Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 02.03.2020 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 22.01.
2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело
№ 176 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, съобрази:
Предявени искове са правно основание чл. 282, ал. 5,
вр. с ал. 3 от КЗ
(отм.) във вр. с чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и
чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищците сочат, че на 06.03.2015г., около 05:15ч. Д.В.К.,
пътувала към гр. Д. в лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СН *** АК,
управляван от С.Р.В.. Движели се по главен път 1-5, обл. С.З., като на км.
246+500м., в раЙ.а между селата Б. и Я., нарушавайки правилата за движение, в
тяхната пътна лента навлязъл насрещно движещ се влекач марка „М.“, с рег. № ***и
прикачено към него полуремарке марка „Ш.“, с рег. № ***,
управляван от Й.Б.и предизвикал удар между двата автомобила. Водачът Б.
управлявал товарния автомобил след употреба на алкохол - 1.28‰. При
произшествието е причинена смъртта на пътничката в лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Г.“, с рег. № СН *** АК - Д.В.К..
Сочи се, че за злополуката
е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.03.2015г.
Образувано е и досъдебно производство, след приключването на което е повдигнато
обвинение срещу водача Й. Б.. Същият е с влязла в сила на 09.07.2015г. Присъда
№ 29 от 23.06.2015 г., постановена по НОХД № 174/2015 г., по описа на ОС - С.З.,
е признат за виновен, за това, че при гореописаното ПТП е осъществил състава на
престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, предл. 1 и предл. 3, б. „б“,
предл. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от четири години и четири месеца при първоначален
„общ“ режим, като на основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС
за срок от седем години.
Посочва се, че починалата в
резултат на пътния инцидент Д.В.К. е сестра
на ищците - Д.В.К., Н.В.К. и Н.А.Ю., които изключително тежко понасят нейната
загуба.
В исковата молба се твърди,
че Д.В.К., Н.В.К. и Н.А.Ю., заедно с починалата Д.К., израснали заедно, в едно
домакинство, в добро и задружно семейство. Те били силно привързани един към
друг. В атмосфера на разбирателство и взаимна подкрепа, те изградили силна
връзка помежду си. Отношенията между братята и сестра им били основани на
привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. Д.К., Н.К. и Н.Ю. изключително
тежко понасяли загубата на своята сестра, починала така нелепо и неочаквано. Д.К.
и нейните братя имали изградена силна емоционална връзка помежду си, обичали
се, подкрепяли се и споделяли ежедневието си. Д.К. била опора за своите братя,
подпомагала ги и била в изключително близки отношения с всеки един от тях.
Малката разлика в годините на починалата Д.К. и нейните братя, им позволила да
растат заедно, да споделят едни и същи емоции и чувства и заедно да се справят
с житейските трудности.
Сочи се, че ритъмът на живот
на ищците сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Смъртта на Д.К.
е настъпила неочаквано, загинала е по трагичен и нелеп начин, което дълбоко е
травмирало нейните братя. Те загубили изключително близък човек. След
злополуката и смъртта на сестра си, Д.К. е станал напрегнат и неспокоен. Всеки
път се разстройвал, говорейки и спомняйки си за сестра си. Н.К. се оплаквал от
постоянно чувство на тревога, след като губил сестра си. Често мислил за нея и
за всички споделени с нея щастливи моменти. Н.Ю. също станал тревожен и умислен. Оплаквал се от
нарушения в съня и апетита. Често и с голяма мъка братята си спомнли за своята сестра. Без съмнение е,че ще изпитват
болка и ще скърбят до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй
като за човешкия живот няма еквивалент. Д.К. била добра и любяща сестра, която
неотлъчно и във всеки важен момент е била до своите братя. Те имали изградена
сила връзка помежду си. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от
невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и съпътстваще
през целия им живот.
В исковата молба се
посочва, че видно от приложения констативен протокол за ПТП, към момента на
настъпване на описаното ПТП, виновният водач, управлявал товарен автомобил
влекач марка „М.“, с рег. № ***и прикачено към него полуремарке
марка „Ш.“, с рег. № ***, е притежавал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена в „В.“, с полица *********,
валидна до 29.04.2015 г.
На основание чл. 285, ал. 1
от КЗ /отм./ ищците депозирали молба-претенция пред НББАЗ с вх. №
2-0854/13.02.2019 г., но въпреки изтичането на срока за произнасяне и изплащане
на застрахователно обезщетение, НББАЗ отказал да изплати обезщетение на
увредените лица.
Сочи се, че законодателят в
чл. 284, ал. 2, т. 2 от КЗ /отм./ е предвидил, че право на обезщетение от
НББАЗ, като компенсационен орган има увреденото лице, което пребивава в Р.Б.,
при условие че застрахованото моторно превозно средство на виновния водач
обичайно се намира в държава членка, различна от Р.Б..
Съгласно чл.282, ал.2 от КЗ
/отм./ НББАЗ е представително национално бюро за Р.Б. по смисъла на Вътрешните
правила между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата
"Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в държавите членки.
По силата на чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя.
Твърди се, че Д.В.К., Н.В.К.
и Н.А.Ю. са увредени лица, по смисъла на цитираните разпоредби и същите
безспорно са претърпели и продължават да търпят болки и страдания, свързани със
смъртта на сестра им Д.В.К., настъпила при описаното ПТП и имат право и на
обезщетение за понесените неимуществени вреди.
В исковата молба се
посочва, че с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., по тълк.
