Решение по дело №122/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е образувано по жалба на Р. Н. С. от [населено място], [община], [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1947-000083/14.03.2024 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ - Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца.

Твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и немотивирана.

В тази връзка излага съображения, че оспорената заповед не съдържала мотиви, от които да става ясно, защо органът е стигнал до извода, че жалбоподателят има отношение към евентуалното нарушение на сина му и какво налага спирането от движение на личния му лек автомобил. Вместо мотиви, в описателната част на обжалваната заповед било цитирано единствено съдържанието на съставения АУАН серия GA № 1068116 от 14.03.2024 г.

На следващо място, в диспозитивната част на обжалвания акт нe бил посочен автомобилът, по отношение на който се прилагала ПАМ. Фактът, че в обстоятелствената част на същата МПС било индивидуализирано, не водело до яснота, че именно спрямо него се прилагала административната мярка. Счита, че в диспозитива на административния акт следвало точно да се посочат: марка, модел и рег. номер на превозното средство, което временно се спира от движение. Липсата на такива индивидуализиращи белези от административния орган, по същество водело до липса на предмет на мярката. Това се явявало съществено нарушение на административните правила, което нарушавало правото на защита на адресата и опорочавало административния акт.

Релевира доводи, че мястото на нарушението, извършено от *** Е. С., било определено от полицейските органи, като: „***” в [населено място], което било посочено и в съставените АУАН и Заповед за прилагане на ПАМ. Счита, че „паркинг” и „път” не са тъждествени понятия, поради което се налагал изводът, че мястото, където е извършено нарушението/неправилната маневра/, не представлявало път, отворен за обществено ползване и спрямо него не намирали приложение разпоредбите на ЗДвП.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1947-000083/14.03.2024 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ - Кърджали, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника адв. Л. Б., който поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания отново сочи обстоятелството, че в диспозитива на оспорената заповед за прилагане на ПАМ не е посочен автомобилът, по отношение на който се налага мярката, което счита за съществено процесуално нарушение. Въвежда доводи, че мястото, където е извършена процесната маневра от Е. не представлява път, отворен за обществено ползване и спрямо него не намират приложение разпоредбите на ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваната заповед за налагане на ПАМ и присъди разноски.

Ответникът по жалбата – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ – Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт Ч. е постъпила молба, в която оспорва жалбата по основание. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването и потвърди ЗППАМ като присъди юрисконсултско възнаграждение. В подкрепа на доводите си представя писмени бележки.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1947-000083/14.03.2024 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ – Кърджали; СРМПС № ***; Пълномощно от 27.01.2024 г.; АУАН серия „GA“ бланков № 1068116/14.03.2024 г., съставен от С. Ф. О. – *** към РУ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали; Докладна записка с рег. № 7390/21.03.2024 г.; Докладна записка с рег. № 7389/21.03.2024 г.; Обяснение от Е. Р. С.; Справка за нарушител/водач Е. Р. С.; Справка са собственост на лек автомобил „Ауди **“ с рег. № [рег. номер]; Заповед № 292з-1972/18.09.2023 г., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, се установява, че: Е. Р. С., с [ЕГН], притежава СУМПС [номер], валидно до 31.08.2023 г.; На 27.01.2024 г. Е. Н. е бил упълномощен от *** Р. Н. С. от [населено място], [община], да стопанисва, ползва и управлява всички собствени му МПС; Лек автомобил „Ауди **“ с рег. № [рег. номер] е собственост на Р. Н. С. от [населено място], [община]; На 14.03.2024 г., около *** часа, в [населено място], на паркинг ***, Е. Р. С., с [ЕГН], е управлявал лек автомобил „Ауди **“ с рег. № [рег. номер]. Полицейски служители, намиращи се в патрулен автомобил в близост до мястото чули шум от форсиране на двигател, който произлизал от управляваното от Е. МПС, за което констатирали, че при движението си се завъртяло на 360 градуса. На Е. Р. С. била извършена полицейска проверка при излизането му от паркинга, при което му бил съставен АУАН серия GA № 1068116/14.03.2024 г. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1947-000083/14.03.2024 г., издадена от Й. С. Б. – *** към ОДМВР - Кърджали, на Р. Н. С., с [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца, при което е отнето СРМПС № ***. В заповедта е посочено, че на 14.03.2024 г. в *** часа, в [населено място], на паркинг ***, Е. Р. С., с [ЕГН], е управлявал лек автомобил „Ауди **“ с рег. № [рег. номер], при което използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол и чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми и завърта автомобила на 360 градуса. Отразено е, че е съставен АУАН серия GA № 1068116 по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

По делото е разпитан в качеството на свидетел Е. Ю. М., който сочи, че на 14 март, след ***, бил на паркинга *** със свои приятели. Докато влизали в паркинга видял автомобила на *** Е.. След 5-10 минути колата на Е. потеглила назад, тя била паркирана към паркинга, след което влязла от втората отсечка към изхода и по средата на паркинга забавила, но не спряла, направила рязка маневра наляво, обърнала се и се върнала на мястото, където била паркирана, като влязла по същия начин на паркомястото. Имало полицаи на бензиностанцията до кръговото движение, на булеварда на отсрещната страна. Един от приятелите му видял, че там има полиции и отишъл да уведоми Е., че в близост има полиция и може да стане нещо. Когато Е. правел маневрите се чул лек шум от гумите, защото настилката била мокра. След като изкарал колата и излязъл от паркинга бил спрян за проверка, на 10-15 м. след излизането му от паркинга, като патрулните автомобил го блокирали отпред и отзад.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Заповедта е издадена от компетентен орган – *** към ОДМВР – Кърджали, РУ - Кърджали, оправомощен със Заповед № 292з-1972/18.09.2023 г. на директора на ОДМВР Кърджали, приложена по делото/л. 14/. По делото липсват данни и не са въведени възражения, че към посочената дата, издателят на ЗППАМ е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1947-000083/14.03.2024 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** към ОДМВР – Кърджали, РУ - Кърджали, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед рег.№ 292з-1972/18.09.2023 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Предвид горното, според настоящия състав оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което е наложена ПАМ. При издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В диспозитива на оспорената заповед е посочено правното основание за издаването й – чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП, при което е изписан словесно и текста на мярката, а именно: „временно спиране от движение на пътно превозно средство“.

Обстоятелството, че в диспозитива на ЗППАМ не е посочено конкретното МПС, което временно се спира от движение, не представлява съществено нарушение на административнотпроизвоствените правила. В мотивите на заповедта подробно е изложено, че мярката се налага с оглед установеното на 14.03.2024 г. управление на МПС – лек автомобил „Ауди **“ с рег. № [рег. номер], собственост на Р. Н. С./адресат на ЗППАМ/, при което водачът на автомобилът е използвал път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Това взето в съвкупност с изричното отразяване в заповедта, че е отнето СРМПС № ***/приложено в копие по административната преписка/, издадено за лек автомобил „Ауди **“ с рег. № [рег. номер], дава достатъчна яснота, че ПАМ е наложена именно за посочения автомобил/ППС/.

Въведеното в АУАН и ЗППАМ словесно описание на административното деяние, не възпрепятства установяването на нарушението, респ. не води до невъзможност да се установи правилната квалификация на деянието, не води до ограничаване правото на защита на лицето, спрямо което е наложена ПАМ, а не води и до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед. В оспорения акт са налице изложени подробни фактически основания за издаването му, а именно отразено е, че на 14.03.2024 г. в *** часа, в [населено място], на паркинг ***, Е. Р. С., с [ЕГН], е управлявал лек автомобил „Ауди **“ с рег. № [рег. номер], собственост на Р. Н. С., при което използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол и чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми и завърта автомобила на 360 градуса. Това взето в съвкупност със съдържанието на издадения срещу Е. Р. С. АУАН серия GA № 1068116, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, обосновава извода, че ПАМ е наложена на жалбоподателя в качеството му на собственик на МПС, за това, че на 14.03.2024 г. е допуснал/предоставил управлението на моторно превозно средство на лице, което използва пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Налице е ясно и недвусмислено описание на нарушението чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на лицето извършило административното деяние, обстоятелствата, при които е осъществено, както и отразяване, защо се налага конкретната принудителна административна мярка и се ангажира именно отговорността на адресата на заповедта. Осъщественото нарушение на ЗДвП се установява от приложения АУАН серия GA № 1068116/14.03.2024 г., който представлява официален свидетелстващ документ и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно удостоверените в него обстоятелства до доказване на противното. В настоящия процес не бяха ангажирани доказателства които да оборят доказателствената сила на горепосочения АУАН, като в тази връзка следва да се посочи, че показанията на св. Е. М. не са достатъчни в този смисъл.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съгласно чл. 171, т. 2, б.„м“ от ЗДвП/Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца.

В конкретния случай е безспорно, че на 14.03.2024 г. в *** часа, в [населено място], на паркинг ***, Е. Р. С., с [ЕГН], е управлявал лек автомобил „Ауди **“ с рег. № [рег. номер], собственост на Р. Н. С.. По делото е налично пълномощно от 27.01.2024 г., с което собственикът на МПС е предоставил права на Е. Р. С. да стопанисва, ползва и управлява в страната и чужбина собствените му моторни и пътни превозни средства. С оглед разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП, която предвижда прилагане на ПАМ на собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС, то самия факт на предоставяне на управление на автомобила на друго лице е достатъчен, за да се носи отговорност на неговото поведение, изразяващо се в участие в нерегламентирано състезание и/или ползване на пътя не по предназначение.

В случая са налице предпоставките за законосъобразното прилагане на ПАМ на посоченото в оспорения акт основание – заповедта е с адресат собственикът на МПС и при това управление на МПС е налице ползване на пътя за други цели.

Както вече бе посочено по-горе, по делото е установено, че Р. Н. С., с [ЕГН], е собственик на процесното МПС – лек автомобиле „Ауди **“ с рег. № [рег. номер], и при управление на това МПС от страна на лицето, на което е предоставено да ползва и стопанисва превозното средство – Е. Р. С., е констатирано използване на път, отворен за обществено ползване, не в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора.

Съдът намира за неоснователни доводите на пълномощника на жалбоподателя, че нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП било несъставомерно, тъй като в случая МПС било управлявано на паркинг, което място не представлявало път, отворен за обществено ползване за превоз на товари и хора. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно §6, т. 1 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Безспорно паркингът на един търговски обект, какъвто е и този на *** в [населено място], представлява земна площ, предназначена за движение на пътни превозни средства и хора. Аргумент в подкрепа на извода, че процесният паркинг представлява част от пътната мрежа, която е обозначена със съответните пътни знаци и маркировка, които са задължителни за спазване, и чиито правила за ползване се регулират от ЗДвП, е и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 г. за проектиране на пътищата, съгласно която безопасността на движението се осигурява по цялата дължина на пътя чрез удобно и безопасно разполагане на пътните кръстовища и възли, на аварийни площадки, паркинги и др. Нормата на чл. 102, ал. 1 от Наредбата въвежда изискването при проектирането на пътищата с две отделни платна за движение да се предвиждат площадки за обслужване на пътуващите, МПС и инфраструктурата, а съгласно ал. 2, б. „в“ и „г“, видове площадки са и: паркинги са за товарни МПС и автобуси; паркинги за леки МПС.

Изложеното обосновава извода, че процесното място - паркинг *** в [населено място], е част от пътната мрежа в [населено място], чието предназначение изцяло попада в обхвата на използвания в разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП термин: „пътища, отворени за обществено ползване“.

Предвид горното, според настоящия състав по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП, тъй като констатираното при проверката нарушение, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл. 171 от ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е било установено със съставения срещу Е. Р. С. АУАН серия GA № 1068116/14.03.2024 г., в която насока са и приетите по делото доказателства, поради което приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на материалния закон. Предвид значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, то наложената ПАМ се явява съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

С други думи процесната принудителна административна мярка се явява в съответствие с принципите, визирани в чл. 6 от АПК. Същата е съответна и съразмерна с целта на закона, като с налагането й не се ограничават правата на жалбоподателя, респ. не се засягат права и законни интереси в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В конкретния случай с прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б.„м“ от ЗДвП са постигнати целите на административната принуда, като наложената ПАМ е в съответствие на установеното нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Липсват основания да се приеме, че е допуснато нарушение на принципите, въведените в чл. 6, ал. 4 във вр. ал. 3 от АПК.

Предвид горното, съдът намира, че извършените от административния орган действия по издаване на оспорения акт, са законосъобразни и в съответствие с действащата нормативна уредба.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1947-000083/14.03.2024 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ - Кърджали, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се дължат разноски, като с оглед надлежно въведеното искане от пълномощника на ответника за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ОД на МВР – Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р. Н. С. от [населено място], ***, [община], [област], с [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1947-000083/14.03.2024 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ - Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА Р. Н. С. от [населено място], ***, [община], [област], с [ЕГН], да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали, с административен адрес: [населено място], ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение

 

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.