Р Е Ш Е Н И Е
№ІІІ-65
27.06.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1.Кремена Лазарова
2.Мл.с. Красимир Сотиров
при секретаря Жанета Граматикова,
разгледа докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №346 по описа за
2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №47747/18.12.2017г.,
подадена по пощата на 15.12.2017г., от Г.Т.
Ж., чрез адв.Здравко Костов от БАК, против Решение №1932/27.11.2017г. по
гр.д.№6121 по описа за 2014г. на Бургаски районен съд, 15 състав, в
частта, с която са отхвърлени исковете на въззивника. Твърди
се, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Изложени са
твърдения, чe първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил
заявени в делбено производство от въззивника претенции по сметките, изразяващи
се в извършени подобрения- необходими разноски в имот №046007 и в имот №061007,
в размер на 1 933,38 лв., като е прието, че въззивникът е държател
на чуждите идеални части. Излагат се подробни съображения за основателността на
вземането, касаещи квалифицирането му като такова за подобрения, извършени от
съсобственик в съсобствен имот. Посочва се, че незаконосъобразно е отхвърлена
претенция, представляваща подобрения- полезни разноски, направени в имот
№022001, в размер на 3 510 лв., извършени в периода: 2003- 2004г.,
представляващи разходи по засаждане и отглеждане на 120 бр. черешови дървета,
както и претенция за подобрения- полезни разноски, направени в имот №070005, в
размер на 33 258,60 лв., извършени в периода 2000-2010г., представляващи
разходи по промяна на предназначението на имота, засаждане и отглеждане на 24
дка трайни насаждения. Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство
е доказано извършването на претендираните подобрения, които са довели до
увеличаване стойността на горните имоти.
С въззивната жалба се обжалва
постановеното съдебно решение и в частта, с която е отхвърлена претенция по
чл.31, ал.2 от ЗС, за сума от 18600 лв., представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на Апартамент №6, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, ул.
„Копривщица“ №62, вх.1, ет.2, както и за сума от 2 400 лв.- обезщетение за
лишаване от ползване за периода от 04.12.2015г. до окончателното извършване на
делбата. Твърди се, че районният съд не е съобразил обстоятелството, че
въззивникът не е бил допускан да ползва имота, въпреки отправено изрично искане
от него в тази насока, като е приел за недоказано предоставянето на ключ от
имота. Изложени са твърдения, че основание за дължимостта на обезщетението по
чл.31, ал.2 от ЗС представлява единствено създаването на пречки или лишаване от
ползването от общата вещ на единия съсобственик от страна на ползващия
съсобственик. Иска се отмяна на постановеното решение в обжалваната част и
присъждане на сторените по делото разноски.
Отговор на въззивна жалба не е
постъпил по делото.
Подадена е въззивна жалба с
вх.№47243/13.12.2017г. от С.Т.Г., чрез адв.Светла Гонкова-Трайкова, срещу
Решение №1932/27.11.2017г. по гр.д.№6121 по описа за 2014г. на Бургаски районен
съд, 15 състав, с която се обжалват отхвърлените й от първоинстанционния съд
претенции по отношение на сметките. Изложени са твърдения, че обжалваното
съдебно решение е недопустимо. Посочено е, че Бургаският районен съд се е
произнесъл свръх петитум по първоначално заявени искови претенции, без да е
отчел прието впоследствие изменение на иска. Твърди се, че съдът не се е
произнесъл по цялото заявено искане след допуснатото изменение на иска за
разликата от 8 553,72 лв. до 66 324,33 лв.
Въззивникът счита съдебното решение за
недопустимо и в частта по предявения иск с правна квалификация по чл.31, ал.2
от ЗС, поради погрешно определена правна квалификация и произнасяне по
непредявен иск.
Излагат се доводи за неправилност на
обжалваното решение по отношение на приетата правна квалификация на иска по
чл.31, ал.2 от ЗС, като се посочва, че същата следва да бъде по чл.30, ал.3 от
ЗС по подробно изложени съображения.
Твърди се, че липсва произнасяне на
първоинстанционния съд досежно предявена претенция по чл.344, ал.2 от ГПК.
Претендират се сторените съдебни
разноски.
По делото е постъпила въззивна жалба с
вх.№4509/31.01.2018г., от С.Т.Г., чрез адв.Светла Гонкова-Трайкова, срещу
Решение №121/22.01.2018г. по гр.д.№6121 по описа за 2014г. на Бургаски районен
съд, 15 състав, с което е допълнено Решение №1932/27.11.2017г. по гр.д.№6121 по
описа за 2014г. на Бургаски районен съд, 15 състав. Твърди се, че допълващото
решение е недопустимо и неправилно, по сходни съображения с гореизложените
относно поправеното Решение №1932/27.11.2017г.
Въззивните жалби са подадени от
надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването и в законен срок, поради
което са процесуално допустими.
На основание разпоредбата на чл.269 от ГПК, обжалваното съдебно решение се явява валидно и допустимо. По съществото на
спора съдът намира първоинстанционното решение за неправилно в частта, с която
е отхвърлил претенцията на С.Т.Г. срещу Г.Т. Ж., за сумата от 23 407,50 лв.,
представляваща вземане за добиви от процесните земеделски имоти. В останалата
си част обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно. Съображенията
за това са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба с вх.№32667/22.08.2014г., от Г.Т. Ж., срещу С.Т.Г., за делба, при
равни дялове, на Апартамент №6, находящ се в гр.Бургас, к-с „Лазур“, ул.
„Копривщица“ №62, вх.1, ет.2, с идентификатор 07079.607.61.1.6 по КККР на
гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД- 18- 9/30.01.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 64,94 кв.м. Видно от удостоверение за наследници
изх.№94-01-24826/21.07.2014г. съделителите се явяват наследници- деца на Т.Г.Ж.,
чието наследство е открито на 05.02.2009г., чрез обявена смърт по реда на чл.14
от ЗЛС, съгласно Решение №925/30.04.2014г. по гр.д.№1987/2014г. на Бургаски
районен съд, 37 състав, при условията на безвестно отсъствие, обявено с Решение №760/02.05.20011г. по
гр.д.№10521/2010г. по описа на Бургаски районен съд, 15 състав. С последното
решение процесните страни са въведени във временно владение на имотите на Т.Г. Ж.,
на основание чл.10 от ЗЛС.
С отговора на искова молба предявеният
иск за делба е оспорен като неоснователен по съображения, че ключ от процесния
имот през лятото на 2011г. е предоставен на ищеца- съделител. Направено е
искане по реда на чл.341, ал.2 от ГПК за включване в делбената маса на
поземлени имоти, находящи се в землището на с.Карагеоргиево, община Айтос, при
равни дялове между съделителите, а именно: 1.имот с №043017; 2.имот с №046007; 3.имот
с №064017; 4.имот с №022001; 5.имот с №061007; 6.имот с №070005; 7.имот с
№071016, както и 1/3 идеална част от поземлени имоти, находящи се в землището на
с.Съдиево, община Айтос, при равни дялове, а именно: 1.имот с №015028; 2.имот с
№038031; 3.имот с №040008; 4.имот с №086019; 5.имот с №089007; 6.имот с
№090003; 7.имот с №106017; 8.имот с №122025; 9.имот с №138014; 10.имот с
№155014 и 11.имот с №156014. Изложени са твърдения, че горните имоти се ползват
изключително от съделителя Г.Т.Ж., поради което е направено искане по чл.344,
ал.2 от ГПК за осъждането му да заплаща по 2218,50 лв. на стопанска година- за
имотите в землището на с.Карагеоргиево, община Айтос, както и по 691 лв. на
стопанска година за имотите в землището на с.Съдиево, община Айтос.
Между кориците на делото се намира
Решение №4/08.02.1999г. за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на
с.Карагеоргиево, община Айтос на Поземлена комисия- гр.Айтос, с което е
възстановено правото на собственост на наследодателя Т.Г.Ж. върху
горепосочените имоти, находящи се в землището на с.Карагеоргиево, община Айтос.
Видно от Решение №13/09.05.1997г. е
възстановено правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за
земеразделяне в землището на с.Съдиево, община Айтос на Поземлена комисия-
гр.Айтос, на наследниците на А.Ч.А.-, починал на 01.02.1990г., сред чиито
наследници спада И.А.Ж.а- ******, починала на 14.05.2011г. и оставила за свои
наследници двамата съделители, видно от представените удостоверения за
наследници.
С Определение №2538/24.03.2015г. до
съдебна делба са допуснати поземлени имоти с №043017, имот с №046007, имот с
№064017, имот с №022001, имот с №061007, имот с №070005 и имот с №071016,
всичките в землището на с.Карагеоргиево, община Айтос, като за останалите
поземлени имоти, находящи се в землището на с.Съдиево, община Айтос, са
изложени мотиви, че спадат към различна наследствена маса и принадлежат на
различни съсобственици, които не са страни по делото, поради което искането по
чл.341, ал.2 от ГПК за включването им в наследствената маса по висящото съдебно
производство е оставено без уважение.
По първата фаза на делбеното
производство е постановено Решение №1879/26.11.2015г. по горното гражданско
дело, влязло в сила на 19.05.2016г., с което до делба между страните, при равни
квоти, са допуснати поземлени имоти с №043017, имот с №046007, имот с №064017,
имот с №022001, имот с №061007, имот с №070005 и имот с №071016 и е отхвърлен
иска за делба на Апартамент №6, находящ се в гр.Бургас, к-с „Лазур“, ул.
„Копривщица“ №62, вх.1, ет.2, поради липса на представени доказателства за
твърдяната съсобственост върху жилището. С горното съдебно решение е оставено
без уважение искане на съделителя С.Т.Г. с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК
за осъждането на насрещната страна да заплаща годишен наем в размер на 15
лв./дка или по 2 218,50 лв. на стопанска година за 147,9 дка.
Подадена е въззивна жалба с
вх.№45357/16.12.2015г., от Г.Т.Ж., срещу постановеното съдебно решение, в
частта, с която е отхвърлен предявения делбен иск по отношение на горния
апартамент. С Решение № I-
28/12.04.2016г. по в.гр.д.№167/2016г. на Бургаски окръжен съд,
първоинстанционното решение е отменено в обжалваната част и е допусната делба
на процесния апартамент.
Делбеното производство е продължило във
втората си фаза.
Съделителят Г.Т.Ж. е заявил следните
претенции по сметките: сума от 1 933,38 лв-
необходими разноски в имот №046007 и в имот №061007, за периода: 2008- 2012г.,
за закупуване на тел, подмяната на телове, поддържащи колове и лози; сума от 3 510
лв.- разходи по промяна на предназначението на имота и по засаждане и
отглеждане на трайни насаждения, както и сума от 33 258,60 лв., представляваща
извършени в периода 2000-2010г. разходи по промяна на предназначението на имота
и по засаждане и отглеждане на 24 дка трайни насаждения.
Съделителят С.Т.Г. е предявила
следните претенции по сметките: сума от 15 529,50 лв., представляваща
½ от събрани от другия съделител плодове от горепосочените земеделски
имоти, за периода: 05.02.2009г.- 16.09.2016г., както и сума от 2 218,50
лв. за всяка година, с посочено правно основание чл.344, ал.2 от ГПК във връзка
с чл.30, ал.3 от ЗС, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
процесните имоти, за периода от 17.10.2013г. до окончателното извършване на
делбата. Претенциите са приети от съда с протоколно определение от 16.09.2016г.
С протоколно определение от 02.11.2016г. са приети заявени с отделна молба
следните претенции по сметки на съделителя Г.Т. Ж., а именно: сума от
18 600 лв., представляваща ½ от доходите за наем на процесния
апартамент, за периода: 05.02.2009г.- 04.12.2015г., както и сума от 2 400
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесното жилище,
за периода: 04.12.2015г. до окончателното извършване на делбата.
С протоколно определение от
17.05.2017г. е допуснато изменение на размера на исковите претенции, направено
от С.Т.Г., както съдът е приел, че са предявени следните претенции по сметките:
сума от общо 66 324,33 лв., представляваща ½ от дохода за поземлени
имоти с №064017, №022001, №061007, №070005, за периода: 05.02.2009г.-
16.09.2016г. Допуснато е изменение на претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК, която
е приета за сумата от 12 565,26 лв., представляваща сбора от половината
доход от имоти с №064017, №022001, №061007 и №070005, за периода от
16.09.2016г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото определение
е прекратено производството по делото по отношение на претенциите спрямо имоти
с №043017, №046007 и №071016, поради оттегляне на исковите претенции в тази им
част.
С Решение №1014/13.07.2017г. е обявен
за окончателен разделителен протокол, с който са обособени два дяла от
новообразувани имоти от горните поделяеми делбени имоти, както и е изнесен на
публична продан, на основание чл.348 от ГПК, Апартамент №6, находящ се в
гр.Бургас, к-с „Лазур“, ул. „Копривщица“ №62, вх.1, ет.2, при квоти между
страните по ½ идеална част за всеки съделител. В мотивите на съдебното
решение е посочено, че след влизането му в сила съдът ще се произнесе по
претенциите по сметките. С Решение №1429/13.09.2017г. е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в горното съдебно решение по отношение
конкретизацията за налични сервитутни ограничения по отношение на
част от новообразуваните имоти.
В открито съдебно заседание от
20.10.2017г. е проведено теглене на жребие, като делбените имоти, разпределени
в два дяла, са поставени в дял на всеки от двамата съделители.
С Решение №1932/27.11.2017г. са
отхвърлени следните претенции на Г.Т. Ж. срещу С.Т.Г., а именно:
1.претенция с правно основание чл.60 и
чл.61, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 1 933 лв.-
разноски, извършени в имот с №046007 и имот с №061007, за периода: 2008- 2012г.
за закупуване на тел и колове за ограждането на имотите. Първоинстанционният
съд е приел, че претенцията следва да бъде квалифицирана като водене на чужда
работа без пълномощие, поради недоказване обстоятелството, че ищецът е извършил
горните подобрения със знанието и съгласието на ответницата. Изложени са
мотиви, че не са ангажирани доказателства, от които може да се установят вида,
количеството и стойността на закупените материали.
2.претенция с правно основание чл.60 и
чл.61, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 3 510 лв.-
подобрения, извършени в имот с №022001, за периода: 2003- 2004г., свързани
със засаждането и отглеждане на 120 броя черешови дръвчета. За да отхвърли тази
претенция Бургаският районен съд е достигнал до извод, че направените разходи
не представляват необходими разноски, а полезни такива, поради което не са
довели до увеличаване стойността на имотите и не се дължат от насрещната
страна.
3.претенция с правно основание чл.60 и
чл.61, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 33 258,60 лв.- разноски, извършени в имот с
№070005, за периода: 2000- 2010г. за промяна на предназначението на имота и
засаждането и отглеждането на трайни насаждения- 24 дка череши и 4.5 дка ябълки.
Изложени са мотиви, че сторените разноски представляват полезни разноски за
имота и не са увеличили неговата стойност.
4.обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за
ползването на Апартамент №6, находящ се в гр.Бургас, к-с „Лазур“, ул.
„Копривщица“ №62, вх.1, ет.2. Първостепенният съд е приел претенцията за
неоснователна, поради непредставянето на доказателства относно изпращането на
писмена покана до насрещната страна.
С горепосоченото съдебно решение са
отхвърлени заявената от С.Т.Г. против Г.Т. Ж. претенция с правно основание по
чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 15 529,50 лв., представляваща ½ от сборно
вземане за доходи от общите вещи за седем стопански години от 2009г. до 2016г.,
в размер на по 2 218,50 лв. за всяка година, както и е отхвърлена
претенция на С.Т.Г. срещу другия съделител за сумата от 2 218,50
лв.- за лишaване от ползването на общите имоти за седем
стопански години от 2009г. до 2016г. за периода от 17.10.2013г. до
окончателното извършване на делбата.
С Решение №121/22.01.2018г. е
допълнено Решение №1932/27.11.2017г., като съдът е отхвърлил исковете на С.Т.Г.,
за сумата от 66 324,33 лв., представляваща сборно вземане за доходи от
общите имоти за седем стопански години от 2009г. до 2016г., вместо сумата от
15 529,50 лв., както и е отхвърлил претенцията на С.Т.Г. за сумата от
12 565,26 лв., представляваща ½ от дохода от имот с №064017, имот с
№022001, имот с №061007 и имот с №070005, за една стопанска година, от
предявяването на претенцията до постановяването на окончателен съдебен акт,
вместо сумата от 2218,50 лв.
Първата претенция на съделителя С.Т.Г.
районният съд е квалифицирал по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение
за ползването на процесните земи, включително чрез отдаването им под аренда и
прибирането на плодовете от тях еднолично от втория съделител Г.Т. Ж.. Искът е
отхвърлен с мотиви, че не е доказано отправянето на писмено поискване от ищцата
до ответника.
Втората претенция на съделителя С.Т.Г.
по чл.344, ал.2 от ГПК е отхвърлена от районния съд по съображения, изложени в
решението по допускане на делбата, а именно, че не е доказано личното ползване
на земите от съделителя Г.Т. Ж..
С Разпореждане №852/19.03.2018г. по
настоящото дело на страните е указана възможността да посочат и представят
доказателства досежно основателността на заявените претенции по сметките, с
оглед на въведените твърдения за неправилно приета от първата инстанция правна
квалификация.
В открито съдебно заседание от
27.03.2018г. по настоящото дело е допуснато извършване на съдебно-
агротехническа експертиза, приети са 4 броя карти на блокове на земеделски
стопанства. Изслушвани са обяснения на съделителя Г.Т. Ж. по
реда на чл.176 от ГПК относно плододаването на различните овощни насаждения и
ползването им.
Представено
е заключение по съдебна агротехническа експертиза, съгласно което пазарната
стойност на добива от имоти №064017, №022001, №061007 и №070005, за стопанските
години: 2009- 2017г., изчислена по реда на Наредба за базисните цени на
трайните насаждения, приета с ПМС
№151/30.07.1991г. и с оглед на данните за средните добиви и средни изкупни
цени, като се съобразява младенческия период на насажденията, през който
насажденията не плододават и се приспаднат средногодишни разходи по
отглеждането на насажденията, възлиза на общо 99 068 лв.
1.За
имот с №022001, с обща площ от 23,999 дка, от които 19,999 дка са засадени през
1976г. с череши, печалбата възлиза на 43 311 лв., за стопанските години
2009- 2017г. На основание чл.11, ал.2 от Наредба за базисните цени на трайните
насаждения са отчислени 10 % от средния добив. Останалата площ от 4 дка от
горния имот е засадена с череши през 2002г., от които печалбата възлиза на
7 463 лв., за стопанските години 2009г.- 2017г., след отчитането на 5-
годишен младенчески период на насажденията.
2.За имот с №061007, представляващ
лозя, създадени през 1975г., с площ от 14,443 дка, печалбата е в размер на
1 356 лв., за стопанските години 2009г.- 2017г.
3.За имот с №064017, засаден с лозя,
създадени през 1976г., с площ от 14,435 дка, печалбата за стопанските години
2009г.- 2017г. е 29 490 лв.
4.В заключението е посочено, че в имот
№070005 с обща площ от 24,095 дка, са засадени следните трайни насаждения:
- 4,5 дка ябълки, засадени през
2008г., от които насаждения към момента не е налична печалба с оглед на по-
слабите добиви и големите разходи. Изчислена е загуба в размер на 5 180
лв.;
- 24 дка череши, от които през 2002г.
са засадени 6,095 дка череши, с младенчески период от 5г., като печалбата от
тях е 11 117 лв., за стопанските години 2009г.- 2017г. През 2008г. са
засадени допълнително 9 дка от имота с череши, при изчислена печалба за
стопанските години 2013г.- 2017г. от 9 811 лв., при отчетен 5- годишен
младенчески период. През 2010г. са засадени останалите 9 дка от имота с череши,
при младенчески период на насажденията от 5г., като за стопанските 2010г.-
2017г. е дадено заключение, че печалбата е 1 700 лв.
Вещото лице е отговорило, че
процесните имоти не са декларирани за подпомагане по програмата за развитие на
селските райони.
В открито съдебно заседание от
22.05.2018г. вещото лице е посочило, че изкупните цени на земеделската
продукция са изчислени по цени на дребно, съгласно данни от системата за
агропазарна информация /САПИ/, от земеделски производители и от кооперации.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Като инстанция по съществото на спора
въззивният съд следва да се произнесе по спора като му даде точната правна
квалификация въз основа на фактическите твърдения и естеството на искането.
В правната доктрина и в съдебната
практика се възприема становището, че подобренията представляват полезните
разноски, изразяващи е във вложени разходи, които са довели до увеличаване
стойността на вещта. В случай, че се претендират подобрения, извършени от
съсобственик в общ имот са възможни няколко хипотези в зависимост от
субективното отношение на останалите съсобственици към извършеното. Когато
подобренията са извършени по обща воля на всички съсобственици при
предварително дадено съгласие, отношенията помежду им се уреждат от
разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС. В случай, че не е налице съгласие на
останалите съсобственици са приложими правилата за водене на чужда работа без
натоварване или тези за неоснователно обогатяване, ако останалите съсобственици
са се противопоставили на извършването на подобренията, съгласно
трайната практика на Върховната съдебна инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.93 от ЗС
добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива,
принадлежи на собственика й. В съдебната практика на Върховния касационен съд
се поддържа становището, че същите права имат и съсобствениците за своята
идеална част от общата вещ. Плодовете се дължат на съсобственика без покана, с
оглед принципната забрана за неоснователно обогатяване, възприета от
законодателя. В случай, че един съсобственик е използвал сам цялата вещ и е
получавал добивите от нея, той дължи обезщетение на останалите съсобственици до
размера на тяхната стойност, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.30,
ал.3 от ЗС.
В случай, че
общата вещ се използува лично само от един от съсобствениците, той дължи
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени. Обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС е
предвидено като компенсация срещу неправомерно изключително ползване на
съсобствената вещ от страна на съсобственик. В Тълкувателно решение
№7/2012г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че лично ползване представлява всяко
поведение на съсобственик, с което се възпрепятстват или ограничават останалите
съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата си. Кумулативно
предвидена предпоставка за възникване на правото на обезщетение представлява
отправянето на писмено искане от неползващия съсобственик до ползващия
съсобственик за ползите от които е лишен. Писмената форма на поканата е
задължителна за да възникнат законните последици. При съсобственост правото
на собственост върху общата вещ принадлежи едновременно на различни лица-
съсобственици, поради което всеки от тях има право да я ползва. От момента на писменото поискване изключителното ползване на
общата вещ от съсобственика става неправомерно и се дължи обезщетение.
С
оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното по исковете,
предявени от Г.Т. Ж. за извършените разходи по обработването на процесните
земеделски земи:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация по
чл.60 и сл. от ЗЗД на претенцията за сумата от 1 933 лв., представляваща
разноски за закупуването на тел и колове за ограждане за имот с №046007 и имот
с №061007. Не са ангажирани доказателства пред двете съдебни инстанции за общото
съгласие на съсобствениците за извършването на претендираните подобрения, както
и такива за изрично противопоставяне от насрещната страна. Пред районния съд са
представени следните писмени доказателства: протокол за продажба, проформа
фактури, фактури и касови бележки за различни суми, с предмет закупуването на
различни видове тел, /стр.212 и сл./. Общата стойност по представените фактури,
касови бележки и протокол за продажба възлиза на 1 874,75 лв. Общата сума
по проформа фактурите възлиза на 483,92 лв. Проформа фактурите не отразяват
данъчно събитие, тъй като служат за инициране на авансово плащане, поради което
не следва да бъдат вземани предвид от съда. От разпитаните пред първостепенния
съд в открито съдебно заседание от 24.02.2017г. свидетели С. Г. и Р. И. се
установява състоянието на земеделските земи в землището на с.Карагеоргиево,
както и поставянето на заграждения от колове и мрежи от Г.Т. Ж., който ги е
обработвал.
Претенцията за сумата от 3 510 лв., представляваща направени
разходи за засаждането и отглеждането на 120 броя черешови дървета също е
квалифицирана правилно от първостепенния съд като водене на чужда работа без
пълномощие по гореизложените съображения. Видно от показанията на свидетелите С.
Г. и Р. И., при възстановяване правото на собственост процесните земеделски
земи са били изоставени и за възстановяването им се е погрижил съделителят Г.Т.
Ж.. От изготвеното пред първостепенния съд заключение по съдебна-
агротехническа експертиза, /стр.272/, се установява, че съгласно Наредбата за
базисните цени на трайните насаждения, приета с ПМС №151/1991г. разходите за
засаждането и отглеждането на процесните черешови насаждения се равняват на
претендираната сума от 3 510 лв.
Правилно
е определено правното основание и на претенцията за сумата от 33 258,60
лв., представляваща разноски за промяна на предназначението и засаждането на 24
дка черешови насаждения и 4,5 дка ябълкови насаждения. Видно от извършената
пред Бургаски районен съд съдебна- агротехническа експертиза, стойността на
направените разходи за създаване на трайни насаждения и отглеждането им през
младенческия период възлиза на общо 37 890 лв., в която сума се включват и
разходите за създаването на 120 черешови дървета- 4 дка, които са предмет на
горната претенция и след като бъдат изключени общата сума за процесните насаждения
е в размер на 34 380 лв. В своето заключение вещото лице е посочило, че
насажденията са нови и са засадени от 2002г. насетне. Горното се подкрепя и от
показанията на свидетеля Р. И., която посочва, че след 2002г. са засаждани
насаждения с череши и ябълки в земеделските земи, стопанисвани от Г.Т. Ж..
Извършването
на подобрения може да доведе до увеличаване стойността на общия имот. При
воденето на чужда работа без пълномощие за заинтересувания възникват различни
по обем задължения с оглед на това дали работата е била предприета единствено в
негов интерес или е била водена в общ интерес на управителя и на заинтересувания.
При извършени подобрения от съсобственик в общ имот, без съгласието на
останалите съсобственици следва да се приеме, че се извършва работа в общ
интерес с оглед на съществуващата съсобственост.
Право да ползва общата вещ има всеки съсобственик, поради което не може да се
приеме, че управителят на чуждата работа действа изцяло в чужд интерес. В процесния случай съдът намира, че предприетата работа е
била извършена както в интерес на останалите съсобственици, така и в интерес на
управителя Г.Т.Ж., който е упражнявал фактическата власт
върху процесните земеделски земи, за което са представени доказателства. Съгласно
чл.61, ал.2 от ЗЗД, ако работата е предприета в общ интерес за заинтересувания
възниква задължение да обезщети управителя само ако се е обогатил. Задължението
му е ограничено до размера на обогатяването, без значение от размера на
направените разходи от управителя. Следва да е налице обогатяване, което
представлява допълнително условие, за да възникне задължение за
заинтересувания. В настоящия случай обогатяване представлява увеличаване
стойността на съсобствените земеделски имоти, което обстоятелство не е
изследвано и не са събирани доказателства в тази насока пред двете съдебни
инстанции. Засаждането и отглеждането на трайни насаждения в един имот е в
състояние да доведе до увеличаване на стойността му, но това увеличение може да
бъде както по- малко по размер от вложените средства и труд, така и по- голямо.
С оглед на горното не може да се приеме твърдението, че исковите претенции се
явяват доказани по размер единствено с доказване на факта на засаждане на трайни
насаждения и настъпването на периода на плододаването им. При извършени
подобрения от съсобственик в общ имот заинтересуваният, в настоящия случай
насрещната страна, дължат заплащане на разходите до размера на обогатяването,
който представлява размерът, с който се е увеличила стойността на съответната
идеална част от имота. Вложените средства от претендиращия подобренията
съсобственик се присъждат в негова полза само ако са по- малката сума спрямо
увеличението на стойността на имота. В процесния случай за увеличението на
стойността на земеделските земи вследствие на вложените средства и труд от
управителя на чуждата работа не са ангажирани доказателства, въпреки
предоставената възможност пред въззивната инстанция с оглед твърденията за
неправилна правна квалификация, поради което не е налице предпоставка за
уважаването на горните искови претенции.
В открито съдебно заседание от
16.09.2016г. е направено възражение за погасяването по давност на претенциите
на Г.Т.Ж.. Претенциите за подобрения се погасяват с изтичането на общата
петгодишна погасителната давност. За пълнота следва да се посочи, че при
подобрения, извършени от съсобственик началният момент на погасителната давност
се явява предявяването на иска за делба. В случай, че подобренията са направени
без знанието на останалите съсобственици изискуемостта на вземането настъпва от
поканата за плащане, която може да бъде и исковата молба. С оглед на горното
направеното възражение за погасяване по давност на горните претенциите се явява
неоснователно.
Исковата претенция на съделителя Г.Т. Ж., квалифицирана правилно от
районния съд по чл.31, ал.2 от ЗС, въззивната инстанция намира за неоснователна,
поради непредставянето на доказателства за отправена писмена покана до
ползващия съсобственик. Предпоставка за възникването на отговорност на съсобственик,
ползващ изцяло обща вещ е отправянето на писмено поискване от неползващия
съсобственик до ползващия. В процесния случай писмено искане следва да бъде
отправено за процесното жилище, находящо се в гр.Бургас, ж.к „Лазур.
Представеното удостоверение изх.№4/21.02.2017г., /стр.318/, от Нотариус Иван
Кожухаров, рег.№255 в НК, район на действие: Бургаски районен съд, за
оставянето на съхранение при нотариуса през м.12.2011г. на ключ от апартамент
№6 в гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.62, ет.2, от С.Т.Г. за предоставянето му на Г.Т.Ж.,
при поискване, не може да доведе до обратния извод. Не са ангажирани
доказателства пред двете съдебни инстанции в тази насока, поради което правилно
Бургаски районен съд е отхвърлил заявената претенция.
По претенциите на съделителя С.Т.Г. настоящият съдебен състав достигна
до следните изводи:
Бургаският районен съд неправилно е квалифицирал по чл.31, ал.2 от ЗС
претенцията на съделителя С.Т.Г. за сумата от 66 324,33 лв.,
представляваща сборно вземане за доходи от общите селскостопански имоти за
седем стопански години, за периода 2009г. до 2016г. В разпоредбата на чл.31,
ал.2 от ЗС е дадена правна уредба на обезщетението за неизползване на обща вещ
от страна на съсобственик. Претенция на съсобственик за част от получените естествените
или граждански плодове от вещта, държана от друг съсобственик следва да се
квалифицира по чл.30, ал.3 от ЗС във връзка с чл.59 от ЗЗД, тъй като в случая
се търси паричната равностойност на получения добив. Съсобствениците участвуват
в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, на основание чл.30,
ал.3 във връзка с чл.93 от ЗС. По отношение на равните квоти от съсобствеността
върху процесните имоти не съществува спор. За да бъде уважено заявената претенцията
следва да бъде доказан размерът на събраните добиви от общите имоти от страна
на единия съсобственик и лишаването на останалите съсобственици от припадащия
им се дял.
От ангажираните по делото
доказателства се установява, че съделителят Г.Т. Ж. е упражнявал фактическата
власт върху процесните земеделски имоти, находящи се в землището на
с.Карагеоргиево, община Айтос. Този извод може да бъде направен от анализа на
свидетелските показания на свидетелите С. Г. и Р. И., разпитани пред първоинстанционния съд, в открито съдебно заседание
от 24.02.2017г. Свидетелят С. Г., собственик на съседни земеделски имоти,
посочва, че Г.Т. Ж. и съпругата му са се грижели за имотите, които са засети с
череши и ябълки след реституирането им, както и за лозята и за други имоти,
засадени с череши. Свидетелката Р. И. също посочва, че съделителят Ж. обработва
земеделски имоти край с.Карагеоргиево, на които е работила. Между кориците на
делото се намира Договор за арена на земеделска земя от 03.02.2016г., сключен
между Г.Т.Ж.- арендодател и М. Г. Ж.- арендатор, за отдаването под аренда на
процесните имоти с №07005, №061007, №064017 и №022001, находящи се в землището
на с.Карагеоргиево, община Айтос, с нотариално удостоверени подписи от Нотариус
Бисер Демирев, рег.№324 в НК, район на действие: Районен съд- гр.Айтос, за
сумата от 800 лв., представляваща арендно плащане за една стопанска година.
Договорът за аренда е за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2015г. и
е вписан в Службата по вписвания- гр.Айтос, видно от поставения печат. В
открито съдебно заседание от 27.03.2018г. пред настоящата инстанция в
обясненията си, дадени по реда на чл.176 от ГПК, Г.Т. Ж. е посочил, че овощните
градини се ползват от него и че със съпругата му са земеделски производители. С
Определение №900/11.05.2018г. по настоящото дело е оставено без разглеждане
като просрочено искане за поправка на съдебния протокол от съдебното заседание
от 27.03.2018г. по отношение на горните обстоятелства. Само изявленията, с
които страната по реда на чл.176 от ГПК признава неизгодни за себе си факти
имат доказателствена стойност. В останалата си част обясненията на страните са
твърдения, които подлежат на доказване. С оглед на горното съдът приема за
доказано ползването на процесните земеделски земи от съделителя Г.Т.Ж..
Пред
двете съдебни инстанции са изготвени две съдебни- агротехнически експертизи с
поставени задачи относно стойността на добивите от засадените трайни насаждения
в имотите. Видно от представеното заключение пред първоинстанционния съд,
/стр.272/, печалбата от старите и от новозасадените насаждения в процесните
имоти, за стопанските години 2009г- 2016г., възлиза на 87 370,48 лв. От
изготвеното пред въззивната инстанция заключение се установява, че общата
печалба от плододаването на трайните насаждения, засадени в имоти с №064017,
№022001, №061007 и №070005, за стопанските години 2009- 2017г. възлиза на 99 068 лв.
Плодовете
от една вещ могат да бъдат както граждански, така и естествени. Естествените
плодове, отделени от имота принадлежат на всички съсобственици, съобразно
квотите им, без значение от това дали само един или всички съсобственици са
полагали труд и влагали средства за да има плододаване. Придобитият от
съсобствен имот естествен плод е общ на всички съсобственици. В случай, че
целият добив от вещта е получен от единия съсобственик, несъразмерно с дела му,
същият дължи обезщетение на останалите съсобственици. Критерий за определяне на
размера на дължимото обезщетение, изразяващо се в паричната равностойност на
добива, е полученият добив от имота, който се остойностява по средните изкупни
цени на съответните плодове, съгласно системата за агропазарна информация.
Съгласно легалната дефиниция в т.3 от
ДР на Закона за арендата в земеделието, стопанска година
е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Земеделското
производство се извършва в рамките на стопанската година, която започва да тече
от 01 октомври на текущата година и продължава до 01 октомври на следващата
година. Експертните изследвания са извършени за стопанските години 2009г.-
2017г. включително. Претенцията е заявена за седем стопански години- от 2009г.
до 2016г., за периода 05.02.2009г.- датата на последното известие за общия
наследодател Т.Г.Ж. до 16.09.2016г.- датата на откритото съдебно заседание пред
делбения съд, в което са заявени претенциите по сметките. От горепосочения Договор за аренда на земеделска земя от 03.02.2016г.,
може да се направи извод, че считано от 01.10.2015г., т.е. стопанската 2015г.
съделителят Г.Т.Ж. е получавал граждански доход от процесните овощни и лозови
насаждения, в размер на по 800 лв. годишно. С договора за аренда арендодателят
предоставя на арендатора правото да придобива естествените плодове на земята
срещу арендно плащане, което представлява граждански плод. С оглед на горното
за стопанската 2015г. в полза на съделителя С.Т.Г. възниква право за вземане за
половината от горното арендно плащане в размер на 400 лв. годишно. Към датата
на предявяване на претенцията не е настъпила стопанската 2016г. и съответно не
е възникнало право на вземане за нея. Съгласно представените данни в
изготвената пред настоящата инстанция експертиза, съдът служебно намери, че за
стопанските 2009г.- 2014г. общият доход /печалба/ събран от процесните
земеделски имоти, след приспадането на разходите и загубите от насажденията,
възлиза на 46 415 лв. За имот с №022001, по отношение на заварените
стари черешови насаждения при приход за процесния период от 63 995 лв. и
разходи от 37 420 лв. печалбата е 26 575 лв. По отношение на
новозасадените череши приходът е 14 221 лв., разходите възлизат на 11010 лв., поради
което печалбата е 3 211 лв. За имот с №061007 приходът за стопанските
2009г.- 2014г. включително е 4 253 лв., при разходи от 11 583 лв, поради
което е налице загуба от 7 330 лв. За имот с №064017 приходът е
33 732 лв. при разходи от 11 547 лв., като печалба се явява сумата от
22 185 лв. В имот с №070005 са засадени различни трайни насаждения.
Приходът от ябълковите насаждения се равнява на 4 392 лв., при разходи от
15 304 лв., поради което е налице загуба за стопанските 2013- 2014г. в размер
на 10 912 лв. Приходът от черешите, засадени през 2002г. е 21 682
лв., при разходи от 17 107 лв. формира печалба от 4 575 лв. От
черешите, засадени през 2008г. приходът за стопанските 2013г. и 2014г. е
15 554 лв., при разходи от 7 443 лв., като печалбата е 8 111 лв.
За черешовите насаждения, засети в горния поземлен имот през 2010г.
младенческият период настъпва през 2015г., като с оглед на сключения договор за
аренда не са налице отделени естествени плодове, чиято стойност следва да бъде
вземана предвид в настоящото производство. От горепосочената сума от
46 415 лв., представляваща остойностеният добив за стопанските 2009г.-
2014г. включително, съделителят С.Т.Г. има право на ½ част, равняваща се
на квотата й в съсобствеността, която възлиза на сумата от 23 207,50 лв.
Към горната сума следва да бъде добавена и сума от 400 лв., представляваща
половината от стойността на арендното плащане за стопанската 2015г. Към датата
на предявяване на претенцията- 16.09.2016г не е започнала стопанската 2016г.,
поради което не следва да бъдат присъждани граждански плодове за този период. С
оглед на горното в полза на съделителят С.Т.Г. следва да бъде присъдена сума в
размер на 23 407,50 лв., представляващ половината от събраните за
процесния период доходи от естествени и граждански плодове.
Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК с решението, с което се допуска делбата или с последващ акт съдът по искане
на някой от наследниците може да постанови кои от наследниците от кои имоти ще
се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва
да плащат на другите срещу ползването. Определението на съда представлява акт
на спорна съдебна администрация на материалните правоотношения между
съделителите, като същото не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съгласно
трайната съдебна практика присъждането на обезщетение като привременна мярка в
производството по делба има за цел да обезщети вредите, които биха претърпели
неползващите съсобственици от лишаването от ползване на делбения имот.
Обезщетението се определя на база изчислена стойност на пазарния наем/ реп.
арендно плащане на имот със сходни характеристики, доказателства за което не са
представени пред двете съдебни инстанции. Пред първоинстанционния съд е
извършена съдебно- техническа експертиза относно пазарната оценка и поделяемост
на процесните земеделски имоти. Възможният доход от процесните овощни
насаждения или размерът на арендното плащане по горния договор за аренда не може
да послужи за изчисляването на размера на дължимото обезщетение по чл.344, ал.2
от ГПК. С Решение №1879/26.11.2015г. по гр.д.№6121/2014г. на Бургаски районен
съд, 15 състав, по допускането на делбата, първоинстанционният съд се е
произнесъл по заявена от С.Т.Г. претенция с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК, като я оставил без уважение. В открито съдебно заседание от 16.09.2018г.
по втората фаза на делбеното производство същата претенция е заявена отново,
като с обжалваното решение претенцията е оставена без уважение по мотиви,
изложени в решението по първата фаза на делбеното производство, а именно
недоказване изключителното ползване на имотите от съделителя Г.Т. Ж.. Крайните
изводи на двете съдебни инстанции по отношение на тази претенция съвпадат,
поради което в тази си част обжалваното съдебно решение се явява правилно.
С
оглед на гореизложеното може да се заключи, че първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил претенцията по сметките на съделителя С.Т.Г. до сумата
от 23 407,50 лв., поради което настоящият съдебен състав намира подадената
въззивна жалба в тази й част за основателна. По отношение на останалите
претенции на Г.Т. Ж. и на С.Т.Г. обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът се произнася в
акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Представен е списък на
разноските, /стр.124/, съгласно който въззивникът С.Т.Г. претендира разноски в
размер общо на 9 527, 79 лв., от които разноските за въззивната инстанция
са следните: сума от 1 577,79 лв.- държавна такса, сума от 150 лв.-
депозит за експертиза, сума от 5 000 лв.- адвокатско възнаграждение и сума
от 2 800 лв.- адвокатско възнаграждение по обезпечението на иска, съгласно
Договор за правна защита и съдействие №60664 /стр.125/. Претендират се и
разноски от 2 400 лв.- адвокатско възнаграждение за първата инстанция. В
последното открито съдебно заседание насрещната страна е направила възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въззивната инстанция се произнася по
разноските, направени пред първоинстанционния съд, съобразно изхода от спора
пред нея. Условие за това е разноски да са поискани своевременно пред
първоинстанционния съд и такива да са били присъдени. На основание чл. 355 от ГПК разноските в делбеното производство, които са били
необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността се заплащат от
страните съобразно дяловете им. Спрямо присъединените искове се прилагат
правилата на чл. 78 от ГПК.
С разпоредбата на чл.248 от ГПК е установен самостоятелен ред за отстраняване
порочността на съдебното решение в частта му за разноските. В настоящия случай
не са присъдени разноски от Бургаски районен съд в полза на страните, поради
което разноски в размер на 2 400 лв., представляващи адвокатски хонорар за
първоинстанционното производство в полза на С.Т.Г. не следва да бъдат присъждани
с настоящия съдебен акт.
Съгласно т.5 от Тълкувателно решение
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Направеното възражение за прекомерност
настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Размерът на възнаграждението за
оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне, като
същият не може да бъде по- малък от определения минимален размер. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималният адвокатски
хонорар е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10000 лв. В настоящия случай при
сбор на двете предявени претенции от 78 889,59 лв., минималният адвокатски
хонорар възлиза на 2 896,69 лв. Настоящият съдебен състав, след като взе предвид
правната и фактическа сложност на предявените искове и размера на предявените
от насрещната страна искови претенции от общо 59 701,60 лв. намира, че претендираното
адвокатско възнаграждение от общо 7 800 лв. за настоящата инстанция не се явява
несъответно на положените усилия за защита интересите на страната. Предвид изхода
на спора пред въззивната инстанция следва да бъдат присъдени в полза на С.Т.Г.
разноски в размер на 2 827,01 лв.
Въззивникът Г.Т. Ж. иска присъждането
на разноски с подадената въззивна жалба. Не са представени списък на разноските
и доказателства за заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. С оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция като разноски следва да бъдат взети
предвид заплатените държавна такса в размер на 1 194,03 лв. и депозит за изготвяне
на експертиза във въззивното производство в размер на 150 лв. С оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция по предявените от Г.Т. Ж. претенции заплатените
разноски за държавна такса не следва да бъдат присъждани. На основание чл.78,
ал.3 от ГПК въззивникът има право на разноски в размер на 105,49 лв.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1932/27.11.2017г. по
гр.д.№6121 по описа за 2014г. на Бургаски районен съд, 15 състав, допълнено по
реда на чл.250 от ГПК с Решение №121/22.01.2018г. по горното дело, в частта с
която е отхвърлен иск, предявен от С.Т.Г., ЕГН:**********, срещу Г.Т.Ж., ЕГН:**********,
за заплащане сума от 23407,50 /двадесет и три хиляди четиристотин и седем лева
и петдесет стотинки/ лева, представляваща равностойността на събрани добиви от следните
недвижими имоти: 1.Поземлен имот с №064017, представляващ лозе с площ от 14,435
дка, находящ се в землището на с.Карагеоргиево, община Айтос, м. „Д.д.“, при
съседи: имот с №000228- полски път, имот с №000229- полски път, имост с
№000227- полски път и имот с №064016; 2.Поземлен имот с №022001, с площ от
23,999 дка, находящ се в в землището на с.Карагеоргиево, община Айтос, м. „А.а.“,
при съседи: имот с №000104- полски път, имот с №000065- път, имот с №000101-
полски път, имот с №022003 и имот с №022080; 3.Поземлен имот с №061007, с площ
от 14,435 дка, находящ се в землището на с.Карагеоргиево, община Айтос, м. „В.м.“,
при съседи: имот с №000294- полски път, имот с №000296- полски път, имот с
№000293- полски път и имот с №061008 и 4.Поземлен имот с №070005, с площ от
28,595 дка, находящ се в землището на с.Карагеоргиево, община Айтос, м. „Б.т.“,
при съседи: имот с №001075- полски път, имот с №070004, имот с №070014, имот с
№070012 и имот с №07006, за периода: 05.02.2009г.- 16.09.2016г., ведно със
законната лихва от 16.09.2016г. до окончателното изплащане на задължението,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Т.Ж., ЕГН:**********, да
заплати на С.Т.Г., ЕГН:**********, на основание чл.30, ал.3 от ЗС във връзка с
чл.59 от ЗЗД, сума в размер на 23 407,50 /двадесет и три хиляди четиристотин и
седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща равностойността на събрани
добиви от следните недвижими имоти: 1.Поземлен имот с №064017, представляващ
лозе с площ от 14,435 дка, находящ се в землището на с.Карагеоргиево, община
Айтос, м. „Д.д.“, при съседи: имот с №000228- полски път, имот с №000229-
полски път, имост с №000227- полски път и имот с №064016; 2.Поземлен имот с
№022001, с площ от 23,999 дка, находящ се в в землището на с.Карагеоргиево,
община Айтос, м. „А.а.“, при съседи: имот с №000104- полски път, имот с
№000065- път, имот с №000101- полски път, имот с №022003 и имот с №022080;
3.Поземлен имот с №061007, с площ от 14,435 дка, находящ се в землището на
с.Карагеоргиево, община Айтос, м. „В.м.“, при съседи: имот с №000294- полски
път, имот с №000296- полски път, имот с №000293- полски път и имот с №061008 и
4.Поземлен имот с №070005, с площ от 28,595 дка, находящ се в землището на
с.Карагеоргиево, община Айтос, м. „Б.т.“, при съседи: имот с №001075- полски
път, имот с №070004, имот с №070014, имот с №070012 и имот с №07006, за периода:
05.02.2009г.- 16.09.2016г., ведно със законната лихва от 16.09.2016г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Решение
№1932/27.11.2017г. по гр.д.№6121 по описа за 2014г. на Бургаски районен съд, 15
състав, допълнено по реда на чл.250 от ГПК с Решение №121/22.01.2018г. по
горното дело.
ОСЪЖДА Г.Т.
Ж., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на С.Т.Г., ЕГН:**********,
сума в размер на 2 827,01 /две хиляди осемстотин двадесет и седем лева и една
стотинка/ лева, представляваща сторени разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА С.Т.Г.,
ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Г.Т. Ж., ЕГН:**********,
сума в размер на 105,49 /сто и пет лева и четиридесет и девет
стотинки/ лева, представляваща сторени разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок, считан от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.