
молба до ЗД "Евроинс" АД от 12.06.2019 г.; преводно нареждане от 11.06.2019 г.; молба до
НББАЗ от 25.06.2019 г.; преводно нареждане от 25.06.2019г.; решение от 1.11.2017 г. по гр.д.
№ 3833/2012 г. на СГС; решение от 30.04.2018г. по в.гр.д. № 147/2018г. на САС, както и
представените от "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД Полица № 211416232000002; Общи
условия към застраховка професионална отговорност на адвокати в сила от 08.08.2014 г. до
10.07.2017г.; Общи условия към застраховка професионална отговорност на адвокати в сила
7
от 11.07.2017г., както и днес представеното писмо от ЗД "Евроинс" АД, приложеното гр.
дело № 3833/2012г. по описа на СГС, свидетелските показания и заключението на в.лице, по
делото се установява следната фактология:
По силата на договор за правна защита и съдействие от 12.01.2012г., адвокат
П.Д.К. е представлявала клиента си О. Й. К. в производството по гр.д.№3833/2012г. по
описа на Софийски градски съд, като е предявила искове от О. Й. К. против ЗД
„Евроинс” АД и Сдружение „Национално Бюро на българските автомобилни
застрахователи” за обезщетение на причинени неимуществени и имуществени вреди от
ПТП, и е осъществила процесуално представителство по делото до окончателното му
приключване във всички инстанции, включително и чрез преупълномощаване на други
адвокати с правата на пълномощното.
С решение №7258/01.11.2017г. по гр.д.№3833/2012г. по описа на Софийски
градски съд е отхвърлен предявеният иск от О. Й. К. срещу ЗД ”Евроинс” АД за
обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.12.2008г. в Р.Румъния, на
стойност 85 000лв., като неоснователен. Отхвърлен е и предявеният иск от О. Й. К.
срещу Сдружение „Национално Бюро на българските автомобилни застрахователи” за
обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.12.2008г. в Р.Румъния,
на стойност 85 000лв., като неоснователен.
Със същото решение О. Й. К. е осъден, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК да
заплати на ЗД ”Евроинс” АД сумата 2 590лв., а на Сдружение „Национално Бюро на
българските автомобилни застрахователи” сумата от 6845.92лв., като разноски.
С решение №1047/30.04.2018г. по гр.д.№147/2018г. по описа на Софийски апелативен
съд е потвърдено решение с №7258/01.11.2017г. по гр.д.№3833/2012г. по описа на
Софийски градски съд.
О. Й. К. е осъден да заплати на Сдружение „Национално Бюро на българските
автомобилни застрахователи”, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, сумата 4200лв.- разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.
С определение №235/10.05.2019г. по т.дело №2805/2018г. на Върховния касационен
съд, не е допуснато касационно обжалване на решение №1047/30.04.2018г. по гр.д.
№147/2018г. по описа на Софийски апелативен съд.
Със същото определение, О. Й. К. е осъден да заплати на Сдружение „Национално
Бюро на българските автомобилни застрахователи”, направените разноски пред
касационната инстанция в размер на 1218лв..
С преводно нареждане за кредитен превод от 11.06.2019г., адвокат П.Д. К. е
наредила паричен превод в размер на 2 590лв. на получателя ЗД „Евроинс” АД за връщане
на дължими от ищеца разноски по гр.д.№3833/2012г. на Софийски градски съд.
С преводно нареждане за кредитен превод от 25.06.2019г., адвокат П.Д. К. е
наредила паричен превод в размер на 12 263.92лв. на получателя „Национално Бюро на
българските автомобилни застрахователи” за връщане на дължими от ищеца разноски по
гр.д.№147/2018г. на Софийски апелативен съд.
Следователно платените разноски от адвокат П.К., които О. К. е осъден да заплати в
производството по гр.д.№3833/2012г. по описа на Софийски градски съд, пред всички
инстанции са общо в размер на 14 853.92лв..
8
При така установената фактология, съдът приема по предявените искове по
чл.59 от ЗЗД от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага
сдруг иск, с който може да се защити. С тази заК.а норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното
обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за
защита на правата на обеднелия ищец. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера
наобедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и
обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно-следствена.
Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче, трябва да са
последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от
друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната
фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът
е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би
получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на
ищеца.
Чл. 59 от ЗЗД е сложен фактически състав, съдържащ три елемента, които следва да са
налице кумулативно, за да породи действие, а именно: да съществува обогатяване,
обедняване и връзката между тях. Обогатяването може да се изразява в увеличаване на
актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи, като задължително трябва да бъде
имуществено. Докато обедняването е намаляване на актива или пропуснатото му
увеличение. Връзката между двата посочени елемента дава основание на престацията.
Разпоредбата изисква обогатяването да е станало за сметка на обедняването, т. е., да са
причинени от един и същи факт.
Обогатяването в случая е под формата на спестяването на разходи на ответника, които
същият е осъден да заплати като направени разноски в производството по гр.д.
№3833/2012г. по описа на Софийски градски съд пред всички инстанции. Ищцата е
заплатила всички дължими от ответника разноски по делата на обща стойност
14 853.92лв.. Поради това имуществената сфера на ответника е нараснала със стойността на
тези разноски, разходите по заплащането на които си е спестил. Обратно, разходите по
заплащането на тези разноски са понесени изцяло от ищцата. Тя се е обеднила за сметка на
ответника със стойността на тези разноски в размер на 14853.92лв., за което не е получила
9
плащане. Между обедняването и обогатяването е налице връзка - те произтичат от факта
на плащането от ищцата на гореописаните разноски, които ответникът е осъден да
заплати.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. В случая,
ищцата е доказала по категоричен и несъмнен начин, че ответникът се е обогатил
действително, реализирал е имуществена облага вследствие на спестяването на стойността
на разноските по делата, предмет на настоящия спор. Установено е по безспорен начин
това, че ответникът се е обогатил, тъй като от неговия патримониум не са излезли
процесните парични суми: сумата 2 590лв.- присъдени разноски на ЗД „Евроинс” АД и
сумата 12 263.92лв.- присъдени разноски на Сдружение „Национално Бюро на българските
автомобилни застрахователи”, поради което той се е обогатил.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове по чл.59 от ЗЗД за
сумата в общ размер от 14 853.92лв., представляваща: сумата 2 590лв.- платени
разноски от ищцата на ЗД „Евроинс” АД и сумата 12 263.92лв.- платени разноски от
ищцата на Сдружение „Национално Бюро на българските автомобилни застрахователи”, са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат изцяло уважени.
От съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна, по предявения насрещен иск по чл.51
от Закона за адвокатурата следното:
Предявеният насрещен осъдителен иск е за сумата от 14 853.92 лв., като частичен
иск от 85 000 лв..
С решение №7258/01.11.2017г. по гр.д.№3833/2012г. по описа на Софийски
градски съд е отхвърлен предявеният иск от О. Й. К. срещу ЗД ”Евроинс” АД за
обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.12.2008г. в Р.Румъния, на
стойност 85 000лв., като неоснователен. Отхвърлен е и предявеният иск от О. Й. К. срещу
Сдружение „Национално Бюро на българските автомобилни застрахователи” за
обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.12.2008г. в Р.Румъния, на
стойност 85 000лв., като неоснователен.
С решение №1047/30.04.2018Г. по гр.д.№147/2018г. по описа на Софийски
апелативн съд е потвърдено решение с №7258/01.11.2017г. по гр.д.№3833/2012г. по
описа на Софийски градски съд.
С определение №235/10.05.2019г. по т.дело №2805/2018г. на Върховния касационен
съд, не е допуснато касационно обжалване на решение №1047/30.04.2018г. по гр.д.
№147/2018г. по описа на Софийски апелативн съд.
В насрещната искова молба се твърди, че с оглед неправилно предявените искове
срещу пасивно нелегитимирани ответници и изминалия продължителен срок, е погасена по
давност възможността да бъде предявен пряк иск срещу румънския застраховател, съобразно
чл. 11, 2, вр. чл. 9, т.1, б. „б" от Регламент/ЕС/№44/2001г. с претенция за заплащане на
обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, настъпили вследствие на ПТП,
подробно установени в хода на съдебното дирене, чрез събраната медицинска документация
10
и изготвената СМЕ.
Въпреки поетото задължение от страна на адвокат П.К. от САК, да защитава правата и
законните интереси на ищеца, тя неуспешно го е представлявала на три съдебни
инстанции, в резултат на което са генерирани значителни разноски в негова вреда. Счита, че
поведението на ответницата е в пряка приичинно-следствена връзка с претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за ищеца. В изпълнение на
задълженията си по сключения между страните договор, ответницата е могла да заяви
претенцията на доверителя си пряко срещу румънското застрахователно дружество. Поради
това, следва да се приеме, че адвокат П.К. не е положила дължимата от адвоката грижа, за да
защити в пълна степен правата на ищеца като неин доверител. При действието на договора
за ищеца не е имало благоприятен резултат, поради което ответницата дължи обезщетение
на основание чл. 51 от ЗА, когато в резултат от неполагане дължимата грижа от нейна страна
се е достигнало до погасяване на възможността за реализиране на неговите права.
В мотивите на решение №7258/01.11.2017г. по гр.д.№3833/2012г. по описа на
Софийски градски съд се посочва, че искът, предявен срещу българското дружество ЗД
„Евроинс" АД е допустим, тъй като процесуалната легитимация на ответника се определя от
твърденията на ищеца. Доколкото в исковата молба се поддържа, че българското
застрахователно дружество има задължение да заплати на пострадалото лице обезщетение,
съдът дължи разглеждане по същество на така отправената претенция, като провери налице
ли са основания за такова плащане. Осъществявайки преценка в тази насока съдът намира
искът за неоснователен. Няма спор, че посоченото юридическо лице е представител на
румънския застраховател „Евроинс Румъния ЗПЗ" АД. Неговите функции, предвидени в чл.
269 КЗ (отм.) обаче са свързани само с осъществяване на представителна дейност от името и
за сметката на румънската застрахователна компания. Липсва заК.о уредена възможност, при
която на представителя на чуждестранен застраховател да бъде възложено материално
правното задължение от свое име и за своя сметка да заплати дължими от застрахователното
дружество (страна по застрахователния договор) обезщетения. Следва да се държи сметка
още, че ЗД „Евроинс" АД няма статут на клон на чуждестранния застраховател и не е
негово поделение.
При тези изводи на разглеждане подлежи предявеният иск срещу вторият
(евентуален) ответник Сдружение „Национално Бюро на българските автомобилни
застрахователи”, с правно основание чл. чл. 282, ал. 3 и ал. 5 КЗ (отм.).
На първо място следва да се отбележи, че възражението за недопустимост на иска е
неоснователно. Съдът не възприема твърдението, че разпоредбите на чл. 284 и чл. 285 КЗ
(отм.) предвиждат единствено способ за извънсъдебно уреждане на претенцията на
увреденото лице. В чл. 284 КЗ (отм.) са регламентирани предпоставките за ангажиране
отговорността на Бюрото в качеството му на Компенсационен орган, които са и елементите
от фактическия състав на претенцията при съдебното й предявяване, в случай на
неизпълнение от страна на органа. Няма установена забрана при отказ на Бюрото да изплати
обезщетение правоимащите лица да потърсят реализиране на своите притезания по съдебен
ред. Както по-горе бе посочено пасивната материално правна- легитимация се определя от
твърденията в исковата молба и същата се установява в хода на настоящото производство.
Що се касае обаче до основателността на предявения иск, съдът е приел следното:
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) препраща към неизпълнение на
задълженията по чл. 271, ал. 1 КЗ (отм.) от застрахователя или от неговия представител за
11
уреждане на претенции в Република България. Посочената норма регламентира срока за
произнасяне по искане основано на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, а текстът на чл. 271, ал. 2 КЗ (отм.) определя задълженията на
застрахователя или на представителя, които следва да се изпълнят в този срок, а именно: да
определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивирано становище по
претенцията, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са
били напълно установени. „Тълкувани двете разпоредби във връзка една с друга и съобразно
с функциите на Компенсационния орган по чл. 285, ал. 6 КЗ (отм.) (ограничаващи дейността
му до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в
предписаните срокове, без да се прави преценка по същество) недвусмислено сочат на
отговорност на Националното бюро като Компенсационен орган в случаите, когато
застрахователят или неговият представител в срока по чл. 271, ал. 1 КЗ (отм.) не са
определили и изплатили обезщетението, или изрично са отказали изплащането му. По
аргумент от тази норма при определено и изплатено обезщетение от застрахователя или от
неговия представител не може да се ангажира отговорността на Бюрото като
Компенсационен орган". (така в определение № 469 от 01.06.2016 г. по т. д. № 2766/2015 г.,
Т. К., I Т. О. на ВКС). В разглеждания случай се установява, че във връзка с процесния
инцидент, ищецът е получил плащане от румънския застраховател, чрез представителя му за
РБ, на сумата от 1000 евро като обезщетение на неимуществени вреди. В случай, че не е
съгласен с тази стойност своите права пострадалият от ПТП може да предяви срещу самия
чуждестранен застраховател.
С оглед на изложеното, без да се обсъждат по същество събраните доказателства и
другите аргументи относно основателност или неоснователност на предявения иск, съставът
на Софийски градски съд е приел, че същият следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от Закона за адвокатурата, за всяко виновно
неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите
на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди.
Нормата на чл. 2, ал.2 от ЗА постановява, че при упражняването на адвокатската
професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да
защитава по най-добрия начин със законни средства. Чл. 40, ал. 2 от ЗА предвижда, че
адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и
законните интереси на клиента си по най-добрия начин. Той е длъжен точно да осведоми
своя клиент за неговите права и задължения /ал. 3 на чл. 40/. Следователно съгласно закона
адвокатът трябва да действа с необходимата професионална компетентност, отговорност и
почтеност, като преценява най-висшия интерес на своя клиент дори и когато с оглед на
събраните по делото доказателства и закона неговата теза е необоснована, респ.
неоснователна, като адвокатът трябва да изясни това обстоятелство на клиента и съобразно
своето вътрешно убеждение, което формира свободно, да предприеме процесуални
действия, съответно да не предприема процесуални действия, които биха влошили или
застрашили интереса на клиента.
В практиката на ВКС по приложението на чл. 51 ЗА /решение № 227/19.08.2013г. по
гр.д. № 1166/2012г., ІV ГО, решение № 77/21.06.2019г. по гр.д. № 2735/2018г., ІІІ ГО/ се
приема, че с договора за адвокатска услуга адвокатът поема задължението да извърши
необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя какви правни и
12
фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена защитата на едно
претендирано от доверителя /или срещу едно претендирано спрямо него/ материално
субективно право, така че то да може да бъде реализирано от доверителя /или реализирането
му спрямо доверителя да бъде осуетено/. При изпълнението на поръчката адвокатът дължи
по-голяма грижа от тази на добрия стопанин /чл. 281 ЗЗД/ и дори от тази на добрия търговец
/чл. 302 ТЗ/, тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по най-
добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна
степен или реализирането на претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло
осуетено поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за
всички претърпени от доверителя вреди. Имуществените вреди на доверителя съставляват
разликата между паричната оценка на неговото имущество, ако изпълнението беше
надлежно, и паричната оценка на имущество му в резултат на действително изпълненото и
на пропуснатото от адвоката. За да е адекватно, обезщетението се определя според това,
което обикновено се случва. Адвокатът не дължи благоприятно за страната решение и
съответно не отговаря във всички случаи на постигнат неблагоприятен резултат. Доколкото
в решенията е коментирана хипотезата на причинени от адвоката вреди под формата на
пропуснати ползи е прието, че неговата отговорност за вреди може да бъде ангажирана само
ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни
някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е
довело до погасяването на съответна процесуална възможност. Упълномощеният адвокат не
отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил
всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин. Когато предмет на
договора за правна услуга е завеждане на дело, довеР.кът следва да прояви онази дължима
грижа, така щото да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни
средства /чл. 2, ал. 2 ЗА/. При поведение /действие или бездействие/ в отклонение от
принципа за защита на най-добрия интерес на доверителя, след като е разполагал с данни за
фактите по него, адвокатът е във виновно неизпълнение на поръчката, като елемент от
фактическия състав на основанието по чл. 51 от ЗА.
В случая, по силата на договор за правна защита и съдействие от 12.01.2012г.,
адвокат П.Д. К. е представлявала О. Й. К. в производството по гр.д.№3833/2012г. по
описа на Софийски градски съд, като е предявила искове от О. Й.а К. против ЗК
„Евроинс” АД и Сдружение „Национално Бюро на българските автомобилни
застрахователи” за обезщетение на причинени неимуществени и имуществени вреди от
ПТП, и е осъществила процесуално представителство по делото до окончателното му
приключване във всички инстанции, включително и чрез преупълномощаване на други
адвокати с правата на пълномощното.
При предявяване на исковете, адвокатът е бил длъжен да събере необходимата
информация и да съобрази, че ищецът е получил плащане от румънския застраховател, чрез
представителя му за РБ, на сумата от 1000 евро като обезщетение на неимуществени вреди,
и в случай, че не е съгласен с тази стойност да предяви правата на пострадалият от ПТП
срещу самия чуждестранен застраховател. Ако ответникът бе положил дължимата грижа да
провери задълбочено фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба с оглед
определяне на пасивната материално правна легитимация, би било възможно да се
13
предявят надлежно неговите права пред чуждестранния застраховател. Тези установени
пропуски в работата на ответния адвокат, са в причинна връзка с резултата по
процесното гражданско дело.
В решението по гр.д.№3833/2012г. по описа на Софийски градски съд, не са
обсъждани и не са установени причинени на ищеца неимуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП в претендирания размер, каквото е твърдението на ищеца в насрещната
искова молба. Предмет на предявения насрещен иск, като частичен за сумата от
14 853.92лв. са претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи от възможността за реализиране на правото за присъждане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 85 000лв.. В настоящото
производство тези вреди не са установени.
Предвид недоказване от ищеца на причинени имуществени вреди-пропуснати ползи,
от упълномощения му адвокат по гр.д. №3833/2012г. по описа на Софийски градски
съд, насрещният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
По предявения обратен иск от П.Д.К. срещу третото лице –помагач „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД за заплащане на сумата от 14 853.92лв., частичен иск от 85 000
лв.:
Този иск е предявен като евентуален от страна на ответника по насрещния иск, като
подпомагана страна, срещу подпомагащата, в случай,че решението по насрещния иск ще
бъде неблагоприятно за него.
С оглед на горния правен резултат, съдът не следва да се произнася по обратния иск
предявен от подпомаганата страна- ответника по насрещния иск срещу третото лице
помагач „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, защото същият е предявен при условията на
евентуалност – ако бъде уважен насрещният иск, което процесуално условие не се е
сбъднало.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач в производството, на
страната на ответника П.Д. К. по иска по чл. 51 от Закона за адвокатурата, предявен от
О. Й. К..
С оглед изхода на спора, ответникът по главните искове следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски за платена държавна такса в размер на
594.16лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Тъй като на ищеца е предоставена безплатно адвокатска помощ, на осн.чл.78,ал.1 от
ГПК във вр. с чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7,ал.2,т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се
присъди възнаграждение по главните искове на адвокат Р. Г. от АК-Стара Загора, в размер
на 1736.85лв., определено от съда, на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
С оглед изхода на спора по насрещния иск и предоставената безплатно адвокатска
помощ, на осн.чл.78,ал.3 от ГПК във вр. с чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се присъди възнаграждение на адвокат Р. Г. от АК-Стара Загора
в размер на 1736.85лв., определено от съда, на основание чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата.
14
Претендираните от П.Д.К. разноски по обратния иск са в размер на 594.16лева-
заплатена държавна такса по обратния иск. Защитата на ответника срещу предявения
насрещен иск зависи от неговата преценка, която би могла да включва и други
процесуалния действия, а не само отговор на исковата молба, какъвто е настоящият случай, а
именно – предявяване на обратен иск. В този смисъл заплатената от П.К. сума 594.16лева,
представляваща държавна такса по предявения обратен иск, представлява разноски за
защита по предявения срещу нея насрещен иск, поради което й се дължи – аргумент от
Определение № 831 от 28.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 587/2012 г., II т. о. Цитираният
съдебен акт визира хипотеза на присъждане на разноски на ответника /включително
заплатена държавна такса по предявен обратен иск/ при оттегляне на иска от ищеца, но е
приложима и в настоящия случай. След като ответникът има право на разноски при
оттегляне на иска, на още по-силно основание той има право на разноски и когато със
съдебен акт е отречена претенцията на ищеца спрямо него като неоснователна, каквото е
произнасянето на съда. По тези съображения, О. Й. К. следва да бъде осъден да заплати
на П.Д.К., направените разноски за платена държавна такса по обратния иск в размер на
594.16лв..
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат
разноски. Тя обаче се отнася само до разноските в производството по първоначалния иск,
защото като ответник по обратния иск третото лице дължи разноски на общо основание, ако
искът бъде уважен /чл. 78, ал. 1 ГПК/. В случая обаче обратният иск въобще не е разгледан,
поради което на третото лице помагач не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Й. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.»**********» №69, с
пълномощник: адвокат И. Б. М., съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.»Райко Даскалов» №72 да
заплати на П.Д.К., ЕГН**********, с адрес: гр.Казанлък, ул.»**********» №35, с
пълномощник: адвокат Р. Г. от АК- Стара Загора, съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул.»
Захарий Княжески» №71,офис 16, сумата 14 853.92лв./четиринадесет хиляди осемстотин
петдесет и три лева и деветдесет и две ст./, представляваща: сумата 2 590лв.- платени
разноски от П.К. на ЗД „Евроинс” АД и сумата 12 263.92лв.- платени разноски от П.К. на
„Национално Бюро на българските автомобилни застрахователи”, ведно със законната
лихва, считано от 04.09.2023г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 59 от
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ изцяло насрещния иск по чл.51 от Закона за адвокатурата, предявен от
О. Й. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.»**********» №69, с пълномощник:
адвокат И. Б. М., съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.»Райко Даскалов» №72 против П.Д. К.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Казанлък, ул.»**********» №35, с пълномощник: адвокат Р. Г.
от АК-Стара Загора, съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул.»Захарий Княжески» №71,офис 16,
за заплащане на сумата от 14 853.92лв./четиринадесет хиляди осемстотин петдесет и три
лева и деветдесет и две ст./, като частичен иск от 85 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
15
ОСЪЖДА О. Й. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.»**********» №69, с
пълномощник: адвокат И. Б. М., съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.»Райко Даскалов» №72 да
заплати на П.Д. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Казанлък, ул.»**********» №35, с
пълномощник: адвокат Р. Г. от АК-Стара Загора, съдебен адрес:гр.Стара Загора, ул.» Захарий
Княжески» №71,офис 16, направените разноски за платена държавна такса по главните
искове в размер на 594.16лв./петстотин деветдесет и четири лева и шестнадесет ст./, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА О. Й. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.»**********» №69, с
пълномощник: адвокат И. Б. М., съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.»Райко Даскалов» №72 да
заплати на П.Д.К., ЕГН**********, с адрес: гр.Казанлък, ул.»**********» №35, с
пълномощник: адвокат Р. Г. от АК-Стара Загора, съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул.»
Захарий Княжески» №71,офис 16, направените разноски за платена държавна такса по
обратния иск в размер на 594.16лв../петстотин деветдесет и четири лева и шестнадесет
ст./.
ОСЪЖДА О. Й. К.,ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.»**********» №69, с
пълномощник: адвокат И. Б. М., съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.»Райко Даскалов» №72 да
заплати на адвокат Р. Д. Г. от АК- Стара Загора, служебен адрес: гр.Стара Загора,
ул.»Захарий Княжески» 71, офис 16, адвокатско възнаграждение по главните искове в
размер на 1736.85лв./хиляда седемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и пет ст./, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38,ал.1,т.4 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл.7, ал.2,т.3 от Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения .
ОСЪЖДА О. Й. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.»**********» №69, с
пълномощник: адвокат И. Б. М., съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.»Райко Даскалов» №72 да
заплати на адвокат Р. Д. Г. от АК- Стара Загора, служебен адрес: гр.Стара Загора,
ул.»Захарий Княжески» 71, офис 16, адвокатско възнаграждение по насрещния иск в
размер на 1736.85лв./хиляда седемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и пет ст./, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1,т.4 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл.7, ал.2,т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения .
Решението е постановено при участието на третото лице „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД- помагач на страната на ответника П.Д. К., по насрещния иск
по чл. 51 от Закона за адвокатурата, предявен от О. Й. К., на основание чл.223 от
ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
16