Решение по КНАХД №544/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] срещу Решение № 25/11.04.2023 г., постановено по АНД № 53/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград.

С обжалваното решение е отменен Електронен фиш № ********** от 19.09.2020 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], с който на Д. С. М. (Х.), [ЕГН] с постоянен адрес: област Пловдив, община Асеновград, [населено място], [улица], на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 и 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърден издаденият електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В постъпило заявление с вх. № 10681/09.12.2024 г. се изразява становище по съществото на спора и се прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпил и Отговор на касационна жалба с вх. № 2810 от 31.05.2023 г. по описа на Районен съд – Велинград. Изразено е становище по съществото на спора и се претендират разноски за касационното производство в размер на 500 лв., представен е списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че сумата е заплатена на ръка при неговото подписване.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юриск. И., която по изложени съображения моли съда да отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е възприел следната фактическата обстановка по делото:

Д. С. М. е ползвател (лизингополучател) на МПС лек автомобил „Тойота C HR“ с рег. № [рег. номер]. На 19.09.2020 г., в 11,21 ч. с устройство № 10960, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на лек автомобил с рег. № [рег. номер], с обща техническа допустима маса 1 860 по път 842 км. 1+139 на територията на Община Велинград, с посока на движение намаляващ километър, за която не била платена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на превозното средство. Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа. За превозното средство била закупена годишна електронна винетка, със срок на валидност 02.10.2019 г.- 01.10.2020 г., но поради грешка при въвеждане на регистрационния номер на автомобила, като вместо цифрата „0“ била изписана буквата „О“, въпреки че сумата за таксата била платена, извършеното плащане не било отчетено.

При закупуване на електронната винетката била генерирана разпечатка за извършената операция, в която били посочени дата на издаване на електронната винетка и срок на валидност, номер на документ, категория и регистрационен номер на превозното средство.

Административнонаказващият орган приел, че няма заплатена винетна такса за ППС, чието движение е било регистрирано на съответния пътен участък, поради което е издаден процесният електронен фиш. С него на жалбоподателката за нарушение на чл. 139, ал. 5 и, ал. 6, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че не е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения ЕФ, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

Отделно от това отмяната на ЕФ следва и поради липсата на пропорционалност на предвидената в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП санкция спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, съответно дължима такса и/или други обстоятелства от техническо естество. В този смисъл следва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага извод, че оспореният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност.

Ето защо направените оплаквания в касационната жалба, съдът намира за неоснователни, поради което решението на Районен съд – Велинград следва да бъде оставено в сила, доколкото не се установяват релевираните с касационната жалба основания за отмяната му.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 500 лв. Същите са под минималния размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/11.04.2023 г., постановено по АНД № 53/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] да заплати на Д. С. М. (Х.), [ЕГН] с постоянен адрес: област Пловдив, община Асеновград, [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.