РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Русе,19.05.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V - ти състав, в публично съдебно заседание на 28 април през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното
от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 30
по описа за 2022 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на
М.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ 22-********** от 01.01.2022
г. на младши автоконтрольор в РУ на МВР – Свищов при
Областна дирекция на МВР – Велико Търново – Б.С.Д., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
е
прекратена регистрацията на ППС
– лек автомобил, марка „Опел астра“ с рег.
№ Р 53 35 РС за срок от 6 (шест) месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Претендира се отмяната на оспорената заповед.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, съгласно
представен списък на разноските (л. 33 от делото).
Ответникът в производството –
младши автоконтрольор в РУ на МВР – Свищов при Областна дирекция на МВР –
Велико Търново – Б.С.Д. оспорва основателността на жалбата. Претендира и
присъждането на разноски за транспортни разходи в размер на 40 лева, за които
представя касов бон (л. 30 от делото). Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-********** от 01.01.2022 г., младши автоконтрольор в РУ на МВР – Свищов при Областна дирекция на МВР –
Велико Търново – Б.С.Д. е наложил на М.М.Д. на основание чл. 171, т. 2а, б.„а“
от ЗДвП принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на
ППС - лек автомобил „Опел астра“ с рег. № Р 53 35 РС, за срок от 6 (шест) месеца (л. 2 от
преписката).
За да наложи тази
мярка, административният орган е взел предвид, че на 01.01.2022 г., около 15:45
часа, на първокласен път 1-3 при км. 25+925 в посока към гр. Бяла като водач на
собствения си лек автомобил Опел Астра с peг. № Р 53 35 РС, М.М.Д. е управлявал автомобила след като
свидетелството му за управление на МПС е било временно отнето по реда на чл.
171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП със ЗППАМ № 21-1085-000392 от 17.05.2021 г., издадена
от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, връчена на 18.05.2021 г.
Заповедта не е била обжалвана в законовия срок и е влязла в сила.
В ЗППАМ изрично
е посочено, че същата е издадена във връзка с АУАН № GА/533067 от 01.01.2022 г. Същият се съдържа към приобщената към делото административна преписка
(л. 1 от преписката). Видно е, че актът е бил подписан без възражения от водача
Д.. Впоследствие по т. 1 от акта – за нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП
административнонаказателната преписка е била прекратена на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН (л. 1 и л. 3 от преписката).
Посочените факти
и обстоятелства дали основание за издаване на оспорената пред настоящата
инстанция Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-********** от 01.01.2022 г. за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, т. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС, като административният орган е
определил срока на действие на ПАМ на минимума от 6 месеца.
По делото е
спорно авторството на деянието, като жалбоподателят твърди, че на сочената дата
не той, а неговият баща е управлявал лекия автомобил. В тази връзка за
изясняване на спора от фактическа страна в хода на съдебното производство са
събрани гласни доказателства.
По делото са
разпитани водените от жалбоподателя свидетели М.М. Д. и Д.П.Д., родители на
жалбоподателя (л. л. 23 и 24 от делото), както и свидетеля М.А.Б., който заедно
със своя колега мл. автоконтрольор Б.С.Д., органа-издател на оспорената
заповед, са извършвали контрол по спазване на правилата за движение по пътищата
на процесните дата, час и място. По делото обяснения е дал и Б.С.Д.,
органа-издател на оспорената заповед. (л. л. 34 и 35 от делото).
И двамата водени от жалбоподателя свидетели М.М. Д. и Д.П.Д., негови
родители, пътували заедно със сина си на въпросната дата, твърдят, че не той, а
баща му е управлявал автомобила по време на пътуването, като малко преди гр.
Бяла автомобилът започнал да прекъсва, затова спрели, огледали го и отново
потеглили, като всеки се качил на мястото, на което седял и преди това спиране,
а именно жалбоподателят - на дясната предна седалка, а баща му – на мястото на
водача. Именно след като отново потеглили били спрени и от полицейските
служители.
Свидетелят М.А.Б. заедно със своя колега мл. автоконтрольор Б.С.Д.,
органа-издател на оспорената заповед, са извършвали контрол по спазване на
правилата за движение по пътищата на процесните дата, час и място. От показанията
му, които изцяло подкрепят изложените от страна на органа факти и обстоятелства,
както в съставения АУАН, въз основа на който е издадената процесната ЗППАМ, така
и в оспорената заповед и в дадените по делото устни обяснения на ответната
страна, се установява безспорно, а и това не е и било оспорено от жалбоподателя
към момента на съставяне на АУАН срещу него за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, че на процесните дата и място именно той е управлявал автомобила, негова
собственост. Свидетелят има ясни спомени за процесния случай, като точно и
много подробно описва фактическата обстановка, а именно, че на 01.01.2022 г.,
около 15:45 часа бил на работа с колегата Д. (органа-издател на оспорената
заповед) на главен път І-3, до КПП на кръстовището за с. Горна Студена и гр.
Павликени. Посочва, че и двамата полицейски служители се намирали извън
служебния автомобил, като с колегата му забелязали автомобил, който се движел
срещу тях, в посока от гр.Плевен към гр. Бяла, като на около 50 м. от тях
автомобилът спрял на пътното платно. Тогава полицейските служители видели, че
от шофьорската врата излязло младо момче (жалбоподателят), което се преместило
на предна дясна седалка, а от там излязъл възрастен мъж, който седнал на
шофьорското място. Св. Б. свидетелства за това, че понеже автомобилът спрял
изведнъж, полицейските служители веднага се качили в своя автомобил, за да
потеглят към другата кола и да извършат проверка, но въпросният автомобил
потеглил към тях и тогава св. Б. го спрял със стоп палка, посочил му къде да
спре. Свидетелят отишъл към по-възрастния водач, който се бил качил да кара,
след като двамата мъже сменили преди това местата си, а колегата му отишъл от
другата страна при младежа. Полицейските служители ги попитали защо са се
разменили, като въпросът бил насочен главно към младежа (жалбоподателят в
настоящото производство). Тогава младежът (жалбоподателят в настоящото
производство) отговорил, че се е притеснил, уплашил се е, тъй като му била
взета книжката и затова са се сменили.
ЗППАМ е връчена на жалбоподателя лично, видно от собственоръчно подписана
от него разписка на 01.01.2022 г. (л. 2 от преписката), а жалбата срещу
заповедта е входирана в деловодството на РУ – Свищов при ОД на МВР – Велико
Търново на 14.01.2022 г. (л. 3 от делото).
По правото
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е допустима.
По същество, жалбата е
неоснователна.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В тази връзка от ответника са представени писмени
доказателства, установяващи компетентността на органа-издател на оспорения акт
- Заповед № 366з-4488 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Велико
Търново, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2.2 назначените по график
и/или определени със заповед/план за работа служители на длъжност „мл.
автоконтрольор“ в група „Пътен контрол“, сектор „Охранителна полиция“ в РУ –
Горна Оряховица и група „Охранителна полиция“ в РУ – Свищов, РУ – Павликени, РУ
– Полски Тръмбеш, РУ – Стражица и РУ – Елена при ОД на МВР – Велико Търново, за
територията, обслужвана от съответното РУ на ОД на МВР – Велико Търново (л. л.
19 – 21 от делото). Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, във вр. с т. 3 от Заповед рег. № 8121з-1632
от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Процесната заповед е
издадена от Б.С.Д. на длъжност младши автоконтрольор в РУ на МВР –
Свищов при Областна дирекция на МВР – Велико Търново.
Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана
компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице
нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и
правни основания за издаването й. Фактическите основания за издаване на заповедта
се съдържат и в АУАН № GА 533067 от 01.01.2022 г., който изрично е посочен като основание за издаване
на обжалваната заповед.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Няма спор и е напълно ясно кое е процесното ППС, на което
се прекратява регистрацията за срок от шест месеца на основание приложената
разпоредба.
Напълно ясно е и че процесната ПАМ се налага на
собственика на автомобила, за това че е управлявал собственото си МПС след като
СУМПС е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП с влязла
в сила ЗППАМ.
Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която
най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство,
без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
В конкретния казус са налице
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП.
По делото безспорно се установяват следните релевантни към казуса
обстоятелства: на посочените в цитирания в оспорената заповед и АУАН дата и
място М.М.Д. е управлявал процесното МПС, след като СУМПС му е било временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП с влязла в сила ЗППАМ. За
поведението му, както беше посочено и по-горе, е бил съставен от компетентно
длъжностно лице АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. А противно на така
установеното и в проведеното съдебно производство не се доказва. Релевантните
факти и обстоятелства за налагане на процесната ПАМ изцяло се потвърждават от
събраните по делото доказателства, като не са ангажирани такива, които да ги
опровергават. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на св. Б., който
заедно със своя колега мл. автоконтрольор Б.С.Д., органа-издател на оспорената
заповед, са извършвали контрол по спазване на правилата за движение по пътищата
на процесните дата, час и място. Същите изцяло потвърждават констатациите по
АУАН, описаните в оспорената заповед факти и обстоятелства, както и обясненията
на ответната страна, дадени за релевантните за правния спор факти и
обстоятелства. Съдът не дава вяра на показанията на водените от жалбоподателя
свидетели относно спорния по делото факт относно авторството на деянието, на
първо място поради факта, че тези свидетели са негови родители и съответно се
явяват заинтересовани от изхода на делото, а освен това техните показания
противоречат и на всички останали доказателства по делото. Така според съда
изложеното от тези свидетели, че на процесната дата не жалбоподателят, а
неговият баща е управлявал автомобила се явява изцяло израз на защитната теза
на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че при наличието на уредените от
разпоредбата материалноправни предпоставки, административният орган е длъжен да
приложи ПАМ. В този смисъл органът действа в условията на обвързана
компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не.
По отношение правната същност на процесната принудителна административна
мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения.
Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е временно
„отнемане” на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да
остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на
регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността
за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение. МПС губи регистрацията си и не е годно за участие в
движението за определен период от време, в което се състои и възпиращият ефект
на мярката.
В случая не се установиха неизяснени обстоятелства, които да подложат на
съмнение необходимостта от налагане на ограничителната принудителна мярка.
За пълнота не е нарушен и принципът за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК. Наложената мярка не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, а именно да се гарантира
безопасността на движението по пътищата, като мярката е наложена за минималния,
предвиден от закона срок.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че при постановяване на оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-********** от 01.01.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ на МВР – Свищов при Областна дирекция на МВР
– Велико Търново – Б.С.Д., не са допуснати нарушения, които да съставляват
основания за отмяната й.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските
Ответникът
претендира присъждането на разноски в размер на 40 лева, представляващи
транспортни разходи, за които представя касов бон. Искането е неоснователно по следните съображения: според
съдебната практика под „разноски“ в процеса следва да се разбират тези парични
средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др. подобни.
Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във
връзка с извършването на правните действия в процеса. Останалите разходи за
извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални
представители, свързани с изготвяне на копия от документи, телефонни разговори,
транспорт и др. подобни, не представляват такива разноски. Отговорността за
разноските има санкционен характер спрямо страната, неоснователно предизвикала
правния спор, но тя не обхваща всички причинени вреди от повдигне на спора, а
само направените по делото разноски свързани с правните действия по делото. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика, намерила
отражение например в Определение № 5608 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2698/2019 г., VIII о., Определение № 6728 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. №
4133/2019 г., III о. и мн. др.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-********** от 01.01.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ на МВР – Свищов при Областна дирекция на МВР
– Велико Търново – Б.С.Д., с която на основание чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата е прекратена регистрацията
на ППС
– лек автомобил, марка „Опел астра“ с рег.
№ Р 53 35 РС за срок от 6 (шест) месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: