Мотиви към присъда №15/20.05.2011г. по н.о.х.д.№109/2011г. на ДОС
С обвинителен акт по досъдебно производство № 633/08г. по
описа на Първо РУ на МВР – гр.*** срещу И.А.М. е повдигнато обвинение по чл.
199, ал. І, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. І, във вр. с чл. 20, ал. ІІ и във вр.
с чл. 18, ал. І от НК, за това, че на 19.06.2008г., в гр. ***, при условията на
опасен рецидив, в съучастие с Р.А.М., като извършител, отнел чужди движими вещи – дамска чанта на
стойност 15 лева, мобилен телефон марка „Нокия”, модел „2600”, на стойност 44
лева, мобилен телефон марка „Нокия”, модел „1500” на стойност 36 лева, две
СИМ-карти на мобилния оператор „***” на обща стойност 24 лева, дамско кожено
портмоне на стойност 45 лева, 4 ключа на обща стойност 12 лева, един секретен
ключ на стойност 15 лева и пари – 20 лева, всичко на обща стойност 211 лева, от
владението на М.А.М. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи
от него причини, а срещу Р.А.М. е
повдигнато обвинение по чл. 199, ал. І, т. 4, във вр. чл. 198, ал. І, във вр. с
чл. 20, ал. ІV и във вр. с чл. 18, ал. І от НК, за това че на 19.06.2008г., в
гр. ***, при условията на опасен рецидив, в съучастие с И.А.М., като
помагач, отнел чужди движими вещи –
дамска чанта на стойност 15 лева, мобилен телефон марка „Нокия”, модел „2600”,
на стойност 44 лева, мобилен телефон марка „Нокия”, модел „1500” на стойност 36
лева, две СИМ-карти на мобилния оператор „***” на обща стойност 24 лева, дамско
кожено портмоне на стойност 45 лева, 4 ключа на обща стойност 12 лева, един
секретен ключ на стойност 15 лева и пари – 20 лева, всичко на обща стойност 211
лева, от владението на М.А.М. ***, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи
от него причини.
За съвместно разглеждане в процеса е допуснат
предявен от М.А.М. срещу подсъдимите граждански иск в размер на 2 000 лв.
Сумата се претендира със законната лихва от 19.06.2008г, като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на ОП-гр.***.
М.М. поддържа гражданскоправните си
претенции по основание и размер.
Подсъдимите не се признават за виновни в извършването на
вмененото им престъпление. Защитата им в лицето на адв.Ж. пледира за признаване
на двамата подсъдими за невинни и оправдаване по повдигнатите им обвинения.
След като обсъди и прецени събрания в
хода на разследването доказателствен материал съдът намира за установено от
фактическа страна:
Подсъдимите по делото са братя – близнаци,
родени на ***г***, българи, български граждани, с висше образование, разведени,
осъждани, безработни.
Свидетелката М.М. работела в златарски
магазин, находящ се в центъра на гр.***, бившия магазин „Валентина”. На
19.06.2008г. след приключване на работното й време около 19 часа свидетелката
тръгнала пеш към дома си. Минавайки зад хотел България и покрай Младежки дом,
продължила движението си по ул.”***”, където пазарувала от магазин „Всичко за
един лев”. След това се насочила по бул.”Трети март” в посока центъра на града,
като посетила и аптека, намираща се на ъгъла между бул.”Трети март” и ул.”***”.
После преминала на бул.”***”, от където се насочила към ул.”Колю Фичето”. В
района на църквата продължила движението си по ул.”***”. На тази улица, до
десния тротоар възприела спрян лек автомобил с отворена предна дясна врата. Автомобилът
марка „Фолксваген голф” с рег. № *** бил установен плътно до бордюра със задната
си част към свидетелката. Пред автомобила по средата на предната му част е стоял
подс.И.М. и симулирал разговор по мобилния си телефон марка „Самсунг”, модел „SGH – C 170”,
с ИМЕЙ № ********/*********/2, държейки
апарата до ухото си. На шофьорското място в автомобила седял подс.Р.М.. Веднага
след като го възприела и достигайки до предната дясна врата на автомобила, подс.И.М.
внезапно, неочаквано и мигновено нападнал свидетелката от към гърба й , хванал и й притиснал ръцете, като се вкопчил в нея. Едновременно
с това подсъдимият насочил усилията си да вкара свидетелката през отворената
врата в автомобила. М. се съпротивлявала, крещяла, отправяла зов за помощ. Междувременно
подсъдимият И.М. започнал да дърпа чантата,
която е носела на рамото си и в която се намирали два мобилни телефона,
портфейл, ключове и 20 лв. Свидетелката продължила да вика и да оказва съпротива
съобразно силите си , поради което подсъдимият й нанесъл удар в носа и М. се строполила
на земята. В този момент в района на местопроизшествието се оказал св.И.М.,
който вървял пеш. Пресичайки улица „***”, М. чул писък на жена и видял
пострадалата М. лежаща на земята, а над нея надвесен подс.И.М., който й дърпал
чантата. Св.М. реагирал веднага като извикал и се насочил към мястото, но подс.И.М.
се изправил и започнал да бяга. Свидетелят го последвал и застигнал до
автомобила, който бил спрян на пресечка зад гимназията по туризъм. Подсъдимият
се опитал да влезе в автомобила, но М. го издърпал, двамата се сборичкали при
опит от страна на подсъдимия да го удари. М. му казал „дай каквото си взел” и
междувременно отправил молба някой да повика полиция. Държейки в лявата си ръка
мобилен телефон подсъдимият го подал на М., отскубнал се от ръката му и
побягнал в посока центъра на града. След това св.М. се върнал до пострадалата М.
и св.Р.П., който й оказвал помощ. М. попитал М. дали липсват някои от вещите й.
Попитал я дали телефонът е неин, тя проверила съдържанието на чантата си и
отговорила, че телефонът не е неин. Телефонът марка „Самсунг” с ИМЕЙ №
**************** пострадалата М. е предала доброволно на дознател от Първо РУ на МВР-гр.***.
Двамата подсъдими на 20.06.2008г. били
обявени за общодържавно издирване. На 03.07.2008г. те били задържани от румънските
власти при опит за нелегално преминаване на българо-румънската граница. При
завръщането им в Р България и двамата били задържани, подс.И.М. на 29.09.2010г,
подс.Р.М.– на 06.10.2010г.
Съгласно заключението по изготвената оценъчна
експертиза пазарната стойност на вещите, които подсъдимите направили опит да
отнемат от М. възлиза на 211 лв.
Назначена била и изготвена СМЕ на живо лице за
установяване претърпените увреждания от пострадалата М.. Заключението сочи, че М.
е получила оток и кръвонасядане на носа, разкъсно-контузна рана по горната
устна и ожулване на лявото коляно. Вещото лице е завило, че така констатираните
увреждания се дължат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото са назначени и изготвени и две технически експертизи.
Съгласно заключението по техническа експертиза № 3 от 05.01.2011г. при изследване на паметта на телефон марка „Самсунг”,
модел „SGH – C 170”,
с ИМЕЙ № ********/*********/2 е установено, че информацията от регистрите за приети, набрани и пропуснати
разговори е изтрита и тези регистри не съдържат телефонни номера на абонати.
Изложените фактически констатации се установяват от гласните
доказателства, от протокол за оглед на местопроизшествието с фотоалбум, извършените разпознавания, протокол за
доброволно предаване, заключенията по изготвените експертизи, писмени
доказателства и др.
Изложените констатации налагат редица фактически
изводи:
Подсъдимите са с гарантирано от закона процесуално
право на защитна теза и в този смисъл съдът възприема и депозираните от тях
обяснения. И двамата подсъдими изграждат защитната си позиция с признание единствено
на подкрепения от повтарящи се доказателства
факт, че са се намирали в района на местопроизшествието в сочения от
обвинението дата и час. И двамата категорично отричат да са извършвали
нападение над пострадалата и то с цел да отнемат дамската й чанта и съдържащото
се в нея. Подс. И.М. отрича изобщо да е дърпал чантата. Израз на защитната му
теза е и твърдяното, че пострадалата се
е блъснала в него, нагрубила го е и хващайки го за ревера го е повлякла към
себе си. Не намира опора в доказателствата и лансираното от двамата подсъдими,
че те чак след около месец-два са напуснали страната, през което време не са
били търсени. Напротив видно от отразеното в докладна записка от 20.06.2008г. е,
че непосредствено след образуване на досъдебното производство и двамата подсъдими
са били дирени на домашните им адреси и
неоткриването им е наложило прилагането на такава крайна мярка за установяване
на местонахождението им, каквото е обявяването
за издирване. От друга страна, от писмо изх. № 604/14.07.2008г. на посолството
на Р България – Букурещ, се установява, че двамата подсъдими на 03.07.2008г. са
задържани от румънските власти при опит за нелегално преминаване на границата,
т.е. приблизително две седмици след извършване на престъплението.
В показанията на разпитаните по настояване на защитата
на подсъдимите свидетели, се съдържат единствено косвени доказателства,
подкрепящи факта, че подсъдимите в соченото от обвинението време са се намирали
на мястото на престъплението. Тези свидетели по никакъв начин не установяват,
че подсъдимите не са нападнали и опитали да ограбят М., поради което
депозираните от тях показания съдът приема за несполучлив опит за осигуряване
на алиби.
От друга страна пострадалата М. макар и страна в процеса – конституирана в
качеството на граждански ищец, се явява свидетел обвързан с отговорността на
чл. 290 от НК. Поради това съдът изцяло се доверява на показанията й, които са
последователни, логични, лишени от съмнения и противоречия. М. споделя подробно
обстоятелства относно времето, мястото, начина на извършване на престъплението.
М. твърди: „… продължих да се движа по ул.”***”, … пред блокче на десен
тротоар, от дясна моя страна, на картата е обозначено като обект № 688, аз от тук още видях, че е спряна
някаква кола, точно на това място беше спряна с отворена врата.”/л.112 от нохд
№ 109/11г./ Т.е. категорично М. е заявила, че е видяла автомобила спрян до десния
тротоар, плътно до бордюра, уточнила е и разстоянието от отворената предна
дясна врата до стената на сграда, а то според нея било толкова, колкото да премине
човек и пояснява - около 70 см. В тази връзка изцяло несъстоятелни са
възраженията на защитата на подсъдимите за противоречия в показанията на св.М.
относно посоката от която е дошъл лекият автомобил, управляван от подс.Р.М..
Първо М. категорично заявява, че е възприела автомобила за пръв път спрян, на
тротоара на посоченото от нея място. Пояснила е, че дори и този автомобил да е
минал покрай нея преди това, тя не му е обърнала внимание - л.54 от нохд № 109/11г.
По повод едно от възраженията на защитата на
подсъдимите следва да се посочи, че доколкото пострадалата е разпитвана в
досъдебното производство непосредствено след преживяното и с оглед стресовото й
състояние обяснима е липсата на изчерпателност при изброяване на вещите, които
са се намирали в дамската й чанта, което е довело до липса на повдигнато
обвинение на подсъдимите за табакерата и лекарствата, които пострадалата е
закупила.
Показанията на М.
относно наличието на автомобила на местопрестъплението кореспондират и с
показанията на св.М., който заявява, че в района на кръстовището между улиците
„***” и ”***” е възприел преминаващ покрай него автомобил. Свидетелят е категоричен,
че автомобилът е завил по пул.”***”, но не е сигурен от коя улица е дошъл автомобила,
което не се налага и да бъде изяснявано, предвид безспорните факти, че
автомобилът се е намирал на ул.”***”.
Съдът приема за достоверни и обективни и показанията
на св.М., пряк очевидец на извършеното престъпление. Същият споделя, че той чул
викове и видял подсъдимият И.М. надвесен над пострадалата да дърпа чантата й. Няма
как и не би могло да се очаква този свидетел да възприел месторазположението на
автомобила в този момент. Психологически и логически оправдано е, чувайки
викове на жена, той да насочи вниманието си към нея в стремежа си да се отзове
и окаже помощ, а не да оглежда и запомня обстановката наоколо, поради което и
разположението на автомобила в този момент е останало извън обсега на неговите
възприятия.
Все в тази връзка и доколкото е установено, че
пострадалата се е намирала на мястото на произшествието, извън предмета на
делото остава изясняването на точния маршрут, по който се е движила и
проследяването й от подсъдимите, в каквото насока е едно от възраженията на защита. Действително
в обвинителния акт се твърди, че подсъдимите
са следили движението на пострадалата, но без да сочат факти, подкрепящи
тази теза. Доказателства за проследяване не са събрани и в съдебното
производство, но не могат да се игнорират
обективните факти, обосноваващи присъствието
и на пострадалата, и на подсъдимите на мястото на престъплението. Още по –малко
пък се налага да бъде установявано времето, за което автомобилът ще установи на
мястото на произшествието, както и времето нужно на подс.И. М. да заобиколи
автомобила и да премине зад пострадалата.Тези обстоятелства са извън предмета
на доказване по делото, поради което и съдът остави без уважение настояването
на защита на подсъдимите за провеждане на следствен експеримент.
Не може да бъде споделена и не намира опора в
доказателствата тезата на защитата, че се касае за отвличане, а и обвинение за такова
престъпление не е предявявано на подсъдимите. Напротив, всички обективни факти
са подкрепа на намерението им да ограбят пострадалата. Действително
първоначалното действие от страна на подсъдимия И.М. насочено спрямо пострадалата М. се е изразило
в опит насилствено да я вкара в автомобила, и тъй като тя е оказала съпротива
съобразно възможностите си, той предприел следващо действие – дърпането на чантата,
нещо което се потвърждава и от нейните
показания, и от споделеното от св.М.. М. започнала да крещи и тогава подсъдимият
я ударил в лицето. При тези обективни дадености се налага извод, че намерението
на подсъдимите е било да ограбят М.. Всички активни действия от страна на подс.И.М.
са били насочени към отнемане на чантата на и съдържащото се в нея. Първоначалният
му опит да вкара пострадалата М. противно на волята й в автомобила е бил с цел
отнемането на вещите да стане възможно най-незабелязано, безпрепятствено и безшумно,
действайки с ясното съзнание, че се намира в централната част на града и в
светлата част на денонощието. Виждайки, че няма да успее да вкара М. в
автомобила, насочва усилията си към самото отнемане на чантата. Т.е. подс.И.М. е
реализирал поредица от следващи едно от друго телодвижения, насочени към
отнемането на движимите вещи. Седейки пред автомобила и симулирайки телефонен
разговор той е бил наясно, че отворената предна дясна врата на автомобила, спрян
плътно до бордюра и ограниченото пространство за преминаване между отворената
врата и стената на сградата ще създадат известно затруднение в
преминаването покрай колата на движещата се по тротоара М.. Очевидно е, че тази
обстановка е спомогнала подс.И.М. за секунди да заобиколи автомобила, да премине
на тротоара и да нападне М. в гръб.
Намерението да ограбят пострадалата се е оформило в съзнанието
на подсъдимите като резултат от въздействието на различни обективни фактори,
които в своята съвкупност са обусловили реализацията му. Неоспорим факт е, че и
подсъдимите, и пострадалата са се намирали по едно и също време на мястото на
престъплението. Възприемайки пострадалата да се движи по тротоара и липсата на
други хора наоколо, виждайки голямата по размер чанта на рамото й, у подсъдимите
се е зародила идеята да я ограбят. Спирането на автомобила плътно до бордюра и
отварянето на предната дясна врата, като при това е останало малко пространство
за преминаване е улеснило намисленото, тъй като би предизвикало притеснение и
трудност при придвижване покрай автомобила. При така създадената обстановка
подс.И. М., който се намирал пред автомобила, виждайки пострадалата преминава
зад колата и я напада внезапно, бързо и неочаквано. Поради това, че същият е млад, здрав, ловък мъж, били са му
достатъчни секунди за да заобиколи и изневиделица и незабелязано да се озове
зад пострадалата. От една страна всички действия на подс.И.М., както и
причинените телесни увреждания указват недвусмислените му намерения за физическа
принуда спрямо М. и то с цел да бъде ограбена. Всичко това е било
синхронизирано и съгласувано с подс.Р.М.,
който макар й седейки в автомобила е съзнавал какво се извършва и подпомагал
брат си в осъществяване на намисленото. Същият не влязъл в пряк и непосредствен
контакт с жертвата, а е следял обстановката
и развитието на ситуацията с цел осигуряване на безпрепятствено, бързо и
незабелязано напускане на местопроизшествието. Макар и да не е участвал в осъществената спрямо М.
физическа принуда, той е оценявал какво върши брат му и умишлено е подпомагал реализирането на престъплението. Намерението за извършване на инкриминараното
деяние прозира във всички действия на този подсъдим. Той е следял внимателно развитието
на ситуацията и при всяка промяна в обстановка е реагирал, респективно и
предприемал действия в унисон с извършваното от брат му. Виждайки, че св.М. се
насочва към пострадалата и брат му, подс.Р.М. преместил автомобила в посока Гимназията
по туризъм. Той е отреагирал бързо, хладнокръвно, и установил автомобила на
пресечката зад Гимназията по туризъм. Също така неусетно с цел да не бъде
разкрит подс.Р.М. е потеглил, когато видял че към автомобила се насочват св.М.
и брат му. Или всички действия на подс.Р.М. се създали условия,
благоприятстващи извършваното от подс.И.М..
Подсъдимите отричат да са целели да ограбят М.. Доказателствата и обективните
факти опровергават тезата им. Допълнителни доводи относно фактори, които
подкрепят изводите за авторството на двамата подсъдими са и техните осъждания,
които говорят за един трайно установен и престъпен начин на живот и склонност
към извършване на престъпления против собствеността.
От обективна страна подс.И.М. е осъществил състава на престъплението по чл.
199, ал. І, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. І, във вр. с чл. 20, ал. ІІ и във вр.
с чл. 18 от НК, а подс.Р.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 199,
ал. І, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. І, във вр. с чл. 20, ал. ІV и във вр. с чл.
18 от НК. Деянието им е осъществено в съучастие, като първият подсъдим е действал
като извършител, а втория – като помагач. Деянието им е останало недовършено, поради независещи
от тях причини. От обективна страна и за двамата подсъдими е налице съставомерния
признак – опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. І от НК, тъй като са
извършили инкриминираното деяние след като вече са били осъждани на лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления -такива против
собствеността.
От субективна страна деянието е осъществено виновно,
при форма на вината пряк умисъл. Дейците са съзнавали общественоопасния му
характер, предвиждали са и са искали настъпването на обществено опасните
последици. Като съставно престъпление грабежът включва две прояви, всяка от
които сама по себе си осъществява състав на престъпление, а именно принуда и
кражба, но дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват
своеобразна самостойност и се явяват едно сложно престъпление. Или в случая
подсъдимите целейки отнемането на вещите с намерение да ги присвоят, за да
елиминират съпротивата от страна на пострадалата са предприели гореописаните
действия, като същевременно са съзнавали, че упражнявайки сила засягат
личността на пострадалата. Действията им са били подчинени на решението да
отнемат вещите, като за целта е използвана сила
спрямо пострадалата. Подсъдимите
са съзнавали, че при осъществяване на своята задружна проява участват в изпълнение
на престъплението и са допускали, че от така съчетаната дейност ще се осъществят
посочените по-горе съставомерни признаци на престъпния състав. Качеството на
всеки отделен съучастник се определя от ролята, която изпълнява. В случая подс.И.М.
е извършител, а подс.Р.М. – помагач, като всеки от двама им обективен принос към
реализиране на деянието, и това е така тъй като всеки от тях е осъзнавал
резултата и от собствените си действия,
и от действията на съучастника му.
Причини за извършване на престъплението са липсата на
парични средства / и двамата подсъдими са безработни/, стремеж за придобиване
на блага по противозаконен начин, незачитане на правовите порядки, липса на
морални задръжки и пренебрежително отношение към човешката личност.
По отношение на наказанията:
Подсъдимите са братя – близнаци, с висше образование, безработни, осъждани. Индивидуализирайки вида
и размера на наказанията съдът не отчете наличие на смекчаващи вината обстоятелства,
а само и единствено отегчаващи такива.
На първо място това са наличието на няколко на брой минали осъждания и то
предимно за престъпления против собствеността. От справките за съдимост е видно, че и двамата подсъдими са наказвани за едни и
същи деяния /с едно изключение/, които са реализирали в съучастие по между си,
което е индиция за трайната им и последователна задружна престъпна дейност. И
двамата подсъдими са с лоши характеристични данни, в изготвените справки се твърди,
че се движат в среди на криминално проявени лица. Отегчаващо вината обстоятелство
е и наличието на незавършило срещу двамата досъдебно производство-дознание №
39/09г. по описа на ТЗ „БОП” – гр.***, водено по чл. 279 от НК. Или горепосоченото
мотивира съда да приеме, че се касае за лица с висока степен на обществена опасност,
които са с трайно изградени и затвърдени
престъпни навици, изтърпявали вече наказание лишаване от свобода, проявяващи пълна безкритичност към стореното.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се посочи, че извършеното от подсъдимите
престъпление е тежко по смисъла на закона. Обект на посегателство при
престъплението грабеж са обществените отношения, регулиращи нормалното
упражняване на правото на собственост
върху движими вещи, като едновременно с това се засяга и личността на
пострадалия, спрямо когото е била
употребена принудата. Ето защо съдът намира, че извършеното от подсъдимите престъпление /в центъра на града и светлата
част на денонощието/ е с висока степен на обществена опасност и следва да бъде
санкционирано максимално строго, още повече, че осъществяването му е
съпътствано проявена дързост,
наглост и пълно пренебрежение на законовите
правила.
Отчитайки изложените релевантни за наказването
обстоятелства и съобразявайки степента на участие в престъплението на всеки от
двамата подсъдими, съдът определи на подс.И.М. наказание в размер на 10 години
лишаване от свобода, а на подс.Р.М. наказание лишаване от свобода за срок от девет години, които наказания съгласно
чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. І и чл. 57, ал. І от ЗИНЗС подлежат на
изтърпяване при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът постанови от изтърпяването
на така наложените наказания да бъде приспаднато времето, през което двамата
подсъдими са бил задържани, считано съответно за подс.И.М. – от 29.09.2010г., а
за подс.Р.М. – от 06.10.2010г. до влизане на присъдата в сила.
По отношение на гражданския иск: по делото е предявен и приет за съвместно
разглеждане в съдебното производство
граждански иск от М.А.М. срещу подсъдимите за претърпени в резултат на извършеното
престъпление неимуществени вреди в размер на 2 000 лв, заедно с произтичащите
от уважаването му законни последици. Съдът счете, че предявеният от М.
граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за претърпени от нея
неимуществени вреди е доказан. Налице са предпоставките на цитираната
разпоредба за ангажиране отговорността на подсъдимите – виновно и противоправно
поведение, причинени вреди и причинна връзка между тях. При определяне размера
на обезщетението и с оглед принципа за справедливост, прокламиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид, че в резултат на извършеното от подсъдимите деяние М. е
преживяла сериозен стрес и уплаха, както и е получила и телесни увреждания. От
свидетелските показания се установява, че непосредствено след извършеното
спрямо нея, М. е била в шоково състояние, уплашена, трепереща. Заключението по изготвената
СМЕ на живо лице сочи, че М. е получила
телесни увреждания, които са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Съобразявайки се с болките и страданията, които М.
е претърпяла и които очевидно са оставили трайна следа в нейното съзнание,
съдът прие за справедливо да определи обезщетението в размера, в който е
предявено -2 000 лв за причинените неимуществени вреди, дължимо от подсъдимите И.М.
и Р.М. солидарно ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането.
В тежест на подсъдимите и съобразно правилото на чл.
189, ал. ІІІ от НПК се възложиха да заплатят солидарно сторените по делото
разноски: 360 лв по сметка на Първо РУ на МВР- гр.*** и 110 лв по сметка на ОС
– гр.***.
Доколкото лекият автомобил марка „Фолксваген голф” с
рег. № ***, рама № ****, двигател № ********** е
собственост на подс. Р.М. и е послужил
за извършване на престъплението, съдът прие, че са налице предпоставките на чл.
53, ал. І, б. „а” от НК и постанови гореописаният лек автомобил да бъде отнет в
полза на държавата
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото
доказателство мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „SGH – C 170”,
с ИМЕЙ № ********/*********/2, с батерия и с поставена СИМ-карта на мобилния
оператор „***” с № ***********, да се върне на подс.И.А.М. след
влизане на присъдата в сила.
Воден от изложените фактически констатации и правни
изводи съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: