Решение по дело №1425/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5848
Дата: 15 ноември 2023 г.
Съдия: Десислава Зисова
Дело: 20231100101425
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5848
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20231100101425 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. М. Д., с която са
предявени срещу ЗК „Л.И.“ АД искове, както следва:
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 40000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.03.2018 г.,
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 7410 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Претендира законната лихва от 03.05.2018 г. и разноските за
производството.

Ищцата твърди, че на 19.03.2018 г. на път 11-19, в близост до гр.
Банско, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на лек
автомобил Мерцедес с peг. №CB **** КН, управляван от И.Н.П. и лек
автомобил Ауди А4, управляван от И.К.Д., в който е пътувала ищцата. С
невлязла в сила присъда по НОХД №20191240200407, приключило на 1-ва
инстанция, подсъдимият И.П. е признат за виновен за извършеното
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II от НК, като на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и са му наложени
1
административни наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Присъдата на PC - Разлог е обжалвана и в ОС – Благоевград е образувано
ВНОХД 20221200600681/2022 г., висящо към настоящия момент. Твърди, че
в следствие на настъпилото ПТП на С. Д. са причинени неимуществени вреди
– нанесени са й телесни увреждания: разкъсно-контузна рана в дясна челна
област на главата, травматични хернии на ниво С4-С5 и С5-С6 с компресия
върху миелона, извършено е оперативно лечение - декомпресия и фузр1я на
шиен сегмент с поставяне на титаниева плака. Претендира обезщетения за
понесените болки и страдания и за медицинските разходи, както и лихва за
забава от подаване на уведомлението за събитието до застрахователя -
03.05.2018 г.
Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва
деликта, позовава на независимо съвместно извършителство с водача на
другия автомобил, участвал в произшествието, в който е пътувала ищцата,
позовава се на съпричиняване от ищцата и оспорва размера на
претендираните вреди – счита, че телесните увреждания не биха настъпили,
ако ищцата беше пътувала с поставен предпазен колан и неимуществените и
имуществените вреди следва да се намалят с 50%. Оспорва претенцията за
законната лихва, позовава се на изтекла погасителна давност за вземането.
Претендира разноски.
Третото лице помагач ЗАД А.Б. АД счита, че исковете са доказани по
основание – налице са материално-правните предпоставки за възникване на
вземанията, но счита размерът на неимуществените вреди е завишен.
Позовава се на изтекла погасителна давност за вземането за законната лихва.
Оспорва твърдението за съвместно извършителство, като сочи, че
застрахованият при ЗАД „А.Б.“ АД водачът на автомобил „Ауди“ не е
извършил нарушение на ЗДвП - движел се е правомерно в собствената си
лента със съобразена и разрешена за пътния участък и пътните условия
скорост.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

2
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:
С влязла в сила на 25.07.2023 г. присъда от 21.02.2022 г. по НОХД №
407/2019 г. на РС - Разлог, потвърдена с решение №202 от 25.07.2023 г. по
НОХД №681/2022 г. на ОС – Благоевград, И.Н.П. е признат за виновен в това,
че на 19.03.2018 г. около 14.30 часа на път II-19, в района на км 52+300,
землището на Община Банско, при управление на лек автомобил „Мерцедес“
с peг. № СВ **** КН, в посока от гр. Добринище за гр. Гоце Делчев, е
нарушил правилата за движение - чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, и
като се е движел със скорост 72.40 км/час - несъобразена с релефа на
местността - дясна крива на пътя, и със състоянието на пътя - мокър асфалт, е
навлязъл в насрещната пътна лента и ударил движещия се в нея лек
автомобил „Ауди А4“ с peг. № СВ **** МА, с водач И.К.Д. и по
непредпазливост причинил на пътуващата в л.а. „Ауди“ С. М. Д. средна
телесна повреда, изразяваща се в гръбначно-мозъчна травма в шийния отдел
на гръбначния стълб - изкълчване шията, травматични хернии и сътресение
на гръбначния мозък, довела до трайно затруднение движението на врата -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. II от НК, вр. чл. 342, ал. 1, пр. III от
НК, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. I от ЗДвП.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила наказателна присъда е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това настоящият
съдебен състав е обвързан от приетото от наказателния съд относно
настъпването на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици.
От представените медицински документи и заключението на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че в резултат на произшествието
ищцата е получила следните увреждания: Разкъсно-контузна рана в дясна
челна област на главата,без клинични и компютъртомографски данни за
черепно-мозъчна травма, Сътресение на гръбначния мозък, Травматична
с медианна локализация дискова херния на ниво С4-С5. Описаните
травматични увреждания са в причинна връзка с произшествието – в съдебно
заседание вещото лице разяснява, че във всеки организъм дегенеративните
изменения започват между 9 и 15-годишната възраст, но при ищцата
дисковите хернни са именно в зоната на удара, което показва травматичния
3
им произход. Травматичните увреждания при ищцата представляват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинило трайно
затруднение на движението на снагата за период по-дълъг от тридесет дни.
Разкъсно-контузната рана в дясна челна област на главата на ищцата е
обработена хирургично, под локална анестезия. Дългосрочната прогноза за
тази увреда е благоприятна - не са настъпили усложнения, раната е зараснала.
Травматичната дискова херния на С4-С5 и дегенеративна дискова херния на
С5-С6 са лекувани оперативно - премахваната е част от тялото на пети шиен
прешлен и са отстранени дисковите хернии на ниво С4-С5 и С5-С6 –
операцията е извършена под обща анестезия. Дългосрочната прогноза е
благоприятна, няма приложена медицинска документация за настъпили
усложнения и негативни последици за ищцата. Възстановителният период за
разкъсно-контузната рана на дясната челна област на главата е до две
седмици, като конците се свалят обичайно на 8-9 ден. Възстановителният
период след проведената оперативна интервенция за установената стеноза на
ниво С4-С6, дължаща се на травматичната дискова херния на ниво С4-С5,
дегенеративните промени/остеофити по задната повърхност на тялото на С5,
калцификация на задния надлъжен лигамент и дегенеративна дискова херния
С5-С6, е до шест месеца. По данни от последния преглед движенията в
шийния сегмент на гръбначния стълб на ищцата са в обем, съответен на
възрастта й. Има оплаквания за лека болка и ограничение в крайните фази на
движенията при екстензия и странични наклони, но експертизата не
установява трайни последици от претърпените от ищцата травми. С. М. Д. е
търпяла болки и страдания непосредствено след инцидента, при обработката
на раната на главата, при превръзките и свалянето на конците. Имала е болки
и след проведеното оперативно лечение за шийната травма, при сваляне на
дренажа, при превръзките и свалянето на конците, както и по време на
проведената рехабилитация. Има оплаквания за болки при промяна на
времето. Дългосрочната прогноза след извършената операция е благоприятна.
Дегенеративният процес в една или друга степен ще повлиява нейното
ежедневие с поява на болки и изтръпвания в ръцете. Разкъсно-контузната
рана в дясна челна област на главата е зараснала и лечението е приключило
без усложнения. От тази увреда не се очакват бъдещи проблеми, раната е
зараснала дефинитивно.
Вещото лице сочи още, че ищцата е извършила разходи за оперативни
4
консумативи на стойност 6960 лв., заедно с доплащане от 70 лв., платила е за
използвани медицински услуги 290 лв. и за твърда шийна яка 90 лв.
Разходите на ищцата са били задължителни, за да може да се проведе
лечението. Те са правомерно извършени и не се заплащат от НЗОК, а от
пациентите.
От показанията на свидетеля М.И., съпруг на ищцата, се установява, че
след операцията, извършена в болница „Пирогов“ в гр. София, ищцата не е
могла да се движи, тъй като са й били забранени всякакви движения, имала е
болки в главата и ръцете. Прекарала е 10-дневен болничен престой, а след
това е продължила да бъде обездвижена и да приема болкоуспокояващи.
Около 2 месеца е носила яка на шията, не е можела да вдига тежко,
получавала е помощ от близките си в ежедневието – за обличане, събличане,
баня. След втория месец е започнала да се обслужва самостоятелно и е
посещавала физиотерапия. Шест месеца е прекарала в отпуск по болест. Към
момента по мнение на свидетеля ищцата не се е възстановила – оплаква се от
изтръпване на ръцете сутрин, намалената чувствителност пречи на работата й,
получава паник-атаки. Подложила се е на две пластични операции за
заличаване на белега от раната на главата и от оперативната интервенция на
шията.
При преценка на така установените факти съдът приема, че са налице
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, а именно:
деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и
вредите. От присъдата на наказателният съд се установява деянието на водача
на лек автомобил „Мерцедес“ с peг. № СВ **** КН, което е прието от съда за
противоправно, както и настъпилите от него съставомерни последици.
Съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля установяват
естеството и причинната връзка между произшествието и получените от
пострадалата травматични и емоционални увреждания, както и направените
разноски за лечението. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от водача И.Н.П. при управление на лек автомобил марка “Рено”,
модел “Клио”, с рег. № С **** НХ.
Между страните не е спорно, че между делинквента и ответника е
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
5
делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания, и имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение.
При определяне на размера на вземането за обезщетение за
неимуществени вреди и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази обективни и
доказани по делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и
продължителност на болката; периода на възстановяване; необходимостта от
чужда помощ, създадените на пострадалия неудобства, изразяващи се в
ограничение на физическото натоварване. Ищцата е получила разкъсно-
контузна рана на главата, сътресение на гръбначния мозък и дискова херния
на гръбначен прешлен. Проведено й е оперативно лечение, била е
обездвижена, имала е забрана за вдигане на тежко, имала е затруднения при
обслужването си сама и е използвала чужда помощ. Изпитала е болки при
настъпване на произшествието, при последващото оперативно лечение и
рехабилитацията. Травмите са възстановени, дълготрайната прогнозна е
благоприятна, останали са леки болки и изтръпване на крайниците. При
съобразяване на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 30000 лв. Размерът на обезщетението е повлиян в
най-голяма степен от проведеното оперативно лечение, продължителния
период на възстановяване, включително чрез обездвижване, както и от
отражението на произшествието върху трудовия, социалния и емоционален
статус на ищцата.
Основателна е претенцията за имуществени вреди в размер на 7410 лв. –
от писмените доказателства и медицинската експертиза се установява, че
разходите са извършени за лечение на процесните увреждания - закупуване на
консумативи за оперативното лечение, доплащане на същото и разходи за
изследвания.
Възражението на ответника за съпричиняване поради непоставяне на
предпазен колан е неоснователно. От представените по делото писмени
доказателства и съдебно-медицинска експертиза не може да се установи по
безспорен начин, че ищцата като пътник на задната седалка на процесния лек
автомобил, е пътувала без поставен предпазен колан. От експертиза е видно,
6
че по всяка вероятност ищцата е пътувала без предпазен колан, но в същото
време вещото лице посочва, че и травмата на главата, и шийната травма, биха
могли да възникнат и при поставен предпазен колан. От изложеното следва,
че доколкото при ищцата всички причинени й увреждания могат да настъпят
при поставен колан, то не е допринесла за настъпване на вредите, независимо
дали е изпълнила задължението си да пътува с правилно поставен предпазен
колан. Възражението за съпричиняване е неоснователно.
Като съобрази горното, съдът намира, че искът за неимуществени вреди
следва да се уважи за сумата от 30000 лв., а искът за имуществени вреди – в
пълния предявен размер от 7410 лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна
лихва. Разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението,
като за разлика от отговорността по чл. 45 от ЗЗД, при която деликвентът
дължи законна лихва от момента на увреждането, тук забавата започва от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата
на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице – която от двете дати е най-ранна. Видно от Уведомление вх.
№5803/02.05.2018 г., на посочената дата ищцата е уведомила ответника за
настъпилото на 19.03.2018 г. ПТП и е предявила претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение. Лихвата за забава се претендира от следващия
ден - 03.05.2018 г. и претенцията е основателна. Основателно е и направеното
възражение за изтекла погасителна давност. По силата на чл.111, б. „в“ ЗЗД,
вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Поради
това погасено по давност е вземането на ищцата за законна лихва от
началната дата на претенцията – 03.05.2018 г. до 06.02.2020 г. Законната
лихва следва да се присъди за непогасения от давност период – с начална дата
07.02.2020 г. – три години преди предявяване на иска.

По разноските:
На ищцата следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК
направените разноски за държавна такса и депозит за експертиза, съразмерно
с уважената част от иска – за сумата от 1733,12 лв.
7
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се присъдят
разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска – за сумата от 126,56 лв.
На третото лице помагач разноски не се дължат.

Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: ****, да заплати на С. М. Д., ЕГН :
**********, както следва:
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 30000 лв., представляваща
обезщетение на неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 19.03.2018 г., ведно със законната лихва от 07.02.2020 г. до
окончателното плащане,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 7410 лв., представляваща
обезщетение на имуществени вреди – разходи за лечение от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.03.2018 г., ведно със
законната лихва от 07.02.2020 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1733,12 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.

ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН : **********, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 126,56 лв.,
представляваща съдебни разноски.

Решението е постановено с участието на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК: ****,
като трето лице помагач на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
8

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9