Решение по дело №2204/2022 на Районен съд - Варна

М О Т И В И по АНД № 2204/2022 год. по описа на Районен съд -
Варна, тридесет и седми наказателен състав.

Районна прокуратура Варна е обвинила А.А.А. в това, че на
06.10.2018 год. в гр. Варна, в качеството си на управител и представляващ
търговско дружество "САГА 1729" ЕООД, ЕИК ***, след изпадане на
посоченото търговско дружеството в неплатежоспособност, в 30-дневен
срок от спиране на плащанията – 06.09.2018 год., не е заявил това пред съда и
не е поискал от Окръжен съд – Варна да открие производство по
несъстоятелност.

Престъпление по чл. 227б., ал. 2 от НК.

За Районна прокуратура Варна при редовност в призоваването не се
явява представител.

Обвиняемият А.А.А. се явява лично в съдебно заседание и с адв.
С.А€, ВАК.В пледоарията си по същество не оспорва фактическата
обстановка, счита, че са налице всички предпоставки за приложение на чл.
78а. от НК. Моли съда при определяне на наказанието да отчете ниската
обществена опасност на деянието и дееца, факта, че той е бил за кратко време
управител на дружеството и се е надявал, че фирмата ще се възстанови, като
неизпълнението на задължението му се дължи по-скоро на незнание, че
съществува такъв състав на престъпление.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:

Обвиняемият А.А.А. е роден на 25.02.1984 год. в гр.Варна, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ.

Обвиняемият Ангелов бил управител и едноличен собственик на
капитала на дружество "САГА 1729" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. Варна. То било вписано в Търговския регистър със следния
предмет на дейност: услуги по измиване и почистване на МПС, годишни
технически прегледи, ремонт и поддръжка на МПС, търговия на едро и
1

дребно с автомобили и резервни части, принадлежности за МПС и др..

Обвиняемият Ангелов създал личното дружество, чрез което
развивал дейност в гр.Варна. През първите две години в периода: 01.01.2016
г. – 31.12.2018 год. дружеството е можело да покрива текущите си
задължения с наличните ликвидни средства, но не такива са стойностите на
тези показания през 2018 год., като същите сочат, че дружеството е изпаднало
във финансови затруднения и не можело да обслужва текущите си
задължения.

Спирайки плащанията, търговското дружество "САГА 1729" ЕООД,
ЕИК ***, с управител обвиняемия Александър Ангелов, изпаднало в
неплатежоспособност на 06.09.2018 г.. Обвиняемият Ангелов, който е
управител и представлявал дружество "САГА 1729" ЕООД, ЕИК ***, знаел,
че на горепосочената дата – 06.09.2018 год. е било налице спиране на
плащанията, доколкото след тази дата дружеството не е било в състояние да
изпълни изискуемите парични задължения по търговски сделки или публично
правни задължения към държавата, институции, съдебни изпълнители,
свързани с търговската му дейност и е спряло трайно и необратимо
обслужванията на задълженията към кредиторите. Въпреки това, в 30-дневен
срок от тази дата обв. Александър Ангелов не е отправил искане към
регистърния съд – Окръжен съд – Варна да открие производство по
несъстоятелност спрямо "САГА 1729" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление към момента на деянието в гр. Варна, ж.к. "Изгрев" №
813.

От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, изготвена в
хода на досъдебното производство е видно, че на 06.09.2018 год. търговското
дружество е изпаднало в пълна неплатежоспособност.

Спирайки плащанията, търговско дружество "САГА 1729" ЕООД,
ЕИК ***, изпаднало в неплатежоспособност на 06.09.2018 г. Обвиняемият
А.А.А., който към този момент е бил управител и представляващ
дружеството, в 30-дневен срок от тази дата, не направил искане до Окръжен
съд - Варна да открие производство по несъстоятелност.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана
според показанията на свидетелите и писмените доказателства, намиращи се
в досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Всички
в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че
има извършено престъпление и че негов автор е именно обвиняемия А.А.А..
2

Анализът на писмените и гласните доказателствени средства налага
следния правен извод:

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че
обвиняемия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 227б., ал. 2 от НК.

Деецът в качеството си на управител на дружество "САГА 1729"
ЕООД, ЕИК ***, се явява годен субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2
от НК доколкото съгласно задължителните указания на Тълкувателно
решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по Тълк. д. № 5/2014 г., ОСНК-
Управителят и представителят на търговско дружество или кооперация е
самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 и следва да носи
наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не
поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението
на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен
орган на управление.

Съгласно трайната съдебна практика, за да е реализирано
престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК от обективна страна следва
кумулативно да са се реализирали следните елементи от фактически състав:

-търговецът да е изпаднал в неплатежоспособност по смисъла на чл.
608 НК и управляващият или представляващият търговецът да не е изпълнил
задължението си да заяви това обстоятелство в 30 дневен срок от спиране на
плащанията, като поиска откриване на производство по несъстоятелност.

Съгласно чл. 608 НК деецът е изпаднал в неплатежоспособност,
когато: не изпълни /включително и частично/ свое изискуемо: вземане
произтичащо от търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца -неизпълнението се дължи не на
субективни причини или временни затруднения, а на едно трайно
икономическо и финансово състояние на търговеца, което не му позволява да
обслужва своите задължения.

За нуждите на Наказателния процес неплатежоспособността не е
необходимо да бъде изрично обявена със съдебен акт от гражданския съд в
3

производство по несъстоятелност /чл. 608 и сл. ТЗ/, а е достатъчно да бъде
констатирана, като обективно съществуващо фактическо състояние.

В същото време в наказателния процес не могат да намерят
приложение презумпциите по чл. 608, ал. 2 и чл. 608, ал. 3 ТЗ, съгласно които
неплатежоспособността се предполага, когато деецът е спрял плащанията и
ако преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си
финансови отчети за последните три години, доколкото подобен подход би
противоречал на базисни принципи, прогласени в чл. 13, чл.14., чл. 16 и
301-303 НПК. В този смисъл трайната невъзможност на търговеца да
погасява своите изискуеми и ликвидни вземания следва да бъде доказана с
всички допустими доказателствени средства.

Престъплението е на формално извършване и се счита за довършено с
изтичането на 30-дневния срок за заявяване на неплатежоспособността,
считано от спиране на плащанията /неизпълнение на изискуемото
задължение/, като за съставомерността му не е необходимо да настъпва
допълнителен противообществен резултат.

В този изричен смисъл Решение № 566 от 13.10.2004 г. по н. д. №
173/2004 г., I н. о. на ВКС, Решение № 538 от 30.12.2009 г. по нак. д. №
586/2009 г. на ВКС, I НO, Решение № 170 от 13.05.2014 г. по нак. д. №
273/2014 г. на ВКС.

В конкретния случай от приетата за установена фактическа
обстановка се установи, че всички гореизложени съставомерни обстоятелства
са налице. За търговеца "САГА 1729" ЕООД, ЕИК ***, е съществувало
изискуемо публично задължение към НАП , което дружеството поради
трайно влошеното си икономическо състояние не могло да изпълни. Тоест
същото е било изпаднало в състояние на неплатежоспособност по смисъла на
чл. 708 ТЗ.

Трайно влошеното икономическо състояние на дружеството,
обуславящо обективна невъзможност за изпълнение на изискуемото
задължение за внасяне на ДДС се обуславя от установените от фактическа
страна обстоятелства, че дружеството не разполагало с дълготрайни активи,
нямало регистрирани моторни превозни средства, нямало открита банкова
сметка, не притежавало имоти, нямало наети работници.
Въпреки, че на 06.09.2018 год. дружеството спряло плащанията по,
обвиняемия Николов в качеството му на Управител не е изпълнил в
4

предписания от закона 30 - дневен срок задължението си да заяви това
обстоятелство и да поиска откриване на производство по несъстоятелност.

В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент разграничаващ умисъла на
пряк и евентуален, намира приложение само при резултатните, но не и при
формалните (на просто извършване) престъпления. При безрезултатните
престъпления (какъвто е процесния случай) умисълът може да бъде само пряк
и никога евентуален, като за да е налице е необходимо и достатъчно деецът
да съзнава фактите, които обуславят общественоопасния и противоправен
характер на извършеното деяние.

Така изрично Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г.,
II н. о. на ВКС.

В конкретния случай от събраните доказателства по делото се
установи, че обвиняемия е знаел за наличните публични задължения към
НАП . В същото време от признанията на самия обвиняем е видно, че същия е
знаел и че управляваното от него дружество не разполага с материални
активи и е в обективна невъзможност да погасява задълженията си. Тоест
налице е познание за съставомерните факти, което обуславя и пряк умисъл за
извършване на престъпното деяние.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че няма как
обвиняемия да бъде оневинен, поради твърденията му на ДП, че не е знаел, че
след като управляваното от него дружество е изпаднало в
неплатежоспособност, следва да заяви това обстоятелство пред Окръжния
съд. Това е така, доколкото съгласно теорията и трайната съдебна практика за
разлика от липсата на познание за съставомерните факти, което може да бъде
изключващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 14 НК, непознаването на
закона никога не може да бъде извиняващо обстоятелство.

Така изрично Решение № 99/14.05.2018 по дело № 354/2018 на ВКС.

Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр.
ал. 1 НК наказание е лишаване от свобода до три години или глоба;
обвиняемия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на 78а.; от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди,
то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по
реда на чл. 78 А НК. При преценка на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по делото съдът намира, че на обвиняемия следва да се наложи
5

административно наказание „глоба“ в рамките на минимума предвиден в чл.
78а НК, а именно 1000.00 /хиляда/ лв.

При определяне размера на административната санкция съдът
съобрази:

-вида и характера на засегнатите обществени отношения, а именно
тези осигуряващи нормално функциониране на установената в страната
икономическа система и търговски оборот.
-степента на засягане на обществените отношения, намиращ
проявление в обстоятелството, че задължението на дееца за заявяване на
състоянието на неплатежоспособност, в което е изпаднал търговеца, въобще
не е изпълнено и към настоящия момент.
-данните за личността на обвиняемия –в съдебно заседание е признал
вината си и изразява съжаление за стореното. Същият е неосъждан, без данни
за извършени други противообществени прояви, с добри характеристични
данни.

Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете изминалия срок от
извършване на деянието - почти 4 години, като според константната практика
на ЕСПЧ с увеличаване на срока на наказателното преследване
необходимостта от налагане на по-високо наказание намалява, доколкото
самият наказателен процес сам по себе си оказва поправително и
превъзпитателно въздействие

При оценка на гореизложените факти, настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказателната
отговорност няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест.

В този изричен смисъл Решение № 144/20.02.2019 по дело №
598/2018 на ВКС, Решение № 75/21.08.2018 по дело № 327/2018 на ВКС,
Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение, Решение № 90/18.09.2018 по дело № 329/2018 на
ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по
6

описа за 2018 г.

Съобразявайки гореизложените принципни положение настоящия
състав счита, че на обвиняемата следва да се наложи санкция в минимален
размер- 1000.00 /хиляда/ лева.

Този размер на административната санкция според съда съответства в
максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца и
гарантира постигане целите на наказанието, без да се използва спрямо
обвиняемата непропорционална по интензитет държавна репресия.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
обвиняемия А.А.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
- Варна сумата от 487.50 лева, представляваща разноски по делото.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при ВРС:
7

Номер на акта:	927
Дата:	6 юли 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20223110202204
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 юни 2022 г.

Решение по дело №2204/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите