Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Радослава Манолова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 6769
по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „О.б.б.” АД твърди, че с договор
за кредитна линия от 14.01.2010 г.,
банката е предоставила на „К.К.Г.“ ЕАД
/н/ кредит под формата на кредитна линия за оборотни средства в размер на 12
500 000 лева. Твърди сключването на три допълнителни споразумения, като с
допълнително споразумение № 3 от 20.07.2012 г. е договорено удължаване на сроковете за ползване и погасяване на
дълга по кредитната линия с краен срок 28.06.2013 г.. Твърди, че солидарно
задължено лице за вземанията на банката по договора за банков кредит е П.К., в
качеството на поръчител, който отговаря за задълженията така, както са
уговорени в договора за банков кредит. Твърди, че кредитополучателят „К.К.Г.“
ЕАД /н/ не е изпълнил свои задължения за погасяване на дължими лихви по
договора за кредитна линия дължими на 28.06.2012 г., а именно 214 916.18 лева-
подлимит от кредита, касаещ финансирането на проекта с община Руен и 58 239.49
лева, подлимит от кредита, касаещ финансирането на проекта с община Каварна,
като считано от 28.06.2012 г. до 17.10.2012 г. е допуснато просрочие на тази
суми за дължими лихви от 112 дни, а към 11.12.2012 г., тези суми са просрочени
със 167 дни. Твърди настъпването на условия за автоматична предсрочна
изискуемост на кредита, поради което е изпратено писмо до длъжника с копие до П.К.,
с което се уведомяват последните, че дружеството „К.К.Г.“ ЕАД е допуснало
просрочие по договорите за кредит и срокът на забавата надхвърля 100 дни. С
писмото банката е приканила длъжника да извърши плащане на дължимите суми в
срок до 17.10.2012 г., с предупреждението, че в противен случай ще обяви
кредитът за предсрочно изискуем. Твърди извършването на частични плащания след
писменото предупреждение, като на 17.10.2012 г. е постъпила сумата от 13 986.45
лева, а на 18.10.2012 г. е постъпила сума в размер на 6000 лева. Твърди, че
предвид допуснатото просрочие, на 18.10.2012 г. банката е осчетоводила цялото задължение по договора за кредитна
линия като предсрочно изискуемо. Твърди, че задължението на поръчителя е
станало автоматично незабавно изискуемо наред с това на главния длъжник. На
12.12.2015 г. е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване заповед за
изпълнение и изпълнителен лист до Софийски районен съд. Въз основа на
заявлението е образувано ч. гр. д. 60146/2012 г., 73 с-в, по което съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК за сумата от 1000000 лева, представляваща част
от дължимата главница по договора за кредит в размер на 7198546.28 лева, ведно
със законната лихва от 15.12.2012 г. до изплащане на вземането. Твърди, че
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е направено възражение, поради
което за „О.б.б.” АД е налице правен интерес за предявяване на предвидения в
закона иск за установяване съществуването на присъдената със заповедта сума. Оспорва
твърдението на ответника, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл и
отговорността на поръчителя П.К. е погасена. Сочи, че началото на този срок е
уведомяването на кредитополучателя за предсрочната изискуемост. Поддържа, че по
отношение на ответника Предвид изложеното моли да бъде установено, че
ответникът дължи на „О.б.б.” АД сумата в размер на 1 000 000 лева,
представляваща част от дължимата главница по договор за кредитна линия от
14.01.2010 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 28.06.2011
г., допълнително споразумение №2 от 27.07.2011 г. и допълнително споразумение
№3 от 20.07.2012 г. към него и договор за поръчителство от 14.01.2010 г.,
изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 28.06.2011 г. и договор за
поръчителство от 20.07.2012 г. по финансирания с кредита проект с Община Руен,
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, предл. 2 от договор за кредитна линия, с общ
размер на задължението по този проект 7 528 221.26 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от 15.12.2012 г. до окончателното изплащане на общото
вземане. Претендира направените в производството разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение, както и
разпределение на отговорността на направените разноски по заповедното
производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът П.С.К. оспорва предявения иск.
Оспорва кредитополучателят да е подписвал договор за кредитна линия от 14.01.2010
г., както и допълнителните споразумения. Оспорва „К.К.Г.“ ЕАД /н/ да е
усвоявало суми по договора за кредитна линия. Оспорва сключването на договора
за поръчителство и оспорва солидарно задължено лице по вземанията на банката да
е П.К.. Твърди, че не отговаря за главното задължение, тъй като банката не е
предявила иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на вземането. Оспорва
предсрочната изискуемост на кредита по отношение заявените вземания. Твърди, че
нито „К.К.Г.“ ЕАД /н/, нито П.К. са
получавали уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита. Претендира направените в производството разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
За установяване на вземанията си ищецът
представя договор за кредитна линия от 14.01.2010 г., с който банката предоставя на
кредитополучателя “К.К.Г.” ЕАД ползването на кредит под формата на
кредитна линия за оборотни средства в размер на 12 500 000 лева, със срок за
погасяване 14.01.2012 г. Дългът по
кредита се олихвява с лихвен процент за редовна главница в размер на БЛП на банката + надбавка в размер на 2.25 пункта годишно. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, кредитът се предоставя за оборотни средства
за финансиране на конкретно посочените в същия член проекти по Договори с
Общините Каварна, Руен, Казанлък и с Министерство на околната среда и водите -
по проект с Община Търговище. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора, усвояването по
отделните проекти да се извършва в следните лимити: - По проекта с община
Каварна - до 2 600 000 лева; - По проекта с община Руен - до 7 200 000 лева; -
По проекта с община Казанлък - до 1 300 000 лева; - По проекта с МОСВ - за
община Търговище - до 1 400 000 лева. В чл. 14 от Общите условия по договори за
кредит, сключвани от ОББ АД с корпоративни клиенти, които общи условия са инкорпорирани в самия договор за кредит, е предвидено, че
при
просрочие на погасителна вноска /главница и/или лихви/ по договора с повече от 90 дни кредитът става автоматично
предсрочно изскуем, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
банката. В този случай целият кредит се олихвява с наказателна лихва /неустойка
за забава/ съгласно договора.
С допълнително
споразумение № 1 от 28.06.2011г. е удължен срокът за погасяване на дълга по
договора за кредит до 28.06.2012г. като страните постигат съгласие средствата
от кредита да се използват за оборотни средства за изпълнение на проекти по
сключени договори с общини, финансирани по линия на Европейския съюз. Уговорено
е още погасяването на дълга да се извършва текущо с постъпленията по договорите
с общините Каварна, Руен и Търговище.
С допълнително споразумение № 2 от 27.07.2011
г. се нов проект за финансиране от кредитната линия по сключен Договор № 77 от
29.06.2010 г. между „К.К.Г.“*** със сума за усвояване по кредита до 1 963 676,
16 лева., който проект е с осигурено финансиране по линия на програми на ЕС.
С допълнително споразумение № 3 от
20.07.2012 г. е договорено удължаване на сроковете за ползване и погасяване на
дълга по кредитната линия, в резултат на което кредитополучателят да може да
ползва отново средствата от кредита в размер до 12 500 000 лева, с краен срок
за погасяване 28.06.2013г.
Представен е договор за поръчителство от
14.01.2010 г., подписан между банката и ответника П.К., с който поръчителят К.
поема задължение да отговаря солидарно с главния длъжник „К.К.Г.“ ЕАД за
изпълнение на задълженията му по договора за кредитна линия от 14.01.2010 г. С
допълнително споразумение № 1/28.06.2011 г. към договора за поръчителство, К.
заявява, че се съгласява и приема
уговорените с допълнително споразумение № 1 от 28.06.2011 г. промени в договора
за кредит, чието изпълнение обезпечава, като поема задължение да отговаря за
задълженията на главния длъжник по договора за кредитна линия, така както е
изменен с това споразумение и за периода на удължения срок за ползване и
погасяване на кредита.
С договор за поръчителство от 20.07.2012
г. поръчителят К. поема задължение да отговаря солидарно с главния длъжник „К.К.Г.“
ЕАД за изпълнение на задълженията му по договора за кредитна линия от 14.01.2010
г. и подписаните към него 3 допълнителни споразумения, при конкретно посочени в
договора финансови условия, първото от които е главница по кредита в размер на
12 500 000 лева.
Във
връзка с направено от ответника оспорване на автентичността на горепосочените
договори и допълнителни споразумения, е открито производство по чл. 193 от ГПК за извършване на проверка на
истинността на тези документи, съответно с определения на съда от 17.03.2017 г.
и 29.05.2017 г. Изслушани са единична и тричленна съдебно-графични
експертизи, заключенията на които
експертизи съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадени. От
заключението на вещото лице Х., прието в с.з. от 12.10.2017 г., като неоспорено
от страните, се установява, че подписите за „кредитополучател“ и „залогодатели“
в договор за кредитна линия от 14.01.2010 г., допълнително
споразумение № 1 от 28.06.2011 г., допълнително споразумение № 2 от 27.07.2011
г. и допълнително споразумение № 3 от
20.07.2012 г. са положени от посоченото за техен автор лице Р.Г.Г.. В с.з. на
12.10.2017 г. е прието и заключение на вещото лице Х., съгласно което подписите
за „поръчител“ в договор за поръчителство от 14.01.2010 г. /три подписа/ и
в допълнително споразумение № 1 от
28.06.2011 г. към договора са положени от посоченото като техен автор лице П.С.К.,
а подписът за „поръчител“ в договор за поръчителство от 20.07.2012 г. не е
положен от П.С.К.. Това заключение е оспорено и от двете страни по делото, като
във връзка с оспорването единичната експертизи е разширена в тричленна. Заключението
на тричленната експертиза в състав
вещите лице Х., М. и Г. потвърждава изводите на единичната експертиза,
че подписите за „поръчител“ в договор за
поръчителство от 14.01.2010 г. и в
допълнително споразумение № 1 от 28.06.2011 г. към договора са положени
от П.С.К., а подписът за „поръчител“ в договор за поръчителство от 20.07.2012
г. не е положен от П.С.К., а от друго лице с влагане на старание за имитация.
Заключението на тричленната експертиза е прието като неоспорено от страните в
с.з. от 21.02.2018 г.
Предвид приетото в
о.с.з. на 12.10.2017 г. заключение на вещото лице Х. по съдебно-графическата експертиза
и на основание чл. 194, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК, признава
за недоказано оспорването на истинността на договор за кредитна линия от
14.01.2010 г., допълнително споразумение
№ 1 от 28.06.2011 г., допълнително споразумение № 2 от 27.07.2011 г. и допълнително споразумение № 3 от 20.07.2012
г., по направеното от ответника оспорване
автентичността на тези документи, във връзка с което с определение от 29.05.2017
г. е открито производство по чл. 193, ал. 2 ГПК.
Предвид
заключението на единичната и тричленната съдебно-графическа експертиза и на
основание чл. 194, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК, признава за недоказано оспорването на
истинността на договор за поръчителство от 14.01.2010 г. и в допълнително споразумение № 1 от 28.06.2011
г. към договора, по направеното от ответника оспорване автентичността на тези
документи, във връзка с което с определение от 29.05.2017 г. е открито
производство по чл. 193, ал. 2 ГПК.
Предвид
заключението на единичната и тричленната съдебно-графическа експертиза и на
основание чл. 194, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК, Съдът признава за неистински документ договорът за
поръчителство от 20.07.2012 г., поради което този документ следва да бъде
изключен от събраните по делото доказателства. На основание чл. 194, ал. 3,
изр. 2 ГПК препис от този документ, заедно с препис от решението следва да се
изпратят на СРП за преценка налице ли са предпоставките за образуване на
досъдебно производство във връзка с констатираната от съда неистинност на
документа.
На 25.10.2012 г. на „К.К.Г.“ ЕАД е
връчено съобщение на банката по чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ за пристъпване към
изпълнение върху заложно имущество за събиране на всички дължими по договора за
кредит и допълнителните споразумения към него вземания.
От заключенията /основно и допълнително/
на съдебно-счетоводната експертиза, които като неоспорени от страните Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадени, се установява, че размерът на усвоения кредит по процесния
договор за кредит и споразуменията към него възлиза на 12 430212.42 лева, в
това число: по проекта с община Руен усвоена главница от 7198546.28 лева; по
проекта с общинаМ.общо задължение в размер на 1953676 лева; по проекта с МОСВ
за община Търговище общо задължение в размер на 678000 лева; по проекта с община Каварна общо задължение
в размер на 2599990.14 лева. В счетоводната отчетност на банката е записано
като дата на усвояване на процесния кредит – 25.07.2012 г. Това е датата, която
фигурира и по четирите партиди на процесната кредитна линия. Крайният срок за
погасяване на кредита е 28.06.2013 г. /съгласно допълнително споразумение № 3/20.07.2012 г./. В
счетоводството на банката кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на
18.10.2012 г. с решение на кредитния комитет на банката от 17.10.2012 г. В
счетоводството на банката общият размер на задължението по договора за кредит
към 11.12.2012 г. възлиза на 13009182.92 лева, в това число: по проекта с
община Руен общо задължение от 7528221.26 лева; по проекта с общинаМ.общо
задължение в размер на 2043149.34 лева; по проекта с МОСВ за община Търговище
общо задължение в размер на 709059.66 лева;
по проекта с община Каварна общо задължение в размер на 2728752.66 лева.
Към 14.09.2017 г. общият размер на задължението е 18696819.15 лева. Към 14.09.2017 г. банката е
осчетоводила следните просрочия по процесния кредит: за просрочена главница от
11430213.42 лева и за просрочена лихва от 154419.13 лева. Към датата на
обявяване на предсрочната изискуемост в счетоводството на банката са
осчетоводени просрочия по четирите проекта в общ размер от 614680.23 лева, съответно
лихва от 282573.26 лева; наказателна лихва от 238418.77 лева и наказателна
лихва надбавка 93688.20 лева.
От служебно изисканото ч.гр.д. № 60146/2012
г. по описа на СРС, 73 състав, се
установява, че на 12.12.2015 г. ищецът подава заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги срещу
„К.К.Г.“ ЕАД и П.С.К. за сумата от
1 000 000 лева, представляваща
част от дължима главница по договор за кредитна линия от 14.01.2010 г., допълнително споразумение № 1 от 28.06.2011
г., допълнително споразумение № 2 от 27.07.2011 г. и допълнително споразумение № 3 от 20.07.2012
г., както и договор за поръчителство от 14.01.2010 г., допълнително
споразумение № 1 от 28.06.2011 г. и договор за поръчителство от 20.07.2012 г., при
размер на цялото вземане за главница от 13009182.92 лева, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението 12.12.2015 г. до изплащане на вземането. Заявителят
претендира и направените в производството разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение. По заявлението е
образувано изисканото ч.гр.д. № 60146/2012 г. по описа на СРС, 73 състав. В
изпълнение дадени от заповедния съд указания, заявителят уточнява с молба от
05.03.2013 г., че претендираната част от главница е единствено по финансирания
с кредита проект с община Руен, като общото задължение по този проект към
11.12.2012 г. е 7528221.26 лева. Изрично е посочено, че със заявлението не се
искат суми по останалите подлимити по другите три проекта. След приемане на
така направеното уточнение, на 31.03.2013 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която длъжниците / в заповедта законната лихва върху главницата
е присъдена от 15.12.2012 г. и изпълнителен лист от 04.11.2015 г., с които
длъжниците „К.К.Г.“ ЕАД и П.С.К. са осъдени солидарно да платят на банката сумата от 1 000 000 лева, представляваща част от дължима главница
в размер на 7198546.28 лева, ведно със законната лихва от 15.12.2012 г. до
изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на 20000 лева
държавна такса и 10450 лева възнаграждение за юрисконсулт. Допуснато е и
незабавно изпълнение на заповедта на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК. В
законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта длъжникът К. възразява
срещу издадената заповед и съдът дава указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземанията си по заповедта, във връзка с които указания в
рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени
доказателства –договор за кредитна линия от 14.01.2010 г. и допълнително
споразумение № 1 от 28.06.2011г. , се установява, че между ищеца и
кредитополучателя “К.К.Г.” ЕАД е
възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит, съгласно което ищецът се е задължил да
предостави кредит за оборотни средства за финансиране на конкретно посочените в
договора проекти, вкл. и процесният такъв договор с община Руен, като е
постигнато съгласие усвояването по този проект да се извърши в лимит до 7 200
000 лева, а кредитополучателят следва да усвои и върне кредита до 28.06.2012 г. /срокът, съгласно
допълнителното споразумение № 1 от 28.06.2011 г./. Ищецът ангажира доказателства за наличието на
валидно правоотношение с ответника К. по договор за поръчителство от 14.01.2010
г. и допълнително споразумение № 1 от
28.06.2011 г. към него, в изискуемата по чл. 138, ал. 1 от ЗЗД писмена форма за
действителност. С тези договори ответникът К. се е задължил да отговаря спрямо
кредитора ищец за изпълнението на поетите от кредитополучателя по договор за
кредитна линия от 14.01.2010 г. и допълнително споразумение № 1 от 28.06.2011г.
задължения, което е основание за възникване на солидарна отговорност между
кредитополучателя и ответника К. за задълженията към банката – арг. от чл. 141,
ал. 1 от ЗЗД. Ищецът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи наличието на дадено съгласие на поръчителя да отговаря за
задълженията на кредитополучателя, при условията и срока, уговорени в
подписаните между банката и кредитополучателя допълнителни споразумения №№ 2 и
3 към договора за кредитна линия. В този
смисъл следва да се приеме, че ответникът поръчител е поел задължение да
отговаря солидарно с главния длъжник спрямо банката до уговорения в
допълнително споразумение № 1 срок, а именно 28.06.2012 г. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза не се установява към този момент главният
длъжник да е имал някакви непогасени задължения по договора за кредит. Вещото
лице посочва, че в счетоводната отчетност на банката е записано
като дата на усвояване на процесния кредит – 25.07.2012 г. /която дата фигурира
и по четирите партиди на процесната кредитна линия, вкл. и по проекта с община
Руен/. В счетоводството на банката, крайният срок за погасяване на кредита е
28.06.2013 г., като кредитът е
осчетоводен като предсрочно изискуем на 18.10.2012 г. с решение на кредитния
комитет на банката от 17.10.2012 г., към който момент ответникът поръчител не е
имал задължение спрямо банката по смисъла на чл. 138, ал. 1 вр. чл. 141, ал. 1
от ЗЗД.
Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 225 от 03.08.2016 г. на ВКС,
І ТО, по т. д. № 3696/2014 г., промяната на срока на договора, по споразумение
между кредитора и длъжника, освобождава поръчителя от отговорност изобщо,
когато задължението е с еднократно изпълнение, респ. с единствен падеж и същият
с новото споразумение е договорен като по-късен от първоначалния. При договор с
продължавано изпълнение, поръчителят се освобождава от отговорност единствено
за задълженията с падеж, следващ първоначално уговорения краен срок за
изпълнение, не и за тези, чийто падеж попада в рамките на първоначално
определения такъв. Поръчителят ще отговаря и в хипотеза на предсрочна
изискуемост, обоснована с неизпълнение на задължения с падежи до изтичане на
първоначално уговорения краен срок за изпълнение и обявена от кредитора преди
изтичането му. В случая ищецът обосновава дължимостта на главницата по проекта
с община Руен с настъпването на предсрочна изискуемност на задължението,
настъпила поради неизпълнение на задължения, възникнали сред изтичане на
първоначално уговорения краен срок – 28.06.2012 г., в рамките на който срок
поръчителят е поел задължение спрямо банката да отговаря солидарно с
кредитополучателя, съответно предсрочната изискуемост е обявена от банката след
изтичането на този срок. Уговореният от банката и кредотополучателя
впоследствие нов краен срок е непротивопоставим на поръчителя, съгласно
изричната разпоредба на чл. 147, ал. 2 от ЗЗД. Всяко предоговаряне на срока,
рефлектиращо в „продължаване“ на първоначалния, е непротивопоставимо на
поръчителя, освен при изричното му съгласие да поръчителства и в новия срок,
наличието на каквото съгласие не беше установено в настоящето производство.
Предвид акцесорния характер на
поръчителството, продължаването на срока за изпълнение на задължението след
падежа, по споразумение между кредитора и длъжника, освобождава изобщо
поръчителя, а не запазва отговорността му съобразно първоначалния падеж на
задължението. Изискуемостта на задължението не би могла да бъде с различен за
длъжника и за поръчителя момент, изводимо от акцесорността на задължението на
последния и по съображения относно обхвата на защитата на поръчителя, съгласно
чл. 142 ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира предявеният
установителен иск срещу поръчителя К. за неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на производството, ищецът следва
да бъде осъден да репарира направените от ответника в настоящето производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които възлизат на 1300 лева /400 плюс 900 лева/ –депозити за
вещи лица по единичната и тричленна съдебно-графическа експертиза. На ответника
не се следват останалите поискани със списъка по чл. 80 от ГПК разноски. На ответника
не е възлагано задължение да внася депозит за възнаграждение на вещото лице,
изготвило основното и допълнително заключение на съдебно-счетоводната
експертиза. Задължение за внасяне на депозит по съдебно-счетоводната експертиза
е възложено единствено на ищеца. Вероятно ответникът иска възстановяване на
внесения депозит от 400 лева за допуснатите по негово искане задачи към
съдебно-графическата експертиза с предмет договора за поръчителство от 20.07.2012 г., съответно същите са част от разноските за депозит в размер на
1300 лева, които съдът е приел като дължими на ответника. На ответника не се
дължат разноски в размер на 600 лева за депозит за допуснатите допълнителни задачи към съдебно-графическата
експертиза с определението от 29.05.2017 г., тъй като тези задачи са
допуснати във връзка с открито по искане
на ответника производство по реда на 193 от ГПК по отношение на документи,
оспорването на които е признато за недоказано. На ответника не се дължат и
поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева, тъй
като по делото не са ангажирани доказателства за размера на уговореното с
договора за правна защита и съдействие от 08.11.2015 г. възнаграждение,
съответно не може да се приеме, че представеното към списъка извлечение от
разплащателна сметка на адвокатското дружество установява заплащане на
адвокатско възнаграждение именно по настоящето дело /в извлечението като
основание на плащането е посочено: „получен директен превод с наредител И.Х.К.по
договор за правна услуга от П.С.К.“, но не е посочен индивидуализиращ белег на
този договор, който да обоснове безспорен извод, че плащането е извършено
именно във връзка с представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 08.11.2015 г., съответно представлява заплащане на адвокатско
възнаграждение за осъщественото по настоящето дело процесуално представителство
на ответника/.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявения от „О.б.б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу П.С.К., ЕГН **********,*** положителен
установителен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр чл. 422 от ГПК,
с предмет да се приеме за установено между страните, че П.С.К. дължи на „У.Б.” АД сумата от
1 000 000 лева, представляваща
част от дължима главница в размер на 7198546.28 лева по договор за кредитна
линия от 14.01.2010 г., допълнително
споразумение № 1 от 28.06.2011 г., допълнително споразумение № 2 от 27.07.2011
г. и допълнително споразумение № 3 от
20.07.2012 г., както и договор за поръчителство от 14.01.2010 г., допълнително
споразумение № 1 от 28.06.2011 г. и договор за поръчителство от 20.07.2012 г., ведно със законната лихва от 15.12.2012 г. до
окончателното плащане, за която сума срещу П.С.К., в качеството на поръчител на
кредитополучателя „К.К.Г.“ ЕАД /н/, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.03.2013 г. на СРС, IІ
Гражданско отделение, 73 състав, по ч. гр. дело № 60146/2012 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„О.б.б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.С.К., ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 1300
лева / хиляда и триста лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис от него на СРС, ГО, 73 състав, по ч. гр. дело №
60146/2012 г.
На
основание чл. 194, ал. 3, изр. 2 ГПК,
препис от договор за поръчителство от 20.07.2012 г., заедно с препис от
решението да се изпратят на СРП за преценка налице ли са предпоставките за
образуване на досъдебно производство във връзка с констатираната от съда
неистинност на горепосочения документ.
Съдия: