№ 247
гр. Перник, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720200484 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от П. Б. Т. с ЕГН **********, чрез
пълномокщник – адв. А. К., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с АТСС, серия К, №10326396, издаден от ОД МВР –
Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 23.12.2024г. в гр. Перник.
В жалбата се излагат възражения, че електронният фиш е издаден в
нарушение на закона, тъй като жалбоподателят не е автор на описаното в
съдържанието му нарушение. Моли се за отмяна на издадения електронен
фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал
и пълномощникът му – адв. А. К., АК - ****.
Преди съдебното заседание пълномощникът е депозирал становище, в
което изразява съгласие за разглеждане на делото в негово и на доверителя му
отсъствие и излага подробни доводи в насока незаконосъобразност на
обжалвания акт. Релевират се възражения, че в депозираната от собственика
на МПС декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, послужила като основание да се
ангажира отговорността на Т., са декларирани неверни данни – че на
означената в ЕФ дата автомобилът е бил във владение на жалбоподателя и е
управляван от него, както и че прилагането към декларацията на копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е злоупотреба
1
с лични данни, тъй като Т. не е предоставял издадения на него име документ
с такава цел. Пълномощникът поддържа, че при това положение не са били
налице кумулативните предпоставки в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП и
неправилно АНО е ангажирал административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя П. Т., който не е автор на установеното нарушение. В жалбата
се сочи, че при аналогични обстоятелства Т. е бил посочен като автор и на
други нарушения, извършени с моторни превозни средства, собственост на
лицето Г.Б.Б., за което жалбоподателят е сезирал РП – ****, ТО - Петрич и по
случая е образувана преписка с №2102/2025г. по описа на прокуратурата.
Претендира се и присъждане на направените от жалбоподателя разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 23.12.2024 г., 14.04 часа, в гр. Перник, по път I-6, в посока към град
Радомир, се движело МПС – л.а. “Мерцедес ГЛЦ 220Д“ с рег. №*****. В
района на км.85+000 на посочения път, ПВ Църква, с преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
АRH САМ S1, №11743d0, се извършвало измерване на скоростта на
движещите се пътни превозни средства в посока София - Радомир в
стационарен режим, чрез заснемане. Разрешената скорост на движение за
посока към град Радомир била 80/км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно
възможността в чл.73, ал.2 от ПП ЗДвП. В 14.04 часа през обсега на
преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият
автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-13074/31.12.2024г. - приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 110 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 114 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост е собственост на ФЛ – Г.Б.Б.,
ЕГН **********. Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от
ЗДвП срещу него, в качеството на собственик, бил издаден електронен фиш
серия К, №10153886, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП била наложена глоба 100 лв. за извършено при
гореизложените обстоятелства нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП Г.Б.
депозирал в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР декларация по чл.189, ал.5 от
2
ЗДвП, вх. №7926/22.01.2025, в която посочил, че нарушението от 23.12.2024г.,
описано в електронния фиш, е извършено от друго лице – П. Б. Т., в чието
владение е бил лекият автомобил към датата на нарушението, както и че
автомобилът му е върнат от него на 29.12.2024г.. Към декларацията Б.
приложил копие на свидетелството за управление на същото лице с № ****,
издадено на 31.07.2023г., валидно до 31.07.2033г.
Въз основа на декларацията и приложения към нея документ, на
основание чл.189, ал.5 ЗДвП издаденият ЕФ срещу Г.Б.Б. бил анулиран и бил
издаден процесният – серия К, №10326396 срещу жалбоподателя.
Електронният фиш е връчен на П. Т. на 07.03.2025г.
По негово искане в съдебното производство са събрани допълнителни
доказателства – приобщено е заверено копие на преписка, рег. № 31400-
3182/2025г. по описа на РУ на МВР – Петрич /пр. пр. №2102/2025 по описа на
РП – ****, ТО - Петрич/. Преписката е образувана по повод жалба от П. Т., в
която посочил, че на адреса му в град Петрич са получени множество
електронни фишове, с които са му наложени административни наказания
глоба за управление на различни МПС на различни места в страната, като
изложил твърдения, че нито един от тези автомобили не се е намирал в негова
фактическа власт, не ги е управлявал и изобщо не се е намирал на посочените
в електронните фишове места на съответните дати. В жалбата си същият
посочил, че след справка в електронния регистър на КАТ установил наличието
на издадени още електронни фишове, които все още не му били връчени.
Изказал предположение, че неизвестно за него лице злоупотребява с личните
му данни и е декларирало неверни обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справки за
собственост и по история на МПС с рег. №*****, снимка №11743d0/0044683,
протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-13074/31.12.2024г. и снимка на
разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване
средства за измерване, с приложение към удостоверението, протокол от
проверка №091-СГ-ИСИС/09.076.2024г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ,
заповед №313з-310/14.02.2024г. на директор ОД МВР – Перник, справка –
картон на водач за П. Т., разпечатка на ЕФ серия К, №10153886, издаден от
ОДМВР, декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вх. №7926/22.01.2025 с
приложения, писмо, изх. №11-00-99/24.04.2025г. от директор Областно пътно
управление към А „ПИ“, ведно с разпечатка от схема на организация на
движението в процесния пътен участък, както и материалите по преписка, рег.
№ 31400-3182/2025г. по описа на РУ на МВР – Петрич /пр. пр. №2102/2025
по описа на РП – ****, ТО Петрич/.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и
основателна.
3
Въз основа на изложеното и при установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът приема следното:
Специалната процедура по издаването на електронния фиш,
регламентирана в чл.189, ал. 4 от ЗДвП е приложена законосъобразно, при
наличието на предпоставките за това, доколкото се твърди, че процесното
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1 с №11743d0, с
каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на ЗДвП може да се
установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза..
АТСС, посочено в електронния фиш е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Приетите по делото писмени
доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип средство за измерване
от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126
със срок на валидност 07.09.2027г, вписано е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост
на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приобщения снимков материал от записа,
извършен с преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, в
който се съдържат данни за дата и час, точна локация, разрешена скорост
/съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на
заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направения запис
на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство
по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден
електронния фиш.
Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със заповед на
министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което формално е
редовен от процесуална страна.
По делото не е спорно, че към датата на извършване на нарушението
посоченото в ЕФ моторно превозно средство е било собственост на Г.Б.Б.,
което установяват и събраните писмени доказателства. Следователно, на
основание нормата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП, това лице
законосъобразно е установено първоначално като субект на нарушението и
срещу него са предприети административнонаказателни мерки за реализиране
на отговорността му с издаването на Електронен фиш, серия К, №10153886.
Подадената от Г.Б. писмена декларация с твърдение, че фактическият
извършител на нарушението е жалбоподателят П. Т., тъй като автомобилът е
4
бил в негово владение към датата на нарушението, инициирала процедура по
чл.189, ал.5 от ЗДвП пред АНО, в случая незаконосъобразно е произвела
предвидените в закона правни последици – анулиране на електронния фиш и
издаване на друг срещу лицето, посочено в декларацията.
Упражняването от собственика /или вписаният в свидетелството за
регистрация ползвател/ на правото по чл.188 от ЗДвП – да посочи на кого е
предоставил своето моторно превозно средство, с което е извършено
нарушение, е легална възможност, произвеждаща действие в две посоки –
наказаният по презумпция /собственикът или легитимният ползвател/ да
освободи себе си от отговорност за нарушение, което не е извършил, както и
да се разкрие действителният извършител и именно той да понесе наказание
за него, в съответствие с принципа в чл.24, ал.1 от ЗАНН - че
административнонаказателната отговорност е лична.
Редът, по който тази възможност се упражнява е регламентиран в чл.189,
ал.5 от ЗДвП – чрез подаване на писмена декларация в съответната структура
на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство в 14-дневен
срок от получаването на ЕФ.
Събраните доказателства в казуса сочат, че на 22.01.2025г., в
законоустановения срок, Г.Б.Б. е подал писмена декларация по образец
/приложение 6/ с горепосоченото съдържание, приложил е и копие на СУМПС
на жалбоподателя П. Т., посочен в декларацията.
В документа, в условията на чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс, същият
декларирал, че на 15.12.2024г., в 09.30 часа, след като се убедил, че е
правоспособен водач, предоставил своя лек автомобил л.а. “Мерцедес ГЛЦ
220Д“ с рег. №***** на П. Б. Т., притежаващ валидно СУМПС № ****,
издадено от МВР – ****, копие от което приложил. Б. декларирал още, че
автомобилът му бил върнат от същото лице в 20.00 часа на 29.12.2024г.
Тези твърдения категорично се оспорват от жалбоподателя. Същият
твърди, че никога не е ползвал визираното МПС, не познава неговия
собственик и не му е предоставял копие на своето свидетелство за управление.
Същите твърдения е изложил подробно в жалба до Районна прокуратура
- ****, ТО Петрич, входирана с № 2102/12.03.2025г., депозирана преди
подаването на жалбата срещу процесния електронен фиш, по която с
Постановление от 21.03.2025г. на прокурор при РП – ****, ТО Петрич е
възложено извършване на проверка.
От приобщените материали по образуваната в РУ на МВР - Петрич
преписка се установява, че в снето писмено обяснение лицето Г.Б. Б. е
потвърдил, че лично е пълнил в отдел ПП - СДВР пет броя декларации по
чл.189, ал.5 от ЗДвП във връзка с издадени срещу него електронни фишове за
нарушения, установени с АТСС, в т.ч за електронен фиш серия К, №10153886
на ОДМВР - Перник, издаден за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
на 23.12.2024г., 14.04 часа при управление на л.а. “Мерцедес ГЛЦ 220Д“ с рег.
№*****, негова собственост. Б. потвърдил още, че във всички декларации
посочил като автор на нарушенията - П. Б. Т..
В хода на проверката са изяснени и обстоятелствата, при които няколко
месеца по-рано П. Т. е предоставил копие на своето свидетелство за
5
управление на друго лице /различно от Б./, установен е и начинът, по който
последният се е сдобил с него /чрез други лица, от коти също са снети
обяснения/.
На този етап проверката не е приключена, поради което по преписка
№2102/2025г. по описа на Районна прокуратура –****, ТО – Петрич няма
произнасяне на прокурора с постановление за образуване на досъдебно
производство за евентуално извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК,
респективно с постановление за отказ да образува такова.
Както вече се посочи, представянето на копие от СУМПС в процедурата
по чл.189, ал.5 ЗДвП е легитимен начин за установяване авторството на
конкретно деяние, тъй като служи за доказателство, че лицето, посочено като
водач в декларацията, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на
своето СУМПС, за да понесе отговорност за нарушение, което сам е
извършил.
В конкретни случай обаче, макар формално да са били изпълнени
изискванията на закона в насока ангажиране административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя, събраните в съдебното следствие
доказателства сочат, че личният документ е представен пред АНО без
знанието и съгласието на П. Т.. Същият категорично отрича да е предоставял
копие на своето СУМПС на декларатора във връзка с настъпване на
предвидените в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП последици. Твърдението
му не е голословно, предвид приобщените материали по образуваната по
негова жалба прокурорска преписка.
По тези съображения съдебният състав приема, че декларацията по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя П. Т. не може да
се цени като надеждно и годно доказателствено средство за установяване на
авторството на нарушението, заснетото с АТСС. Приема, че АНО, носещ
доказателствената тежест в процеса, не е представил достатъчно и убедителни
по своето съдържание доказателства за това, че нарушението е извършено от
жалбоподателя при изложените в ЕФ обстоятелства, което той категорично
отрича, а оттук, че отговорността му е ангажирана законосъобразно.
Последица от горното е незаконосъобразност и необоснованост на
обжалвания пред съда акт по чл.58д, т.4 ЗАНН, което мотивира отмяната му.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя,
който е направил разноски в производството за заплащане на възнаграждение
на адвокат и своевременно е поискала присъждането им. От приложения
договор за правна защита и съдействие, сключен на 11.03.2025г. между П. Т. и
адв. А. К., се установява, че страните са договорили възнаграждение 400 лева
за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело, като е
отразено, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора. Тези
разноски съдът възлага на структурата на МВР, издала отменения електронен
фиш.
Адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1
6
от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14
от 2025 г./ и въпреки че съдът не е обвързан от него /Решение от 25.01.2024 г.
на Съда на Европейския съюз по дело С- 438/22 г./ и може да присъди
разноски в по-нисък размер, основания за намаляването му по направеното
възражение за прекомерност съдът не установява, като приема, че е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с ангажираността
на пълномощника за попълване на делото с относими доказателства.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС, серия К, №10326396, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за
движението по пътищата на П. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, е
наложено административно наказание глоба в размер 100 /сто/ лева за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 23.12.2024г. в гр. Перник.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на на П. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, сума от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени от него разноски в
производството по а.н.д. №00484/2025г. по описа на РС – Перник за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7