Решение по дело №127/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В. К. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], ***, подадена чрез адв. Т. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 24-0351-000012/22.01.2024г., издадена от М. К. Н. – мл. полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, необоснована, поради противоречие с фактите относно съставомерността на нарушението. Иска се отмяна на оспорената заповед. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна оспорва жалбата в придружително писмо с депозиране на административната преписка и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание-не се явява, не се представлява.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 24-0351-000012/22.01.2024г., издадена от М. К. Н. – мл. полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, на жалбоподателя В. К. К., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена следната мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер]/22.01.2024г., с който е констатирано, че на 22.01.2024г., около 16:30 часа в [населено място], *** пред дом №2 в посока кръстовището с *** В. К. управлява лек автомобил **, с рег. № [рег. номер], собственост на Е. К. К., след употреба на наркотични и упойващи вещества. В 17:04 ч. водачът е изпробван за употреба на НВУ с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 № ARLJ-0022, с Тест № ARSE-0061, Проба № 268, водачът е отчел положителен резултат за употреба на канабис 25/ТНС 25/. Същият заявил, че е употребил НВУ на 31.12.2023г. На К. е издаден Талон за изследване №110315/22.01.2024г., тъй като същият не се е съгласил с показанията на апарата и дал за изследване кръв и урина в ЦСМП Свиленград. При тези факти, административният орган е приел, че е налице нарушение на нормата на чл.5, ал.3, т. 1, пр. второ от ЗДвП - управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От водача е иззето СУМПС.

В оспорената в съдебното производство Заповед № 24-0351-000012 от 22.01.2024 година, е възпроизведена в частта на мотивите идентична фактическа обстановка.

По делото е представена и приета в цялост административната преписка. От представен талон за изследване № 110315 /л.25 от делото/, се установява, че след проверката с техническо средство, на водача е представен талон за медицинско изследване, връчен на 22.01.2024г. в 17:35 ч., с означение до 30 мин. да се яви в ЦСМП – Свиленград. Талонът е подписан и приет без възражение, не се констатира отказ за извършване на медицинско изследване. След вземане на пробите от кръв и урина същите са изпратени с писмо рег. № 351000-520/22.01.2024г. до ВМА – София, за извършване на химическо изследване за наличие на НВУ.

От приложения Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 22.01.2024г. /л. 26 от делото/, се установява, че мл. автоконтрольор М. Н., е удостоверил, че жалбоподателя, към датата на проверката е бил в добро състояние, шофирал е сигурно; настроение-спокойно; походка-сигурна; изговор-ясен; нормално слизане от МПС; не се установява мирис на алкохол.

По делото е приложен на хартиен носител тест № 268/22.01.2024г., извършен в 17:07 ч., с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 № ARLJ-0022, който е отчел по отношение на Канабис 25 /ТНС 25/, резултат “positive”, т.е. положителен. По отношение на другите изследвани химически вещества, резултатът е негативен. По делото е приложена справка-картон на водача В. К. К..

В хода на съдебното производство е изискан и приет официален препис от изготвена съдебнохимическа /токсикологична/ експертиза, за лицето В. К. К., рег. № И-8001 от 02.09.2024г., изд. от магистър химик И. Е. и гл. ас. д-р И. И. /съдебен токсиколог/ от Химикотоксикологична лаборатория при ВМА - София. От съдебнохимическа /токсикологична/ експертиза, се установява, че на лицето В. К. К., на 22.01.2024г. са взети проби от кръв и урина, с цел изследване за наличието на наркотични вещества, като се определи вида и концентрацията им, в случай на наличие на такива. От лицето са предоставени 2 бр. вакумирани епруветки с кръв и 2 бр. епруветки урина /номерирани и надписани/. Пробите са получени в Химикотоксикологична лаборатория при ВМА, по служебен път на 24.01.2024г., ведно с Талон за изследване и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози. Пробите са получени на 24.01.2024г.; лабораторни анализи са извършени на 19-20.08.2024г.; експертното заключение е изготвено на 26.08.2024г. От заключението се установява, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети от лицето В. К., не се установява наличие на наркотични вещества.

По делото са приети Заповед № 1253з-160/30.05.2022г. на ВПД директор на ОДМВР – Хасково и Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОДМВР – Хасково, от които се установява компетентността на полицейските органи при ОДМВР - Хасково, да прилагат със заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 3, 4, 5, 6, 7 и т.8 от ЗДвП, в частност по отношение на издателя на оспорената заповед в настоящото производство –Мл. полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

За установяване на нарушението, в процесния случай, е съставен АУАН, в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП-управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От представената административна преписка се установява, че процесният АУАН и издадената въз основа на него Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 24-0351-000012 от 22.01.2024 година, са издадени само въз основа на извършена проверка с техническо устройство Дрегер DRUG TEST 5000 № ARLJ-0022, който е отчел позитивен резултат за канабис. Независимо от това, че водачът е дал съгласие и доброволно е предоставил биологичен материал за изследване във ВМА, контролните административни органи, са издали предварително оспорения акт, без да изчакат и да се съобразят с резултатите от съдебнохимическа /токсикологична/ експертиза на ВМА. В процесния случай, резултатите от заключението по съдебнохимическа /токсикологична/ експертиза, рег. № И-8001 от 02.09.2024г., изд. от магистър химик И. Е. и гл. ас. д-р И. И. /съдебен токсиколог/ от Химикотоксикологична лаборатория при ВМА, което съдът кредитира изцяло, установяват липсата на наркотични вещества в предоставения за изследване биологичен материал, в сроковете и по надлежния ред от жалбоподателя. Независимо от технологичната годност на използваното от контролните органи техническо средство за извършен тест, резултатите от техническото средство, са изцяло оборени от заключението по СТЕ на ВМА, която има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материалната доказателествена сила на същия, за фактите, предмет на удостоверяването, а именно че в биологичните проби, взети от В. К. на 22.01.2024г., по талон за изследване изпратено във ВМА, не се констатира наличие на наркотични вещества.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В процесния случай изрично е посочено, че издадената заповед е за нарушението по предложение второ. В чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, изрично е посочено, че мярката се прилага когато е налице управление на моторно превозно след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Тази разпоредба, тълкувана съвместно с общата забрана на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, обосновава приложимостта на принудителната мярка. Но от доказателствата по приложената административна преписка безспорно се установява липсата на съставомерността на нарушението, което да обосновава налагането на принудителната административна мярка. Жалбоподателят чрез обратно доказване, изцяло обори фактите, удостоверени от контролните органи, поради което и оспорената заповед, макар и издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и необоснована, като противоречаща на фактите по делото, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото жалбоподателят има право на сторените в производството съдебно-деловодни разноски, които следва да се заплатят от ответника. Искането е направено своевременно. Претендират се разноски в размер на 410 лв. от които ДТ-10 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 400 лв. От ответната страна в депозирано по делото придружително писмо вх. № 1368/19.02.2024г. е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът не намира за основателно, тъй като същото е определено дори под минимума предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г., за този вид дела.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000012/22.01.2024г., издадена от мл. полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с която на В. К. К., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата, е наложена принудителна административна мярка „ Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково да заплати на В. К. К., [ЕГН] от [населено място], [жк], ***, разноски по делото в размер на 410.00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП.