Р Е Ш Е Н И
E №
гр. В. 02.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, IV - наказателен състав в
публично заседание на 16.12.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Ц.разгледа
НАХД №1021/2019г. по описа на ВРС, въз основа на
закона и доказателствата:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0967- 001195
от 25.09.2019г. на Началник Г С „ПП” при ОД на МВР -
гр.В., с което на К.Д.К. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
по пункт 1 - за
извършено нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП -
ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева, на осн. чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП,
по пункт 2 - за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 10/десет/
лева, на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП,
по пункт 3 - за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 10/десет/
лева, на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание
чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред Врачански Административен
Съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
МОТИВИ:
К.Д.К. ***, с ЕГН ********** е обжалвал НП №19-0967- 001195 от 25.09.2019г. на Началник Група към ОДМР В., Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – В., с
което са му
наложени три административни наказания,
както следва:
по пункт 1 - за
извършено нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП -
ГЛОБА в размер на 20 лева, на осн. чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП,
по пункт 2 - за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 10/десет/
лева, на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП,
по пункт 3 - за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 10/десет/
лева, на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание чрез
процесуален представител адв.Ц.М.се излагат съображения за отмяна на НП, с
оглед допуснати процесуални нарушения, и искане за уважаване на жалбата.
Ответникът по делото в придружително
писмо ангажира становище в подкрепа на издаденото НП.
Производството по делото е по реда на
чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
На 11.09.2019г. жалбоподателя К.Д.К. *** паркирал
автомобила си л.а. Тойота с ДК № ***в
гр.В. на ул.“***“№***, върху тротоара, но без да остави разстояние между него и
отстоящата сграда така, че пешеходците да могат свободно и безпрепятствено да
преминават. След постъпил сигнал в РУ - В. дежурният по ОДЧ изпратил екип в
състав – полицейските служители - М.А.Т., С.В.Н., който посетили адреса около 11.55
часа, където заварили паркираният на тротоара автомобил на жалбоподателя, които
бил на такова отстояние от сградата така, че възпрепятствал свободното минаване
на пешеходци по тротоара. Автомобила бил заснет с техническо средство таблет, а
докато правили справки за собствеността на автомобила - водача му и настоящ
жалбоподател пристигнал на място, където потвърдил, пред полицейският екип, че
преди малко именно той е управлявал автомобила и спрял на посоченото място. Била
му извършена проверка, при която констатирали освен неправилното паркиране на
автомобила и че жалбоподателя не носи изискуемите документи необходими при
управление на автомобил, при което на място младши автоконтрольор М.А.Т. в присъствието на колегата си свидетеля
очевидец С.В.Н. съставил на жалбоподателя - Акт за
административно нарушение АУАН с.GА №9464 от 11.09.2019г., който жалбоподателя отказал да подпише, като отказа
бил оформен с подписа на свидетеля Д.Х.Д.. Въз основа
на акта е издадено и НП №19-0967- 001195 от 25.09.2019г. на Началник Г С „ПП” при ОД на МВР - гр.В., с което водача е санкциониран за три
извършени нарушения съответно по чл.94 ал.3 от ЗДвП вр. чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 вр. чл.183
ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП и по чл.100,
ал.1, т.2 вр. чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от
ЗДвП с наложени глоби в общ размер от 40 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя М.А.Т., Св.С.В.Н. и Св.Д.Х.Д. дадени в съдебно заседание, както
и от приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства - АУАН и НП, Министерска Заповед № 812Із -
515 – 14.05.2018г., Справка за нарушител, Свидетелство
за регистрация част - І, пълномощно и др.
Съдът намира
жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация, а разгледана по
същество същата е процесуално допустима, но неоснователна, по следните
съображения: Настоящият съдебен състав приема, че както АУАН, така и НП са издадени от
компетентните органи и в рамките на техните правомощия и компетенции и при
спазване на предвидената в ЗАНН процедура. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, допуснати в хода
на административнонаказателното производство и ограничаващи правото му на
защита. Видно от съставения АУАН и издаденото НП, същите съдържат необходимите
реквизити, даващи възможност на нарушителя да разбере, какви са нарушенията, за
който е наказан и да организира адекватно своята защита. От приетите по
делото доказателства: показанията на разпитаните по делото свидетели - очевидци
на извършените нарушения, както и от съставения АУАН, чиято доказателствена
сила не е оборена, се установява по безспорен начин - датата, мястото и
фактическата обстановка при извършване на нарушенията, а именно: че на 11.09.2019г. около 11.55
часа, жалбоподателя К.Д.К. ***, като водач на МПС е паркирал автомобила си л.а. Тойота с ДК № ***в гр.В. на ул.“***“ до №***, върху тротоара,
по начин, които затруднява преминаването на пешеходци тъй, като не е подсигурил
разстояние от 2м. от към страната на
сградата така, че пешеходците да могат свободно и безпрепятствено да преминават,
като същевременно не е носил в себе си изискуемите по закон документи – СУМПС, контролен талон и СРМПС.
По отношение на нарушението по пункт
1 -
за извършено нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП и
наложена на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 20/двадесет/ лева.
На първо
място, с оглед възраженията на
жалбоподателя следва да се посочи следното: легалните определения за "престой"
и "паркиране" се съдържат съответно в чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл.93, ал.1 от ЗДвП, „пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието на водача“. Разпоредбата на чл.93,
ал.2 от ЗДвП постановява, че „паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение“.
От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е
налице „престой” освен всичко останало, водачът на автомобила следва да
се намира на място при него /в присъствието на водача/. В конкретния случай,
няма спор, че жалбоподателя не се е намирал при автомобила си, когато същият е
бил установен от органите на КАТ, като е ирелевантна причината или
времетраенето на отсъствието на водача, доколкото законът не предвижда никакви
изключения в тази посока. Същевременно факта, че автомобила управляван от
жалбоподателя установен на посоченото място е под изискуемите 2,5 тона, не е
достатъчен, за да игнорира по същество извършеното нарушение, тъй като в случая
и останалите елементи на деянието следва да не са налични в това число и разстоянието
от сградата до паркираното МПС, следва да е най малко 2м., като в конкретиката
на казуса свидетелите заявиха, че разстоянието между автомобила и сградата е
било такова, че изобщо не е позволявало преминаването на човек. Поради това
настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел,
че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било „паркирано”, по
смисъла на закона върху тротоара в нарушение на законовите изисквания.
Съгласно чл.94
ал.3 от ЗДВП „За престой и паркиране в
населени места ППС се спират възможно най – вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако от към страната на
сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.“При издаване на обжалваното
НП правилно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение, като текстовото
описание съответства на цифрово изписаното в АУАН нарушение, а именно по чл.94 ал.3 от ЗДвП, като
задължението – описано в чл.94 ал.3 от ЗДвП, е
задължение за всички водачи – на МПС. Идеята на законодателя е за
грижливо и предпазливо отношение към пешеходците движещи се по тротоарите
изградени на определените за това места. Извършеното нарушение се установява от
показанията на свидетелите очевидци, които непосредствено са възприели
нарушението, на мястото на нарушението. При тази фактическа обстановка, съдът
намира за правилни изводите на административнонаказващият орган, че
жалбоподателят е нарушил задълженията, вменени му с чл.94 ал.3 от ЗДвП.За
това и правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото
нарушение и като е стигнал до този извод, АНО е постановил законосъобразен акт, при което и настоящият съдебен състав намира, че
същият правилно е бил санкциониран за извършеното от него нарушение от Закона
за движение по пътищата, на основание
чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП с административно
наказание “ГЛОБА” в абсолютно предвидения размер от 20/двадесет/лева,
поради което
и за настоящата инстанция не са налице основания и възможности за нейното
изменение. В този
смисъл АНО правилно е приложил закона, а обжалваното НП в тази му част, следва
да се остави в сила.
2. По отношение на нарушенията по пункт 2 и
3 - за извършени нарушения на чл.100,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и наложени на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.1, 2 и пр.3 от ЗДвП – Две Глоби всяка в размер на 10/десет/ лева”
Съгласно чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за
управление, от съответната категория и контролен талон към него“ и „свидетелство
за регистрация на МПС което управлява ”
Съгласно чл.183, ал.1 т.1 пр.1, 2 и от ЗДвП „Наказва
се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство
за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
МПС“
В АУАН и в
НП се сочи, че жалбоподателя нарушител е допуснал още две нарушения формулирани,
като:„не
носене на задължителните по закон документи, а именно – СУМПС, контролен талон
към него и свидетелство за регистрация на МПС“. По делото безспорно е
установено, че жалбоподателя е имал качеството на водач на МПС, при изпълнение,
на която си функция същият е управлявал процесното МПС, без да носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон
към СУМПС, като е осъществявал действията си по управление на МПС в отсъствието
на посочените задължителни документи, като това обстоятелство се установява,
както от показанията на разпитаните свидетели по делото, които сочат, че при
проверката жалбоподателят сам е заявил, че е собственик и водач на процесният
автомобил, както и че при извършената му проверка не е представил на
контролните органи СУМПС контролен талон към него и СРМПС, така и
от отразеното в АУАН, който съгласно чл.189
ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
От събраните
по делото доказателства не се опровергава доказателствената сила на АУАН в тази
си част и в този смисъл по делото безспорно са установени нарушенията извършени
от жалбоподателя, тъй като на посочената в АУАН и НП дата и място в гр.В. е
управлявал и паркирал собственото си МПС, без посочените документи
удостоверяващи: СУМПС - удостоверяващ правоспособността му за
правоуправление, контролен талон
- удостоверяващ валидността на
свидетелството за управление на МПС и СРМПС
- удостоверяващ регистрацията на
автомобила на територията на Република Б., при което и настоящият съдебен
състав намира, че същият правилно е бил санкциониран за извършените от него
нарушения – тези по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.183, ал.1,
т.1 пр.1, 2 и 3 от ЗДвП, с две административни наказания “ГЛОБА” в абсолютно предвидения размер от 10/десет/лева, поради което
и за настоящата инстанция не са налице основания и възможности за техните
изменения. Деянията не биха могли да се квалифицират, като маловажен случай по
смисъла на чл.28 отЗАНН, тъй като не
се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на такива нарушения, напротив безспорно установено е от
Справката за нарушител и че жалбоподателя е системен нарушител на ЗДВП, като видно, че от общо 28 издадени и влезли в сила
НП последните няколко са именно за неносене на задължителните по закон
документи, както е и в настоящият случай. Нещо повече подобно поведение не
следва да бъде толерирано, тъй като освен, че жалбоподателя е системен
нарушител по ЗДВП, то и същият като лице запознато със закона, /както е заявил
на служителите на полицията, че знае правата си понеже е адвокат/ би следвало
осторожно да съблюдава, и спазва закона, а не системно и с пренебрежение да нарушава.
При така
установеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло. В
изложеният по горе смисъл съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0967- 001195
от 25.09.2019г. на Началник Г С „ПП” при ОД на МВР -
гр.В., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на
основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН.
При
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: