РЕШЕНИЕ
№ 508
21.07.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Желева
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира
Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Светла Иванова.....…...…………...............................… в присъствието на
прокурора Атанас Палхутев............……................………………………... като разгледа докладваното от съдия Димитрова КАД № 432 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационни жалби, подадени от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието - София и от М.Р.Р. ***, насочени против Решение №679 от 13.01.2022г. постановено по адм. д. №990 по описа на Административен съд - Хасково за 2021г., съответно в осъдителната му част и в отхвърлителната му част.
В касационната жалба на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано в частта, с която ГДИН била осъдена да заплати на М.Р.Р. обезщетение в размер на 650 лева и разноски по делото в размер на 88 лева. Същото било неправилно в частта, с която не било присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН. Счита се, че съдът стигнал до погрешни изводи, не съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина. Не била преценена в пълен обем доказателствената тежест на събраните доказателства, вкл. на свидетелските показания. Ищецът не бил доказал реално претърпени вреди, които да били в резултат на действия/бездействия на ГДИН. Необосновано съдът бил приел, че условията за настаняване в ареста в гр.Хасково се дължали на противоправно бездействие на служителите на ГДИН. На ищеца Р. била осигурена изискуемата минимална жилищна площ за един задържан. По делото не се констатирали неимуществени вреди, претърпени от ищеца. В случая материалният закон бил приложен неправилно. Нарушение от страна на ГДИН на чл.3, ал.2, т.2 ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, не било налице. Счита се също, че размерът на присъдено обезщетение бил несправедливо завишен от съда.
По подробно изложените в касационната жалбата съображения се иска отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира се и присъждане на разноски по делото.
В касационната жалба на М.Р.Р. се твърди, че решението е неправилно в частта относно размера на присъденото обезщетение. Счита, се че същото противоречи на чл.52 от ЗЗД. Обезщетението било в размер, който не можел да възмезди понесените вреди и унизителното отношение към Р., вследствие на неадекватните условията на живот в Следствения арест в гр.Хасково. Неоснователно не било прието от съда, че не били спазвани изискванията за хигиена на килиите. Свидетелските показания били непротиворечиви, че препарати не били предоставяни редовно, също така килиите не били обезпаразитявани и имало много дървеници. ГДИН не представила доказателства че взела мерки за обезпаразитяване, а представените фактури за закупуване на почистващи препарати не били достатъчно доказателство, за да можело да се установи, че тези препарати били предоставяни на задържаните лица за почистване на килиите. Не бил изведен правилен извод за степента на въздействието върху ищеца на условията в Следствения арест в гр.Хасково. По отношение размера на дължимото обезщетение съдът неправилно бил изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС. Счита се, че обезщетение в размер от 5 000 лева отговаря в по-голяма степен на изискванията на понятието „по справедливост“, по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Моли се решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи исковата молба на М.Р.Р. за обезщетение за причинените му за периода от 21.10.2016г. до 22.05.2017г. неимуществени вреди за сумата над 650 лева - до пълния претендиран размер от 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, както и сторените по делото разноски за двете инстанции в пълен размер.
В писмен отговор на касационната жалба на ГДИН, от М.Р.Р. се излагат подробни съображения за нейната неоснователност.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково дава
заключение за неоснователност на касационната жалба на М.Р.Р.
и основателност на касационната жалба подадена от ГД”ИН” - София.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежни страни, за които съдебният акт в съответната обжалвана част е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по предявения от М.Р.Р. иск за присъждане на обезщетение в размер на 5000 (пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди в Следствен арест - Хасково.
За да постанови решението си съдът е установил, че за периода от 21.10.2016г. до 22.05.2017г. ищецът пребивавал в Следствен арест – Хасково. За доказани приел фактите, че в ареста липсвал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, минимално изискуема свободна жилищна площ в помещението, възможност за естествено проветряване и пряк достъп до дневна светлина. Липсвало и провеждане на престой на открито не по-малко от един час на ден. Не били осигурени също условия за задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично. Приел, че с това били накърнени правата на ищеца по чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България и респ. от страна на администрацията на ГДИН било допуснато нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл.2, т.3, чл. и чл.43, ал.2 и ал.3, чл.151, ал.1, т.3 и т.4 от ЗИНЗС. Установените битовите и санитарно-хигиенните условия, при които пребивавал в ареста довели до потискане и неблагоприятно засягане на личността. По степен и интензитет създаденото неудобство можело да бъде квалифицирано като „причиняващо страдание и унижаващо достойнството“, а също и нехуманно, обидно и нечовешко. Санитарно-хигиенните и битови условия сами по себе си предполагали настъпването на неблагоприятни последици от нематериален характер за ищеца и довели до необосновано нарушаване на основни субективни права и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ. Изводът на съда е, че кумулативно били налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявеният от иск срещу ГДИН се явявал доказан по основание. Относно размера му, като съобразил нормите на чл.52 от ЗЗД, 284, ал.2 от ЗИНЗС във връзка с §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС и всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се отразила на увреденото лице, съдът приел, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 650 лева. В тази връзка посочил още, че по делото било доказано, че Р. *** исковия период - реално 214 дни. Отчел и спецификата на случая, установената в тази насока трайна практика от ВАС, характера и невисокия интензитет на увреждането, съответно по-ниската степен на засягане неимуществената сфера на ищеца.
За да присъди сумата от 650 лева и да отхвърли иска над този размер, наред с гореизложеното съдът приел и че не били недоказани твърденията за недостатъчно отопление през зимата за нарушение на чл.151, ал.2 от ЗИНЗС и за заболявания и здравословни проблеми, причинени именно в резултат на условията, в които ищецът бил поставен в ареста.
Неприсъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН съдът обосновал с това, че такова се дължи единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло, съобразно разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, каквито хипотези в случая не били налице.
Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението. Правилно съдът е разгледал исковата претенция в светлината на делата, заведени пред ЕСПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне – чл.3 от ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата практика на ЕСПЧ и при формиране на правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по правата на човека. Видно от мотивите на съдебния акт административният съд е приложил изцяло стандартите на ЕСПЧ, вкл. и от делото Нешков с/у България, което сочи на правилност и обоснованост на решението.
Във връзка с горното, неоправдано е оплакването в касационната жалба на ГДИН, че решението е необосновано. Решаващият съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени, въз основа на събраните по делото доказателства. Несъгласието на страната с изводите на съда не може да обоснове и твърдяната необоснованост на обжалваното решение. В случая съдът е процедирал правилно. Делото е разглеждано по реда на чл.284 от ЗИНЗС, като в ал.5 на същата норма е възприето, че при установяване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, като по отношение на настъпилите неимуществени вреди ищеца не носи доказателствена тежест. В тежест на ищеца е единствено да ангажира доказателства и да прояви доказателствена активност по отношение установяване на фактите и обстоятелствата, от които се твърди да са настъпили вредите, тъй като ЗИНЗС не въвежда презумция за наличието на допуснати нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, а само за настъпването на неимуществени вреди, при установяване на нарушение на чл.3 от същият нормативен акт. Съобразно цитираната разпоредба на чл.284 от ЗИНЗС и факта, че в настоящото производство касационната инстанция е обвързана с фактическите установявания на първоинстанционният съд, на настоящата инстанция се следва да приложи въведените стандарти - така, както същите са приложени от първоинстанционния съд.
Правилно е определен размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, конкретните факти, свързани с установените нарушения от страна на служители на ГДИН, вида, характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, за които са били установени доказателства. Правилни са изводите на съда в насока дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. Изцяло се споделя и изводът на съда относно неприсъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН.
Настоящата съдебна инстанция счита за правилно обжалваното решението и в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 650 лева. Мотивите за недоказаност на твърденията на ищеца за недостатъчно отопление през зимата, за нарушение на чл.151, ал.2 от ЗИНЗС и за заболявания и здравословни проблеми, причинени именно в резултат на условията, в които е бил поставен в ареста, се споделят напълно от настоящия състав. От установеното по делото неизпълнение на нормативни задължения не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с оглед конкретните факти, от които страданието произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл.52 от Закона за задълженията и договорите. Фактът на осъждането има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението, като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. В случая при определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид изброените обстоятелства, като при спазване на принципите за справедливост е определил обезщетение на ищеца, и правилно се е позовал на решението по делото „Нешков и други срещу България“, като е ползвал съотношението на времето на неблагоприятно въздействие, което е понесъл пострадалия, както и на интензитета на това въздействие, а така също и на характера и обема на вредите, които е причинило това въздействие. Изложените в тази част от решението мотиви на решаващия съд са подборни, обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че оплакванията на касаторите не намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на решаващия съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, претенциите на страните за разноски са неоснователни.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №679 от 13.01.2022г. постановено по адм. д. №990 по описа на Административен съд - Хасково за 2021г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.