РЕШЕНИЕ
гр.
София, 12.12.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, втори въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ДОРА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр.
дело № 586 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК
С решение № 50/28.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 613/2016 г. по описа на РС – гр. Сливница, е признато
за установено, че „С.9.– А.Г.“ ЕООД
дължи на „Г.2.” ЕООД сумата
от 23 925.79 лева –
представляваща дължими суми за предоставени му и незаплатени количества дини,
за които са издадени съответните фактури, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.09.2016 г. до изплащането на вземането, както и направените във фазата на заповедното производство разноски в размер на 980 лева, от които държавна такса в размер на 480 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. С това решение
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ
размер от 3 790.02 лева.
Срещу така постановеното решение в срока
по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от
ответника, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен
акт поради нарушение на материалния закон. Въззивникът
счита, че решението е необосновано, тъй като, макар и това правнорелевантно
обстоятелство да не е било установено по несъмнен начин, съдът е приел, че са
възникнали твърдените от ищеца търговски правоотношения, породени от процесните тринадесет договора за търговска продажба.
Въззиваемият в срока по чл.
263 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, като поддържа, че обжалваното
решение е законосъобразно - постановено при пълнота на доказателствата, при
правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни
съображения в отговора на въззивната жалба по отношение неоснователността на
въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество основателна,
макар отчасти.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и отчасти допустимо. То е недопустимо в частта относно произнасянето
по съществуването на вземане на ищеца за сторените в заповедното производство
разноски. Съгласно задължителните разяснения по т. 10.в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, присъдените със
заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в
предмета на установителния иск по по
чл. 422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска. Това предпоставя правомощието
на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Ето защо
в тази част решението на районния
съд подлежи на обезсилване.
В
останалата част решението на районния съд е допустимо, но отчасти неправилно.
В представените по делото 13 бр.
фактури: № 161/01.08.2016 г., издадена за сумата от 2 423. 41 лв.; № 162/02.08.2016
г., издадена за сумата от 2 664. 36 лв.; № 163/03.08.2016 г., издадена за
сумата от 2 544.48 лв., № 164/03.08.2016 г., издадена за сумата от 1 686.
24 лв., № 165/03.08.2016 г., издадена за сумата от 2 403.86 лв., № 166/05.08.2016
г., издадена за сумата от 1 656. 00 лв., № 167/05.08.2016 г., издадена за
сумата от 1 752. 48 лв., № 168/07.08.2016 г., издадена за сумата от 1 584.
00 лв., № 170/09.08.2016 г., издадена за сумата от 1 760. 40 лв., № 171/10.08.2016
г., издадена за сумата от 1651.68 лв., № 172/15.08.2016 г., издадена за сумата
от 1 560. 96 лв., № 174/15.08.2016 г., издадена за сумата от 2 440.80
лв., и № 175/15.08.2016 г., издадена за сумата от 1 797. 12 лв., са обективирани всички съществени уговорки, пораждащи
правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и цена за
придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. Тези
първични счетоводни документи обаче не са подписани от лице, което е
представител на ответното дружество (неподписани
са и кантарните бележки към фактурите). От приетите като компетентно изготвени първоначална и
допълнителна ССЕ, извършила проверка в счетоводството на двете търговски
дружества, се установява, че от процесните фактури
единствено фактура № 161/01.08.2016 г., издадена за сумата от 2 423. 41
лв., е надлежно осчетоводена в счетоводството на ответното дружество, което е
извършило частично плащане по нея в размер на 2 000 лв., поради което остатъкът
от дълга възлиза на 423. 41 лева, който следва да се признае за съществуващ в
отношенията между страните. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизите
са изготвени компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и
задълбочено предоставените му документи и е отговорило на поставените задачи,
предмет на допуснатите ССЕ. С изключение на тази фактура останалите не са били
осчетоводени при ответника. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при
липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната
стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически
действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за
облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за
търговски продажби. Когато фактурата е подписана за получател от лице без
представителна власт или в нея изобщо липсва подпис, но същата е осчетоводена,
включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема,
че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на
стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Неподписаната от
получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри и на двете
страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките - декларации
по ЗДДС, и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по
себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор
за търговска продажба.
За да установи наличието на
облигационни отношения с ответника, ищецът е представил приемо-предавателни
протоколи към всяка една от посочените фактури, в които е описан видът на
стоката– „дини“, количество, единична цена и обща стойност. Установи се
безспорно, че всички протоколи, удостоверяващи получаване на стока, са
подписани от свидетеля Г. Ю., заемаща длъжността „отчетник счетоводство“ при ответника,
в който смисъл е и заключението по изслушаната в производството пред районния
съд съдебно-почеркова експертиза. В
този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Г.
Ю. и К. И. В
противоречие с тежестта на доказване ищецът не установи протоколите, съдържащи
съществените елементи на договори за търговска продажба, да са подписани от
лице с представителна за купувача власт. Когато сделката е сключена от лице без
представителна власт, тя е висящо недействителна. Съгласно чл. 301 от ТЗ
действията, извършени от лице без представителна власт, са валидни, освен ако
сделката не е оспорена незабавно след узнаването от търговеца. Като момент на
узнаването в случая следва да се смята най-благоприятният за ответника момент.
Такъв в случая следва да се счита възможно най-късната дата, когато узнаването
за подписаните протоколи от лице без представителна власт за дружеството, е
могло да стане факт. За такъв момент настоящият съд счита получаването на
преписи от тях, ведно с препис от исковата молба, за писмен отговор, а именно
датата 16.12.2016 година. В случая такова изрично оспорване е направено в рамките на срока по чл. 131 ГПК. Следователно след като дружеството се е противопоставило незабавно, приемането
на доставките е невалидно, щом е извършено от лице, което няма представителна
власт. Процесните сделки, като сключени от лице без
представителна за купувача власт, са недействителни, тъй като търговецът се е
противопоставил веднага след узнаването им.
С това противопоставяне ответното
дружество лишава сделките от правно действие, поради което съдът счита, че то
не е обвързано от волеизявлениета, обективирани в обсъжданите протоколи.
Останалите доказателства като неотносими към спора въззивният съд
не обсъжда.
Тъй като изводите на въззивната
инстанция съвпадат само частично с тези на районния съд, решението следва да
бъде отменено в частта, в която искът е бил уважен за разликата над 423. 41
лева до 23 925. 79 лева и вместо него да се постанови друго, с което искът
да бъде отхвърлен за разликата над 423. 41 лева до 23 925. 79 лева. В
частта, в която искът е бил уважен за сумата от 423. 41 лева решението следва
да бъде потвърдено. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски над сумата от 67.07 лева.
При този изход на правния спор, предмет на въззивната жалба, на въззивника
следва да се присъдят разноските според отхвърлената част от исковете – сумата
от 235. 75 лева.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 50/28.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 613/2016 г. по описа на РС – гр. Сливница, В ЧАСТТА, в която е признато за
установено, че „С.9.– А.Г.“ ЕООД дължи на
„Г.2.” ЕООД сумата над 423.
41 лева до 23 925. 79 лева, представляваща дължими суми за
предоставени му и незаплатени количества дини, за които са издадени съответните
фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2016 г. до
изплащането на вземането, както и в частта, в която „С.9.– А.Г.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Г.2.” ЕООД разноски
над сумата от 67.07 лева, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.2.” ЕООД, ЕИК: ………, против „С.9.– А.Г.“ ЕООД,
ЕИК: ………., искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „С.9.– А.Г.“ ЕООД дължи на„Г.2.”
ЕООД разликата над сумата от 423. 41 лева до 23 925. 79 лева, представляваща
продажна цена по договори за търговски продажби на дини, за което са издадени 13
бр. фактури: № 161/01.08.2016 г., издадена за сумата от 2 423. 41 лв.; №
162/02.08.2016 г., издадена за сумата от 2 664. 36 лв.; № 163/03.08.2016
г., издадена за сумата от 2 544.48 лв., № 164/03.08.2016 г., издадена за
сумата от 1 686. 24 лв., № 165/03.08.2016 г., издадена за сумата от
2 403.86 лв., № 166/05.08.2016 г., издадена за сумата от 1 656. 00
лв., № 167/05.08.2016 г., издадена за сумата от 1 752. 48 лв., № 168/07.08.2016
г., издадена за сумата от 1 584. 00 лв., № 170/09.08.2016 г., издадена за
сумата от 1 760. 40 лв., № 171/10.08.2016 г., издадена за сумата от 1 651.
68 лв., № 172/15.08.2016 г., издадена за сумата от 1 560. 96 лв., №
174/15.08.2016 г., издадена за сумата от 2 440. 80 лв., и № 175/15.08.2016
г., издадена за сумата от 1 797. 12
лв., което вземане е било предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 492/2016 г. по описа на РС – гр. Сливница.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
50/28.06.2018 г., постановено по гр. д. № 613/2016 г. по описа на РС – гр.
Сливница, В ЧАСТТА, в която е признато за установено по предявения от „Г.2.” ЕООД, ЕИК: ………, против „С.9.– А.Г.“ ЕООД,
ЕИК: ………, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, че „С.9.– А.Г.“ ЕООД дължи на„Г.2.” ЕООД сумата от 423. 41 лева,
представляваща продажна цена по договор за търговска продажба на дини, за което
е издадена фактура 161/01.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума
от 15.09.2016 г. до окончателното изплащане на дължимото, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 492/2016 г. по
описа на РС – гр. Сливница; както и в частта, в която „С.9.– А.Г.“ ЕООД е
осъдено да заплати на „Г.2.” ЕООД разноски в размер на 67.07 лева.
ОБЕЗСИЛВА решение № 50/28.06.2018 г., постановено по гр. д. № 613/2016 г. по
описа на РС – гр. Сливница, В ЧАСТТА, в
която е признато за установено, че „С.9.– А.Г.“ ЕООД дължи на „Г.2.”
ЕООД направените в заповедното производство разноски в размер на 980 лева, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Г.2.”
ЕООД, ЕИК: ………, да заплати на „С.9.– А.Г.“
ЕООД, ЕИК: ………, сумата от 235. 75 лева (двеста тридесет
и пет лена и 75 ст.) –
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.