Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 11.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
шести март през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Габриела
Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8532
по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №84382 от
04.04.2019г., постановено по гр.дело №4499/2018г. по описа на СРС, ГО, 144 с-в,
е признато за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че А.С. Я.-Т.с ЕГН **********
дължи на „Т.С.”ЕАД сумата от 2966,82лв.- цена на доставена топлинна енергия
през периода от м.05.2013г. до м.04.2016г. в имот с абонатен №114178, находящ
се в гр.София, ул.„********, ведно със законната лихва за периода от 16.08.2017г.
до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 574,62лв. за периода от
15.08.2014г. до 25.07.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 23.08.2017г. по гр.д.№56158/2017г. по описа на СРС, 144 състав. Отхвърлени
са исковете против М.Г.Т.и В.Г.Т.за установяване на вземания в полза на ищеца
за сумите от по 579,73лв.- цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
същия период и в същия имот, ведно със законна лихва за периода от 16.08.2017г.
до изплащане на вземането, мораторни лихва в размер на по 111,27лв. за периода
от 15.08.2014г. до 25.07.2017г., сумите от по 13,64лв.- цена на извършена
услуга за дялово разпределение и сумите от по 3,65лв.- лихва върху главницата
за дялово разпределение, за които суми е издадена горепосочената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Ответницата А.С. Я.-Т.е осъдена да заплати на ищеца общо
289лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Т.с.”ЕООД.
Срещу решението в
частта с която исковете са уважени по отношение на А.С. Я.-Т.за горницата над 869,59 лева до 2966,82 лева-
стойност на топлинна енергия и над166,72 лева до 574,62 лева за мораторна
лихва, както и съответно в частта за разноските, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А.С. Я.-Т... Жалбоподателят поддържа, че липсват доказателства
да е заплатила сумите за уравняване дяловете на останалите ответници по
влязлото в сила решение за съдебна делба, при която имотът е поставен в дял на
нея и на К.Т., поради което съдът неправилно е приел че същата е собственик на
по-голяма част от 3/16 от процесния имот. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено в
обжалваните му части, а предявените искове– отхвърлени за посочените в жалбата
суми. Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С подадена на 05.03.2020г. писмена молба моли решението
на СРС да бъде потвърдено.
Третото
лице-помагач не изразява становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба, е необходимо да се добави
и следното:
С представеното
по делото решение от 23.07.2013г. по гр.д.№3365/2004г. по описа на СРС, 66
състав, влязло в сила на 05.09.2013г. процесният имот е поставен в общ дял на
ответницата А. Я.-Т.. и на третото лице К.Т.. Титуляр на партидата при ищеца е
именно ответницата А. Я.-Т.. (от м.март 2006г.), която е и единствен ползвател
на жилището отпреди процесния период, видно от горепосоченото решение на СРС.
Липсват данни решението да е обезсилено поради неизплащане на сумите за
уравняване на дяловете, а една от предпоставките за възлагане на имота е именно
ползването му към момента на откриване на наследството съгласно чл.288, ал.3 от ГПК(отм.). Не се спори, че имотът е топлофициран и че
сградата, в
която се намира същият е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно
ответницата А. Я.-Т.. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм.
- ДВ, бр. 74 от 2006 год./ относно процесния имот. При съпоставка между
заключенията на вещите лица по СТЕ и ССЕ от една страна и представените по
делото нотариални актове и съдебни решения относно правото на собственост върху
процесния имот от друга страна се установява, че при определяне на размера на
задължението на ответницата А. Я.-Т.. съдът е съобразил притежавания от нея дял
от имота, който размер е съобразен и в издадената заповед за изпълненение на
парично задължение (цялото задължение за стойност на доставена топлинна енергия
в процесния имот за процесния период възлиза на 4637,80 лева съгласно СТЕ).
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като правилно в обжалваната му част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №84382 от 04.04.2019г., постановено по гр.дело №4499/2018г. по
описа на СРС, ГО, 144 с-в в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/