РЕШЕНИЕ
№ 634
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110203048 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Авто - 2002“ ЕООД с ЕИК ********* срещу
електронен фиш (ЕФ) № **********, издадено от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ, с който на въззивника за нарушение на чл. 102,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от същия закон е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500,00 лева.
Жалбоподателят твърди, че атакуваният електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, доколкото при издаването му били допуснати съществени
материални и процесуални нарушения. Извършването на вмененото на
дружеството нарушение не било доказано от административнонаказващия
орган по безспорен и несъмнен начин. Сочи се, че към момента на
установяване на нарушението процесното тежкотоварно превозно средство е
разполагало с изрядно монтирано и активно бордово устройство, но поради
технически причини в системата за електронно събиране на пътни такси не
била отчитана активността на бордовото устройство в определени локации –
т. нар. „дупка“ в покритието. На следващо място в жалбата е аргументиран
1
довод, че АПИ не разполага с материална компетентност да установява
нарушения по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като нейните правомощия се свеждали
до осъществяване на контрол върху заплащането на съответните такси по чл.
167а от ЗДвП. Доколкото в ЗДвП не била предвидена възможността за
ангажиране отговорност за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, с налагането
на конкретната санкция било допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до незаконосъобразност на електронния фиш. Мотивирайки
възраженията си, жалбоподателя моли за отмяна на ЕФ, както и на
наложената с него имуществена санкция, като претендира присъждането на
направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително
изплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Й –
преупълномощена от адв. З., която се придържа към подробно изложените в
жалбата съображения и въз основа на тях моли за отмяна на атакувания фиш.
В дадения ход по същество заявява пред съда, че в ЕФ било посочено
твърдение за липса на маршрутна карта или декларация – нарушения,
различни от това, за което е ангажирана отговорността на подзащитното
дружество. Претендира за присъждане на разноски, за което представя списък
ведно с фактура, договор за правна защита и съдействие и платежно
нареждане. Представя и писмени бележки, в които допълнително
аргументира становището си за неправилност и незаконосъобразност на
издадения електронен фиш.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Д, който моли жалбата да
бъде оставена без уважение и ЕФ да бъде потвърден. Позовавайки се на
съдебна практика излага твърдението, че дружеството не е изпълнило всички
законови предпоставки за отчитането и заплащането на дължимата пътна
такса. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза
на АПИ и представя писмено становище по същество на делото.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Н ВР 2347 СА, с технически допустима максимална маса 18 000 кг.,
брой оси – 2, екологична категория „Евро 4“, в състав с ремарке с общ брой
оси – 5, с обща технически допустима максимална маса на състава от 44 000
2
кг., собственост на жалбоподателя „Авто - 2002“ ЕООД с ЕИК *********, се
движело по път А-6 км 50+427, в Столична община, п. в. Илиянци, с посока
намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото
ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10182, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП и се намирало на км 50+427 от път А-6.
За извършеното нарушение срещу дружеството-въззивник като
собственик на регистрираното ППС бил издаден обжалваният електронен
фиш № **********, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.
Съдът кредитира показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел Ц Б – ръководител в отдел „Транспортна дейност“ към
дружеството, като приема, че същите съдържат преките му възприятия върху
обстоятелства от предмета на доказване по делото.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и въз основа гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
изслушания свидетел.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че електронният фиш е издаден от
компетентен орган съобразно разпоредбите на чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП и чл.
167а, ал. 2, т. 8, предл. 2 във връзка с т. 2 от ЗДвП, които задължават Агенция
„Пътна инфраструктура“ да осъществява контрол върху заплащането на
3
таксите по чл. 10, ал. 1 от ЗП чрез въведената електронна система за събиране
на пътни такси, като за установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3б
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер
на пътното превозно средство и връчват издадените въз основа на събраните
данни електронни фишове за съответните нарушения. С оглед на последното
съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на
материална компетентност на АПИ във връзка със санкционирането на
нарушения от процесния тип по приложения ред.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакувания електронен фиш, не
намира да са налице допуснати нарушения на процедурните правила по
неговото издаване. Следователно ЕФ не страда от формални пороци,
обуславящи отмяната му, поради което същият следва да бъде разгледан по
същество.
За преминаване по платената пътна мрежа на Република България е
предвидено задължение за заплащане на съответните такси, посочени в чл.
10, ал. 1 от ЗП, а именно – винетни за превозните средства по чл. 10а, ал. 7
ЗП, даващи право на едно пътно превозно средство да ползва за определен
срок платената пътна мрежа (т. 1); както и такси за изминато разстояние – тол
такси за ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП, предоставящи възможност на превозното
средство да измине конкретно разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък (т. 2). Размерите на посочените такси са нормативно
определени в Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от
20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., в зависимост от техническите
характеристики на превозното средство и пътния участък.
С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП законодателят е дефинирал
като нарушение, за което може да бъде ангажирана
административнонаказателна отговорност, незаплащането от собственика или
вписания ползвател изцяло или частично на дължимата пътна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 ЗП за управляваното от него пътно превозно средство. Тол таксите
се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
4
превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се
определят за всеки отделен път или пътен участък, като в случая
техническите характеристики на управляваното пътно превозно средство са
следните: допустима максимална маса 18 000 кг., брой оси – 2, екологична
категория „Евро 4“, които предопределят приложното поле на чл. 10б, ал. 3
ЗП.
Посочената санкционна норма на чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда
налагане на наказание за нарушение на изведеното правило за движение по
платената пътна мрежа без заплатена тол такса в диференциран спрямо
извършителя размер, като при нарушение, осъществено от физическо лице, се
налага „глоба“ в размер на 2 500, 00 (две хиляди и петстотин) лева, а ако
собственикът/ползвателят е юридическо лице се определя „имуществена
санкция“ в същия абсолютен размер.
Установяването на нарушения, свързани със заплащането на
предвидените в чл. 10, ал. 1 ЗП пътни такси, се извършва в отклонение от
общия ред, по специално разписани в закона правила. Съгласно чл. 167а, ал. 1
ЗДвП, Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху
заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП чрез Електронната
система за събиране на пътни такси. Системата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, а докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство –
част от системата. В настоящата хипотеза жалбоподателят е избрал да
заплаща пътни такси, като декларира данни за движението на своето превозно
средство чрез бордово устройство. При този вид таксуване посоченото
устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на ППС.
В хода на осъществената проверка е установено, че за пътно превозно
средство – влекач марка „МАН“, модел „ТГС 18.440 БЛС“ с регистрационен
номер , към момента на преминаването му през съответния сегмент, в
5
границите на който се намира контролно устройство с идентификатор №
10182 – 14:00 часа на 12.08.2021 г., за процесното ППС не е била заплатена
дължимата тол такса. По административната преписка са приложени статични
изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи движението на
процесното превозно средство в 14:00 часа на 12.08.2021 г. по път А-6 на
километър 50+427 с посока на движение – намаляващ километър, за което е
изготвен и доклад от електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП, доказващ
засичането на ППС, за което няма маршрутна карта или бордово устройство.
Във връзка с гореизложеното, съдът възприема за несъстоятелни
релевираните от жалбоподателя доводи за недоказаност на извършеното
нарушение.
Не следва да бъдат подкрепени още и наведените възражения във
връзка твърдението за липса на покритие на мобилната мрежа на „А1
България“ ЕАД. Съобразно сключения на 27.02.2020 г. тристранен договор
между „Интелигентни трафик системи“ АД, „А1 България“ ЕАД и „Авто –
2002“ ЕООД, първите две лица са се задължили да предоставят на клиента
срещу заплащане услугата „електронно събиране на пътни такси“, като
всички избрани услуги и параметрите им, са били описани в Анекс към
договора, сключен на същата дата. Съобразно клаузите на договора, на
дружеството-жалбоподател са били предоставени за ползване бордови
устройства, отговарящи на съответните технически изисквания за целите на
тол таксуването. Същите са предназначени за подаване на декларирани тол
данни, в случай че съответният собственик или ползвател е сключил договор
с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние.
Условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на
система за таксуване на пътните превозни средства са регламентирани в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние /Наредбата/, приета с
ПМС № 285 от 10.12.2018 г. Съобразно чл. 13, ал. 2 от Наредбата, данните за
таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват за отчитане на
навлизането, движението по или напускането на платената пътна мрежа от
ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето, предоставящо
услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, и се
6
предават на Агенция „Пътна инфраструктура“ в съответния изискуем формат
и с необходимото съдържание. В случая жалбоподателят твърди, че
въпросното подаване на данни е било преустановено по независещи от него
причини, като превозното средство е било с изрядно монтирано и активно
бордово устройство, което обаче не е било отчетено от електронната система
за събиране на пътни такси поради технически проблем в устройството от тол
секция № 10182 или поради смущение в предавания от „А1 България“ ЕАД
сигнал – т. нар „дупка в покритието“. От събраната по делото доказателствена
съвкупност не се опровергаха констатациите, направени в автоматично
генерирания доклад по 167а, ал. 3 ЗДвП – представената от жалбоподателя
извадка от електронния сайт на „Интелигентни трафик системи“ АД в
секцията за тол таксуване в България, не доказва по никакъв начин статуса на
поставеното в превозното средство бордово устройство към момента на
заснемане на нарушението, тъй като не е видно кога е отчетен активният
статус на инсталираното оборудване. Следва да бъде подкрепено становището
на АПИ касателно режима на работа на бордовото устройство –
поддържането на последното в режим на работа по време на пътуване с
проследяване излъчваната светлина на индикаторите му е задължение на
клиента – в случая „Авто – 2002“ ЕООД, като представителя на дружеството е
следвало да обезпечи работата на устройството чрез включването му в
електрическото захранване на превозното средство и съблюдаване на режима
му на работа през цялото времетраене на пътуването. В чл. 13, ал. 6 и 7 от
Наредбата са регламентирани дължимите фактически действия, които следва
да бъдат предприети от водача при констатирано прекъсване в подаването на
данни от бордовото устройство - незабавно се уведомява доставчикът на
услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който
има сключен договор, който в срок от един час от получаване на
уведомлението включва съответното бордово устройство в списъка на
невалидните бордови устройства и осигурява отразяването на тази промяна в
Електронната система за събиране на тол такси. По делото не са налице данни
подобни действия да са били осъществявани, поради което съдът приема, че
отговорността на жалбоподателя за незаплащане на дължимата тол такса за
преминаване през съответния участък от платената пътна мрежа на Република
България, е била правилно ангажирана, тъй като с изключването на
употребяваното бордово устройство или с неправилното му експлоатиране в
7
работен режим е постигнато осуетяване отчитането на изминатото
разстояние, което от своя страна е довело до незаплащане на дължимата
пътна такса.
Административното наказание „имуществена санкция“, наложено на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е
установено в закона в абсолютен размер от 2 500,00 лева, с оглед на което
отсъстват основания за обсъждане размера на наказанието.
Доколкото санкционираният по настоящото дело субект е търговско
дружество, не подлежи на изследване въпросът за вината, тъй като
административнонаказателната отговорност на юридическите лица е
обективна и безвиновна.
Нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
други нарушения от същия вид, поради което не би могло да се окачестви
като маловажен случай.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза
на АПИ следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да
осъди жалбоподателя „Авто – 2002“ ЕООД да заплати в полза на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5
ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на „Авто - 2002“ ЕООД
за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във
връзка с чл. 179, ал. 3б от същия закон е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева.
8
ОСЪЖДА въззивника „Авто - 2002“ ЕООД с ЕИК ********* да
заплати в полза на въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“
сума в размер на 100,00 лв. (сто лева) разноски за юрисконсултско
възнаграждение в съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София град в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9