Р Е Ш Е Н И
Е
№
1492 10.07.2018
година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ
граждански състав
На четвърти юни две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван
Дечев
гражданско дело № 475/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството
е образувано по исковата молба на К.Я.Д., ЕГН ********** *** , Я.Д.А., ЕГН
********** ***, В.Д.А., ЕГН ********** *** , Н.Г.П., ЕГН ********** *** ,
П.Д.К., ЕГН ********** *** и Г.Д.П., ЕГН
********** *** против Л.В.Ж., ЕГН
********** *** за приемане за установено, че ищците са собственици на поземлен
имот с идентификатор *****.***.*** в землището на гр.Б., с площ от 2837 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за земеделски труд и отдих, при съседи: *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.***, като се осъди ответникът да предаде владението на
имота и бъде отменен нотариалния акт, който легитимира ответника като
собственик.
Ищците твърдят, че са
собственици на имота на основание заповед на кмета по § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ и § 4б, ал.1 ЗСПЗЗ. През декември 2017г.
узнали, че са заличени като собственици на имота в кадастралния регистър, като
на тяхно място за собственик бил вписан ответникът на основание представен
нотариален акт за придобиване на терена по давност. Ищците считат, че
ответникът не е станал собственик по давност, тъй като давността за имоти в
терени по § 4 започва да тече от
издаването на заповедта на кмета по § 4к,
ал.7 ЗСПЗЗ. Тази заповед е издадена през 2011г. и оттогава може да тече
придобивна давност в полза на ответника. Следователно не са изтекли 10 години
давностно владение. Освен това владението на ответника е било прекъсвано през
2012г. и през 2015г. за по 6 месеца. Ето защо ответникът не е собственик и
владее имота без основание. С тези мотиви се моли исковете да се уважат.
Исковете са по чл.108 ЗС.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва
иска. Заявява, че с решението си от 1993г. ПК-Бургас е отказала да възстанови
на ищците имотите, попадащи в зоната по § 4.
Реституцията на имота в полза на ищците не е приключила със заповедта на кмета,
тъй като производството по издаването й страда от пороци. Издателят на
заповедта се е позовал на решението на ПК-Бургас от 1993г., с което обаче
възстановяването на земеделските земи в полза на ищците е отречено категорично.
Решенията на ПК за възстановяване на собствеността в терени по § 4 имат конститутивно действие, ако са
издадени до 30.07.1999г. След тази дата е въведена двуфазност на
производството, като първо се издава решение на ПК за признаване на
собствеността, а след това заповед на кмета за възстановяване на собствеността.
В случая производството по възстановяване на собствеността не е приключило със
заповедта на кмета, а много преди това – с решение от 05.09.1997г., с което на
ищците е признато и възстановено правото на собственост върху земята по § 4. Ето защо в последствие издадената
заповед на кмета няма реституционен ефект. Ответникът счита, че е придобил
имота по давност, която е можело да почне да тече от 2005г., когато е одобрен
ПНИ. Той владее имота от началото на 2006г. и до сега, като владението е
трайно, постоянно и несмущавано. Ето защо е станал собственик на имота по
давност.
При преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби
съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е основателен.
С нот.акт №
***/**.**.****г., том *, рег. №
****, дело № ***/**.**.****г. ответникът Л.В.Ж. е признат за
собственик по давностно владение на два имота: имот с идентификатор
*****.***.***, с площ от 2837 кв.м. и имот с идентификатор *****.***.***, с
площ от 1493 кв.м., като и двата имота се намират в м.К. Процесният имот е този
с идентификатор *****.***.***.
От своя страна,
ищците базират собствеността си на основание проведена земеделска реституция по
ЗСПЗЗ. Те са наследници на Я.Н.М. С протокол от 04.05.1993г. ПК-Бургас е
отказала да признае правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне върху ниви с обща площ от
39.50 дка, с мотив, че част от тях попадат в земи по §4 ЗСПЗЗ и следва обезщетение. В последствие,
с решение № 0160П/05.09.1997г.
ПК-Бургас е възстановила на наследниците правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари граници на следните имоти: нива от 21 дка, девета
категория, находяща се в терен по §4
на село М.р. в м.Р.к., без описани граници и нива от 12 дка, трета категория,
находяща се в терен по §4 на
село М.р., в м.С.д., също без описани граници. Със заповед № 1272/01.06.2011г. кметът на Община Бургас на
основание §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ
въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти е възстановил
правото на собственост на наследниците на М. върху процесния имот, с вече
описани граници и съседи. Според изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, за м.К. е изработен план на новообразуваните имоти, като имот №
*** е записан на Я.Н.М. В последствие е
одобрена КК, в която е изчертан имот *****.***.***, който е идентичен с имот №
*** по ПНИ.
Следователно БРС
счита, че в полза на ищците е проведена успешно реституционната процедура по
ЗСПЗЗ. Налице е решение на ПК за възстановяване на собствеността им, след това
е издадена и заповед по §4к
ЗСПЗЗ, с която кметът е възстановил в тяхна полза конкретно определен с номер,
площ и граници имот в зоните по §4
ЗСПЗЗ. Спорният по делото въпрос е дали ответникът междувременно е владял имота
и дали, дори и да го е владял, е могъл според действащите закони да стане негов
собственик по давност.
Съдът намира за доказани
твърденията на ответника, че владее имота от 2006г. и продължава да го владее и
в момента. Данни за дългогодишното му владение се съдържат в показанията на
доведените от Ж. свидетели. Св.А., съсед на ответника, заявява, че той има два
имота № *** и № ***. Свидетелят живее в съседен имот от двадесет
години и твърди, че Л. е заел неговите имоти през 2005-2006г. Като влязъл в
имотите, ответникът възстановил оградите, след време направил нови огради.
Между двата имота на Л. има ограда и врата, в единия имот има кладенец, който
бил изчистен от ответника и вече работи. В единия имот има и вътрешна ограда,
за да ограничава животните, които ответникът отглежда там. Л. обработва имота,
гледа в него зайци и кокошки, налице са и трайни насаждения – овошки и лози.
Свидетелят твърди, че Л. засажда имота всяка година и ежедневно идва в мястото.
Лятото пребивава там и със семейството си. Всички съседи знаят, че имотът е на
Л., който не е спирал да идва без прекъсване и да го обработва. Св.П., също
съсед, заявява, че ответникът се е настанил в имотите си преди над 10 години
/познава го от 2005г./. Преди Л. да дойде, имотите били изоставени терени. В
началото ответникът възстановил старите огради и почистил мястото от
храсталаци. Грижил се за мястото и го обработвал, включително почистил
находящия се в имота кладенец. От 2005-2006г. ответникът обработвал земята.
Всяка година садил култури без прекъсване, отглеждал и животни, поради което
идвал в имота всеки ден, за да се грижи за тях. Събота и неделя идва и
семейството му с преспиване. Л. не е прекъсвал посещенията си в имота, като
свидетелят не знае и не е чувал някой да му е оспорвал собствеността върху
имота. Съседите знаят, че ответникът е собственик на терена, той самият се
чувства собственик. Св.К., приятел на ответника, също заявява, че той има два
имота, като единият го работи, а в другия отглежда животни. Свидетелят ходи
често в имотите и знае, че в по-големия имот има овошки, между двата имота има
ограда, а в долната част на единия имот има заградено място. Свидетелят знае,
че имотите са на Л. още от 2006г. Ответникът всяка година ги обработва, никой
не му е оспорва собствеността. БРС, като съобрази тези показания, счита, че те
доказват по несъмнен начин владението на имота от страна на Л.Ж.. Показанията
на свидетелите са подробни и непротиворечиви, двама от тях са и дългогодишни
съседи на ответника, поради което имат преки и достоверни впечатления по
отношение на това кой ползва и стопанисва имота.
Що се отнася до
доведените от ищците свидетели, св.Г. е заявил, че познава П., един от
наследниците на имота, като са съседи в селото на М.р. През 2011г. свидетелят
искал да купи имота, поради което бил заведен на място, за да го види. Видял,
че имало стари огради и съборени колове, като всичко изглеждало изоставено.
Ходил до имота няколко пъти през периода
юни-декември 2011г., като нямало никаква промяна, всичко било изоставено.
Св.Р., познат на Г.П., знае, че се води дело за имота. Януари 2018г. свидетелят
посетил мястото и видял, че няма ограда, а само паднали колове, отделно имотът
бил тревясал. През април 2018г., при последващо посещение, свидетелят видял, че
вече имало ограда и част от местото било изорано. БРС намира, че тези показания
не опровергават показанията на свидетелите на ответника по отношение на това
кой ползва и владее имота. Показанията на св.Г. и св.Р. са показания на лица,
които не са съседи на ответника, а са виждали имота инцидентно. Св.Г. е ходел
до имота, без да е влизал обаче в него, няколко пъти през лятото и есента на
2011г. Редките му посещения препятстват възможността той да изгради сигурни и
верни впечатления за това кой владее мястото. Впечатлението на този свидетел е,
че мястото е било изоставено, но съдът намира, че това впечатление може да се е дължало на временно неглижиране
на поддръжката на имота от страна на Л.Ж.. Това не значи непременно, че ответникът е загубил владението си върху
имота през 2011г. Св.Р. от своя страна е видял мястото едва през януари тази
година, т.е. неговите показания, освен че са повърхностни, не са свързани с
времето, в което според ищците ответникът е загубил владението си - 2012г. и 2015г. БРС намира, че показанията
на посочените двама свидетели не могат да докажат, че имотът е бил
безстопанствен или че е прекъснато владението на Ж. върху него, доколкото тези
показания се опровергават от подробните показания на насрещните свидетели –
съседи и приятели на ответника, виждащи го много често, които знаят, че той
ползва имотите от 2006г., сади ги, гледа животни в тях и извършва въобще
действия, показващи неговия анимус на собственик. Ето защо крайният извод на
съда е, че Л.Ж. наистина владее имотите от 2006г. и оттогава до завеждането на
делото безспорно е изтекла дългата 10-годишна давност, принципно позволяваща
владелецът да стане и собственик.
Въпреки, че ответникът е владеел
имота още от 2006г., той не е станал собственик по давност. Придобиването
по давност на имот, в т.ч. находящ се в
терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, собствеността
върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на
административната процедура по възстановяване собствеността на земеделската
земя. Съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /ред. ДВ, бр. 107/1997г./ изтеклата придобивна
давност за имоти, собствеността върху
които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на
влизането й в сила /27.11.1997 г./, но в хипотезата, когато към момента на
влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на
земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността.
Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за
възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното
производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством
възражение за придобивна давност, предвид
принципа, че срещу лице, което не може да води иск, не следва да тече давност. Когато
имотите се намират в терен по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ възстановяването им, с което се извърша и точно индивидуализиране на
имотите, става със заповед на кмета на общината, издадена по реда на §4, ал.7
ЗСПЗЗ. Едва след издаването на тази заповед имотът се възстановява като годен
обект на собственост, който би могъл да се придобие и по давност от трети лица, извън възстановения
собственик /Решение № 323 от 22.12.2011
г. на ВКС по гр. д. № 335/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 308 от 4.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 308/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 906 от 29.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 60/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 496 от 21.05.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 905/2008 г., I г. о., ГК/.
Действително тези решения касаят правния режим, заложен в ЗСПЗЗ след измененията
с ДВ, бр.68 от 1999г. Следва да се подчертае, че правната уредба на решенията
за възстановяване на собствеността в земите по §4 преди посоченото изменение се
различава от тази, въведена след изменението. Преди изменението разпоредбата на
чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е гласяла, че поземлената комисия се произнася с решение
за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи
при условията на § 4 - 4л. След изменението от ДВ, бр.68 от 1999г., същата
разпоредба гласи, че поземлената комисия /сега Общинска служба по земеделие/ се
произнася за признаване на правото на собственост при условията на §4-4л; в
решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските
земи. С решение № 809 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2009 г., I г.
о., ГК и определение № 420/04.07.2016г.
на ВКС по гр.дело № 1786/2016г., I г. о. е прието, че решенията на поземлените
комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
издадени преди изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, с ДВ бр. 68/99 г., имат
конститутивно действие. В голямата си част те са съобразени с изискването на
чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, а след изменението в ЗСПЗЗ с ДВ бр.45/95 г. - и на чл.14,
ал.1 ЗСПЗЗ, възстановеният имот да се индивидуализира, като това се извършва
било чрез посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план, било по
друг начин. По отношение на тях не възниква съмнение, че имат вещноправен
ефект. В сравнително малък брой случаи обаче, възстановеният имот не е
индивидуализиран и се поставя въпросът какво е действието на тези решения. ВКС
е приел, че само когато по никакъв начин не може да се установи кой е
възстановеният имот, решението на поземлената комисия няма конститутивно
действие и по същество представлява решение,
с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. В тези
случаи процедурата по възстановяването следва да приключи със заповед по §4к,
ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая ищците имат в своя полза решение №
0160П/05.09.1997г. на ПК-Бургас, с което на тях като наследници на Я.Н.М. се
възстановява собствеността върху нива от 21 дка, находяща се в терен по §4 на
с.М.р., м. „Р.к.”. В него е записано, че се възстановява собствеността върху
посочената нива, но не са посочени граници /съседи/. Посочването само на площ
на нивата, без да са посочени нейни граници или номер по стар кадастрален план
и без да е приложена скица, пречи имотът да бъде индивидуализиран според
точното си местоположение. Следователно районният съд намира, че с посоченото
решение всъщност не е възстановена собствеността, защото към момента на
постановяването му не са били определени имотните граници на имота в зоната по
§4, т.е. имотът въобще не е бил индивидуализиран. Налага се извод, че решението
на ПК, макар и постановено преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ, бр.68 от 1999г., в случая
няма и не може да има конститутивен характер. Това решение, с изложения в него
диспозитив, всъщност е приравнено на решение, с което само се признава правото
на собственост при условията на §4, като в него са описани единствено площта и
местността, където се намира имотът. Решението на ПК в случая е равностойно по
съдържание и правни последици на решение, каквото се издава след измененията на
закона през 1999г. Ето защо собствеността следва да се възстанови със заповедта
на кмета по §4к ЗСПЗЗ. Такава заповед е издадена – заповед № 1272/01.06.2011г.
на кмета на община Бургас, с която е възстановено правото на собственост на
наследници на Я.Н.М. върху имот № *****.***.***, с площ от 2837 кв.м., при
граници *****.***.***, *****.***.***, *****.***.*** и *****.***.***.
Съобразявайки горепосочената съдебна практика на ВКС, съдът приема, че
давността за придобиване на имота чрез владение започва да тече от
постановяване на заповедта на кмета за възстановяване на имота – 01.06.2011г.
От тогава до завеждане на делото /16.01.2018г./ не е изтекъл 10-годишният срок
по чл.79 ЗС. Давността е дългата 10-годишна, а не кратката 5-годишна давност.
Това е така, защото ищецът не се счита за добросъвестен владелец.
Следователно крайният извод на
районния съд е, че давността към момента не е изтекла. Тя е започнала да тече
през 2011г. и съответно не би могла да изтече до предявяване на исковата молба,
а със завеждането на делото тя е и прекъсната – чл.116, б.“б“ ЗЗД. Безспорно
ответникът е владелец на имота, владеел го е през годините, но доколкото се
касае до възстановяване на имот в зона по §4, давността не е текла преди в
полза на ищците да се постанови заповед по §4к ЗСПЗЗ за възстановяване на
имота, тъй като до постановяването на тази заповед те не са имали възможност да
защитават правата си по съдебен ред предвид на факта, че с решението на ПК
имотът не е индивидуализиран с номер по план и граници.
Налага се извод, че ищците
доказват собствеността си върху имота, тъй като се легитимират за собственици с
решението на ПК и със заповедта на кмета по §4 ЗСПЗЗ. В тяхна полза е проведена
успешно реституционната процедура и те са станали собственици. От друга страна
ответникът не е собственик по силата на давностно владение. По тази причина той
държи имота без правно основание. Искът по чл.108 ЗС е основателен и следва да
бъде уважен, като се приеме за установено, че ищците са собственици на имота и
бъде осъден ответникът да им предаде владението му.
На основание чл.537, ал.2 ГПК, след
като ищците са собственици на имота, следва да се отмени като неверен
нотариалният акт в частта, с която признава ответника за собственик на същия
имот.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът ще трябва да се осъди да заплати на ищците разноски в размер на 1801
лева.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.В.Ж., ЕГН ********** ***, че К.Я.Д., ЕГН ********** *** ,
Я.Д.А., ЕГН ********** ***, В.Д.А., ЕГН ********** *** , Н.Г.П., ЕГН **********
*** , П.Д.К., ЕГН ********** *** и
Г.Д.П., ЕГН ********** *** са собственици на поземлен имот с
идентификатор *****.***.*** в землището на гр.Б., с площ от 2837 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих, при съседи: *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.***, който им е възстановен като наследници на Я.Н.М.
с решение № 0160П/05.09.1997г. на ПК-Бургас и заповед № 1272/01.06.2011г. на кмета
на Община Бургас по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Л.В.Ж., ЕГН **********
*** да предаде на К.Я.Д., ЕГН
********** *** , Я.Д.А., ЕГН ********** ***, В.Д.А., ЕГН ********** *** ,
Н.Г.П., ЕГН ********** *** , П.Д.К., ЕГН ********** *** и Г.Д.П., ЕГН ********** *** владението върху собствения им поземлен имот
с идентификатор *****.***.*** в землището на гр.Б., с площ от 2837 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за земеделски труд и отдих, при съседи: *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.***.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за установяване право на собственост № ***/**.**.****г., том *, рег. № ****, дело № ***/**.**.****г. в частта,
с която ответникът Л.В.Ж., ЕГН ********** е признат за собственик по давностно
владение на поземлен имот с идентификатор *****.***.*** в землището на гр.Б., с
площ от 2837 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при съседи: *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.***, *****.***.***.
ОСЪЖДА Л.В.Ж., ЕГН **********
*** да заплати на К.Я.Д., ЕГН
********** *** , Я.Д.А., ЕГН ********** ***, В.Д.А., ЕГН ********** *** ,
Н.Г.П., ЕГН ********** *** , П.Д.К., ЕГН ********** *** и Г.Д.П., ЕГН ********** *** сумата от общо 1801 лева /хиляда осемстотин и един лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
А.С.