Р Е Ш Е Н И Е

 гр. София, 22.06.2020 г.

 

                                       В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО Г.

                                                                                          2. ВАНЯ И.,

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. д. № 13/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            С решение № 127 от 10.10.2019 год. по гр. дело № 928/2017 год. Пирдопският районен съд във втора фаза по извършване на съдебна делба е изнесъл на публична продан на основание чл. 348 от ГПК следните недвижими имоти: ливада с площ 2.612 дка, съставляваща имот № 069029 по картата на землището на с. Б., община М., местността „В. п.“, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07051.69.29, с първоначална цена в размер на 1 697,80 лв., при следните квоти: „В.З.“ ЕООД – 11/54 ид.ч., Е.М.Ф.-Д. – 1/54 ид.ч., Г.Р.Д. – 1/54 ид.ч., С.П.Д. – 1/27 ид.ч., А.Б.К. – 1/18 ид.ч., М.П.К. – 1/9 ид.ч., Е.Л.П., С.Н.П. и Л.Н.И. – 1/27 ид.ч., Н.Т.Н. – 1/27 ид.ч., Д.Т.П. – 1/27 ид.ч., С.Г.В. – 1/18 ид.ч., Ж.Б.Б. – 1/18 ид.ч., П.И.А. – 1/18 ид.ч., С.И.С. – 1/18 ид.ч., С.В.Д. – 1/9 ид.ч., В.Т.Д. – 1/9 ид.ч.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от съделителя Г.Д. с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че ищецът не е съсобственик на процесните имоти с ответниците.

Ответникът „В.З.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Ответницата А.К. в открито съдебно заседание заявява, че не оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „В.З.“ ЕООД твърди в исковата молба, че ответниците – физически лица са съсобственици на процесните имоти по наследство от В.И.Д., починал през 1951 год. и възстановяване правото на собственост с представеното по делото решение на ПК /ОбСЗ/ - с. М. по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът придобил 11/54 ид.ч. от процесните имоти с договор за дарение с н.а. № 88, том 1, рег. № 651, дело № 81/2017 год. на нотариус Донка Апостолова, по силата на който Х.Т.А. и съпругата му С. Н. А.дарили на дружеството-ищец 11/54 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. Праводателят на ищеца се е легитимирал като собственик на прехвърлената идеална част от имотите с н.а. № 188, дело № 322/19.08.2016 год. на нотариус Апостолова с рег. № 275/, с който П.М.Д. и М. П. Д.са дарили на Х.А. собствените си 4/27 идеални части от имота, както и с н.а. № 171, дело № 482/13.12.2016 год. на нотариус с рег. № 275, с който С.Б.Д. чрез пълномощника си Х.А. продала на съсобственика си Х.Т.А. собствената си 1/18 ид.ч. от поземления имот.

С писмения отговор на исковата молба ответниците са оспорили предявените искове с възражението, че търговско дружество „В.З.“ ЕООД не е съсобственик на процесните имоти. Сочат, че сделката, по силата на която сънаследничката С.Б. е прехвърлила притежаваните от нея идеални части от възстановените имоти в полза на Х.А. е недействителна на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие и основание на сделката, евентуално - унищожаема на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД поради това, че при сключването й праводателката не е могла да разбира или да ръководи действията си, предвид напредналата й възраст и физическото й състояние. Договорът за дарение, сключен с н.а. № 188/2016 год., прикрива договор за покупко-продажба, при сключването на който са нарушени разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Договорът за дарение, сключен с н.а. № 88, дело № 81/2017 год. е нищожен, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД – приобретателят  е договарял сам със себе си.

С решение № *Б/07.06.1999 год. на ПК-с. М. е възстановено правото на собственост на наследниците на В.И.Д. в стари реални граници върху процесния земеделски имот – ливада с площ 2,714 дка, местност „В. п.“, представляваща имот № 069029 по картата на землището на с. Б.. Видно от приетата по делото скица, имотът е включен в одобрена кадастрална карта със заповед № РД-18-43/13.08.2015 год. и същият понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор 07051.69.29 с посочените в исковата молба граници и съседи.                                                                                        

По делото е приета съдебно-техническа експертиза на в.л. Нейкова от 04.09.2019 год., според което процесният имот е неподеляем на два или повече дяла. Пазарната стойност на имота възлиза на 1697,80 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

По оплакването във въззивната жалба за неоснователност на иска за делба поради това, че ищецът не е съсобственик на имотите, съдът намира следното: Този въпрос не може да бъде предмет на разглеждане във втората фаза на съдебната делба. Въпросът за това налице ли е съсобственост, между кои лица, по отношение на кои имоти и при какви квоти, се решава в първата фаза на делбеното производство и не може да се преразглежда в настоящото производство, с оглед силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата.  Това налага да се приеме, че допуснатият до делба имот е съсобствен на всички съделители при посочени в решението на районния съд квоти /решение на ПРС № 183 от 11.01.2019 год./

Независимо от това, за пълнота на изложението следва да добави следното:

В делбеното производство е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договори, които бранят правата на лицето, което използва това процесуално средство защита, но не и възражения за нищожност, които защитават права на трето лице, което не участва в производството. Това е така, тъй като само от волята на лицето, чиито права възражението брани, зависи дали да се позове на последиците от нищожността, както и да ангажира доказателства за нейното установяване. Този извод следва от общото правило, че на нищожността на едно правно действие може да се позове само лице, което има правен интерес от установяване на нищожността. Съсобственик има интерес от установяване нищожността на договор, въз основа на който друг съсобственик се е разпоредил с части от делбения имот, само ако това би довело до увеличаване размера на дела му в съсобствеността или би обосновало извода, че оспорващото договора лице е едноличен собственик на това имущество. Позоваване на нищожността, което би имало за последица включване на друго лице в съсобствеността, в случая – на прехвърлителката С.Б.Д. не представлява оспорване, основано на  правен интерес, тъй като само от волята на лицето, чиито права оспорването брани, зависи дали да упражни възражението си срещу действителността на договора, да заяви правото си на дял върху съсобствения имот, а оттам и правото си да участва в делбеното производство. Съделител може да поиска конституирането на друго лице в делбения процес, само ако правата на това лице са установени по несъмнен начин в друго исково производство или данни за това се съдържат в представените по делото доказателства /вж. в този смисъл решение № 269 от 22.10.2012 год. на ВКС по гр.д. № 307/2012 год. на ВКС на РБ, II г.о. и др./. В случая възражението на ответниците за нищожност на договора, сключен с н.а. № 171, дело № 482/13.12.2016 год., с който С.Д. продала на съсобственика си Х.Т.А. собствената си 1/18 ид.ч. от поземления имот, както и възражението за нищожност на последващата сделка поради нарушаване на забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, няма за последица защита на техни вещни права върху имота – уважаването на тези възражения не би довело до  увеличаване на дела им в съсобствеността. Същите бранят единствено  правата на неучастващата в делбеното производство наследница С.Д., за която липсват данни да претендира дял от процесния имот, основан на възражение за недействителност на договорите. В делбеното производство не подлежат на разглеждане и възраженията на ответниците по чл. 27-31 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС. Съгласно задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени от Пленума на ВС в Постановление № 7 от 28.11.1973 год. /т. 3/ с иска за делба не могат да се съединяват конститутивни искове за потестативни права, освен изрично предвидените в чл. 343 от ГПК. В делбения процес не намира приложение и правилото на чл. 32, ал. 3 от ЗЗД за упражняване на правото да се иска унищожаване чрез възражение, тъй като искът за делба не е иск за изпълнение на облигационен договор.

Тъй като имотът е неподеляем, единственият законосъобразен начин на извършване на делбата е чрез изнасянето му на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК

            Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

                                                  

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 127 от 10.10.2019 год. по гр. дело № 928/2017 год. на Пирдопския районен съд.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                 2.