№ 386
гр. Сливен, 29.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500467 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. АС. С. чрез пълномощника
им адв. М.Х., срещу разпореждане № 4731 от 21.09.2021 г., постановено по
гр. д.№ 3849/2021 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е върната
молба с вх. № 3849/2021 г., подадена от Г. АС. С., с която е поискано
прекратяване на насТ.ването на детето Я.Г.А. в приемно семейство, и е
прекратено производството по делото.
Частните жалбоподатели считат, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и неправилно. Посочват, че въпреки изтичането на срока
на мярката, няма данни тя да е прекратена или да е предприета нова мярка за
закрила. Заявяват, че съдът е органът, упражняващ контрол върху актовете и
действията на ДСП. Съдът е следвало да събере необходимите доказателства,
да установи релевантните обстоятелства и едва тогава да прецени дали е
налице недопустимост на производството. Поради това молят съда да отмени
обжалваното разпореждане и да върне делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, този състав на Окръжен съд Сливен установи следното:
Сливенският районен съд е сезиран с молба на Г. АС. С., с която е
поискано прекратяване на насТ.ването на детето Я.Г.А. в професионално
1
приемно семейство. Жалбоподателката посочила, че към момента на
насТ.ване на детето, те, родители на детето, наложително напуснали България
и отишли да работят в Италия, като оставили детето на грижите на сестрата на
съпруга - Т.И.Д. Не били разбрали, че спрямо децата им са предприети
мерки за закрила. Редовно изпращали средства и при всяко обаждане Т. ги
убеждавала, че с тях всичко е наред. Разбрали за насТ.ването преди около две
години, когато се завърнали от Италия. Установили се в България и си купили
собствено жилище, но им било отказвано да се виждат с децата си.
С решение № 840/07.11.2016 г. по гр. д. № 4381/2016 г. по описа на РС-
Сливен спрямо детето Я.Г.А., ЕГН **********, е предприета мярка за закрила
насТ.ване в професионално семейство за срок от една година. Решението е
влязло в сила на 12.12.2016 г.
С разпореждане № 3981/2021 г. по гр. д. № 3849/21 г. РС Сливен е
оставил молбата без движение, като е указал на молителите за представят
удостоверение за раждане на детето Я.Г.А., но на молителката е отказано да
бъде издадено такова удостоверение, поради което РС Сливен служебно е
изискал удостоверение от Община Сливен.
От Община Сливен е изпратено копие на акт за раждане № 0241 на
детето Я.Г.А., с ЕГН **********, издаден на 27.01.2011 г., с отбелязване, че е
съставен нов акт за раждане.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд приел, че
срокът за насТ.ване на детето е изтекъл преди повече от три години и искът
се явява недопустим, поради което е оставил молбата за прекратяване на
насТ.ването без разглеждане и я е върнал, като е прекратил производството по
делото. В допълнение съдът е посочил, че актът за раждане на детето е
консервиран на 14.12.2016 г.
Настоящият съдебен състав намира частната жалба за процесуално
допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна
в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл. 275,
ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, във вр. чл. 275, ал. 2
ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК въззивният съд разполагала с
правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към
приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по
предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е
2
обвързана от изложените в частната жалба оплаквания / тълкувателно
решение № 6 от 15.01.2019 г., по тълк. д. № 6 /2017 г., ОСГТК на ВКС/.
Безспорно се установи, че детето Я.Г.А. е било настанено в
професионално приемно семейство за срок от една година, считано от датата
на постановяване на решението – 7.11.2016 г.
Във връзка с представения по делото акт за раждане, Окръжен съд
Сливен служебно е изискал от Община Сливен да посочи причините за
съставянето на новия акт за раждане. В изпълнение на дадените указания
Община Сливен е изпратила писмо от 28.10.2021 г., съдържащо заверено
копие от съобщение № 728/08.12.2016 г. на район „ Триадица“, Столична
Община, за обезсилване на акта за раждане на детето Я.Г.А., ЕГН **********.
От представеното съобщение се установява, че актът за раждане №
0241/27.01.2011 на детето Я.Г.А. е обезсилен въз основа на съдебно решение
по гр. д. № 13265 на СГС, влязло в сила на 03.12.2016 г., и е съставен нов акт
за раждане на 08.12.2016 г., тъй като лицето е осиновено при условията на
пълно осиновяване.
Основанията за прекратяване на насТ.ването на деца извън семейството
са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.29 от ЗЗДт. Действително,
едно от тях е с изтичане на срока за насТ.ване – чл.29, т. 2 от ЗЗДт., но
съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗЗДт в този случай насТ.ването се
прекратява от районния съд по искане на посочените в разпоредбата правни
субекти. Следователно, факта на изтичане на срока за насТ.ване на детето не
води до недопустимост на искането за прекратяване по съдебен ред на
насТ.ването. като в тази връзка доводът за неправилност на частния
жалбоподател е основателен.
В разглеждания случай обаче, основателността на довода не обуславя
неправилност на крайния решаващ извод на първоинстанционния съд, тъй
като настоящият съдебен състав констатира различни правнорелевантни
факти от тези, на които се е позовал първоинстанционния съд. Събраната от
Окръжен съд Сливен справка установява не само, че първият акт за раждане
на детето Я. е обезсилен и е съставен нов такъв, но и причината за това –
допуснато осиновяване при условията на пълно осиновяване с влязло в сила
решение на СГС. Тоест осъществена е хипотезата на чл. 29, т. 4 от ЗЗДТ, вр.
с чл. 30, ал. 1 от ЗЗДт, поради което настъпва и визираната последица, а
именно, че насТ.ването на детето извън семейството се прекратява по силата
на закона с влизане в сила на решението, с което е допуснато пълно
осиновяване на детето, без да се развива нарочно съдебно производство по
прекратяване на насТ.ването.
3
Настъпването на горепосочената последица налага и решаващия извод,
че в настоящия случай, с влизане в сила на 03.12.2016 г. на решението на
СГС, с което детето Я. е осиновено при условията на пълно осиновяване,
мярката за насТ.ване при професионално приемно семейство е прекратена по
силата на закона, поради което молбата на частния жалбоподател за
прекратяване на посочената мярка е недопустима.
Като е върнал молбата и е прекратил производството като недопустимо,
макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен акт като краен резултат, който следва да бъде потвърден.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК,
настоящият състав на Окръжен Съд Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4731 от 21.09.2021г., постановено по
гр. д.№ 3849/2021г. по описа на Сливенския районен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4