Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260301/1.7.2021г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и осми юни 2021 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2480/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от КЗ.

 

 Искова молба, от пълномощник на К.Д.В., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, без посочено правно основание и цена от 20000 лева – главница и законна лихва върху главницата от предявяване на иска.

Ищецът сочи, че бил собственик на МПС, за което с ответника имал сключен договор за застраховка “Каско на МПС” от 10.11.2017г.. В срока на договора, на 08.01.2018г. настъпило застрахователно събитие, при което на автомобила били причинени материални щети. За събитието ищецът уведомил застрахователя. Последният, му заплатил застрахователно обезщетение, в  размер на 1918,38 лева, което, не отговаряло на застрахователната стойност посочена в полицата, а щетата била тотална. Поради това претендира осъждането му да заплати сумата от 20000 лева – застрахователно обезщетение – разлика между дължимото, при тотална щета 22000 лева и заплатеното от 1918,38 лева, и законна лихва върху главницата от предявяване на иска, до окончателното плащане, и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Сочи, че заплатеното обезщетение е съответно на уговореното, като не е изпадал в забава, поради непредставяне от ищеца на документи нужни за плащането му.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, заявява искане за изменение на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, чрез намаляване размера му до 15736,52 лева, което е допуснато, като производството е прекратено, в частта му за сумата от 4263,48 лева, поради оттегляне, а ответникът, не изпраща представител, като в писмено становище, поддържа заявеното в отговора и претендира разноски, включително и за прекратената част.

 

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

 

Не се спори от страните за съществуването между тях на застрахователно правоотношение, за МПС описано в полица № 0020970201700095/11.10.2017г., с основни уговорки – покритие „пълно каско“; начин на обезщетение „експертна оценка“; застрахователна сума 22000 лева. В срока на действие на полицата, на 09.01.2018г., застрахования автомобил претърпял ПТП, при което получил увреждания представляващи „тотална щета на МПС“, по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, според заключенията и на двете САТЕ, по делото. Автомобила бил върнат на представител на ищцата на 20.04.2018г., с постановление на прокурор наблюдаващ образуваното ДП по повод ПТП. По уведомлението на ищцата при ответното дружество била заведена щета с № 0020-970-0003-2018, по която на ищцата била изплатена сумата от 1918,38 лева – разлика между определено обезщетение от 2243,48 лева и дължима вноска по полицата от 325,10 лева. Според показанията на разпитаните свидетели, при посещение в офиса на ответника в гр. Шумен, още при подаване на уведомлението за застрахователно събитие, ръководителят му тогава, е дал изрични указания, да не се прекратява регистрацията на МПС. Същите твърдят, че са извършвани няколкократни огледи на автомобила от експерти на застрахователя. Именно за да ги улесни, ищецът държал автомобила в сервиз, за да е възможно осъществяване на искано от тях разглобяване на детайли. Заключенията на двете споменати САТЕ са единодушни само по въпроса за наличието на тотална щета, като определят, както различен размер на нанесените вреди на автомобила – 17980 лева, първата и 11007 лева втората, така и действителна стойност към датата на увреждането – 18400 лева и 12912 лева, и стойност на годните части – 280 лева и 1907 лева.    

Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички необходими предпоставки за уважаване на предявените искове – настъпване на застрахователно събитие – покрит риск, по застрахователният договор; размер на вредите; причинна връзка, между събитието и вредите; настъпил падеж, забава на длъжника и размера на обезщетението. При ПТП, по смисъла на §6, т. 30 от ЗДвП са причинени вреди на застраховано имущество, което е покрит риск, по приложената застрахователна полица и общите и условия /т.1.2 от ОУ – стр. 59/. Размера на вредите е 17980 лева, както посочва заключението по първата САТЕ. Този състав, не възприема заключението на повторната експертиза, в частта му определящо размера на действително нанесените вреди на вещта, както и в частта му определяща стойност на годните части. За тях е налице съмнение за правилност, както поради необоснования избор на процент за дисконт на сумата, поради това, че автомобила бил с десен волан, така и заради оценяването на части, различни от тези с които модела е комплектуван. Обсъждането на заключенията, заедно с изявленията на ответния представител в отговора на исковата молба, за действителната стойност на вещта, които са по близки до първото заключение и необоснованото използване на сравнителен метод, с основна тежест цени на обяви за подобни автомобили, но с много по голяма възраст и пробег от процесния и за период различен от момента на увреждане, налагат да се възприеме първото. От посочената сума след приспадане на заплатеното застрахователно обезщетение от 1918,38 лева и цена на годните части 280 лева, ответникът следва да заплати на ищеца исковата сума – 15736,52 лева, която е по малка от дължимата от 15781,62 лева. Сумата обаче се дължи, в едно със законната лихва върху нея, от предявяване на иска, независимо от разрешението в Р № 44/02.06.2015г. на ВКС по ТД № 775/2014г., I т.о., ТК. Давайки указания на ищеца, да не прекратява регистрацията на автомобила, ответникът се е поставил в забава, съответно ищеца се е освободил от неговата, свързана с непредставяне на удостоверение от компетентните органи за прекратяване регистрацията на МПС. Според чл. 395, ал. 1 от КЗ и общите условия на застрахователя, застрахованият е длъжен да ги спазва, най-малко заради избягване последицата на чл. 395, ал. 3 и 4 от КЗ. По изложената причина е неоснователно ответното възражение, че не дължи лихви върху дължимото застрахователно обезщетение.

Така, исковете се явяват основателни в предявените размери и следва да се уважат.   

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1500 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 95,93 лева, разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно прекратената част на предявения иск.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на К.Д.В., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от КЗ, сумата от 15736,52 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор от ЗП №. 0020970201700095/11.10.2017г., в едно със законната лихва върху главницата от 15736,52 лева, от 05.11.2020г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на К.Д.В., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1500 лева разноски в производството.

 

 

ОСЪЖДА К.Д.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 95,93 лева разноски в производството.

 

Решението подлежи на  обжалване, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: