Решение по дело №723/2015 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 септември 2016 г. (в сила от 16 февруари 2017 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20152330100723
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2015 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

№463/21.9.2016 г.                                       21.09.2016 г.                                 град Ямбол

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд                                               ХV-ти граждански състав

На 13.09                                                                                                     2016 година

В публичното заседание в състав

                                                                          

                                                                         Председател: Марина Христова

при секретаря Ст. М.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 723  по описа за 2015 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

Производството е за делба, във втора фаза по извършването й. С влязло в сила решение №*** г. е допусната делба на два броя недвижимите имоти, както следва – апартамент, находящ се в гр. Я., при квоти по ½ ид.ч. на Е.К. и М.К. и имот, находящ се в с. Х., при квоти – по ¼ ид.ч. за Е. Коев и М.К. и ½ ид.ч., в режим на СИО за К. и Т. К..

В съдебно заседание  ищецът се представляват от упълномощен адвокат, чрез когото прави искане за възлагане на първи етаж от жилищна сграда, стопанска постройка и дворно място, находящи се в с. Х., евентуално искане за възлагане на допуснатия до делба апартамент в гр. Я..

Своевременно в първото съдебно заседание ищецът предявява претенция по сметки срещу ответницата М.К., като иска същата да бъде осъдена да му заплати сумата от 3580 лв., с която неоснователно се е обогатила за периода 01.10.2013 г. – 01.01.2016 г. ,т.к. по време на фактическата раздяла на страните единствено и само ищецът бил заплащал теглен по време на брака кредит, парите от който били вложени в закупуването на допуснатия до делба имот – апартамент.

Ответницата К. се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото заявява възлагателна претенция по чл. 349,ал.1  от ГПК по отношение на допуснатия до делба апартамент. Оспорва претенцията по сметки като неоснователна и недоказана.

Ответниците К. и Т. К. се представляват от упълномощен адвокат.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От заключението на приета по делото  във втората фаза СТЕ, неоспорена от страните, изготвена от в.л. Д., става ясно, че  недвижим имот – дворно място в едно с построената в него двуетажна жилищна сграда и стопанска  постройка - плевник е реално неподеляем съобразно квотите на страните, като средната му пазарна стойност е 15 700  лв. Стойността на дяловете на съделителите е – по 3925 лв. за ищеца и ответницата и 7850 лв. общо за К. и Т. К.. В първото по делото съдебно заседание по отношение на части от този имот възлагателна претенция е направена от Е.К..

Видно от горепосоченото заключени недвижимия имот – апартамент, находящ се в гр. Я. е реално неподеляем съобразно квотите на страните, като средната му пазарна стойност е 25 200 лв.Стойността на дяловете на двамата съделители е в размер на от по 12 600 лв. По отношение на този имот в първото с.з. възлагателни претенции са направени от М.К. и Е.К..

Във връзка с претенцията по сметки на Е.К. против М.К., за заплащане на сумата от 3580 лв., представляваща сума, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищеца за периода 01.10.2013 г. – 01.01.2016 г., т.к. за този период ищецът с лични средства е заплащал теглен по време на брака на страните кредит, с който е заплатен делбения апартамент са ангажирани следните доказателства:

Видно от удостоверение изх. ***г. на Банка ***, Е.К. има ползван кредит за текущо потребление от 20.04.2011 г. с остатък към 09.10.2015 г. - 17 139, 87 лв. и погасителна вноска от 327, 30 лв. Ищецът е представил копие от декларация, подписана от него от 10.04.2009 г., оспорена от ответницата, в която същият е посочил, че парични средства в размер на 16 000 лв. за покупко – продажба имат произход – заем от ДСК.

Представен е още договор за покупко – продажба на МПС от 02.05.2011 г., по силата на който купувачът Д.Е.К. е закупил МПС на стойност 6 000 лв.

Видно от решение на ЯОС от 18.06.2014 г., синът на страните Д.Е.К. е поставен под пълно запрещение, като се установява от Удостоверение на Община Я., че за негов настойник е назначена ответницата М.К..

Представени са удостоверения издадени от С-Р ПП – Я., видно от които на 10.07.2007 год. Е.К. е регистрирал мотопед.

По делото са приети още нотариална покана от 02.07.2014 г., от Д. и М.М., чрез адв. Г. до ответницата М.К., в която е посочено, че за апартамента не са им броени нито лев, като купувачите са прекратили брака си и в жилището е останала да живее единствено съпругата, като последната е лишила продавачите от правото им да ползват имота, поради което и я канят да им заплаща месечен наем от по 200 лв.

С приложения отговор и насрещна нотариална покана от 07.07.2014 год. М.К. е уведомила Д.и М.К., че за жилището са заплатени парични средства, разписката за което плащане била притежавана от техния син и представена пред съда.

По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която е посочило, че на 04.07.2007 год. е сключен договор за кредит между банка ДСК ЕАД и Е.К., по силата на който е усвоена сумата от 24 000 лв., с част от която е погасен по- стар кредит в размер на 18  865, 23 лв., а останалата сума е усвоена като са теглени различни суми през банкомат, на каса, разплащания по различни покупки и суми използвани за погасяване на самия кредит/т.1,л.2 от заключението/. На 20.04.2011 г. между същите страни е бил сключен втори договор за кредит за текущо потребление по силата на който е била усвоена сумата 25 000 лв., с част от която – 17 404, 99 лв. е бил изцяло погасен предходния кредит, а останалата сума е усвоявана като са теглени суми от банкомат, на каса и за погасяване на самия кредит. За исковия период 01.10.2013 г. – 01.01.2016 г.  за погасяване на кредита са били внесени общо 7117, 31 лв., като всички суми с изключение на сума от 350 лв., внесена от В.М. са били внесени от Е.К.., включително видно от т.2, л.2 от заключението са били използвани суми от кредита като погасителни вноски за погасяването му.Към датата на изготвяне на заключението неплатения остатък от кредита е в размер на 19 945,55 в.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

По отношение на недвижимия имот – апартамент, находящ се в гр. Я.:

Както беше посочено по-горе претенция за възлагането му са направили и двамата съделители. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод на единия съпруг и бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравни дяловете на съделителите с други имоти. 

В процесния случай безспорен е факта, че бракът между Е. и М. К. е прекратен с развод, с влязло в сила на 07.11.2013 г. решение. Според разясненията , дадени в т.6 от ТР №1/2004 г. – статутът на лицата , поставени под пълно или ограничено запрещение е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Когато родителите имат качеството на попечители или настойници и упражняват родителските права, то възможността съдът да извърши възлагането на имота, в полза на съпруга, упражняващ родителски права е допустима и социално оправдана, с оглед дължимата обществена защита за лица страдащи от тежко заболяване. В процесния случай тази предпоставка е налице по отношение на ответницата М.К., която безспорно е назначена за настойник на поставения под пълно запрещение син на страните.

Според съда налице е и третата предпоставка, а именно по делото безспорен между страните е въпросът, че не разполагат с друго жилище. За друго жилище по смисъла на чл. 349 ГПК не могат да бъдат възприети и притежаваните от Е.К. и М.К. ид.ч. от имота в с. Х., т.к. съобразно практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК – отрицателното условие „да няма собствено жилище“ следва да се разбира в смисъл съделителят с възлагателна претенция да не притежава друг жилищен имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на легалното определение по пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на чл. 40 ЗУТ - да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.

При така установеното от фактическа страна съдът приема,че възлагателната претенция на ответницата М.К. с правно основание чл. 349,ал.1 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена. За уравняване дяловете на другия съделител на основание чл. 349,ал.5 ГПК , последната следва да бъде осъдена да заплати сумите от 12 600 лв., съобразно приетата и неоспорена експертиза, заедно със законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила на решението.

По отношение на недвижимия имот, находящ се в с. К.:

Съдът намира релевираните своевременно в първото съдебно заседание претенции за възлагането му за неоснователни. Не са налице предпоставките на чл. 349,ал.1 или ал. 2 по отношение на съделителят Е.К.. Имотът е придобит посредством покупко – продажба от всички съделители. В процесния случай не са налице и предпоставките на чл. 353 от ГПК, имотът е един а дяловете три. С оглед реалната  неподеляемост на имота , находящ се в с. Х., същият следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като това е единственият възможен способ за извършване на делбата. Получената от публичната продан сума следва да бъде разпределена съобразно правата на страните в съсобствеността.

По претенцията по сметки:

Претенцията на ищеца Е.К. против М.К. съдът намира за неоснователна и недоказана на предявеното основание по следните съображения:

Ищецът твърди, че ответницата се е обогатила за негова сметка с исковата сума, т.к. само и единствено той е заплащал след фактическата им раздяла кредит, сума от който е била използвана за закупуването на делбения имот – апартамент в гр. Я..Видно от приложения нотариален акт, жилището е закупено по време на брака на страните, на 10.04.2009 год., за сумата от 16 000 лв., която сума в нотариалния акт е вписано, че е платена напълно и в брой на купувачите преди подписването на договора. Представената от ищеца декларация, установяваща  изгодни за него факти и оспорена от ответницата не може да бъде тълкувана в подкрепа на твърдението му за влагане на сумата за закупуване на имота. Същата е в противоречие и с кредитираната от съда , неоспорена от страните ССЕ. Видно от последната, нито преди, нито след процесната дата , т.к. по-голяма част от сумите по кредити са били използвани за погасяване на предходни такива, като остатъчна сума по кредита не е имало такава в размер на 16 000 лв.Такава сума не е теглена от ищеца, нито има данни да е заплащана на купувачите или трети лица – по банков път или в брой. Т.е. в обобщение по делото не са ангажирани никакви доказателства установяващи влагане на сумата именно в процесното делбено жилище.

За пълнота ЯРС намира за необходимо да посочи, че действително по делото са налице данни, че по време на брака на страните са били теглени няколко кредита, които в последствие са били рефинансирани и последния от които все още не е изплатен. За ищеца съществува възможност да претендира от ответницата заплатените суми, ако твърди да са използвани за семейни нужди, каквито са – закупуване на кола за детето на страните и т.н., в друго производство и на друго основание.

       По разноските:

При този изход от делото страните следва да заплатят ДТ върху стойността на дела на всеки от тях съобразно чл. 8 от ТДТССГПК, която е в размер на 4 % върху стойността на дела.

Разноски за адвокатски възнаграждения не следва да бъдат присъждани, т.к. съобразно трайната практика на ВКС - при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа на извършване на делбата, всеки съделител  понася сам направените разноски в производството за делба.

          С оглед отхвърляне на претенцията по сметки ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 143,20 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата и сторените разноски във връзка с тази претенция, а именно 77,50 лв. – депозит за вещо лице.

Водим от гореизложеното,  ЯРС

 

                                                          Р Е Ш И :

 

ВЪЗЛАГА на основание чл.349,ал.1 от ГПК, в дял и изключителна собственост на съделителката М.Ж.К., ЕГН ********** следния недвижим имот, находящ се в гр. Я., ж.к.“*** – жилище апартамент №***, с площ 62, 39 кв.м ,представляващ самостоятелен обект в сграда  с идентификатор №87374.521.3.2.87, по КК и КР, одобрени със заповед от 30.08.2005 год. на ИД на АК, както и 3, 782 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху терена, при граници съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: №87374.521.3.2.109, 87374.521.3.2.86; , под обекта 87374.521.3.2.84; в едно с прилежащото му мазе ***, с полезна площ от 3,38 кв.м. , при граници : стълбище, коридор, склад, тротоар.

            ОСЪЖДА  М.Ж.К., ЕГН ********** да заплати на Е.М.К., ЕГН ********** в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение за уравнение на сумата от  12 600 лв., в едно със законната лихва от влизане на решението в сила.

           ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, застроено и незастроено дворно място, находящо се в с. Х., общ. Т., състоящо се от 1190 кв.м. – неурегулирано, а урегулирано 1245 кв.м., съставляващо УПИ ***, в кв.*** по плана на селото, заедно с построените в това дворно място жилищна сграда с площ 72 кв.м. и стопанска постройка- плевник,  с площ 72 кв.м., при граници :от двете страни – улица, УПИ *** и УПИ *** , при пазарна цена в размер на 15 700 лв.

           ПОЛУЧЕНАТА ОТ ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН сума да се разпредели съобразно правата на страните, а именно по 1/4 ид.ч. за Е.М.К. и М.Ж.К. и ½ ид.ч. общо за К.М.К. и Т.М.К..

  

ОСЪЖДА М.Ж.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Ямбол държавна такса върху стойността на дела в размер на 661 лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Е.М.К., ЕГН **********да заплати по сметка на РС – Ямбол държавна такса върху стойността на дела в размер на 661  лв., държавна такса по претенцията по сметки – 143,20 лв. както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН ********** и Т.М.К., ЕГН ********** да заплатят по сметка на РС – Ямбол държавна такса върху стойността на дела в размер на 314  лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Е.М.К., ЕГН ********** да заплати на  М.Ж.К., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 77,50  лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ЯОС.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: