Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 31.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Бисерка Василева и с участието на прокурора Пламен Петков, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 223 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерството
на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния му представител, против решение № 318/ 31.03.2020 г.,
постановено по АНД № 2499/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено наказателно постановление (НП) № НП-369 от 23.10.2019 г., издадено от
министъра на земеделието, храните и горите. С наказателното постановление, на
основание чл.41, ал.1, т.4 от ЗОЗЗ, за нарушение по чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ и чл.3,
ал.2, изр.първо от ППЗОЗЗ, на Л.П.С. е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 500 лева. В жалбата са изложени подробни съображения за
неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила досежно събирането и оценката на доказателствата и поради
нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на делото по
същество чрез потвърждаване на наказателното постановление. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба – Л.П.С.,
чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор, в който изразява мотивирано
становище за нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което
да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждането на
направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
От събраните от въззивната инстанция
доказателства по безпротиворечив начин се установява, че към 2005 г. собственик
на имот с идентификатор 22558.32.31 по КККР на с. Долно Абланово в местността
„В село“, представляващ овощна градина, било лицето Я.П.М.. В края на 2005 г.,
по нейно искане, бил изготвен инвестиционен проект за обект „водопроводна
връзка за сезонна сграда с овощна градина“ в същия имот. Като инвеститор в
проекта е посочен предходния собственик на имота – Я.П.М.. Тогава бил изготвен
и план за застрояване, с който било предвидено изграждането на сезонна
постройка с площ от 35 кв. м. Проектът бил изпълнен
като водопроводната връзка била изградена. Водомерът бил поставен в изградената
бетонна шахта, върху която е изградена бетонна плоча от 12 кв. м.
На 21.03.2006 г., с
нотариален акт № 173, т.I, рег. № 3998, д. № 148/2006 г. на нотариус Ц.М., с район на
действие Русенски районен съд, ответникът по касация и неговата съпруга - Г.Г.С.
закупили имота в състоянието, в което той се намирал към края на 2005 г., след
изграждане на водопроводната връзка.
В средата на м. септември 2019 г. съпрузите подали
заявление в ОД „Земеделие“ - Русе за изразяване на становище относно изграждане
на обект – лека стопанска постройка със селскостопанско предназначение за
складиране на сечива и материали. През 2019 г. предприели сглобяване на
постройката от 12 кв. м. върху изградения бетонов фундамент. Във връзка със
заявлението им бил извършен оглед от служители на ОДЗ - Русе. При огледа било
констатирано, че до започването му постройката била изградена от термопанели
върху площ от 12 кв. м. Комисията решила, че
земеделската земя се ползва по предназначение, но при изпълнение на
инвестиционното намерение бил унищожен хумусния пласт на почвата и по тази
причина следвало да бъдат санкционирани собствениците – ответникът по касация и
неговата съпруга. Като дата на извършване на нарушението, както в АУАН, така и
в НП, била посочена датата на проверката - 10.07.2019 г., на която бил съставен
и констативен протокол.
При така
установената по делото фактическа обстановка районният съд обосновано е приел,
че ответникът по касация не е извършил нарушението, за което е бил санкциониран,
тъй като не той е изградил бетоновия фундамент, в чието изграждане се изразява
и нарушението по чл.41, ал.1, т.4 от ЗОЗЗ – унищожаване на хумусния пласт на
почвата.
На следващо
място правилно районният съд е приел, че в случая липсва обвинение за времето
на извършване на нарушението, което нарушава правото на защита на наказаното
лице. Както в АУАН, така и в НП не е посочена датата на извършване на
административното нарушение. Същата съставлява освен техен задължителен
реквизит съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН, респ.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но създава
гаранции и за правото на защита на санкционираното лице. Посочването на датата на проверката в имота,
когато бил изготвен и констативния протокол - 10.07.2019 г., като дата на
извършване на нарушението, не съответства на установеното по делото, че то се
явява довършено с изграждане на бетонния фундамент още през 2005 г. Наличието
на дата в тези два акта предоставя възможност защитата на санкционираното лице
да бъде адекватно организирана с оглед на обстоятелството кога е извършено
вмененото му нарушение. Непосочването на дата, респ.конкретен период от време
на извършване на административното нарушение, в съставения АУАН и постановеното
НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което винаги води
до отмяна на наказателното постановление.
Датата на
извършване на нарушението има съществено значение и за извършване на преценка
дали са спазени давностните срокове по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Съответно на закона
е разбирането на въззивната инстанция, че нарушението по чл.41, ал.1, т.4 от
ЗОЗЗ се осъществява посредством активно поведение - чрез действие, а не чрез
бездействие, което да създава трайно противоправно положение (т.е. да е налице
продължено нарушение), поради което приложението на чл.80, ал.3 от НК вр.чл.11
от ЗАНН (ЗАНН (вж. т.2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС) е изключено.
По тази причина правилен е направеният в обжалваното решение краен извод, че
към датата на съставяне на АУАН – 02.09.2019 г., сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН отдавна били изтекли. Следва да се отбележи, че двата давностни срока,
уредени в тази разпоредба, не се намират помежду си в отношение на
алтернативност, а се допълват взаимно като всеки има самостоятелно приложно
поле. След като нарушителят е известен, то АУАН следва да бъде съставен в
течение на три месеца от неговото откриване. Едногодишният срок от извършване
на нарушението се прилага само тогава, когато административнонаказващият орган
не разполага с данни, въз основа на които да може да идентифицира конкретния
нарушител. В случая безспорно е, че бетоновият фундамент е изграден още през
2005 г., когато е извършено и нарушението, изразяващо се в унищожаване с това
действие на хумусния слой, като от извършването му отдавна е изтекъл едногодишния
срок, в който е било възможно да бъде надлежно възбудено
административнонаказателно производство срещу действителния му извършител.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Предвид неоснователността на касационната жалба и
на основание чл.143, ал.4 и § 1, т.6 от ДР от АПК вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН, в
полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, за които е представен
и списък. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на Министерството на
земеделието, храните и горите, което е юридическо лице съгласно чл.42, ал.2 от
ЗА и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на МЗХГ.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 318/31.03.2020 г., постановено по АНД № 2499
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните
и горите, представлявано от министъра на земеделието, храните и горите Д.Ж.Т.,
със седалище в гр.София, бул."Христо Ботев" № 55, да заплати на Л.П.С.,
с ЕГН **********,***, сумата 150 лева
- разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: