Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, …..07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
секретаря Вукадинова, като разгледа докладваното от
съдия Йовчева гр. дело № 14131
по
описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на З. „Б.И.“
АД срещу решение от 24.06.2019г. на СРС, ГО, 58 състав по гр.д.№ 31196/2017г., с което е осъден жалбоподателя
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 493, ал.1, т.
1 КЗ да заплати на Н.Й.З., Р.П.Д. и Ц.П.З., в качеството им на наследници на
първоначалния ищец П.В.З., /починал в хода на производството/, сума от по 3333.
33 лв. за всеки – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 05.04.2017г. до окончателното изплащане, както и да заплати на Р.П.Д. и Ц.П.З.,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 493, ал.1, т.
1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума от по 13. 33 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.04.2017г. до
окончателното изплащане, а на Н.Й.З. – сумата 26. 66 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, със законната лихва от 05.04.2017г., като е отхвърлен иска
над посочения до пълния размер от 53. 33 лв. С решението са присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
Решението е обжалвано от ответника в
частта за уважаване на исковете. Въззивното дружество
твърди, че не е доказана причинно-следствена връзка между механизма на
произшествието и твърдените вреди. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено
и не отговаря на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, с оглед получените от
пострадалия ищец увреждания. Твърди, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца. Жалбоподателят моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове, евентуално да намали присъденото обезщетение.
Въззиваемите
– ищци Р.П.Д. и Ц.П.З. /лично и като наследници по закон на Н.Й.З./ оспорват
жалбата в депозиран писмен отговор в
срока по чл. 263, ал.1 ГПК и молят съда да
остави жалбата без уважение, като потвърди решението. Претендират
разноски.
Решението в отхвърлителната
част е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Решението в атакуваната част е
валидно и допустимо, а по същество – правилно като краен резултат.
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от П.В.З. срещу З. „Б.И.“ АД за заплащане на
сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 06.11.2016г. и сумата 80 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляваща заплатени медицински разходи.
В хода на първоинстанционното
производство на основание чл. 227 ГПК са конституирани на мястото на починалия
ищец, неговите наследници по закон - Н.Й.З., Р.П.Д. и Ц.П.З.. Н.Й.З. е починала
след даване ход на устните състезания и преди постановяване на обжалваното
решение, поради което същото е процесуално допустимо спрямо нея - /така решение № 86/03.04.2015г.
по гр.д. № 5563/2014г. на ВКС, ІV ГО/.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства и заключенията на приетите САТЕ и СМЕ, допуснати
във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, по делото е безспорно установено наличието
на фактическите обстоятелства, съставляващи основание на предявената искова
претенция по чл. 432, ал.1 КЗ, а именно - реализирано застрахователно събитие – ПТП, на 06.11.2016г.
на ВП – 81, 24 км, предизвикано противоправно и
виновно от застрахования при ответника водач на л.а. „Ауди“, модел А4, с рег. № *******по
застраховка ,,Гражданска отговорност”, с валидно застрахователно покритие
към датата на произшествието; претърпени от починалия ищец неимуществени вреди
и причинно-следствената им връзка с процесното събитие.
Съгласно приетите по делото доказателства, водачът на л.а. на
л.а. „Ауди“, модел А4, поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия и метеорологични условия /мокро пътно
платно/, е загубил контрол над автомобила и реализирал чрез челен кос удар ПТП
с лек автомобил Фолксваген Голф, рег. №*******, управляван от починалия в хода
на производството ищец П.З.. Произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието – около 8. 40 ч, при влажна пътна настилка, като участъкът от
пътното платно в района на произшествието е хоризонтална крива, една лента и двупосочна организация на
движението, с широчина около 7. 5 м, асфалтова настилка, регулиран с пътни
знаци – заключение на САТЕ.
От заключението на приетата СМЕ се установява, че ищецът е
получил комбинирана травма на тяло и крайници, представляваща типична коланна травма от врязването на поставения предпазен колан
по време на челен удар, довела до лентовидно кръвонасядане
с косо разположение на гърдите от лявата ключична
област до под дясна ребрена дъга, с размери 5/50 см; корем – напречно кръвонасядане с размери 6/30 см; дясна мишница – кръвонасядане от 5/8 см и дясна подребрица
– оток с кръвонасядане от 5/8 см. Според
констатациите на вещото лице, посочените 4 травматични увреждания представляват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а възстановителният
период за пълното възстановяване на кръвонасяданията
при липса на усложнения е до 1 месец.
Съгласно показанията на свидетеля Д. – съпруг на Р.П.Д.,
гледката на процесното ПТП е била потресаваща, като
автомобилът на починалия ищец е бил неразпознаваем, ищецът е бил закаран в УМБАЛСМ
„ Н.И. Пирогов“ тежко дишащ, като цялото му тяло било лилаво. Свидетелят
твърди, че ищецът П.З. е имал около месец затруднения с дишането, както и с
помощта, която е оказвал до този момент на сина си – инвалид /въззиваемият Ц.З./. Починалият З. вземал обезболяващи около
4 -5 месеца, след което коляното продължило да се подува и да го боли. Свидетелят
излага, че в продължителен период след инцидента, ищецът се е страхувал от
шофиране, особено при завои, като му било трудно и да управлява трактор при
упражнение на професията си – дървосекач. Ищецът е загинал при трудова
злополука именно при управление на трактор.
Доводът в жалбата за липса на доказана причинно следствена
връзка между телесните увреждания на ищеца и механизма на ПТП е изцяло
неоснователен, тъй като съгласно заключението на приетата във въззивното производство
САТЕ, категорично е налице такава връзка.
В хода на първоинстанционното
производство е направено своевременно от ответника възражение за съпричиняване, поради липса на поставен предпазен колан. Съгласно констатациите на вещото лице по
допуснатата СМЕ в настоящото въззивно производство,
по медицински показания, с оглед характера на получените увреждания, ищецът е
бил с поставен предпазен колан към момента на процесното
ПТП, поради което възражението е недоказано.
По отношение размера на претендираното
обезщетение: Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968
г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви
в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами
по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат отчетени характера, вида и
тежестта на претърпените от починалия ищец 4 телесни увреждания от пътно-транспортното
произшествие, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; продължителността на възстановителния
период – до 30 дни за телесните увреждания, но с остатъчни физически болки
около 4-5 месеца и начинът на причиняване на телесните увреждания на ищеца –
при челен удар, довел до преживян тежък емоционален стрес, както и причинените
неудобства и страх от шофиране и при оказване помощ на син – инвалид; възрастта
на ищеца към датата на ПТП и обществено-икономическите
условия в страната към настъпване на застрахователното събитие, намерили
отражение и в нивата на застрахователните лимити.
При съобразяване на
горепосочените обстоятелства и на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд
намира, че претендираната и присъдена сума от 10 000
лв. обезщетява въззиваемите – ищци за претърпените от
наследодателя им неимуществени вреди в пълна степен, без да води до неоснователно
обогатяване, поради което искът за
заплащане на неимуществени вреди е доказан до пълния предявен размер.
По отношение на
иска за имуществени вреди в жалбата не са релевирани конкретни оплаквания, а и същият е основателен и доказан до уважения
размер.
По изложените съобажения жалбата е неоснователна и решението в
обжалваната част следва бъде потвърдено.
На въззиваемите следва
да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски
за настоящата инстанция в размер на сумата 450 лв. – депозити за вещи лица.
На адв. М. Н. следва да бъде присъдено на основание чл.
38, ал.1, т. 2 ЗАдв. вр.
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждение в размер на сумата 676 лв., както е претендирано.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 24.06.2019г. на СРС, ГО, 58 състав по гр.д.№ 31196/2017г. в обжалваната част за уважаване
на исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********да заплати
на Р.П.Д. и Ц.П.З., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 450 лв.- разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК********да заплати на адв. М. Н. – Т., САК, гр. София,
ул. ********, на основание 38, ал.1, т.
2 ЗАдв, сумата 676 лв. – възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението в отхвърлителната
част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в 1
–месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.