дело № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС е разширен кръгът на лицата, които имат право
да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на техни
близки. Доколкото в настоящия случай е била създадена особено близка и трайна
житейска връзка между починалата Д.В.К. и нейните братя Д.В.К., Н.В.К. и Н.А.Ю.,
то безспорно ищците и към настоящия момент търпят значителни морални болки и
страдания от загубата на своята сестра, които са с продължително проявление във
времето и подлежат на обезщетяване.
Отчитайки, че
произшествието е настъпило на 06.03.2015г., то от този момент се претендира и
лихва върху главницата на дължимото обезщетение.
Молят съда, да осъди ответника
Н.Б.Б.А.З., с БУЛСТАТ: ***, да заплати, както следва:
1. на Н.В.К. обезщетение в
размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от
06.03.2015г., при което е причинена смъртта на сестра му Д.В.К., както и
законната лихва върху претендираната главница от датата на произшествието -
06.03.2015г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и
направените по делото съдебни и деловодни разноски;
2. на Д.В.К. обезщетение в
размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от
06.03.2015 г., при което е причинена смъртта на сестра му Д.В.К., както и
законната лихва върху претендираната главница от датата на произшествието -
06.03.2015 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и
направените по делото съдебни и деловодни разноски;
3. на Н.А.Ю. обезщетение в
размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от
06.03.2015 г., при което е причинена смъртта на сестра му Д.В.К., както и
законната лихва върху претендираната главница от датата на произшествието -
06.03.2015 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Претендира се адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на всеки един от
ищците.
Постъпил е отговор на искова молба от ответника, в който моли
съда да остави исковата молба без движение, като нередовна и да задължи ищците
да уточнят мястото, на което като пътник в процесния автомобил марка „Ф.”,
модел „Г.”, ДКН СН *** АК, е пътувала Д.В.К. към момента на произшествието.
Счита, че същото обстоятелство е от изключително значение за установяване на
поведението на пострадалата към момента на реализирания удар и твърдението, че
същата е съпричинила претърпените телесни увреждания,
довели до смъртта й.
Оспорва
изцяло основанието и размера на исковете за неимуществени вреди.
Оспорва
изцяло претърпяването на неимуществени вреди от ищците, които са предмет на
настоящите искове. По делото не са представени доказателства, установяващи
близки отношения между починалата и ищците, които да попадат в допусната от
Тълкувателно решение № 1/2018 г. на ВКС хипотеза, а именно доказана
изключително дълбока и силна привързаност, духовна и емоционална близост, които
да представляват изключение от обичайната такава при подобен род взаимоотношения.
Заявява, че фактът, че ищците са в родствени отношения с починалото лице, не
установява основателността на предявените искове.
Счита,
че претендираните от ищците размери на обезщетения от по 50 000 (петдесет
хиляди) лева, са несъответни на претърпените вреди и завишени, съобразно
принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва
изключителната отговорност на водача Й.Б.за процесиите вреди.
Твърди,
че водачът на лек автомобил „Ф.”, „Г.” с ДКН СН *** АК С.Р.В., е съпричинил
смъртта на Д.К., доколкото е управлявал технически негодно средство за превоз
на пътници, като в същото МПС към датата на произшествието седалките за
пасажери, намиращи се зад местата на водача и дясно стоящата до него пасажерка, са били демонтирани.
Допълнително към датата на ПТП, процесното МПС не е било предоставено за
технически преглед.
Отделно,
твърди, че пострадалата е съпричинила претърпените
от нея телесни увреждания, довели до смъртта й и съгласявайки се да пътува при
такива условия, пострадалата се е поставила доброволно и съзнателно в риск за
живота и здравето си.
В
тази връзка, сочи, че съгласно мотивите на наказателния съд, неразделна част от
присъдата по делото е установено, че пасажерите, намиращи се в задната част на
автомобила (зад седалките на шофьора и тази до него в дясно) са пътували без да
ползват седалки и предпазни колани, а броят им е бил осем души.
Оспорва
изцяло исковете за законна лихва. Доколкото исковете за законна лихва се явяват
акцесорни на главните искове, същите се явяват неоснователни, поради
неоснователност на главните.
Посочва,
че ответникът не е застраховател и не дължи лихва от датата на произшествието,
от което са настъпили твърдените неимуществени вреди. В съответствие с чл. 271,
ал. 5, във връзка с чл. 282, ал. 5 от КЗ, ответникът дължи лихва едва след
изтичане на законоустановения тримесечен срок за произнасяне по извънсъдебната
претенция и то само, ако в рамките на този срок са установени изцяло
основанието и размерът на претенцията, какъвто не е настоящия случай.
Претендира
извършените от ответника настоящи и бъдещи разноски по делото.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищците
оспорват доводите на ответника, че следва исковата молба да бъде оставена без
движение, като нередовна, поради непосочване на мястото, на което е пътувала Д.К..
Заявяват, че депозираната искова
молба е редовна и допустима. Отговаря на
изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и няма основание да се твърди, че
същата е нередовна, а още по-малко и поради непосочване на мястото на което е
пътувала починалата. Това обстоятелство стои извън предмета на доказване в
настоящото производство. В тази връзка, считат че не става ясно какво значение
има това къде е пътувала Д.К., с оглед наведеното възражение за съпричиняване
от нейна страна. Последното намират за недоказано и голословно.
Противопоставят се на
оспорването на исковете по основание и размер. Не са съгласни с възраженията на
ответника относно претърпените от ищците неимуществени вреди. Сочат, че с оглед
развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в
качеството й на държава членка на Европейския съюз е прието Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г.,
ОСНГТК, ВКС, с което е разширен кръгът на лицата, които имат право да получат
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на техни близки. В
посоченото решение, е възприето, че след като и към настоящия момент
националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение
за неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за
тяхната материално-правна легитимация, има основание да се отстъпи от
възприетото в Постановление № 2/84г. разрешение и да се предвиди възможност за
присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановление №
4/61 г. и Постановление № 5/69г. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост
и поради това претърпените от тях неимуществени вреди, резултат от загубата на
техни близки подлежат на обезщетяване.
Заявяват, че в
настоящия случай е била създадена и е съществувала особено близка връзка на
обич и привързаност между починалата и нейните братя Д.В.К., Н.В.К. и Н.А.Ю..
Те живеели задружно, израснали в едно домакинство, в едно жилище, в добро и
сплотено семейство, обгрижвани от своите родители. Д.К.
била силно привързана към своите братя. Отношенията между братята и сестра им
били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. Д.К., Н.К. и Н.Ю.
изключително тежко понасят загубата на своята сестра, починала така нелепо и
неочаквано. Д.К. и нейните братя имали изградена силна емоционална връзка
помежду си, обичали се, подкрепяли се и споделяли ежедневието си. Д.К. била
опора за своите братя, подпомагала ги и била в изключително близки отношения с
всеки един от тях. Малката разлика в годините на починалата Д.К. и нейните
братя, им позволила да растат заедно, да споделят едни и същи емоции и чувства
и заедно да се справят с житейските трудности. Смъртта на Д.К. е настъпила
неочаквано, загинала е по трагичен и нелеп начин, което дълбоко е травмирало
нейните братя. Те загубили изключително близък човек. След злополуката и
смъртта на сестра си, Д.К. е станал напрегнат и неспокоен. Всеки път се
разстройвал, говорейки и спомняйки си за сестра си. Н.К. се оплаквал от
постоянно чувство на тревога, след като губил сестра си. Често мислил за нея и
за всички споделени с нея щастливи моменти. Н.Ю. също е станал тревожен и
умислен. Оплаквал се от нарушения в съня и апетита. Често и с голяма мъка
братята си спомняли за своята сестра. Приживе те се търсели, поддържали
връзката помежду си и заедно се справяли с всичко. Нямали спорове помежду си и
били сплотени. Обичали да прекарват време заедно, да си говорят за общите
спомени които имат и да се смеят. Без съмнение ще изпитват болка и ще скърбят
до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия
живот няма еквивалент.
С оглед изложеното
намират за неправилни и неподкрепени с доказателствата твърденията на представителя
на ответника, че ищците не търпят неимуществени вреди и не следва да бъдат
обезщетявани.
Възразяват и срещу
оспорването на претендираните обезщетения, като заявяват, че поддържат исковете
в предявения им размер. Съобразно с дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения,
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
„справедливост“, като не се касае за абстрактно понятие, а такова, преценката
на което е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда. При причинена смърт от значение са -
възрастта на починалия при ПТП, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетение за неимуществени вреди, болките и страданията, които са
претърпели претендиращите обезщетение в резултат на загубата. Съдът съобразява
и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на ПТП -
като отправна точка при определяне на обществено приемливите като справедливи
размери на обезщетения от съответното естество към датата на ПТП.
Заявяват, че размерите
на търсените обезщетения е съобразен както с принципа за справедливост,
регламентиран в чл.52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни
казуси.
Възразяват срещу
наведените твърдения, по повод оспорването на изключителната отговорност на
водача Й.Б.за настъпилите вреди. За злополуката е съставен констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 06.03.2015г. Образувано е и досъдебно производство,
след приключването на което е повдигнато обвинение срещу водача Й. Б.. Същият с
влязла в сила на 09.07.2015г. Присъда № 29 от 23.06.2015 г., постановена по
НОХД № 174/2015 г., по описа на ОС - С.З., е признат за виновен, за това, че
при гореописаното ПТП е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 4,
вр. с ал. 3, предл. 1 и предл. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК, за което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от четири
години и четири месеца при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 343г
от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от седем години. На основание
чл. 300 ГПК следва да се считат за безспорни следните обстоятелства по делото:
извършеното деяние от Й. Б., вината на дееца, вредоносния резултат -
причиняването на смъртта на Д. Валентинови К., както и наличието на причинна
връзка между вредата и деянието.
Предвид така
изложеното, считат че настъпилото ПТП е причинено изцяло и единствено поради
виновното и противоправно поведение на водача на товарния автомобил - Й. Б..
Това обстоятелство е установено с влязла в сила присъда, същото е отбелязано и
в съставения и депозиран по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица.
Считат, че твърденията
на ответника, че седалките на пасажерите са били демонтирани и удареният
автомобил е бил технически неизправен, са неподкрепени с доказателства и
почиват на предположения. Допълнително следва да се има предвид, че дори
изтъкнатите обстоятелства да са били налице, то процесното ПТП не би настъпило,
в случай че влекач марка „М.“, с рег. № ***и прикачено към него полуремарке марка „Ш.“, с рег. № ***, управляван от Й.Б.се
движи правомерно само в своята лента за движение и водачът му го контролира
непрекъснато. За да има съпричиняване от страна на водача на лек автомобил
марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СН *** АК и пътуващите в него, то освен всичко
друго, следва да е налице причинна връзка между тяхното поведение и настъпилите
вреди, а такава в настоящия случай липсва.
Оспорват всички
възражения, релевирани от ответника и отнасящи се до поведението на Д.К..
Заявяват, че за да е
налице съпричиняване, следва приносът на пострадалото лице да е доказан по
несъмнен и категоричен начин, а доказателствената тежест за това следва да бъде
разпределена сред обстоятелствата, които ответникът следва да докаже в процеса.
Считат, че към
настоящия момент тези съждения на представителя на ответното дружество остават
недоказани.
Посочват съдебна
практика, според която влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено
нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, тоест
тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретното деяние, но само относно това дали то е извършено или
отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Тя има доказателствено
значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на
престъплението, за което му е наложено съответното наказание. Поведението на
пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението и не е било предмет на
изследване в наказателното производство по конкретното дело. Всички останали
факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, включително
и съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед
принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса следва да бъдат
установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. Без
значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на наказателното
производство. Фактът на съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в
гражданското производство и за него гражданският съд не може да формира изводите
си въз основа събраните в наказателното производство доказателства, нито въз
основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на присъдата.
С оглед изложеното, не
са съгласни с твърдението, че починалата Д.К. не е пътувала на пътническа
седалка, както и че е била без поставен обезопасителен колан. Противопоставят
се и на възражението за съпричиняване, изразяващо се в това, че починалата се е
съгласила да пътува при „такива условия“ и с това е допринесла за настъпването
на противоправния вредоносен резултат. Нелогично и
немотивирано е и твърдението за самоувреждане от
страна на пътничката К..
Поддържат искането за
присъждане на законната лихва върху претендиралите главници на обезщетенията за
неимуществени вреди от датата на настъпване на процесното ПТП - 06.03.2015 г.
до окончателното изплащане на обезщетенията.
Оспорват наведените
доводи, че НББАЗ дължи лихва от изтичането на тримесечния срок по произнасянето
на извънсьдебната молба-претенция, депозирана от
увреденото лице.
В подкрепа на
изложеното, твърдят че разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ (отм.) е приложима
само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и
увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил
застрахователното обезщетение по съдебен ред. Съгласно чл. 45. вр. чл. 84. ал.З
от ЗЗД делинквентьт е в забава и без покана, при
което отговорността на застрахователя или както е в случая тази на НББАЗ като
компенсационен орган, е в същия обем, т.е. Бюрото е в забава от настъпване на
непозволеното увреждане на третото увредено лице. Моментът, от който НББАЗ
изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди, е датата на увреждането
съгласно чл. 84. ал.З от ЗЗД, тъй като отговорността му, която произтича от
застрахователния договор, е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането.
Възразяват в тежест на
ищците да бъдат присъждани разноски, а още по-малко бъдещи такива. Правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и молят същото да
бъде намалено до минималните предвидени размери в НМРАВ, тъй като делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност.
Постъпил
е допълнителен отговор от ответника, в който ответникът поддържа искането си за
оставяне на исковата молба без движение, като нередовна, като моли съда да
задължи ищците да уточнят мястото на което като пътник в процесния автомобил
марка „Ф.”, модел „Г.”, ДКН СН *** АК, е пътувала Д.В.К. към момента на
произшествието.
Счита,
че неоснователно процесуалният представител на ищците сочи, че въпросното
обстоятелство не е част от предмета на доказване по настоящото дело, предвид
направеното от ответника възражение за съпричиняване. Твърдяната неотносимост от процесуалния представител на ищците не е
подкрепена реални аргументи.
Счита,
че местонахождението на починалото лице към момента на реализиране на удара, е
от съществено значение по делото, доколкото и с оглед направеното възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, както и нейното поведение към момента
на инцидента, е в пряка връзка с настъпилите телесни увреждания, по вид и
тежест, довели до смъртта й. Уточняването на местонахождението на починалото
лице към момента на удара е необходимо за целите на комплексната съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза, без което уточнение вещите лица не биха могли да
дадат категорично, ясно и обосновано заключение по поставените им задачи. Без
да се уточни местоположението на Д.К. в МПС към момента на удара, не би могло да
се установи в конкретика как се е движило тялото на
пострадалата в купето на автомобила, при което движение същата е получила
телесни увреждания при съприкосновението на тялото й с части от вътрешността на
купето. Отделно, тялото на починалата е изпаднало от автомобила и се е намирало
на метри от мястото на удара и процесното МПС. Счита, че за да се установи
причините за изпадането на тялото на починалата от автомобила и дали смъртта е
настъпила вследствие на това изпадане вещите лица следва да изходят от
местоположението на Д.К. в автомобила преди и непосредствено към момента на
удара.
Поддържа
направеното оспорване на исковете за неимуществени вреди по основание и размер,
по съображенията подробно изложени в отговора на исковата молба.
Поддържа
изцяло претърпяването на неимуществени вреди от ищците, които са предмет на
настоящите искове, по съображения подробно изложени в отговора на исковата
молба. Заявява, че фактът, че ищците са в родствени отношения с починалото
лице, не установява основателността на предявените искове. Счита за недоказани
към момента твърденията за съществували между ищците и починалата близки
отношения, които да попадат в допусната от Тълкувателно решение № 1/2018 г. на
ВКС хипотеза, а именно доказана изключително дълбока и силна привързаност,
духовна и емоционална близост, които да представляват изключение от обичайната
такава при подобен род взаимоотношения.
Поддържа
заявеното при условия на евентуалност възражение за завишени размери на
претендираните обезщетения от по 50 000 (петдесет хиляди) лева, които твърди,
че са несъответни на вредите и завишени, съобразно принципа за справедливост,
произтичащ от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика по аналогични
случаи.
Поддържа
възражението за съпричиняване и оспорваме изключителната отговорност на водача Й.Б.за
процесните вреди по подробно изложените в отговора на
исковата молба съображения.
Заявява,
че процесуалният представител на ищците се опитва да шиканира
процеса с установената от наказателния съд отговорност на водача на товарното
МПС Й.Б.за реализиране на процесното ПТП, без да
отчете, че предявените искове в настоящото производство, касаят последици от
произшествието, които твърди, че са настъпили в хипотезата на съпричиняване.
Заявява,
че направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на Д.К., е
обстоятелство, което не попада в предмета на наказателното производство,
доколкото същата като пътник в МПС не е страна в производството и нейното
поведение не е изследвано и установяване от съда.
Поддържа
твърдението си, че пострадалата е съпричинила, претърпените
от нея телесни увреждания, съгласявайки се да пътува в автомобил с демонтирани
пътнически седалки, без поставен предпазен колан като една от осем пасажери в
задната част на автомобила, починалата се е поставила в риск за здравето и
живота си.
Сочи,
че съгласно Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК ВКС пътуването в МПС,
съставлява рисково поведение, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран
избор на увредения, който е съзнавал или е следвало лесно да съзнава, че
демонтираните седалки и липсата на възможност за поставяне на предпазни колани
от една страна, както и факта, че превозването на 8 пътника в задната част на
автомобил, представлява риск за здравето и живота му. Независимо от
изключителната отговорност на водача на товарния автомобил за реализиране на
ПТП, в настоящия случай пострадалата е поела предвидим и реално очакван риск,
който неоправдано е игнорирала. С това си поведение починалата обективно е
допринесла за настъпилите последици и това й поведение е в причинна връзка с
тях с настъпилите от ПТП вреди.
Поддържа
твърдението си, че ако починалата е пътувала седнала на пътническа седалка, с
поставен изправен обезопасителен колан, същата не би претърпяла същите по вид и
тежест увреждания, довели до смъртта й.
Поддържа
възражението си, че водачът на лек автомобил „Ф.”, „Г.” с ДКН СН *** АК, в
който е пътувала починалата е съпричинил смъртта на Д.К.,
по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Неоснователно
е възражението на ищците, че дори и МПС „Ф.” Г.” да е било без монтирани
седалки в задната част на автомобила и без техническа възможност за поставяне
на предпазени колани, тези обстоятелства били недоказани по делото. От една
страна същите факти, са констатирани в наказателното производство при
установяване на механизма на ПТП и са част от мотивите на съда, а от друга
страна за същите обстоятелства ответникът е поставил задачи към вещите лица.
Поддържа
оспорването по основание и размер на исковете за законна лихва, по
съображенията подробно изложени в отговора на исковата молба.
Допълнително,
счита за неоснователен наведеният аргумент за дължимост, съгласно чл.45, вр.
чл.84, ал.3 от ЗЗД, доколкото същите разпоредби са общи по своя характер и непротивопоставими на специалните разпоредби на чл.271,
ал.5, във вр. чл.282, ал.5 от КЗ, свързани пряко със специалния статут на
Сдружението и неговата дейност, която не е застрахователна по съществото си, а
такава с нестопанска цел.
Отделно
и при условията на еветуалност твърди, че
претендираната лихва е частично погасена по давност, на основание чл. 111, б.
„в” ЗЗД
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Няма
спор между страните, а това се установява и от приложения по делото констативен
протокол, че на 06.03.2015 г. около
05:15ч. по главен път 1-5, обл. С.З., като на км. 246+500м., в раЙ.а между
селата Б. и Я. е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с
рег. № СН *** АК, управляван от С.Р.В. и влекач марка „М.“, с рег. № ***и
прикачено към него полуремарке марка „Ш.“, с рег. № ***,
управляван от Й. Б.. Вследствие на настъпилото ПТП е причинена смъртта на Д.В.К.,
пътувала в лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СН *** АК.
Видно от приложеното НОХД №
174/2015 г. по описа на Окръжен съд – С.З. е постановена Присъда №
29/23.06.2015 г. като Й.Б.е признат за виновен, за това, че при гореописаното
ПТП е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3,
предл. 1 и предл. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,
за което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от четири години и четири
месеца при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 343г от НК е лишен
от право да управлява МПС за срок от седем години. Присъдата е влязла в законна
сила на 09.07.2015 г.
От заключението на комплексната
съдебна автотехническа и медицинска експертиза се установява следното:
Скоростта на движение преди
и в момента на удара на л. а. „Ф." е около 93 км/ч.
Скоростта на движение преди
и в момента на удара на т. а. „М." е около 63 км/ч.
Ударът между МПС е челен,
кос.
За л.а „Ф."
първоначалния удар е бил в предна лява челна част, приплъзващ по левите му
състави, по цялата дължина на автомобила.Налице е силно
деформирана лява част по цялата дължина на автомобила. Липсват: преден ляв калник,
двете леви врати, силно деформирани са
предния капак и тавана, предно челно стъкло е счупено.
За т.а. „М.” ударът е бил в
предна челна лява част на влекача в областта на левия фар, приплъзващ по левите
му състави, по цялата дължина на влекача.Има навлизане на части от интериора на
автомобила навътре в купето.
Пострадалата Д.К. е заемала
мястото зад водача, седнала на пода. До нея, на същия ред са пътували още три
лица, седнали на пода: Сийка Зърбова, Златка Балчева и Маруся Стоянова. Зад тях, на втори ред, са
пътували още четири лица, седнали на пода: С.Д., Л.А., С.Б.и М.П..
Ако пострадалата, Д.К. е
пътувала на седалка, с поставен предпазен колан, тялото й би се задържало върху
нея и не би изпаднала от купето на автомобила, травмите й биха били предимно в
лявата част - ляв горен и долен крайник и лява половина на торса.
Процесното МПС марка „Ф.", с рег. № СН ***
АК, според св. за регистрация на автомобила, част I, №*********/12.06.2014г. е
с брой места за сядане+мястото на водача-6+1. По технически характеристики, броя
на пътниците е шест, а по време на възникване на ПТП, в процесния автомобил са
пътували девет пътника, от тях един е бил до шофьора - П.Б., заемала е
пасажерското място, а отзад, седнали на пода са пътували още осем пътника.
Съгласно материалите по
делото, л.а. „Ф.", с рег. № СН *** АК е бил с демонтирани седалки за
пътниците отзад към момента на ПТП.
Автомобил Ф. е оборудван
фабрично с шест места (седалки) за пътниците, с триточкови, инерционни
предпазни колани за тях.
Механизмът на ПТП описан от
вещото лице е следният:
На 06.03.2015 г., около
05:15 ч, по път 1-5, в посока север, със скорост на движение около 63 км/ч се
движил т.а. „М.", с рег.№ СК-23-АВС и прикачено към него полуремарке, марка „Ш.", с рег. № СК-24-АВС, с водач Б..
Било е в тъмната част на денонощието, валял е дъжд. В същото време, по същия
път, в посока юг, със скорост на движение около 93 км/ч се е движил л.а. „Ф.",
модел „Г.", с рег.№ СН *** АК и водач С.В.. В един момент, водачът на т.а.
е насочил управляваното от него МПС на северозапад, в лентата за насрещно
движение, където се е движил л.а „Ф.”. От
своя страна водачът на л.а. се е опитал да предотврати удара, отклонявайки
управлявания от него автомобил надясно по посока на движението си, но на около
0,90 м източно от западната граница на платното за движение и на около 42,00 м
северно от ориентира т.О1 настъпва удар между двете МПС. Мястото на удара е
изцяло в лентата за движение на л. а. „Ф.". За л.а „Ф." първоначалния
удар е бил в предна лява челна част, приплъзващ по левите му състави, по цялата
дължина на автомобила, а за т.а. „М." ударът е бил в предна челна лява
част на влекача в областта на левия фар, приплъзващ по левите му състави, по
цялата дължина на влекача. След удара, предвид по-голямото си количество на
движение, т.а. е продължил движението си напред, насочен на северозапад и се е
установил в покой в западната част на платното за движение. В резултат на
удара, л.а се е завъртял около вертикалната си ос обратно на часовниковата
стрелка, гледано отгоре и въртейки се е напуснал платното за движение на
югозапад и се е установил в покой извън пътното платно, с предната си част,
насочен на югоизток.
Предпазният колан е
средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и
пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при авария или внезапно
спиране. Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на
намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им
стълкновение с частите на интериора или с други пасажери, а също така
гарантира, че пасажера ще се намира на положение, гарантиращо безопасно
отваряне на въздушната възглавница. Освен това предпазният колан се разтяга
малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната
енергия на пътника.
В резултат на първоначалния
челен удар на двете МПС, тялото на пострадала се е движило към точката на удара
- напред и наляво, удряйки се в седалката на водача и във вътрешния интериор на
автомобила (колонката между предната и задната врата). Тъй като пострадалата не
е заемала седалка и съответно е била без предпазен колан, тялото й се движило
свободно. В резултат на приплъзващия удар, задна лява врата на автомобила е
изпаднала, а в резултата на въртенето на автомобила и действието на центробежни
сили върху тялото на пострадалата Д.К. изпадала от автомобила.
В случай, че пострадалата е
пътувала на седалка и с поставен предпазен колан, тялото й щяло да се задържи в
купето на автомобила. Поставения предпазен колан би ограничил движението на
тялото й напред и биха се ограничили черепно - мозъчните травми, и травмите, причинени
в резултат на изпадането на тялото на пострадалата и ударите й в терена.
В резултат на
първоначалният удар, телата на всички пътници в автомобила и на водача са се
движили напред и наляво към точката на удара, вследствие на инерционните сили.
Тъй като пътниците отзад са били необезопасени, седнали на пода на автомобила,
телата им са се движили свободно,
удряйки се едно в друго, към мястото, което е заемала пострадалата. Тя е била
притисната към лявата, вътрешна част на автомобила. След деформациите по
странична лява част на купето и изпадането на задна лява врата, не е имало
преграда за тялото на пострадалата и тя е изпадала от автомобила.
По делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят С.В.С., първи братовчед
на бащата на пострадалата Д.К. посочва, че Н. и Д. са от една майка. Н. е от
друга майка, но известно време живели
заедно. Когато Н. поотраснал отишъл при майка си. Никога не е чувал между
децата да има някакво скарване, обичали се и били в нормални отношения между
брат и сестра, кавги не е имало. Ходели заедно на детски градини и впоследствие
на училище, в едно училище учили. Винаги са били заедно в детството си. Ищците
и пострадалата Д. живеели докато Д. се омъжила на 15 – 16 г. След това
продължили да бъдат в добри отношения, да се уважават, винаги празнували заедно
празници и рождени дни. След смъртта на Д. братята й били много разстроени и
плачели. Според свидетеля братята й още тъгуват за нея. Свидетелят заявява, че
е охрана на гробищния парк и виждал пряко как идват през ден – два редовно на
гроба й. Не я били прежалили, казвали, че още им тежи.
Свидетелят А.А.В., заявява, че с бащата на Д. са колеги. Посочва, че Д.
и нейните братя много добре се разбирали. Твърди, че братята доста били
натъжени и до този ден са такива двамата братя. Според свидетеля Д. имала двама
братя - Д. и не си спомня името на другия брат, но тя имала двама братя. Той е
виждал двама братя, които много тъжали за нея. Виждал заедно Д. и нейните
братя. Отношенията им били много добри, разбирали се почти нормално. Според
свидетелят много трудно преживявали загубата й.
Свидетелят И.А.К.посочва,
че живее близо до тях, приятели били със семейството на Д.. Според свидетеля
братята й са Д. и Н.. Д. била по-голяма и се грижела за тях, гледали ги,
разбирали се много добре. Свидетелят заявява, че братята й посещавали често
гроба й. Били тревожни към момента, мъчно им било за сестра им. Д. преди да се
омъжи също я познавал. Твърди, че Д. се грижела за братята си, но не може да
каже за какво се е грижила.
Свидетелят В. К. А., който
е баща на Д.В.К. заявява, че Д. е израснала с Д. и Н.. Н. бил от друг брак и не
са пораснали заедно. Той бил 6 месеца по-малък от Д. и живеел при майка си в Н.З..
Те не са живели заедно с Д. в едно домакинство. Добри били отношения между
братята и сестрата. Д. била по-близка с Д. и Н., защото живеели заедно. Според
свидетелят братята Д. и Н. не били на себе си, когато починала сестра им. Преди
да почине те били в много добри отношения, били неразделни, често си ходели на
гости. Д. се омъжила на 16г., до тогава на една маса се хранели всички. В
месеца веднъж идвал Н. да навестява Д., отношенията им били добри. Отношенията
се запазили близки, след като Д. се омъжила. Към настоящия момент винаги говорели
за сестра си и ходили на гробищата. Всички приели смъртта й с голяма тъга.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 282, ал.3
от КЗ /отм./, ответникът е представително Национално бюро за Р.Б. по
смисъла на Вътрешните правила между бюрата и участва, и съдейства за
функционирането на системата “Зелена карта”, и задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки.
Р.Б. е страна - членка на системата "Зелена
карта", поради което в случай, че застрахователното събитие е настъпило на
територията й, както и при наличието на валидно издаден сертификат "Зелена
карта", се дължи заплащането на обезщетение на увредените лица. С оглед на
това и на основание чл. 282, ал.5 КЗ /отм./, вр. с чл. 282, ал.3 КЗ/отм./, вр. с чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и Вътрешните правила на Съвета на Бюрата за ответника е
възникнало задължение, в качеството му на Н.Б.З. да обезщети увредените лица от
настъпилото през време на действие на застрахователния договор по системата
"Зелена карта" застрахователно събитие.
По така предявения иск отговорността на ответника може
да се ангажира при наличието на валиден застрахователен договор между деликвента и съответния чуждестранен застраховател, наличие
на извършено противоправно деяние от водача на автомобила, по отношение на
който е налице застраховка, като това деяние следва да е причинило
претендираните вреди, които да са в причинна връзка с него.
По делото не се спори, а и от ангажираните
доказателства се установява, че към датата на настъпване на ПТП – то -
06.03.2015 г. е действал застрахователен договор по застраховка
"Гражданска отговорност" по системата "Зелена карта" на т.а.
„М.", с рег.№ СК-23-АВС и прикачено към него полуремарке,
марка „Ш.", с рег. № ***управляван от румънския гражданин Й. Б., със срок
на валидност до 29.04.2015 г.
Отговорността при
непозволено увреждане с международен елемент се урежда, съгласно закона по местоизвършване на деянието. В случая деянието е извършено
на територията на Р.Б., поради което е приложим Кодекса за застраховането.
По делото безспорно също
така се установи, че смъртта на Д.В.К., се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача Й. Б., което се
установява с влязла в сила Присъда № 29/23.06.2015 г. постановено по НОХД №
174/2015 г. по описа на Окръжен съд – С.З., която според чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд.
Предвид това, съдът приема, че е налице непозволено
увреждане, чийто състав е осъществен от водач на т.а. „М.", с рег.№
СК-23-АВС и прикачено към него полуремарке, марка „Ш.",
с рег. № СК-24-АВС, застрахован при ответника по застраховката "Гражданска
отговорност" по системата "Зелена карта".
С оглед изложеното настоящият състав приема, че
предявеният иск по чл. 226, ал.1,
вр. с чл. 282, ал.3
от КЗ /отм./ за неимуществени вреди е доказан по основание.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Основен
спорен момент по делото е дали ищците имат качеството пострадали от
процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС. В мотивите на решението се посочва, че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД
е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване
за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД."
С
горепосоченото Тълкувателно решение не се дава неограничена възможност за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на
починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на тълкувателното решение е
изрично поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко
емоционална, отличаваща се от обичайните. Това изключение налага тези случаи -
за разлика от обичайните житейски ситуации, ищецът да е най-близкия или сред
най-близките на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите му.
Такова изключение напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство
освен ищците и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения,
заместващи тези между най-близките – съпруг, низходящи, възходящи,т. е., дори ищцитет да не са сред най-тесния родствен кръг следва да се
установи, че на практика са били най-близките хора на починалата, поради което
и е справедливо да бъде обезщетен вместо или заедно с тях. Възможно е напр.
поради определени житейски обстоятелства братя и сестри да са изградили
отношения, сходни на тези между най-близки кръвни роднини (останали без
родители, споделяли трайно общо домакинство, при взаимна помощ и грижа).
В тази
връзка съдът следва да посочи, че част от традицията на отношенията в
българското семейство е емоционалната близост и привързаност между братя и
сестри.
В
настоящия случай, не е установена силна емоционална връзка между Д.В.К. и ищците,
която да надхвърля нормалното за тази роднинска връзка. Съдът намира, че това
са типичните проявления на близка родствена връзка брат-сестра. Не са събрани
доказателства, въз основа на които може да се направи извод, че по своето
съдържание и интензитет връзката на всеки един от ищците с Д.В.К. надхвърля
обичайните предели на доверие, любов и подкрепа. Не се установи и всеки един от
ищците да е преживял морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене присъщите за съответната родствена връзка, респ. че е налице
изключителен случай по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение. Съдът не
оспорва болките и страданията на ищците, продължаващата тъга, но не намира, че
същите са от вида на тези, които подлежат на обезщетяване с оглед
задължителните указания посочени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г.
на ОСНГТК на ВКС. Ето защо съдът приема, че ищците не установиха пълно и главно
наличието на особена близка привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка
с починалата, породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно
присъщите за родствената връзка. Поради това съдът приема, че принципът на
справедливостта не налага включването на ищците в кръга на най-близките лица,
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра им – Д.В.К..
Предвид
гореизложеното съдът намира, че
следва да отхвърли предявеният иск от Д.В.К. против Сдружение “Н.Б.Б.А.З.” за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет
хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 06.03.2015 г., при което е
причинена смъртта на сестра му Д.В.К., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на произшествието - 06.03.2015 г. до датата
на окончателното изплащане на обезщетението като неоснователен и недоказан.
Съдът
намира, че следва да отхвърли предявеният иск от Н.В.К. против Сдружение “Н.Б.Б.А.З.”
за заплащане на обезщетение в размер на
50 000 лева /петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от
06.03.2015г., при което е причинена смъртта на сестра му Д.В.К., както и
законната лихва върху претендираната главница от датата на произшествието -
06.03.2015г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението като
неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че следва да
отхвърли предявеният иск от Н.А.Ю. против Сдружение “Н.Б.Б.А.З.”
за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически
стрес, в резултат на ПТП от 06.03.2015 г., при което е причинена смъртта на
сестра му Д.В.К., както и законната лихва върху претендираната главница от
датата на произшествието - 06.03.2015 г. до датата на окончателното изплащане
на обезщетението, като неоснователен и недоказан.
С оглед отхвърлянето на
предявените искове, съдът не дължи произнасяне по възраженията на ответника за
съпричиняване и за изтекла погасителна давност.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на делото
ищците следва да заплатят на Сдружение “Н.Б.Б.А.З.”
направените по делото разноски в общ размер на 3 436 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д.В.К. с ЕГН **********, с
адрес: *** чрез адв. Р.М.,*** против Сдружение “Н.Б.Б.А.З.”
с БУЛСТАТ: ***, с адрес: гр. С., *****за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева
/петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 06.03.2015 г., при
което е причинена смъртта на сестра му Д.В.К., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на произшествието - 06.03.2015 г. до датата
на окончателното изплащане на обезщетението като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Н.В.К., с ЕГН **********,
с адрес: *** чрез адв. Р.М.,*** против Сдружение “Н.Б.Б.А.З.”
с БУЛСТАТ: ***, с адрес: гр. С., *****за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева
/петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 06.03.2015 г., при
което е причинена смъртта на сестра му Д.В.К., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на произшествието - 06.03.2015 г. до датата
на окончателното изплащане на обезщетението като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Н.А.Ю., с ЕГН **********,
с адрес: *** чрез адв. Р.М.,*** против Сдружение “Н.Б.Б.А.З.”
с БУЛСТАТ: ***, с адрес: гр. С., *****за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева
/петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 06.03.2015 г., при
което е причинена смъртта на сестра му Д.В.К., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на произшествието - 06.03.2015 г. до датата
на окончателното изплащане на обезщетението като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.В.К., с ЕГН **********, с адрес:
***; Н.В.К., с ЕГН **********, с адрес:
*** и Н.А.Ю., с ЕГН **********, с адрес: *** А,
всички чрез адв. Р.М.,*** да заплатят на Сдружение “Н.Б.Б.А.З.” с БУЛСТАТ: ***, с адрес: гр. С., *****направените
по делото разноски в общ размер на 3 436 лв.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: