№ 401
гр. Варна, 23.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500170 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството пред въззивната инстанция по настоящото дело е
приключило с постановяването на решение № 38/25.06.21г., с което частично
е била уважена въззивната жалба, подадена от малолетния АЗ. ИБР. ГЮЛС.,
действащ чрез своите родители и законни представители ИБР. ГЮЛС. СЛ. и
ЕЛ. В. СЛ. и представляван по пълномощие от адв. ЕС. Ф., насочена срещу
първоинстанционното решение по гр.д. № 655/19г. на ОС-Добрич, като
въззивният съд е присъдил сума в размер на още 3 500 лв. до пълния дължим
размер от общо 7 500 лв. /разликата над присъдената от първоинстанционния
съд сума от 4 000 лв./ като обезщетение за претърпените от ищеца душевни и
физически болки и страдания в резултат от пропадане на дата 01.08.2018 год.
в необезопасена канализационна шахта по ул. „Кокиче“, № 1 в гр.Добрич,
осъждайки ответника Община Добрич да я заплати. Въззивната жалба на
ищеца в останалата й част /за присъждане на разликата над 7 500 лв. до
претендирания размер от 26 000 лв., предявен като частичен от 100 000 лв.,
като обезщетение на неимуществените вреди/, както и въззивната жалба на
ответника Община Добрич, насочена против осъдителната част на
първоинстанционното решение за присъждане на сумата от 4 000 лв. като
обезщетение за неимуществените вреди на ищеца, са били отхвърлени чрез
потвърждаване на обжалваното решение в тези му части.
В подадената в предвидения срок касационна жалба вх. №
1
2450/11.08.21г. от АЗ. ИБР. ГЮЛС., действащ чрез своите родители и
законни представители ИБР. ГЮЛС. СЛ. и ЕЛ. В. СЛ. и представляван по
пълномощие от адв. ЕС. Ф., е инкорпорирано и искане до настоящия съд да
допълни /поправи/ измени решението си в частта за разноските като добави
изричен диспозитив по искането за присъждане на адвокатски хонорар по чл.
38 от ЗАдв. за въззивното производство, съобразявайки се с практиката на
ВКС, намерила израз в цитирано определение.
В допълнително депозираната уточняваща касационната жалба молба с
вх. № 2852/13.09.21г. адв. Ф. е допълнила съображенията си по искането за
изменение на решението в частта разноските. Поддържа, че е неправилен
извода на настоящия съд, че за присъждането на адвокатско възнаграждение
на адвоката в хипотезата на чл. 38 от ЗА е нужно представянето на договор за
правна помощ, показващ, че е налице безплатно предоставяне на правна
помощ, а по делото такъв липсва. Цитирана е практика на ВКС, според която
за уважаване на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. е достатъчно правната помощ да е осъществена без данни за
уговорено в тежест на доверителя възнаграждение по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.,
изявление, че предоставената правна помощ е уговорена като безвъзмездна и
при липсата на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната
страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. Сочи се, че в
случая липсвали данни за заплатено адвокатско възнаграждение, налице било
и изявление, че правната помощ е оказана на ищеца безвъзмездно, при което
съдът следвало да присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. за въззивното производство.
В предвидения срок не е депозиран отговор на молбата от насрещната
страна Община Добрич.
За да се произнесе по отправеното от адв. Ф. искане, настоящият съд
съобрази следното:
В мотивите на въззивното решение съдът е изложил съображенията си
защо счита, че не следва да се присъждат разноски на всяка от страните във
въззивното производство, както адвокатски възнаграждение на адв. Ф..
Поради това и липсва изричен диспозитив в съдебния акт за присъждане на
разноски на страните и на адв. Ф. за въззивната инстанция. Това
2
предопределя и извода, че не е налице непълнота на решението, досежно
разноските, която може да се отстрани чрез допълване на решението в тази
му част.
Поради това отправеното от адв. Ф. искане следва да се квалифицира
като такова по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските чрез присъждането в нейна полза на адвокатски хонорар по чл. 38
от ЗАдв. Съобразно приетото от ВКС /Определение № 319 от 9.07.2019 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2186/2019 г., IV г. о., ГК и цитираната в същото съдебна
практика/, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите на оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на
отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3
ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът,
също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна
сума.
Изхождайки от изложеното от ВКС в цитираните съдебни актове,
следва да се приеме, че за допустимостта на искането, отправено от адв. Ф. за
изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждането
на адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., не е необходимо същата
да е представила списък на разноските. Поради това искането е допустимо, но
разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:
В исковата молба на ищеца е отправено искане да му се заплатят
претендираните обезщетения, както и разноските по делото и адвокатски
3
хонорар. Посочена е клиентска банкова сметка на АД „ЕС. Ф.“ /т. І, л. 4/. Към
исковата молба е представено пълномощно, с което посоченото адвокатско
дружество, както и адв. ЕС. Ф. и Ансел Халил са упълномощени с правата за
процесуално представителство. В пълномощното не е указан начина на
предоставянето на правната помощ, но в последния абзац от пълномощното е
отразено, че упълномощителят изразява изричното си съгласие за прихващане
с приоритет на дължимите адвокатски хонорари от внесени от него или за
него парични средства по клиентската банкова сметка на адвокатското
дружество, както от предоставени суми в брой и/или от суми, получени от
адвоката/адвокатското дружество за негова сметка от трети лица /т. І, л. 6/.
В представения пред ДОС списък на разноските /т. ІІ, л. 448/ адв. Ф. е
посочила, че претендира адвокатски хонорар за безплатно процесуално
представителство на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗАдв. в посочен размер с
ДДС, като не представя документи, тъй като подлежи на определяне и
присъждане с решението по делото.
С молба до първоинстанционния съд /т. ІІ, л. 472/ адв. Ф. е отправила
искане за присъждане на разноските по делото, вкл. и на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. да се определи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, платимо на адвоката.
Във въззивната жалба на ищеца, депозирана пред настоящата инстанция
чрез адв. Ф. е отправено искане за присъждане на разноските, включително
и адвокатски хонорар за настоящото производство, както и за
първоинстанцинното, в зависимост от решението по съществото на спора. На
л. 50 като приложение към заявлението на адв. Ф. за достъп до електронни
съдебни дела и електронни съобщения в ЕПЕП, отново е представено
пълномощно, идентично на представеното с исковата молба.
В молба от 31.05.21г. /л. 63 от настоящото дело/ е отправено искане от
А.Г. чрез адв. Ф. да му се присъдят разноските, включително и адвокатски
хонорар за настоящото производство, както и за първоинстанционното, в
зависимост от решението по съществото на спора.
Следователно, искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в полза на адв. Ф. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАДв., не е
4
отправяно. Или, липсва изявление на адв. Ф., че предоставената правна
помощ и за въззивната инстанция е уговорена като безвъзмездна, нито това
може да се изведе от отправяните от въззивника чрез адв. Ф. искания до
въззивния съд. Молбата за изменение на въззивното решение в частта за
разноските чрез присъждането на адвокатско възнаграждение на адв. Ф. на
осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. следва да се остави без уважение.
Водено от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. ЕС. Ф., инкорпорирана в
касационна жалба вх. № 2450/11.08.21г., подадена от АЗ. ИБР. ГЮЛС.,
действащ чрез своите родители и законни представители ИБР. ГЮЛС. СЛ. и
Е.В. С., за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез
присъждане в нейна полза на адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
за въззивното производство, на осн. чл. 248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в
1-седмичен срок от връчването му на адв. Ф. и на насрещната страна Община
Добрич.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5