№ 115
гр. Момчилград, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20215150100306 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника са сключили
граждански брак на 09.11.1986 год. в с.Върбен, общ.Кирково. От брака си
имали родени деца М.З.А., с ЕГН:********** и С. З.О., с ЕГН:**********,
които са били пълнолетни и отдавна самостоятелни, имали свои семейства.
Още от първите години на брачния им живот не се разбирали добре.
Проблемите между тях се задълбочили след раждането на децата им, като
ответника започнал да я ревнува и да си въобразява неща, които не били
верни, въз основа на това ставал раздразнителен и избухлив. С течение на
времето, поради изброените, а и други обстоятелства и субективни причини,
както и поради несходство в характерите, бракът им се разстроил дълбоко. Не
можели да постигнат съгласие по ежедневните дребни въпроси на
съжителството им. Ищцата смятала и се надявала, че заради децата
отношенията им ще се подобрят, но те се влошили още повече, тъй като
съпругът й започна да си втълпява, че се вижда с други мъже. В следствие на
молбите й да престане, той започнал да я тормози психически и физически,
като от това тя изпаднала в тежки депресии и се налагало да се полагат
1
специални грижи за мен. Често предизвиквал безпричинни скандали и сцени
на ревност, в останалото време бил сърдит и дезинтересиран спрямо нея.
Агресията и циничността му спрямо нея са се случвали и пред близки хора,
дори и на публични места, като няколкократно за това са уведомявани и
органите на реда. За да запълват семейния бюджет освен основните дейности
- тя като учител, а ответника като строител, в периода 2007-2010 г.
отглеждали съвместно и тютюневи насаждения. Въпреки, че били заети
непрекъснато с работата по тях, тя била обременявана допълнително
психически и от грубото му отношение към нея. Всичко това продължи до
средата на 2014 г., когато взела окончателно решение да го напусна и заживея
отделно от ответника. Напуснала семейния дом и заживяла при родителите си
в с.Островец, общ.Кирково, като продължила да работи като преподавател в
ОУ „Христо Смирненски“, с. Фотиново. В средата на 2015 г. напуснала
работа и се преместила да живее и работи при децата си в гр.Брюксел,
Кралство Белгия, където била и до настоящия момент. Твърди, че е правила
многобройни опити да заздрави отношенията им, чрез отстъпки, компромиси
и прошки, превъзмогвала многократно натрупаните обиди и неразбирания
спрямо мен. Изявявала пред него и близките му желание за диалог за това, но
опитите й са се оказвали безрезултатни. Твърди, че вината за това дълбоко и
непоправимо разстройство на бракът им е изцяло и изключително по заслуга
на ответника и желае същия да бъде прекратен чрез развод. След
прекратяването на брака желае да носи предбрачното си фамилно име Ш.
съгласно чл.53 от СК. Декларира, че не са придобивали и не притежават
общи движими и недвижими вещи и имоти по време на брака ни. В с.з. не се
явява. Представлява се от пълномощник адв.А.С. от АК Кърджали, който
подържа изцяло претенциите си и моли брака да бъде прекратен по вина на
ответника, като моли съда да не се произнася по отношение на фамилното
име на доверителката му и същата да носи брачното си фамилно име О..
Претендира за разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок ответника З. С. ОСМ. не е
депозирал писмен отговор, който да отговаря на изискванията на чл.131,ал.2
от ГПК. Редовно призован на посочения в исковата молба адрес не се явява и
не се представлява. При условията на чл.41, ал.2 от ГПК, всички съобщения
са приложени по делото и се считат за редовно връчени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански
брак се установява, че страните са сключили такъв на 09.11.1986 год. в
с.Върбен, за което е съставен Акт за граждански брак № **** от 09.11.1986
год. съставен в с.Върбен, общ.Кирково.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.Нихат Аптурахман се установява, че страните
повече от 15 години не живеят заедно. Севджан живеела при майка си. От
брака имали деца, които били пълнолетни и си живеели отделно.
Св.Зюрие Мюмюн Исмаил твърди, че страните от 15 години са
разделени и не живеят заедно. От ищцата знаела, че ответника много я
тормозил, ревнувал я и предизвиквал скандали.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като се
установи, че същите имат непосредствени впечатления от отношенията
между страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
предявеният иск за развод за доказан по основание. Отношенията между
съпрузите не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност,
разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се отдалечили и
отчуждили един от друг. Ответника е проявявал неоснователна ревност,
ставал раздразнителен и избухлив, като с течение на времето, както и поради
несходство в характерите им, той започнал да тормози ищцата психически и
физически. Брачната криза и настъпилия в следствие на фактическата
раздяла разрив в отношенията между страните водят до извода, че не може да
се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между
страните, поради което запазването на брака им е безпредметно. С оглед на
което, съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от
предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да
съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е
лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в
отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака
и не е в интерес на същите. По тези съображения съдът намира, че бракът на
страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 СК,
което обуславя извод за основателност на иска за развод и същият следва да
3
бъде допуснат от съда.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, при допускане на развода
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака само ако някой
от съпрузите е поискал това. Ищцата е заявила искане съдът да прекрати
гражданския брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
в него по вина на ответника. От събраните по делото гласни доказателства за
съда се налага извода, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има съпругът З. С. ОСМ., който е проявил
безотговорно отношение към брака, неоснователна ревност, психически и
физически тормоз над ищцата. Според съда, именно това поведение на
ответника е обусловило и станало причина за настъпилото отчуждаване
между страните, като е допринесло за окончателния разрив на съпружеските
им отношения. Така установените брачни провинения на ответника –
безотговорно отношение към брака, неоснователна ревност, психически и
физически тормоз над ищцата, за което си поведение същият няма как да не
знае, че руши основите на брака, безусловно ангажират брачната му вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Поради което, за
съда се налага извода, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има ответника, в какъвто смисъл следва да се
произнесе със съдебния си акт.
Няма доказателства страните да са придобили семейно жилище,
движими или недвижими вещи, СИО, поради което съдът намира, че не
следва да се произнася в тази връзка.
Страните са работоспособни,поради което издръжка по между им не
се дължи.
Относно фамилното име на съпругата:
С оглед на направеното уточнение от пълномощника на ищцата С.
ЮС. ОСМ. в съдебно заседание следва да бъде постановено след
прекратяване на брака същата да носи брачното си фамилно име „О.“.
С оглед виновността за разстройството на брака, деловодните разноски направени от
ищцата в размер на 25 лв. д.т. за образуване на делото следва да бъдат възложени в тежест
на ответника.
4
Следва на основание чл.6, т.2 от тарифата за ДТ по ГПК да бъде
определена държавна такса за окончателно решаване на делото в размер на 50
лв., като така определените държавни такси следва да бъдат възложени на
ответника, по сметка на РС-Момчилград.
Воден от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак сключен на 09.11.1986 год. в
с.Върбен, общ.Кирково между С. ЮС. ОСМ., с ЕГН:**********, с адрес:
с.Върбен, кв.*****, общ.Кирково, обл.Кърджали и З. С. ОСМ., с
ЕГН:**********, с адрес: с.Върбен, кв.*****, общ.Кирково, обл.Кърджали, за
което е съставен Акт за граждански брак № **** от 09.11.1986 год. съставен в
с.Върбен, общ.Кирково, обл.Кърджали, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на същия, на основание чл.49, ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака е на съпруга - З. С.
ОСМ. на основание чл.49, ал.3 от СК.
ДОПУСКА след прекратяването на брака съпругата С. ЮС. ОСМ. да
носи брачното си фамилно име О..
ОСЪЖДА З. С. ОСМ., с ЕГН:**********, с адрес: с.Върбен, кв.*****,
общ.Кирково, обл.Кърджали да заплати на С. ЮС. ОСМ., с ЕГН:**********,
с адрес: с.Върбен, кв.*****, общ.Кирково, обл.Кърджали сумата в размер на
25.00 лв., направени разноски по делото.
ОСЪЖДА З. С. ОСМ., с ЕГН:**********, с адрес: с.Върбен,
кв.*****, общ.Кирково, обл.Кърджали да заплати по сметка на Районен съд
гр.Момчилград сумата в размер на 50.00 лв., представляваща окончателна д.т.
за решаване на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5