О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 2104 Година 2020, 23.07 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На двадесет и
трети юли, две хиляди и двадесета година
в закрито
съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър Муртев
Секретар
като разгледа
въззивно гражданско дело номер 1622 по
описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх.№17510/27.05.2020г., подадена от ,,БАЛКАН-2012“ЕООД, ЕИК
20182814, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.,,Балкан“ №17А,
представлявано от управителя Мирослав Иванов Жеков, чрез адв.- Н.К.- САК,
срещу Решение №1067 от 28.04.2020г., постановено
от РС- Бургас по гр.д.№9882/2019г. по описа на същия съд.
С посоченото решение, съдът е отхвърлил иска на ,,БАЛКАН-2012“ЕООД
срещу ,,ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, район Централен, ул.,,Христо Г.Данов“№37, за
приемане за установено, че не дължи сумата от 64.25 лева, като резултат на
едностранна корекция на сметка, за клиентски №**********, ИТН 26300287, за
отчетния период от 23.03.2019г. до 12.04.2019г., за което вземане е издадена от
доставчика данъчна фактура№********** от 06.11.2019г. след извършена проверка
на 12.04.2019г., на средството за търговско измерване.
Със
същото решение, ищецът ,,БАЛКАН-2012“ЕООД,
е осъден да заплати в полза на ,,ЕВН
България Електроснабдяване“ЕАД, направените по делото разноски в размер на
100лв.
С жалбата се изразява недоволство
от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и
нарушение на процесуалните правила.
На първо място се твърди, че към
момента на извършване на проверката и последвалата корекция на сметки от страна
на електроразпределителното дружество, Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от Председателя на КЕВР, били отменени и не
обхващали по време процесния период (23.03.2019г.-. 12.04.2019г.).
Посочва се, че след отмяна на
ПИКЕЕ (Решение №1500/06.02.2017г. по адм.дело№2385/2016г на ВАС.; Решение№13691 от 08.11.201г. по адм.дело№4785/2018г.
.на ВАС), липсвала законова регламентация относно реда и предпоставките за
извършване проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ.
Навеждат се доводи, че доставката
на ел.енергия се подчинявала на общите правила за осъществяване на договор по
покупко-продажба по ЗЗД, като купувачът следвало да доплати дължимата сума след
установяване точният размер на потребеното количество енергия. В подкрепа на
изложеното цитира съдебна практика (Решение№124/18.06.2019г. по
гр.д.№2991/2018г.,ІІІ-то г.о. на ВКС; Решение №150 от 26.06.2019г. по
гр.д.№4160/2018г.,ІІІ-то г.о.на ВКС; Решение№21 от 01.03.2017г. по
т.д.№50417/2016г.,І-во т.о. на ВКС).
Твърди се, че ответното
дружество не представило доказателства по делото относно наличието на
необходимата професионална квалификация на служителите, осъществили проверката,
както и във връзка с обстоятелството дали средството за търговско измерване е преминало
първоначална и последваща такава.
Излагат се аргументи, че
корекциите на сметки, предвидени в ПИКЕЕ и ОУ, противоречали на чл.13, т.2 от
Директива 2006/32/ЕО на ЕП и СЕ от 05.04.2006г. Заявява се, че в конкретния
случай не бил осъществен фактическият състав за едностранно коригиране сметката
на клиента.
Развиват се съображения за
нарушаване разпоредбата на чл.98а,ал.2,т.6 от ЗЕ. Посочва се, че приложимите ОУ не съдържали регламентация
относно реда за уведомяване на потребителя при извършване на едностранна
корекция по сметката. Жалбоподателят заявява, че монополистът не изпълнил
задължението си да приведе съдържанието на Общите условия в съответствие с
новата нормативна уредба, каквито били задължителните законови изисквания (Решение№111/17.07.2015г.по
т.д.№1650/2014г. на ВКС, І-во т.о.; Решение№173/16.12.2015г.по т.д.№3262/2014г.
на ВКС, ІІ-ро т-о.; решение№203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, І-во
т.о.).
Иска се отмяна на първоинстанционното
решение, както и присъждане на направените по делото пред двете инстанции
съдебно- деловодни разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се
установи следното:
Препис
от първоинстанционното решение е връчено на процесуален представител на ищеца
на 20.05.2020г.
Въззивната
жалба е подадена на 27.05.2020г. и следователно е подадена в законния
двуседмичен срок.
Жалбоподателят
е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
жалбата е подадена в предвидения от
закона срок от надлежно упълномощен
представител и е допустима за разглеждане по същество.
Препис
от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на
ответника на 05.06.2020г.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор от процесуалния представител на ,,ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД – юрисконсулт
Кристиян Николов, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Излага
се становище, че възможността за извършване на технически проверки на СТИ, които
измерват неточно, с грешка или въобще не измерват преминаващите през тях
количества електрическа енергия, се уреждала с ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР на
12.11.2013г., на основание чл.83,ал.1,т.6 във вр.с ал.2 от ЗЕ.
Посочва се, че преизчисляването на консумираната
ел.енергия било извършено правилно и при спазване методиката по реда на
чл.48,ал.1,т.1,б "А” ПИКЕЕ за съответния период, отразено в констативен протокол
№46894/12.04.2019г.(съставен съгласно чл.63,ал.2 от ОУ).
Пояснява се, че в протокола (получен от
клиента - ИД№PS8000247SO),
се описвало несъответствието на СТИ с техническите характеристики, като отразените
констатации се потвърждавали и от извършената метрологична експертиза на
БИМ(констативен протокол№545/15.08.2019г.).
Навеждат се доводи, че възможността за
извършване на едностранна корекция на
начислената електроенергия от страна на въззиваемото дружество, се базирала на валидно законово основание-чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ. Развиват се подробни съображения в тази насока. Цитира се съдебна практика.
Твърди се, че по делото безспорно бил
установен периодът на извършване на
корекцията, а именно: от 23.03.2019г. до 12.04.2019г.(двадесет дни от датата на
монтажа до датата на демонтажа на електромера).
Изтъква се, че действително не бил предвиден
изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в Общите условия
на крайния снабдител, но горното не следвало да се приема като основание за
отричане дължимостта на съответната сумата.
Твърди се, че тъй като доставката на
ел.енергия се подчинявала на общите правила за покупко- продажба в ЗЗД, след
установяване точният размер на потребената енергия, купувачът следвало да
доплати дължимата сума.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендира се присъждане на направените в производството пред въззивната
инстанция разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1622/2020г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 17.08.2020г. от 10,10 ч., за която дата и част на страните са
изпратени призовки.
С оглед
своевременното им призовани, в случай на необходимост, същите да бъдат
призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни на
съда.
На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: