Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1057/12.06.2019 година, град Б.
Административен съд - Б., в съдебно
заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при
секретар Г.С.,
прокурор
Андрей Червеняков,
разгледа
адм. дело № 2544/2018 година
Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с част седма от ЗИНЗС.
Ищецът Х.А.А. с ЕГН ********** и адрес – Б.ки затвор, е предявил иск против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище град София, за заплащане на обезщетение в размер на
2 360 (две хиляди триста и шестдесет) лева за претърпени имуществени вреди,
ведно с лихвите за периода 14.11.2017 година – 31.08.2018 година и 8 500
лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия
на длъжностни лица от администрацията на Б.ки затвор, изразяващи се в изземване
на телевизор и дрехи за периода 14.11.2017 година – 19.09.2018 година, съгласно
искова молба и допълнение към нея. В останалата част исковата молба е върната
на ищеца А. с определение № 2256/25.09.2018 година.
В исковата молба се заявява, че на 14.11.2017 година при преместване на
друг етаж поради начало на ремонтни дейности в помещението в което е бил
настанен, му е бил иззет телевизор за който притежавал документ, че е негов,
както и кога е внесен в корпуса на затвора. Твърди, че при преместването е била
извършена проверка на всички налични вещи и техника, която притежава, като при
разглобяване на телевизора се е оказало, че вътре има множество хлебарки и е
бил иззет за почистване, тъй като помещенията където ще бъдат настанени са
чисти. Посочва, че по същата причина му
е било разпоредено да сложи дрехите си (4 чифта долнища, 3 панталона, десетина
ризи, тениски – зимни и летни, над 13 чифта чорапи, 4 чифта маратонки,
боксерки, потници) в два големи найлонови чувала и да ги остави. Обяснява, че
почти всичките му дрехи са били там, като единствено си е взел голяма и малка
хавлия, един комплект бельо, риза и панталон. Прави оплакване, че и към момента
телевизорът и дрехите не са му върнати, като уж по погрешка били унищожени и от
затвора са му предоставяли ризи, които са дарение.
За иззетия телевизор претендира 360 (триста и шестдесет) лева обезщетение -
имуществени вреди, а за иззетите дрехи
2 000 (две хиляди) лева обезщетение за претърпени имуществени вреди или
общо 2 360 лева, ведно с лихвата от 14.11.2017 година до момента на подаване
на исковата молба – 31.08.2018 година. Претендира и 8 500 (осем хиляди и
петстотин) лева неимуществени вреди за периода 14.11.2017 година – 19.09.2018
година, съгласно допълнение към исковата молба (лист 18 стр. 2).
С влязло в сила определение № 2256/25.09.2018 година съдът е прекратил
частично производството по делото, като спорът между страните е остала
единствено в частта относно претендираното обезщетение за отнет телевизор и за
иззети дрехи (лист 17).
В съдебно заседание ищецът се явява лично. Поискал е допускане на правна
помощ, но с протокол влязло в сила определение от съдебното заседание на
05.02.2019 година искането е отхвърлено. А. оспорва писмените доказателства,
представени от ответника и приети по делото.
Ответникът по иска, чрез процесуален представител, представя подробен
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и
размер и пледира същия да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът счита, че исковата молба е неоснователна.
След като съпостави твърденията и възраженията на страните, както и
доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
Към датата на предявяване на исковата молба ищецът Х.А.А. изтърпява
наказание „доживотен затвор“ по НОХД № 23/2005 година на Окръжен съд – Б. с
начало на наказанието 27.04.2002 година и първоначално постановен „специален“
режим, изменен на „строг“ от 31.07.2018 година.
В дневника за регистриране на докладните записки в деловодството на затвора
в град Б. не е регистрирана докладна записка, която да посочва, че на дата
14.11.2017 година е извършвано претърсване в спалното помещение на лишения от
свобода Х.А.А. и че са му иззети лични вещи. В затворническото му досие също не
са налични протоколи съгласно чл. 87 ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС.
Дрехите на лишените от свобода не се водят на отчет от администрацията заради
различното им време за експлоатация, което се влияе и от поддържането им. На
лишеният от свобода Х.А.А. периодично се дават дрехи от вещевия склад на
затвора или от дарения, когато той лично заяви необходимост.
Последния телевизионен приемник на ищеца е с марка „STARLIGHT" и е получен
от него на 04.10.2016 година. Документ за това е наличен в затворническото му
досие, като е представена служебна бележка, образец НО-20 от 04.10.2016 година,
издадена на л. св. Х.А.А. за ползване на телевизионен приемник с марка „STARLIGHT“.
В проведеното на 09.04.2019 година съдебно заседание е разпитан като
свидетел И.Н.Р. – лишен от свобода, в едно и също отделение и в една и съща
група с ищеца. Свидетелят твърди, че ищецът А. е имал радио и телевизор.
Телевизорът е бил представен от Р. лично на ищеца – „на негово име“, като не
помни точно марката и модела, но посочва, че не е бил от реномирана марка.
Обяснява, че през ноември 2017 година при преместване от един коридор в друг е
било установено, че телевизорът е пълен с хлебарки, поради което е бил взет за
почистване, но не бил върнат. Заявява, че към датата на вземането на телевизора
двамата с А. не са били в едно и също помещение. Освен изземането на телевизора,
твърди, че от ищеца са били иззети дрехи и обувки, които също да бъдат обезпаразитени.
Описва, че при преместване от един коридор в друг винаги се прави претърсване
на дрехите и вещите за забранени предмети, а ако се изземват се прави протокол,
но във връзка с дрехите и телевизора на ищеца не си спомня да е бил направен
протокол.
В същото съдебно заседание е разпитан като свидетел Ж.М.И. – инспектор
„Социални дейности и възпитателна работа“ в Б.ки затвор. Свидетелят посочва, че
в досието на ищеца е записан получен телевизор в края на 2016 година и повече
движение по тази вещ няма. Обяснява, че когато се прави обезпаразитяване в помещенията
на определена група, лишените от свобода по свой избор могат да дадат свои
собствени дрехи или вещи да се обезпаразитят. Заявява, че в помещението, където
се намира в момента ищеца, има още двама лишени от свобода и там има два
телевизора, тяхна собственост, а телевизор на А. няма. Твърди, че не може да
каже какво се случило с неговия телевизор, след като е нямало изнасяне и
декларация за него. Разяснява, че ако дадена вещ се повреди до състояние да не
може да бъде използвана следва да бъде предадена на близки на лишения от - по
негова молба, одобрена от началника на затвора. По отношение на дрехите на
ищеца - свидетелят не е наясно с какви е разполагал А., но посочва, че при
заявено желание от страна на А. за определени дрехи винаги са му предоставяни
такива от склада. Обяснява, че когато се
извършва изземване или претърсване, следва да се издаде протокол за иззетите
вещи, като екземпляр от протокола се предоставя на лишения от свобода, за
доказване на извършените действия.
В периода от ноември 2017 година (твърдяното отнемане на вещите) до август
2018 година (съставянето на исковата молба), ищецът не е уведомявал затворническата
администрация за извършеното изземане. По показания на свидетеля Р., три дена
след отнемане на вещите до прокуратурата е бил изпратен сигнал за извършените
действия. Ищецът, обаче, не твърди подобно обстоятелство нито представя
доказателства в тази насока.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Претендират се имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия на служители на ответника в място за лишаване от
свобода – Б.ки затвор, където ищецът търпи наказание доживотен затвор през
исковия период – 14 ноември 2017 година – 19 септември 2018 година.
Разпоредбата на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, предвижда че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Според чл. 285 ал. 1 от ЗИНЗС, искът
по чл. 284 ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници
органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите
лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по
изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София
съгласно чл. 12 ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието
и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Б., са нейни
териториални служби (чл. 12 ал. 2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря
юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както
процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявеният
иск.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284
ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се
нарушава чл. 3 от закона, настъпила, в резултат на нарушението вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и
връзка между тях.
Т. е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3 ал. 1), както
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3 ал. 2).
В случая ищецът твърди действия, които се изразяват в изземване на негови
телевизор и дрехи при извършена проверка на всичките му налични вещи и техника.
Извършването на проверка на личните вещи на лишените от свобода е уредено в
разпоредбата на чл. 87 от ППЗИНЗС.
Съгласно тази разпоредба при извършване на обиск и претърсване, както и при
проверка на личните вещи на лишените от свобода се съставя протокол от
служителите, които са ги извършили, независимо дали са намерени или не
неразрешени вещи и предмети, като екземпляр от протокола се предоставя на
обискираното лице или на обитателите на претърсеното помещение. В ал. 3 на чл.
87 от ППЗИНЗС е уредено, че намерените при извършване на обиск и претърсване
пари и вещи, чието държане не е разрешено или не е установено чия собственост
са, се описват в протокола и се изземват, като лицата, които са извършили
обиска или претърсването, съставят протокол за изземването в четири екземпляра
и в присъствието на поемни лица. Единият от екземплярите се предава на лишения
от свобода, вторият се прилага към иззетите пари и вещи, третият - към досието,
а оригиналът остава към кочана.
По делото от ищеца не са представени протоколи по чл. 87 ал. 2 и ал. 3 от
ППЗИНЗС, а и видно от приложената справка в затворническото досие на А., също
не са налични такива протоколи. Отделно от това
е посочено, че и в дневника за регистриране на докладните записки в
деловодството на затвора в град Б. не е регистрирана докладна записка, която да
съдържа информация, че на 14.11.2017 година е извършено претърсване в спалното
помещение на А. и че са му иззети лични вещи. Това се потвърждава и от
показанията на свидетеля Ж.И. -
инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в Б.ки затвор, който също
твърди, че в затворническото досие на ищеца не е наличен протокол за
претърсване за периода от постъпването му до момента на съдебното заседание.
От затворническото досие се установява единствено, че на 04.10.2016 година Х.А.А.
е внесъл за ползване лична вещ - телевизор „STARLIGHT“, за което по делото е приложена
и служебна бележка по образец НО-20 (лист 81).
Видно от приложената справка се установява още, че дрехите на лишените от
свобода не се водят на отчет заради различното им време за експлоатация, което
се влияе и от поддържането им.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не може да се
докаже по несъмнен начин твърдяното от ищеца изземване от страна на
затворническата администрация на телевизор и дрехи, негова собственост.
Единствените данни в тази посока са твърденията на ищеца и свидетелските
показания на свидетеля Р., чиито показания съдът не кредитира, тъй като същият
няма преки впечатления от битието на А. към заявения момент на отнемането на
вещите, доколкото по делото се установи, че Р. не е бил в една и съща килия с
ищеца към процесния период. От друга страна, налице е и очевидно противоречие в
показанията на Р., твърденията на ищеца и приложената по делото служебна
бележка по отношение на телевизора, за който се твърди, че е иззет. Свидетелят заявява,
че той е дал телевизора на ищеца, като го е внесъл на негово име. Самият ищец
първоначално твърди, че телевизорът е струвал 360 лева, защото за толкова му е
„закупен“, след това отрича да е плащал каквато и да е сума за него, а в
заключение поддържа, че телевизорът му е даден от управата на затвора, но отнет
заради поведението му (лист 74 стр.2, лист 75 и лист 86 стр.1). От друга страна
към затворническото досие на А. е налице служебна бележка за внесен от ищеца
собствен негов телевизор марка „STARLIGHT“.
По делото не се доказа противоправно деяние от страна на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, изразяващо се в изземване на телевизор и
дрехи. Затова съдът приема, че не е налице и вреда която да засяга материалните интереси на увредения
– неговите имуществени права, поради което исковата молба в частта на
претендираните имуществени вреди е неоснователна. Отделно от това, следва да се
отбележи и факта, че в хода на съдебното производство не се установиха никакви
конкретни индивидуализиращи белези на вещите, за които се твърди, че са били
отнети (с изключение на марката на телевизора).
Неоснователна е и претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от твърдяното изземане, тъй като
не се установи действие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което да се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС, а липсата на която и да е
от предпоставките за реализиране на отговорността на администрацията обуславя
неоснователност на исковата молба.
При този изход на делото своевременно направеното искане за присъждане на
направените в производството разноски от страна на ГДИН - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, е основателна. Съгласно чл.
286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноски в производството, по аргумент от
чл. 78 ал. 1 от ГПК, са и средствата за възнаграждение на процесуален
представител. По аргумент от цитирания текст на ГПК и нормата на чл. 286 ал. 3
от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски в производството
обхваща и възнаграждението на процесуалния представител на ответника. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП). Предвид нормата на чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с чл. 37 от ЗПП, юридическата сложност на казуса и степента на
участие на юрисконсулта на ответника в съдебното производство, настоящият
съдебен състав приема, че ищецът следва да заплати на ответника, разноски в
размер на 100 (сто) лева – за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал. 2 от АПК във връзка с § 1
от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, и във връзка с чл. 286 ал. 3 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Х.А.А. с
ЕГН ********** и адрес – Б.ки затвор против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град
София, за заплащане на обезщетение в размер на 2 360 (две хиляди триста и
шестдесет) лева за претърпени имуществени вреди, ведно с лихвите за периода
14.11.2017 – 31.08.2018 година и 8 500 лева за претърпени неимуществени
вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от
администрацията на Б.ки затвор, изразяващи се в изземване на телевизор и дрехи.
ОСЪЖДА Х.А.А. с ЕГН ********** да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”
сумата от 100 (сто) лева – разноски.
Решението може да се обжалва или протестира пред Върховен административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: