№ 128
гр. Ловеч, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310102220 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/.
Настоящият съдебен състав е сезиран с молба от Агенция за социално подпомагане, Дирекция “Социално
подпомагане”-гр.Ловеч, представлявана от пълномощинка юрисконсулт Радослав Вачев, в която твърди, че
малолетният Г. Б. Г. е настанен временно в семейството на В. Д. Ст. и Г. Ив. Ст. - баба и дядо по бащина линия
с административна заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане"-гр.Ловеч.
Пояснява, че детето е родено в гр.Левски на 18.11.2009 год., видно от представено копие на удостоверение
за раждане. Майка на детето е М. Р. ИВ., а баща - ******. По данни на ****** и Г.С.и, бащата ******, който се е
грижел за детето, е починал на 24.09.2021 год., а майката на детето от 7 години не живее при тях, трайно не
полага грижи за сина си Г.Г. и те не знаят къде живее в момента. По техни данни, майката страда от психично
заболяване.
Към настоящият момент, основните грижи в отглеждането и възпитанието на детето се полагат в
семейството на В.С. и Г.С. - баба и дядо по бащина линия. Потребностите на детето са задоволени на
необходимото ниво. Г.Г. има обособена самостоятелна стая, както и му е осигурено лично пространство.
Задоволени са основните му нужди от закупуване на облекло, обувки и храна. Жилището разполага с всичко
необходимо за едно домакинство и в него се поддържат много добри хигиенно-битови условия.
Предвид възрастта си момчето има нужда от подкрепа и напътствия, които получава от своите баба и
дядо по бащина линия. Между детето, В. Д. Ст. и Г. Ив. Ст. има изградена емоционална връзка. Майката напълно
е абдикирала от задълженията и отговорностите си спрямо своя син.
Бабата по бащина линия на детето В.С. е депозирала в Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Ловеч
декларация с вх.№СЛ/Д-ОВ/911-004/29.10.2021 год., а дядото по бащина линия Г.С. е депозирал друга декларация
с вх.№СЛ/Д-ОВ/911-005/29.10.2021 год., с които и двамата изразяват готовност и желание да полагат грижи за
внука си в тяхната семейна среда, като се ангажират да осигурят сигурна и безопасна среда за отглеждането и
развитието на Г.Г.. Същите са информирани и консултирани относно задълженията и отговорностите, които
трябва да поемат спрямо внука си.
Със Заповед №ЗД/Д-ОВ-070/01.11.2021 год. на Директора на Дирекция „Социалн оподпомагане“-
1
гр.Ловеч, детето е настанено в семейство на В. Д. Ст. и Г. Ив. Ст. - баба и дядо по бащина линия, с адрес :
гр.******, ул.“Стрелча"№2 за срок от три години и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.
Въз основа на изложеното Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Ловеч моли съда да постанови
решение, с което съгласно чл.28 във връзка с чл.27, ал.1 и ал.3 във връзка чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет и чл. 4, ал.1, т.2
във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЗДет да настани малолетният Г. Б. Г., ЕГН- ********** в семейството на В. Д. Ст. и Г.
Ив. Ст. - баба и дядо по бащина линия с адрес : гр.******, ул.“Стрелча"№2 за срок от три години.
В съдебно заседание молителят, редовно призован, се представлява от процесуален представител
юрисконсулт Вачев, който поддържа молбата и я намира основателна и доказана с оглед на събраните по делото
доказателства. Намира за безпорно установено по делото, че майката не може да полага грижи за малолетният си
син и не поддържа контакти с него от 2-3 години, не се интересува от него. Позовава се на становището на бабата
и дядото по бащина линия, изразено пред съда, че те имат желание да полагат грижи за отглеждането на детето. В
тази връзка моли съда постанови съдебния си акт, като настани малолетният Г. Б. Г. в семейството на неговите
баба и дадо по бащина линия В. Д. Ст. и Г. Ив. Ст., за срок от три години, считано от влизане в сила на решението.
Счита, че към настоящият момент това е най-доброто решение за детето.
Заинтересовоната страна М. Р. ИВ., нередовно призована, не се явява, поради което и съдът е предоставил
по отношение на същата процесуално представителство чрез адв.******, който моли съда да постанови решение, с
което да уважи молбата, с която е сезиран. Становището му е форма на признание, което моли съда да прецизира
по смисъла на закона. Заявява, че няма осъществен контакт с доверителката си, не я е чувал и не я е виждал. От
доказателствата по делото, които съобразява счита, че майката се е дезинтересирала от сина си, още повече, че тя
има други деца, на друго населено масто, дори сега е в чужбина, въпреки, че това се установи от обясненията на
дядото, дадени в съдебно заседание. Според него детето и неговите баба и дядо по бащина линия са спокойин,
уверени и обстоятелствата показват, че между тях има семейственост не от днес, а отдавна.
Заинтересованата страна В. Д. Ст. и Г. Ив. Ст., редовно призовани, се явяват лично и с пълномощника си
адв.И.К., като последната от името на доверителите си моли съда да постанови решение, с което да приеме за
основателно искането на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Ловеч и да настани детето Г.Г. за срок от три
години при неговите баба и дядо по бащина линия. Намира за безпорно установено по делото, че именно и само
доверителите й полагат грижи за това дете, между тях има изградена емоционална връзка, тъй като то е с тях от
самото си раждане и на практика, те са едно семейство.
Пред съда бабата В. Д. Ст. подчерта, че внукът им е с тях откакто се е родил. Майката го е оставила от
двегодишната му възраст. За Горан се грижила племенницата, тъй като по това време тя била в чужбина. Когато
бащата на детето починал, тя, заедно със съпруга си дошли в страната, за да поемат грижите за своя внук. Не знае
точно от колко време детето не се е чувало с майка си, не знае къде е майката и не са чували нищо за нея. Бабата
уточни, че няма да се откаже от детето на сина си, като в момента водят Горан на психолог, за да преодолее
смъртта на баща си по най-безболезнен начин.
Дядото Г. Ив. Ст. потвърди казаното от съпругата си, пояснявайки относно финансовото състояние на
семейството, че той пожизнено е пенсионер от Италия. Майката на неговия внук била психично болна и са чували
много лоши неща за нея, че употребявала наркотични вещества. Знае, че има други две деца в гр.Разград, но в
момента не е в Република България. За детето уточни, че е денонощно с него и то не е лишено от нещо. Има най-
съвременните неща. Каквото поиска това му купуват. Желанието му е, заедно със съпругата си да се грижи за
своя внук, докато са живи.
Назначеният за особен представител на детето адв.И. от АК-гр.Ловеч счита, че е в интерес на детето да
бъде настанено в дома на неговите баба и дядо по бащина линия, предвид факта, че бащата е починал на
24.09.2021 год., а майката не се интересува от него, не полага никакви грижи за него, а от друга страна бабата и
дядото по бащина линия искат и са в състояние да се грижат за него. Затова моли съда да уважи искането и
настани детето за срок от 3 години в семейството на В. Д. Ст. и Г. Ив. Ст..
Изслушан при условията на чл.15, ал.1 от ЗЗдет малолетният Г. Б. Г. заяви, че е на 12 години, ученик в
шести клас в СОУ“Бачо Киро“-гр.Летница. Живее при баба си и дядо си по бащина линия в гр.******. При тях е
откакто се е родил. Не знае майка му къде живее, не я е виждал от 2-3 години. Тя не го е търсила, само му пишела.
2
Живял е заедно с баща си, който починал. Иска да остане да живее при баба си и дядо си по бащина линия, тъй
като те се грижат добре за него.
Контролиращата страна РП-гр.Ловеч, редовно призована, не изпраща свой представител и не изразява
отношение по казуса.
Районният съд като взе предвид становищата на заинтересованите страни, от събраните по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно
убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени
следните факти :
Малолетното дете Г. Б. Г. е родено на 18.11.2009 год. в гр.Левски, Област-гр.Плевен, от родители : майка –
М. Р. ИВ. и баща – ******, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№0177/24.11.2009 год., съставен в гр.Левски, Област-гр.Плевен.
От представеното като доказателство по делото препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на
акт за смърт №2250/25.09.2021 год., съставен в гр.Плевен се установява, че бащата на детето ****** е починал на
24.09.2021 год.
С молба вх.№СИГ/Д-ОВ/173/04.10.2021 год. В. Д. Ст. и Г. Ив. Ст., чрез адв.И.К. са сезирали Дирекция
„Социално подпомагане“-гр.Ловеч с искане детето Г. Б. Г. да бъде настанено извън семейството при бабата и
дядото по бащина линия, тъй като бащата на детето е починал на 24.09.2021 год., а майката страда от психично
заболяване и е лекувана в ДПБ-гр.Левски, в Психиатрично заведение в гр.Разград и ДПБ-гр.Ловеч, което
психично заболяване не й позволява да полага адекватни и самостоятелни грижи за малолетния си син.
Молителите като негови най-близки роднини са изразили категоричното си желание и готовност да полагат
грижи за внука си и да му осигурят най-благоприятна среда за живот.
За целта с писмени декларации по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет съответно вх.№СЛ/Д-ОВ/911-004/29.10.2021 год.
и вх.№СЛ/Д-ОВ/911-005/29.10.2021 год., съответно бабата и дядото по бащина линия на детето В. Д. Ст. и Г. Ив.
Ст. са декларирали, след като са получили от Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Ловеч разяснения за
същността и последиците от допускане на настаняването по чл.26, ал.1 от ЗЗдет, че доброволно се съгласяват, без
заплаха и/или насилие, за настаняване в семейството им на детето Г. Б. Г., ЕГН-**********, дата на раждане
18.11.2009 год., място на раждане гр.Левски, постоянен адрес : гр.******, ул.“******. Изтъкнали са, че към
настоящият момент то се отглежда в семейната им среда, както и са декларирали, че дават съгласието си, като
разбират, че поемат грижата и отговорността за отглеждането и възпитанието на детето Г. Б. Г. до промяна на
мярката за закрила или до прекратяване на настаняването по законоустановения ред. И двамата са декларирали,
че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.
Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Ловеч е изискала служебно информация от Отделението по
психиатрия към „МБАЛ-Левски“ЕООД, от която се установява, че майката на детето М. Р. ИВ. не е лекувана в
Отделението по психиатрия към болницата, видно от справка вх.№СЛ/Д-ОВ/911-003/28.10.2021 год.
Като доказателство по делото е представено и писмо вх.№СЛ/Д-ОВ/911-002/21.10.2021 год. на Д-р ******
– Директор на ДПБ-гр.Ловеч, с което те уведомяват Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Ловеч,
че лицето М. Р. ИВ., с постоянен адрес : с.Градина, Област-гр.Плевен, ул.“Г.С.Раковски“№11 от 2000 год. до
настоящият момент не се е лекувало в ДПБ-гр.Ловеч.
От изготвения за целите на настоящото производство доклад за оценка на случай и предприемане на мярка
за закрила спрямо дете на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч се установява, че детето Г. Б. Г., ЕГН-
********** е вписано в регистъра за деца, нуждаещи се от специална грижа - деца в риск. Основните битови
потребности на малолетното дете се задоволяват от бабата и дядото по бащина линия – В. Д. Ст. и Г. Ив. Ст..
Същите задоволяват основните потребности на детето от облекло, храна, учебни пособия и всичко най-
необходимо. Бабата е споделила, че бащата на детето и нейн син ******, който се е грижил за детето, е починал
на 24.09.2021 год., а майката на детето от 7 години не живее при тях, трайно не полага грижи за сина си Горан и
те не знаят къде живее в момента. По данни на бабата по бащина линия на детето, майката на Горан страда от
психично заболяване.
Наблюдава се изградена емоционална привързаност между детето, баба му и дядо му по бащина линия,
като последните писмено са декларирали желанието си да се грижат за своя внук Г.Г., чрез подаване на
3
декларации по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет.
Видно от документацията, постъпила от Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Долна Митрополия,
майката М.И. не е установена на адресната си регистрация в с.Градина, Община-гр.Долна Митрополия, Област-
гр.Плевен и на територията на селото не са намерени близки и роднини, които могат да вземат отношение по
случая с малолетното дете.
По данни на Г.С. жилището, в което живеят на адрес : гр.******, ул.“****** е наследствено на родителите
му и представлява къща, състояща се от пет стаи, кухня, баня и тоалетна. Същото е електрифицирано и
водоснабдено, обзаведено с най-необходимите вещи за едно домакинство. През зимата отоплението е чрез
локално парно. Детето разполага със самостоятелна стая, лични вещи и лично пространство. В.С. информира, че
заедно със съпруга си до м.август 2021 год. са работили в Италия и се е наложило да се приберат в Република
България заради сина си, който е бил в болница след претърпяно ПТП. Към момента бабата и дядото на детето по
бащина линия са безработни, като доходите им се формират от средствата, събрани по време на работата им в
Италия.
Относно социалната интеграция на семейството в социалния доклад се посочва, че като цяло семейството
не е социално изолирано. Интегрирани са в общността. Контактуват с приятели, съседи и роднини.
Предвид установените факти и обстоятелства социалният работник, изготвил доклада е изразил становище,
на основание чл.24, ал.2 от ППЗЗДет, че ****** и Г.С.и имат да отглеждат Г. Б. Г. в семейната си среда, в
качеството им на баба и дядо по бащина линия на детето и предвид наличието на изградена емоционална връзка
между тях и внука им. Същите са в добро здравословно състояние и не страдат от заболявания, които да са пречка
да полагат грижи за внука си. Затова е счетено, че в интерес на малолетният Г. Б. Г. е спрямо него да бъде
предприема мярка за закрила „Настаняване в семейството на роднини и близки“, на основание чл.27, ал.1 и ал.2
във връзка с чл.25, ал.1, т.2, чл.26, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет, в семейството на В. Д. Ст. и Г. Ив. Ст., за срок от
три години и/или до окончателното решение на случая по съдебен ред, съгласно чл.28 от ЗЗДет, с цел осигуряване
на отглеждането му в сигурна и безопасна среда и с оглед правото на детето на закрила за нормално физическо,
умствено и нравствено и социално развитие.
Издадена е заповед №ЗД/Д-ОВ-070/01.11.2021 год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-
гр.Ловеч, с която на основание чл.27, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.4, ал.1, т.2 във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЗдет, е
настанено временно детето Г. Б. Г., ЕГН-**********, с местонахождение : гр.******, ул.“****** и родители :
майка – М. Р. ИВ. и баща – ****** /починал на 24.09.2021 год./, в семейството на В. Д. Ст. и Г. Ив. Ст. - баба и
дядо по бащина линия, с адрес : гр.******, ул.“******, за срок от три години и/или до произнасяне на съда с
решение по чл.28 от ЗЗДет. Заповедта е връчена срещу подпис на ****** и Г.С.и, но няма данни да е обжалвана в
законният 14-дневен срок от получаването й пред Регионална дирекция „Социално подпомагане“-гр.Ловеч.
При наличието на тези факти районният съд намира, че е сезиран от надлежна страна в случая Дирекция
“Социално подпомагане”-гр.Ловеч, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗДет и искането за настаняване на дете в
семейството на роднини или близки е допустимо. По същество то е изцяло основателно и доказано, тъй като е
придружено с необходимите писмени доказателства, императивно посочени в текста на чл.26, ал.3, т.1 и т.2 от
ЗЗДет. Установи се по безпорен начин, че се касае за малолетно дете, на 12 години, чиито статут може да се
определи като на “Дете в риск” по смисъла на Параграф 1, т.11, б.”а” от ДР на ЗЗДет, тъй като за единият от
родителите в случая бащата по делото са представени безпорни доказателства, че е починал /препис-извлечение
от акт за смърт от 25.09.2021 год./, а майката е с неизвестно местоживеене, по сведение от социалния доклад,
приобщен към доказателствения материал по делото. Очевидно е, че въпреки усилията на Дирекция „Социално
подпомагане“-гр.Ловеч за извършване на актуално социално проучване за възможностите и желанието за
отглеждането на детето от майката, тя не е открита на постоянния си и настоящ адрес в с.Градина, Община-
гр.Долни Дъбник, Област-гр.Плевен, няма събрани доказателства затова същата къде живее в Република България
или в чужбина, има ли друго семейство и деца, за които да се грижи, не се установи по безпорен начин и какво е
здравословното й състояние, работи ли и какви доходи има, тоест в състояние ли е да упражнява родителските си
задължения спрямо своя непълнолетен син така, както е посочено в текста на чл.125 от СК. След като М. Р. ИВ.
като майка на детето Г. Б. Г. към момента не изразява отношение по казуса, а и от изслушването на детето се
установи, че от 2-3 години не го е виждала и не го е търсила, то съдът приема, че тя се дезинтересирала от него и
като родител не е в състояние да му осигури нормална и сигурна семейна среда за неговото отглеждане,
4
възпитание и развитие. Съдът придоби непосредствени впечатления при изслушването на детето, че смъртта на
неговия баща му се е отразила зле и то несъмнено се е травмирало от преждевременно настъпилата смърт на своя
баща, като от тогава до датата на постановяван на настоящото съдебно решение е изминало не много време, 7
месеца, то според съда на детето е нужна морална подкрепа и опора от най-близки родственици, каквито са
неговите баба и дядо по бащина линия, за да може то по възможно най-безполезнен начин да преодолее тази
тежка загуба. При така стеклите се обстоятелства и с оглед на събраните по делото доказателства единствено В.
Д. Ст. и Г. Ив. Ст. са изразили готовност и желание да се грижат за малолетния си внук, за което са подали
писмени декларации до Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Ловеч, като по техни твърдения пред съда
продължават да се грижат за детето и до сега и нямат намерение да се завръщат в Италия, където са работили.
С оглед изтъкнатото дотук и най-вече при съобразяване на факта, че детето се чувства добре в семейната
среда на негови баба и дядо по бащина линия, както и обстоятелството, че други близки и роднини освен ****** и
Г.С.и не са изразили желание и възможност да се грижат за него в семейна среда, то съдът приема, че молителят
Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Ловеч, чиято е доказателствената тежест, по безпорен начин доказа в
настоящия казус, че са налице законовите основания за настаняване на малолетното дете Г. Б. Г. извън
семейството, на основание чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет, поради което единствената алтернатива е настаняването му в
семейството на неговите баба и дядо по бащина линия В. Д. Ст. и Г. Ив. Ст., с които и без това има отдавна
изградена емоционална връзка, чувства се в безопасност, напълно защитено и обгрижвано е и намира
необходимата подкрепа и внимание, както и съответстващите за възрастта си грижи, внимание и разбиране. За да
вземе това решение съдът прецени най-вече близките родствени отношения, съществуващи между детето и
неговите баба и дядо по бащина линия, което означава, че по този начин според съда ще се защитят най-добре
неговите интереси, в съответствие с Параграф 1, т.5, б.”а”, б.“б”,”в” и „д“ от ДР на ЗЗдет.
Затова, съобразявайки се с целите на ЗЗдет и с поредността на мерките за закрила, регламентирани в текста
на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет, районният съд преценява, че ще е изцяло в интерес на малолетният Г. Б. Г. да бъде
настанен в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия, с каквото искане е сезиран на молителя
Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч.
Съобразявайки петитума на молбата и с оглед императивната разпоредба на чл.28, ал.5 от ЗЗДет съдът счита,
че предлаганият срок за настаняване на детето, а именно три години е напълно адекватен на търсената защита и
изцяло съобразен с това, че към момента детето е малко на 12 години, ученик в шести клас, като в тази възраст и
предвид смъртта на неговия най-близък родственик бащата ще му е необходима подкрепата и опората на близки и
роднини в семейна среда, каквито са именно бабата и дядото по бащина линия. Този срок отговаря и на основните
принципи за закрила, визирани в чл.3, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.9 от ЗЗДет, а именно зачитане и уважение личността на
детето, отглеждането му в семейна среда, осигуряване най-добрия интерес на детето, специална закрила на дете в
риск и грижа в съответствие с потребностите на детето.
По тези съображения съдът намира, че е налице хипотезата на чл.28 във връзка с чл.25, ал.1, т.2, чл.26,
ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЗДет, следва да бъде настанено малолетното дете Г. Б. Г., ЕГН-
**********, в семейството на В. Д. Ст. и Г. Ив. Ст. - баба и дядо по бащина линия, с адрес : гр.******,
ул.“******, за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящото съдебно решение.
Водим от горното и на основание чл.28, ал.4 от ЗЗДет, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ мярка за закрила, като на основание чл.28, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.2, чл.26, ал.1, чл.4, ал.1, т.2
във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЗДет, НАСТАНЯВА малолетното дете Г. Б. Г. , ЕГН-**********, в семейството на В.
Д. Ст. и Г. Ив. Ст. - баба и дядо по бащина линия, с адрес : гр.******, ул.“******, за срок от три години, считано
от влизане в сила на настоящото съдебно решение.
5
Решението подлежи на незабавно изпълнение и може да се обжалва и протестира пред ОС-гр.Ловеч в 7-мо
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6