Р Е Ш Е Н И Е
№ 260267/8.6.2021г. 08.06.2021 година град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На четиринадесети май две хиляди двадесет
и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдия
Георгиев
гражданско дело № 144 по описа за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение, предявена от М.
П. У. против ЗП А.
Я. М. , с която се
моли съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумите от общо 2422,25 лв., представляваща дължима рента за
стопанските 2017/2018 г. ; 2018/2019 г.
и 2019/2020 г. за арендована земя в землището на с. Н.,
общ. С., ведно с лихва за забава в размер на 1310,78 лв., за периода 01.10.2016 г.- 16.01.2020 г.
както и законната лихва от датата на исковата молба – 19.01.2021 г. до
окончателното изплащане, поради неизпълнение от страна на ответника на
сключения между страните Договор за аренда на земеделска земя от 27.08.2015 г.
По искане на ищцата в хода на процеса е било допуснато
изменение на предявения иск чрез намаляването му по размер, като същия е
предявен за сумата от 518,17 лв. за стопанската 2017/ 2018 г., за сумата от 1287,00
лв. за стопанската 2018/ 2019 г., в едно с лихвата за забава в размер на 404,
50 лв. за стопанската 2015/ 2016 г., в размер на 353, 61 лв. за стопанската
2016/ 2017 г., в размер на 72, 57 лв. за стопанската 2017/ 2018 г. и за сумата
от 126, 22 лв. за стопанската 2018/ 2019 г., като исковете за разликата над
сумата от 1806, 00 лв. до предявения размер от 2422, 25 лв. представляваща
дължима рента
за стопанските 2017/2018 г. ; 2018/2019
г. и 2019/2020 г. за арендована земя в землището на с. Н., общ. С., както и иска
за лихви за забава за разликата над сумата в размер на 956, 90 лв. до
предявения размер 1310,78 лв., за периода 01.10.2016 г.- 16.01.2019 г.
се прави оттегляне на обективно предявените искове, поради плащане и погасяване
на иска за лихви за стопанската 2019/ 2020 г.
Ищецът твърди, че се легитимира като собственик на
ниви подробно описани в исковата молба,намиращи се в с.Н.,общ.С.,обл.Я.,като с
ответника имал сключен договор за аренда от 27.08.2015 г. В раздел III. арендно
плащане и разноски по договора било предвидено в т.4,че арендното плащане било
дължимо в натура или парична равностойност на съответните килограми земеделска
продукция, в т.5 било предвидено, че дължимата рента за стопанската година се
заплаща най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година, в
т.6 било предвидено, че за всички стопански години от срока на договора страните договорили арендно
плащане в размер на 10 % , от средния добив за съответната стопанска година, за
декар и н т.7 било предвидено,че при забава на арендно плащане, арендаторът
дължи на арендодателя законна лихва за забава върху неплатената сума за всеки
ден на забавата до датата на окончателното му изплащане.До момента ответникът
не бил заплатил дължимата рента, като ищеца подал искова молба за разваляне на
договора за аренда, като било образувано гр.дело № ***/2018 г. по описа на ЯРС. С решение
по посоченото гр.дело договора за аренда бил развален,като в хода на процеса
ответника признал задължението, като на 16.01.2020 г. извършил плащане в размер
на 3200,00 лв.,като било посочено арендно плащане за стопанските 2015/ 2016
г.;2016/2017 г.;2017/2018 г.и 2018/2019 г. На ищеца не било известно на какво основание бил
изчислен размера на платената сума, с оглед на това, че бил посочен размера на
средния добив за съответните стопански години, за декар арендована земя, като
не бил посочен и размера на дължимата според чл.7 от договора лихва за забава.
Твърди се,че след влизане на съдебното решение по посоченото по-горе гр.дело
договора за аренда се считал развален от 19.10.2020 г.,поради което ответника
дължал на ищеца арендно плащане и за стопанската 2019/2020 г. На ответника било
изпратено писмо с обратна разписка,получено на 22.10.2020 г. с което бил
поканен да заплати на ищеца дължимите суми, като до момента на завеждане на
исковата молба нямало извършено плащане. Счита се,че на база справка и решение на ОД
„Земеделие“-Ямбол били изчислени арендното плащане за посочените по-горе
стопански години, като същото възлизало в общ размер на 5006, 07 лв. и след
приспадане на платеното в размер на 3200,00 лв. от ответника по посоченото
по-горе гр.дело му се дължала още сумата в размер на 1806, 07 лв., като към
тази сума следвало да се добави и арендното плащане за стопанската 2019/2020
г.,като общата сума която се дължала възлизала на 2422,25 лв.,като се посочва съответно за коя стопанска година
колко се дължи. Също така ищецът счита,
че наред с арендното плащане, същият му дължи и обезщетение за забава за
периода от датата на падежа –01.10.2016 г.- 16.01.2020 г. в размер на 1310,78 лв. по договор за аренда от 27.08.2015 г.
Ето защо, претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден
да му заплати посочените по-горе главница и обезщетение за забава и присъждане
на съдебно деловодни разноски за настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника,чрез пълномощник адвокат. Счита се,че претенцията
на ищеца за заплащане на рента за стопанската 2015/2016 г. в размер на 1210,45
лв. и за стопанската 2016/2017 г. в размер на 1519,12 лв. били погасени по
давност съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД, с изтичане на тригодишната
давност, като датите за плащане били съответно на 01.10.2016 г. и 01.10.2017
г.,като същите изтекли съответно на 01.10.2019 г. и на 01.10.2020 г.
Направеното плащане в процеса по посоченото по-горе гр.дело № ***/2018 г. по описа на ЯРС на
15.01.2020 г. не било нито признание на иска, нито частично плащане и не можело
да се счита за признаване на вземането от длъжника по смисъла на чл.116, б.“А“ ЗЗД. Признаването на задължението от страна на длъжника по своята правна
същност представлявало едностранно волеизявление,с което същия пряко и
недвусмислено заявявал, че е задължен към кредитора за конкретно задължение.
Признанието трябвало да бъде направено в рамките на давностния срок и да се
отнасяло до съществуването на самото задължение, а не до наличието на фактите,
от които задължението произхождало. Можело да бъде извършено и с конклудентни
действия, когато те изразявали по ясен начин волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретно задължение към кредитора, като в тази връзка е
цитирана практика на ВКС. В конкретния случай не било налице признание на
вземането по чл. 116, б.“А“ ЗЗД. В платежното нареждане от 15.01.2020 г.
ответника платил на ищцата сумата от 3200,00 лв.,като в основанието посочил
„рента земеделска земя 2015/2016 г.,2016/2017 г.,2017/2018 г.,2018/2019
г.“,като в документа небило посочено, че става въпрос за частично плащане, като
твърдял, че изцяло погасява дълга за рента по посочените стопански години. В
тази връзка нямало документ, който да съдържа волеизявление на ответника, че
същия дължал на ищцата рента за стопанските години, посочен в исковата молба и
по начина по който бил изчислен в нея,в отклонение от договорената рента от 10
% от средния добив на арендатора, а не от средния добив на общината. Според
практиката на ВКС признанието трябвало да бъде направено в рамките на
давностния срок, когато била изплатена сумата от 3200,00 лв.,като давностния
срок за стопанската 2015/2016 г. бил изтекъл по смисъла на чл.111,б.“в“ ЗЗД на
01.10.2019 г. същия бил изпълнил задължението си за плащане на рента за
стопанската 2015/2016 г. след изтичане на давността, т.е. бил изпълнил своето
задължение по смисъла на чл.118 ЗЗД,като се счита,че твърдението на ищцата,че
изтеклата давност в полза на ответника била прекъсвана по чл.116,б.“а“ ЗЗД на
15.01.2020 г. и от тогава течала нова давност било неоснователно и
незаконосъобразно. Също така се твърди, че ответника изпълнил задължението си
да плати рентата на ищцата за стопанските
2015/2016 г.,2016/2017 г.,2017/2018 г.,2018/2019 г. и 2019/2020 г.,което
било платено с платежно нареждане от 15.01.2020 г., като се уточнява какви суми
следва да бъдат платени за стопанските години от ответника за 2015/2016
г.,2016/2017 г.,2017/2018 г.,2018/2019 г. на база 10 % от средния добив на
арендатора, така както било уговорено в чл.6 от договора сключен между страните
на 27.08.2015 г. Счита се, че претенцията на ищцата за дължима рента в размер
на 616,18 лв. за стопанската 2019/2020 г. била неоснователна, поради нейното
плащане с касов паричен превод от 15.03.2021 г. Исковата молба и съдебните
книжа били получени на 16.03.2021 г., т.е. към момента на плащането не са
знаели за заведеното настоящо дело. Оспорва се и претенцията за лихва за
забава, като за стопанските 2015/2016 г
и 2016/2017 г., били погасени по давност,съгласно разпоредбата на чл.111,б.“в“ ЗЗД с изтичане на тригодишния давностен срок. Дължимата лихва за стопанската
2017/2018 г. била платена с касов паричен превод от 15.01.2021 г., за
стопанската 2018/2019 г. била платена на 15.03.2021 г.,като изцяло била
изплатена лихвата и за стопанската 2019/2020 г. на 15.03.2021 г.
Счита се, че претенциите на ищеца са изцяло
неоснователни,като една част от тях били погасени по давност,а другата били
изплатени изцяло,като исковете следвало да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани и да им бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция.
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му представител.
Ответникът - редовно призован, се представлява от
пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва иска и пледира за отхвърлянето му,
както и за присъждането на разноски в пълен размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е приложен договор за аренда на земеделска земя от 28.08.2015 год.,
сключен между ищеца и ответника , по силата на който първият е отдал под аренда
за срок от 15 год. ниви с обща площ 92, 70 дка в землището на с. Недялско. В
същия е уговорен размер на арендното плащане, както и срок за извършване на
плащането – най – късно в първият работен ден след изтичане на стопанската
година.
От
приложеното по делото гр. дело № ***/ 2018 г.
по описа на ЯРС се установява, че с Решение № ***/
31.01. 2020 г., потвърдено с решение № ***/
19.10.2020 г. по възз. гр. дело № ***/ 2020 г.
по описа на ЯОС, влязло в сила на 19.10.2020 г., на основание чл.28, ал.2, вр.
чл.27, ал.1, т. 2 ЗАЗ, сключения на 27.08.2015 г. договор за аренда между М.П.У.
и ЗП А. Я. М., вписан в службата по вписванията в РС- Я., под вх. № ***/
28.08.2015 г. е развален. По делото от страна на ищеца е представено решение на
основание чл.28, ал.2 ЗДОИ от Директора на ОД“З.“-
Я., по направено запитване от страна на пълномощника на ищеца
от което се установява, че средния добив от пшеница и ечемик в община- С. за
стопанските 2015/2016 г. възлиза на 475 кг.
пшеница и 440 кг. ечемик, за стопанската 2016/2017 г. възлиза на 570 кг.
пшеница и 445 кг. ечемик, за стопанската 2017/2018 г. възлиза на 350 кг.
пшеница и 350 кг. ечемик, за стопанската
2018/2019г. възлиза на 467 кг. пшеница и 420 кг. ечемик и за стопанската 2019/2020 г. възлиза на 170
кг. пшеница и 290 кг. ечемик, като посочените стойности за килограм от декар.
В хода на проведеното производство с платежно
нареждане за кредитен превод от 15.01. 2020 г. ответника превел на ищцата
сумата от 3200, 00 лв., представляваща
рента за земеделска земя за стопанските 2016/ 2017 г., 2017/2018 г. и
2018/ 2019 г., факт за който страните в настоящия процес не спорят. От страна
на ОД „З.“ – Я. са
представили протоколи от 15.08.2016 г.,
от 16.08.2017 г. и от 04.02.2019 г. които в изпълнение на Заповеди на Директора
на ОД „З.“, комисията определила средната стойност на рентните вноски
за ползване на земеделски земи, в настоящия случай касаещи землището на с. Н., общ. С., от които
се установява, че за стопанската 2015/ 2016 г. средната рентна вноска била в
размер на 15, 00 лв., за стопанската 2016/ 2017 г. средната рентна вноска била
в размер на 18,00 лв. и за стопанската 2018/ 2019 г. средната рентна вноска
била в размер на 19,00 лв. От страна на ответника са представени нареждане за
касов паричен бон от 15.03.2021 г. от който се установява, че е платена на
ищцата от страна на ответника сумата от 30,00 лв. представляваща лихва по
договор 7170 за стопанската 2019/ 2020 г., нареждане за касов паричен бон от
15.03.2021 г. от който се установява, че е платена на ищцата от страна на
ответника сумата от 43,00 лв. представляваща лихва по договор 7170 за
стопанската 2018/ 2019 г., нареждане за касов паричен бон от 15.03.2021 г. от
който се установява, че е платена на ищцата от страна на ответника сумата от
616, 18 лв. представляваща рента по договор 7170 за стопанската 2019/ 2020 г. и
нареждане за касов паричен бон от 15.03.2021 г. от който се установява, че е
платена на ищцата от страна на ответника сумата от 110,00 лв. представляваща
лихва по договор 7170 за стопанската 2017/ 2018 г. От страна на ищцата са
представени договор за доброволна делба на земеделски земи от 30.11.2020 г.,
договор за доброволна делба на недвижим имот от 31.08. 2012 г. и нотариален акт
за собственост на недвижими имоти възстановени по ЗСПЗЗ от 13.02.1998 г., от
които се установява, че ищцата се легитимира като собственик на земеделските
земи предмет на договора за аренда от 27.08.2015 г.
Видно
от приложената по делото писмена покана, със същата ищцата поканила ответника А. Я. М. да и заплати 10 % от стойността на средния добив за декар
арендована земя от 92. 700 дка ниви в землището на с. Н.,
общ. С. за всяка стопанска година по посочена банкова сметка ***
„ПИБ“ АД. Няма спор, а и е установено, че писмената покана е получена лично от
ответника на 22.10.2020 г., като не се твърди и не се доказва ответника да е
предприел действия във връзка с поканата или да е извършил плащане до
15.03.2021 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира предявения иск с правно основание по чл.
8 Закона за арендата в земеделието, за
процесуално допустим, тъй като е предявен от и срещу процесуално легитимирани
страни, при наличието на правен интерес и при отсъствието на отрицателни
процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск на ищцата.
С оглед допуснато изменение на предявения иск чрез
намаляването му по размер, като същия е предявен за сумата от 518, 17 лв. за
стопанската 2017/ 2018 г., за сумата от 1287,00 лв. за стопанската 2018/ 2019
г., в едно с лихвата за забава в размер на 404, 50 лв. за стопанската 2015/
2016 г., в размер на 353, 61 лв. за стопанската 2016/ 2017 г., в размер на 72,
57 лв. за стопанската 2017/ 2018 г. и за сумата от 126, 22 лв. за стопанската
2018/ 2019 г., като исковете за разликата над сумата от 1806, 00 лв. до
предявения размер от 2422, 25 лв. представляваща дължима рента за
стопанските 2017/2018 г. ; 2018/2019 г.
и 2019/2020 г. за арендована земя в землището на с. Н.,
общ. С., както и иска за лихви за забава за разликата над
сумата в размер на 956, 90 лв. до предявения размер 1310,78
лв., за периода 01.10.2016 г.- 16.01.2019 г. се прави оттегляне на
обективно предявените искове, поради плащане и погасяване на иска за лихви за
стопанската 2019/ 2020 г. в тази част производството следва да бъде прекратено.
По делото няма спор и обосновано въз основа на писмените
доказателства, че между страните съществувало облигационно отношение по
сключения между тях писмен договор с нотариална заверка на подписите от
27.08.2015 г., който е такъв за аренда на земеделска земя по смисъла на Закона
за аренда в земеделието. Също така страните не спорят, че по гр. дело № ***/ 2018 г.
по описа на ЯРС, с Решение № ***/ 31.01.
2020 г., потвърдено с решение № ***/
19.10.2020 г. по възз. гр. дело № ***/ 2020 г.
по описа на ЯОС, влязло в сила на 19.10.2020 г., на основание чл.28, ал.2, вр.
чл.27, ал.1, т. 2 ЗАЗ, сключения на 27.08.2015 г. договор за аренда между М.П.У.
и ЗП А. Я. М., вписан в службата по вписванията в РС- Я., под вх. № ***/
28.08.2015 г. е развален. До него момент по силата на посочения по-горе договор
ищецът като арендодател се е задължил да предостави на ответника в качеството
му на арендатор за временно и безвъзмездно ползване общо 92.70 дка земеделски
земи в землището на с. Н., общ. С., като няма спор, че арендодателя е изпълнил това свое
основно договорно задължение, като от неоспорените писмени доказателства
безспорно се установява, че през процесните стопански години, ответника е
ползван необезпокоявано земите, предмет на договора. След като е доказан факта
на ползването от арендатора на посочените арендовани земеделски земи през
стопанските 2017/ 2018 г. и 2018/ 2019 г., същия дължи арендни плащания за този
период. С оглед на това настоящия съдебен състав приема, че за посочените по
горе две стопански години между страните е съществувала облигационна връзка по
посочения договор за аренда на земеделска земя и за ищеца съществува право да
получи годишно арендно плащане. В тази насока съгласно правилата на
доказателствената тежест при разглеждания иск, ищецът следва да докаже и
размера на всяко от дължимите от ответника годишни арендни плащания, като
следва да проведе пълно и главно доказване относно размера на претенцията си. В
договора за аренда на земеделска земя, преди
развалянето му по съдебен ред, страните са договорили арендно плащане за всеки декар
земя по 10 % от средния добив на декар от засетите за съответната стопанска
година култури. Настоящия съдебен състав приема, че уговореното в договора
арендно плащане не е определено, а определяемо- в зависимост от средния добив
от декар площ и от изкупните цени на продукцията. В настоящия случай ответника,
чрез пълномощника се изрично е оспорил начина на формиране на ищцовата
претенция, т.е. на нейния размер. От своя страна съгласно правилата на
доказателствената тежест ответника е длъжен да проведе насрещно доказване на
своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.
В настоящия случай ищеца по никакъв начин не изпълни
възложената му доказателствена тежест, като не установи какъв среден добив е
реализирал ответника от съответната култура от арендуваните от него земи за
всяка от исковите стопански години, не бяха посочени, приети и събрани каквито
и да е доказателства и за изкупните цени на тази реализирана от арендатора
култура- критерий за определяне на аредното плащане според т.6 в раздел арендно
плащане и разноски по договора. Ищецът установи какви са били отглежданите
в общ. С. култури, като най реализираните са
пшеницата и ечемика, установи какъв е бил размера на средния добив в общ. С., като
установи какъв е размера на средното рентно плащане в с. Н. през
изследвания период, но това са ирелеватни обстоятелства. Задължението на
ответника по процесния договор е уговорено да бъде оценимо и в пари съгласно
паричната равностойност на съответните килограми земеделска продукция по
изкупни цени на получените от него като арендатор добиви, т.е. по пазарни цени,
като по делото липсват доказателства затова. В тази насока липсват
доказателства и твърдения от страна на ответника, той да се е съгласил с
посочения от ищеца размер на годишните арендни плащания, и след като е оспорил
размера на иска, то предявения иск в размер на 518, 17 лв. представляваща
дължима рента за стопанската 2017/2018 г. и в размер на 1287, 90 лв. дължима
рента за стопанската 2018/ 2019 г. се явяват необосновани. В тази насока следва да се отбележи, че съгласно правилото
на чл.154 ГПК, всяка от страните следва да докаже фактите, от които извлича
благоприятни правни последици. В случая съдът е дал указания на ищеца, че в
негова тежест е да установи твърдените от него факти от значение на спора-
размера на дължимата рента / средния добив от декар и размера на изкупните
цени/ за съответните стопански години, като тези факти останаха недоказани в
процеса, то ищеца следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването,
като съдът е длъжен да приеме, че правните последици не са се осъществили, т.е.
да отхвърли иска като недоказан.
С оглед отхвърлянето на иска като недоказан, е
безпредметно да се разглежда основателността ( изцяло или частично) на
правопогасяващото възражение на ответника, с оглед представените от него
доказателства за извършените плащания, като рентни вноски за посочените
стопански години.
С оглед
отхвърлянето на главния иск на отхвърляне подлежи и акцесорния такъв по
чл.86,ал.1 ЗЗД, за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г.
По отношение направените възражения от страна на
пълномощника на ответника за изтекла погасителна давност.
В договора за арнеда на земеделска земя от 27.08.2015
г., сключен между страните липсва конкретно посочен
падеж, като е уговорено, че дължимата рента за стопанската година се заплаща най-
късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година, което напълно
възпроизвежда разпоредбата на чл.8, ал.5 ЗАЗ. В §2, т.3 ДР към ЗАЗ, съгласно която "стопанска година" е
времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. С оглед на тези норми падежът на
претендираните арендни вноски за посочената
2015/2016 г. настъпва съответно на 02.10.2016 г.и за
2016/2017 г. настъпва на
02.10.2017 г., като от тези дати
ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетения за забава върху
главниците в размер на законната лихва. Съгласно чл.111, б. „в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Тази разпоредба е приложима в разглеждания случай,
тъй като вземането за аренда е идентично с вземането за наем. В тази насока
предявения иск за лихви за стопанската 2015/2016 г. в размер на 404,50 лв. и за
стопанската 2016/2017 г. в размер на 353, 61 лв. се явяват погасени по давност.
В тази връзка за първата посочена година давностния срок е изтекъл на
02.10.2019 г., а за втората на 02.10.2020 г., като искът е предявен на
19.01.2021 г., т.е. след изтичането на тригодишния давностен срок, като в тази
насока съдът не възприема доводите на ищеца, че не е изтекъл давностния срок и
споделя изцяло възражението на пълномощника на ответника в тази му част.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,ал.3 и 4 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените в настоящото
производство разноски в размер на 800 лв.- адвокатско възнаграждение.
В настоящия случай съдът не възприема доводите на
пълномощника на ищеца, че на ответника не се дължат разноски, като в първия
случай съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски
съгласно отхвърлянето на иска, а по ал.4 му се дължат разноски при прекратяване
на делото в частта му относно оттеглянето на иска.
Ищеца, чрез пълномощника си е направил оспорване размера на разноските на
ответника съгласно представения списък по чл.80 ГПК, което настоящия съдебен
състав приема като възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответника, което съдът намира за основателно. Съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатския хонорар при
материален интерес от 3550,82 лв. е 478,56
лв. Делото не е с фактическа и правна сложност и съдът счита, че заплатеният
от ищеца хонорар на адвоката му в размер на 800,00 лв. е прекомерен. Поради
това и на осн.чл.78, ал.5 от ГПК, същият следва да бъде намален до размера
от 478,56 лв. съгласно Наредба № 1/2004 г.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРЕКРЯТЯВА производството по гр.дело № ***/2021 г. по описа на ЯРС в частта му с която се иска
ответника ЗП А. Я. М. да заплати на ищеца М.П.У. за разликата над сумата от 1806, 00 лв. до предявения
размер от 2422, 25 лв. представляваща дължима рента за
стопанските 2017/2018 г. ; 2018/2019 г.
и 2019/2020 г. за арендована земя в землището на с. Н.,
общ. С., както и иска за лихви за забава за разликата над
сумата в размер на 956, 90 лв. до предявения размер 1310,78
лв., за периода 01.10.2016 г.- 16.01.2019 г., поради оттегляне на иска в
тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.У., ЕГН **********,
против ЗП А.Я.М., ЕГН **********
иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.8 ЗАЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата
1806,07 лв., представляваща дължимо годишно арендно плащане за стопанските
2017/2018 г. и 2018/2019 г. за ползването на 92,70 дка земеделски имоти в
землището на с. Н., общ. С., обл.Я. по договор за аренда на земеделска
земя от 27.08.2015 г., в едно с лихвата за забава в размер на 404, 50 лв. за
стопанската 2015/ 2016 г., в размер на 353, 61 лв. за стопанската 2016/ 2017
г., в размер на 72, 57 лв. за стопанската 2017/ 2018 г. и за сумата от 126, 22
лв. за стопанската 2018/ 2019 г., като
НЕДОКАЗАН и ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.3 и ал.4 ГПК М.П.У.,
ЕГН ********** да заплати ЗП А. Я. М., ЕГН ********** сумата от 478,56 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението в частта
с която се прекратява производството има сила на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и същото подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски
Окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните,като в останалата
му част Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: