Р Е Ш Е Н И Е  № 260031

гр. София, 20.07.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 20.04.2022г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина С.

                                     ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.ев

Ваня И.

 

при секретаря Теодора Вутева разгледа докладваното от съдия Г.ев въззивно гражданско дело № 706 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

С Решение № 206/18.07.2019г., постановено по гр.д. № 496/2015г. по описа на К.ския районен съд, е отхвърлен като неоснователен искът по чл. 124 ал. 1 от ГПК на Ц.В. против А.С.В.П.Л.Т., И.Г.С., Н.Н.Г., Г.Н.Г., С. П. В., М.Ц.В., В. С.И., Р.П.С., С. П.С., К.В.С., Е.Д.В. и Б. В. В..

 С допълнително решение № 291/31.10.2019г., постановено по същото дело, е осъдена Ц.В. да заплати на П.Л.Т. разноски в размер на 500 лв. адвокатски хонорар.

         Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по въззивни жалби от Ц.И.В. срещу горните решения. Жалбоподателката твърди, че основното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че е предявила отрицателен установителен иск за признаване за установено, че наследниците на В. М. Г. (А.) не са собственици на нива четвърта категория с площ 700 кв.м., представляваща поземлен имот № 013013 по КВС за землището на с. П., община К.. Описва хронологията на възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ в нейна полза. Поддържа, че ответниците не са доказали правото на собственост на наследодателя си А. върху процесния имот, а били ангажирали доказателства, неотносими към правото на собственост върху последния. Не било доказано, че процесният имот от 700 кв.м. е идентичен и съвпада именно с претендиралия от тях друг имот с площ от 1400 кв.м. Жалбоподателката намира, че представеното от тях решение № 1014/23.12.2011 г. по к.адм.д. № 724/2011 г. по описа на АССО е неотносимо към процесния имот, а извършеното с него обезсилване на Решение № 114 от 01.06.2010 г., постановено по гр. д. №165/2009 г. по описа на КРС, касае друг имот (№ 13009 по плана на с. П.). Оспорва достоверността на представените от ответниците писмени доказателства и извършените върху тях отбелязвания. Сочи, че Решение ПР 21/27.11.2008 г. на ОСЗГ- К. е било оспорено и е отменено изцяло. Впоследствие, ОСЗГ- К. била постановила нови свои решения с № 14/27.12.2010 г. със съответните скици, касаещи възстановяване на процесния имот № 013013 с площ 700 кв.м. в полза на наследниците на Р. М.. Счита, че ответниците не се легитимират като собственици на имота. Прави изводи въз основа на предмета на съдебните производства, доказателства за провеждането на които са представени по делото, и описва преобразуването на имота с течение на времето. Оспорва твърденията на ответниците за придобиване на процесния имот в резултат от покупко- продажба от Р. М.. Позовава се на заключението по СТЕ. Прави извод, че отмяната на решенията по протокол № 21/27.11.2008 г. на ОСЗГ по отношение на друг имот (№ 013009) не е законово основание за придобиване на права от ответниците спрямо процесният такъв с № 013013. Изтъква, че КРС не се бил произнесъл по направените от нея възражения относно доказателствената стойност на представените от ответниците писмени доказателства. Моли съда да отмени изцяло основното решение като незаконосъобразно и да постанови друго по съществото на спора, с което уважава исковите й претенции, ведно с всички последици от това, вкл. с присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител по реда на чл. 38 от ЗА за двете инстанции.

По отношение на допълнителното решение жалбоподателката счита, че същото е немотивирано и необосновано. Моли съда да го отмени. Претендира разноски. 

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни.

В хода на производството пред въззивния съд жалбоподателката е починала, като на нейно място са конституирани наследниците й С.В. и А.В.. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция същите не се явяват. Представляват се от адв. С., която поддържа жалбите и моли съда да ги уважи. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззвиаемите страни (респ. конституираните по реда на чл. 227 от ГПК техни правоприемници) не се явяват и не се представляват, с изключение на въззиваемия Й.М., представляван от назначения му особен представител адв. Р., който оспорва жалбите, счита ги за неоснователни и моли съда да потвърди обжалваното решение.

От фактическа страна съдът намира за установено следното.

С Решение № 87/29.09.1994г. ПК-К. е възстановила правото на собственост на Г. Ж.Т. в съществуващи стари реални граници на следните имоти:

-         нива от 0,707 дка, пета категория, м. „Н.С.“, имот 13003 при граници – нива на К.П., полски път на кметството на с. П., нива на наследници на В.Ч..

-         нива от 0,121 дка., пета категория, м. „Н.С.“.

На 14.01.1999г. е издаден нотариален акт № 19/1999г. на нотариус К. ЧерВ.ва за право на собственост върху двете горни ниви в полза на Н.Т., Ц. Т.и С.П..

С решение от 07.06.2000г. по гр.д. № 1008г. на ОС- София е признато за установено по отношение на С..В.М., К.В.С., М.Ц.В. и други лица, че Н.Т., като наследник на Г. Ж.Т., има право на възстановяване върху ½ ид.ч. от нива с площ 0,800 дка. в с. П., м. „Д.с.“, представляваща парцели № 418 и № 419 в кв. 1 по плана на селото от 1955г.

С решение от 19.06.2000г. по гр.д. № 170/1999г. на КРС, влязло в сила на 10.10.2003г., е отхвърлен искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ на Х. Н. Ж. срещу С..В.М., К.В.С., М.Ц.В. и др. за признаване за установено, че към внасянето на имота в ТКЗС  Н. Ж.Т. е бил собственик на нива от 0,500 дка при съседи от две страни Х.Ж., наследници на Г.Ж. и В К.

С протокол № 45 от 18.07.2001г. на ПК- К. е отменено решението по преписка № 532А на наследници на В. А. по отношение на имоти 11, 12 и 13 от масив 13, възстановени в стари реални граници по КВС на с. П., като е постановено да се промени регистъра на собствениците на същите имоти, и се запише „неидентифициран собственик, временно стопанисва общината“.

С Решение № 629/07.05.2002г. по гр.д. № 2068/2000г. на ВКС е отхвърлен предявеният от Н.Т.срещу С..В.М., К.В.С., М.Ц.В., Й.Л.М. и др. иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗ с предмет – собствеността върху земеделска земя с площ 0,8 дка в м. „До с.“ в землището на с. П..

С протокол № 2/06.03.2003г. се признава правото на собственост на наследници на В. А. върху 0,800 дка в м. „До с.“ в землището на с. П., и се постановява, имотът да се идентифицира по реда на Наредба № 33 за поддържане на КВС.

С Решение от 14.07.2003г. на КРС по гр.д. 179/2002г., влязло в сила на 04.08.2003г. и постановено по иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ (л. 347 от първоинстанционното дело), се признава за установено по отношение на ОСЗГ- К., че С. В. И., като наследник на Р. М. Т.., има право на възстановяване на собствеността върху нива с площ от около 700 кв.м., находяща се в землището на с. П., м. „Н.С.“, при съседи: братя Г. и Н.Ж., наследници на Н.Г., наследници на В К.

С Решение № 17.1/29.10.2003г. на ОСЗГ- К. (л. 349 от първоинстанционното дело) се  възстановява правото на собственост на наследниците на Р. М. Т.в стари реални граници върху нива от 0,700 дка., четвърта категория в землището на с. П., м. „Н.С.“. 

С решение от 04.11.2004г. по гр.д. № 921/2003г. е оставена без уважение молбата на Н.Т. за отмяна по реда на надзора на влязлото в сила Решение № 629/07.05.2002г. по гр.д. № 2068/2000г. на ВКС.

С Протокол № 21/27.11.2008г. на ОСЗ – К., по т. 6 от дневния ред:

-         се анулира решение № 87/29.09.21994г. за имот № 013009 по преписка № А252 на наследници на Г. Ж.Т.

-         се анулира възстановяването на имот № 013010 по преписка № А350 на наследници на  Н. Ж.Т.

-         се анулира Решение № 17.1/29.10.2003г. за имот № 013013 по преписка № А871 на наследници на Р. М. Т.и

-         се възстановяват на наследниците на В. А. по преписка № 532А следните парцели № 013009, № 013010, № 013011, № 013012 и № 013013 по КВС на с. П.. 

С решение № ПР21/27.11.2008г., т. 1 – 5, по преписка № А532 (л. 315 от първоинстанционното дело), ОСЗГ – К. възстановява правото на собственост на наследниците на В. А. в стари реални граници върху имоти с номера № 013009, № 013010, № 013011, № 013012 и № 013013 по картата на землището.

         С решение от 04.08.2009г. по гр.д. № 164/2009г. на КРС е отменено решението на ОСЗ – К. по протокол № 12 (вероятно се има предвид 21) от 27.11.2008г. (л. 8 от първоинстанционното дело). Решението е постановено по жалба на С. В. И. и е влязло в сила на 23.09.2009г.

С решение от 04.08.2009г. по гр.д. № 166/2009г. на КРС са отменени решенията от 27.11.2008г., взети с протокол № 21/2008г. (л. 318 от първоинстанционното дело).

С Протокол № 14 от 27.12.2010г. на ОСЗ-К. (Л. 10 от първоинстанционното дело) се анулира протоколно решение № 21, т. 6, от 27.11.2008г. въз основа на решение на КРС от 04.08.2009г. в сила от 23.09.2009г., по гр.д. № 164/2009г. От мотивите към протокол № 14 е видно, че той касае само имот № 013010.

         С решение № ПР14/27.12.2010г. на ОСЗГ – К. (л. 12 от първоинстанционното дело) е възстановено правото на собственост на наследниците на Р. М. Т.в стари реални граници върху нива от 0,700 дка, четвърта категория, м. „Н.С.“, имот № 013013 по картата на землището, при граници: нива на наследници на В. А., нива на наследници на В. А., нива на К.К. и нива на Д. В.. Към решението е приложена и скица на имота (л. 13 от първоинстанционното дело).

С Решение № 101 от 11.05.2011г. по гр.д. № 107/2011г. на КРС (л. 78 - 79 от първоинстанцинното дело), е отменено, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, решение, взето с протокол № 14/27.12.2010г. на ОСЗ – К., с което се анулира протоколно решение № 21, т. 6 от 27.11.2008г. по отношение на имот № 013010 по КВС на с. П..

         С Решение от 01.06.2011г. по гр.д. № 165/2009г. на КРС, е отменено решение, взето с протокол № 21/27.11.2008г. на ОСЗ – К., с което

-         се анулира решение № 87/29.09.21994г. за имот № 013009по преписка № А252 на наследници на Г. Ж.Т.

-         се анулира възстановяването на имот № 013010 по преписка № А350 на наследници на  Н. Ж.Т.

-         се анулира Решение № 17.1/29.10.2003г. за имот № 013013 по преписка № А871 на наследници на Р. М. Т.и

-         се възстановяват на наследниците на В. А. по преписка № 532А следните парцели № 013009, № 013010, № 013011, № 013012 и № 013013 по КВС на с. П.. 

С решение № 1014/23.12.2011г. по к.а.д. № 724/2011г. на АССО (л. 319 от първоинстанционното дело) е обезС.о Решение № 114/01.06.2010г. на КРС по гр.д. № 165/2009г. и е прекратено производството по оспорване на решения, взети с протокол № 21/27.11.2008г. на ОСЗ- К., а делото е върнато за разглеждане от друг състав на районния съд само в частта, касаеща имот № 013009.

С Протокол № 7 от 23.04.2013г. на ОСЗ- К., на основание съдебно решение № 1014/23.12.2011г. на АССО, ОСЗ- К. възстановява на наследниците на В. А. по преписка 532А следните имоти: № 013010, № 013011, № 013012 и № 013013 по КВС на с. П.. (л. 324 от първонистнационното дело).

С Протокол № 11/28.06.2013г. от заседание на ОСЗ – К., в изпълнение на съдебно решение № 1014/23.12.2011г.  по к.адм.д. № 724/2011г. на АССО, е взето решение да се отмени Протокол № 7 от 23.04.2013г. на ОСЗ-К., като оставя в сила решенията за възстановяване на собствеността върху имоти № 013010, № 013011, № 013012 и № 013013.

С Решение № 204 от 25.11.2013г. на КРС по гр.д. № 544/2013г. (без данни за влизане в сила) е прогласена нищожността на протоколно решение № 11 от 28.06.2013г. на ОСЗ - К., с което е отменено протоколно решение № 7/23.04.2013г., с което ОСЗ - К. е възстановила на наследниците на В. А. правото на собственост върху недвижими имоти № 013010, № 013011, № 013012 и № 013013. В мотивите на решението са изложени съображения, че Протокол № 7 е стабилен административен акт, а ОСЗ няма правомощие сама да го отмени или измени.

С определение № 719/05.12.2013г. по гр.д. № 677/2013г. на РС- К. (л. 329-330 от първоинстанционното дело) е оставена без разглеждане жалбата на Ц.В. и др. за прогласяване на нищожността на решение, взето с Протокол № 7, т. 2 от 23.04.2013г. на ОСЗ-К., постановено по преписка – заявление № 532А в изпълнение на съдебно решение № 1014/23.12.2011г.  по к.адм.д. № 724/2011г. на АССО.

На заседание на ОСЗ – К., проведено на 16.01.2014г., за което е бил съставен Протокол № 1/16.01.2014г., е взето решение, с което се отменя решение, взето с протокол № 7/23.04.2013г., по силата на което неправилно са възстановени на неправоимащи лица недвижими имоти 13010, 13011, 13012 и 13013 (л. 335 – 336 от първоинстанционното дело).

С определение № 6452/02.06.2015г., постановено по адм.д. № 2515/2015г. на ВАС е оставена без разглеждане частната жалба на Ц.В. и др. срещу определение на АССО, с което са оставени без разглеждане касационните им жалби срещу Решение № 153/05.08.2014г. по гр.д. № 170/2014г. на КРС.

Прието е заключение по СТЕ, съгласно което процесният имот попада в обхвата на стар имот № 672 по плана на с. П. от 1915г., от който са образувани пет урегулирани поземлени имота и пет земеделски имота с номера № 013009, № 013010, № 013011, № 013012 и № 013013.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 

І. По валидност

Обжалваните в настоящото производство съдебни решения са валидни, доколкото са постановени от надлежен съдебен състав, в писмен вид и са подписани от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

 

ІІ. По допустимост

Обжалваните решения са и допустими, тъй като са постановени при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения  такъв.

Наистина, по молба по чл. 248 от ГПК съдът следва да се произнесе с определение, а не с решение, но, според настоящия съдебен състав, неправилният вид на акта, в който е отразена волята на съда, не го опорочава до степен на недопустимост.

 

ІІІ. По същество

Предявен е отрицателен установителен иск за признаване със сила на присъдено нещо по отношение на ищцата, че посочените от нея ответници не са собственици на поземлен имот с № 013013 по КВС на с. П., общ. К..

При отрицателен установителен иск за собственост, предмет на доказване е правото на собственост на ответника върху имота. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес (напр. претендирано от него самостоятелно право, което е несъвместимо с правото на ответника; или фактическо състояние; или възможност за придобиване на права при отричане на правата на ответника), а ответникът доказва фактите, от които произтича правото му, предмет на иска, т.е. в тежест на ответника по този иск е да докаже оспорваното от ищеца право на собственост върху имота. Нещо повече: съгласно мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, при отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи.

В конкретния случай, видно от отговора на исковата молба, единственото основание за правото на собственост върху спорния имот, изтъкнато от ответника П.Т., е реституционна процедура, приключила с влязло в сила решение № ПР21/27.11.2008г. на ОСЗГ- К., придружено със скица, с което на наследниците на В. А. е възстановено правото на собственост върху нива от 0,700 дка, съставляваща поземлен имот № 013013 по КВС на с. П., м. „Н.С.“. 

Настоящият съдебен състав намира, че тази процедура не е довела до преминаване на процесния имот в патримониума на ответниците, и така изтъкнатото основание не ги легитимира като собственици на процесния имот.

Наистина, с решение № ПР21/27.11.2008г. по преписка № А532 (л. 315 от първоинстанционното дело), ОСЗГ- К. е възстановила на наследниците на В. А. правото на собственост в стари реални граници върху пет имота, един от които е процесният имот № 013013 по КВС на с. П..

         С решение от 04.08.2009г. по заведено от  С. В. И. гр.д. № 164/2009г. на КРС и влязло в сила на 23.09.2009г. (л. 8 от първоинстанционното дело), обаче, решението на ОСЗГ е отменено. Поради това то не е годно основание за придобиване на процесния имот от страна на ответниците.

Впоследствие, с Протокол № 7 от 23.04.2013г. на ОСЗ- К., на основание съдебно решение № 1014/23.12.2011г. на АССО, са възстановени на наследниците на В. А. по преписка 532А следните имоти: № 013010, № 013011, № 013012 и № 013013 по КВС на с. П.. (л. 324 от първонистнационното дело). На това решение допълнително се е позовал адв. Цветков – процесуален представител на ответника П.Т. – в последното открито съдебно заседание пред КРС.

Следва да се има предвид, обаче, че с Протокол № 1/16.01.2014г. от заседание на ОСЗ- К., е отменено решението, взето с протокол № 7/23.04.2013г., по силата на което неправилно са били възстановени на неправоимащи лица недвижими имоти 13010, 13011, 13012 и 13013 (л. 335 – 336 от първоинстанционното дело). Следователно, и решението по Протокол № 7 от 23.04.2013г. на ОСЗ- К. не легитимира ответниците като собственици.

Други основания за претендираното от ответниците право на собственост не са изтъкнати, нито са представени доказателства в тази насока. Поради това следва да се приеме, че те не са доказали това свое право, въпреки че доказването му е било в тяхна тежест.

Същевременно, обосновавайки правния си интерес от предявяване на иска, Ц.В. е ангажирала доказателство, което я легитимира като собственик на процесния имот. Това е Решение № ПР14/27.12.2010г. на ОСЗГ – К. (л. 12 от първоинстанционното дело), с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Р. М. Т.в стари реални граници върху нива от 0,700 дка, четвърта категория, м. „Н.С.“, имот № 013013 по картата на землището, при граници: нива на наследници на В. А., нива на наследници на В. А., нива на К.К. и нива на Д. В.. Към решението е приложена и скица на имота (л. 13 от първоинстанционното дело). Няма данни, това решение да е било отменено или изменено. Така, то има силата на титул за собственост върху имота и удостоверява наличие на конкуриращо право, което изключва претендираното право на ответниците – предмет на отрицателния установителен иск. Принадлежността на това право към патримониума на ищцата следва от удостоверението за наследници на Т.В. Т. (от което се установява, че един от неговите наследници е М.Т. В., наследен от М.М. Т., който е наследен от Р. М. Т.а, а тя – от С. В.) и от удостоверението за наследници на С. В., от което се установява, че Ц.В. е негова съпруга.

 Съдът не обсъжда останалите писмени доказателства, тъй като те са неотносими към правния спор поради това, че:

-         се отнасят до различни имоти и/или различни лица – напр. Решение № 629/07.05.2002г. по гр.д. № 2068/2000г. на ВКС, Решение от 01.06.2011г. по гр.д. № 165/2009г. на КРС, решение № 1014/23.12.2011г.  по к.а.д. № 724/2011г. на АССО, Решение от 04.08.2009г. по гр.д. № 166/2009г. на КРС, Протокол № 14 от 27.12.2010г. на ОСЗ- К., Решение № 101 от 11.05.2011г. по гр.д. № 107/2011г. на КРС;

-         се отнасят до предходни действия във връзка с процесния имот – напр. протокол № 45 от 18.07.2001г. на ПК- К., Решение от 14.07.2003г. на КРС по гр.д. 179/2002г.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен.

Тъй като този извод не съвпада с направения от районния съд, обжалваното основно решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът се уважава.

С оглед отмяната на основното решение, липсва основание за присъждане на разноски в полза на ответника Т., поради което допълнителното Решение № 291/31.10.2019г. също следва да бъде отменено.

При постановяване на настоящото решение, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 227 от ГПК, следва да се съобрази правоприемството, настъпило в хода на съдебното производство.

 

ІV. По разноските

С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски. Такива се установяват в следните размери:

-         пред въззивния съд: 40 лв. – държавна такса за въззивно обжалване; 600 лв. – възнаграждение за особен представител; 600 лв. – адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 5 от НМРАВ, т.е. общо 1240 лв. Не следва да се присъждат разноски за банкови такси, тъй като те не са извършени в съдебното производство, а и няма доказателства за извършването им именно в такъв размер.

-         пред първоинстанционния съд: 300 лв. – адвокатски хонорар, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице; 5 лв. – за съдебно удостоворение, т.е. общо 605 лв. Не следва да се присъждат разноски за банкови такси съгласно списъка по чл. 80 от ГПК на л. 397 от първоинстанционното дело, тъй като те не са извършени в съдебното производство, а и няма доказателства за извършването им именно в такъв размер. Не следва да се присъжда и държавна такса, тъй като няма данни, такава да е била заплатена от ищцата.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 206/18.07.2019г. и Решение № 291/31.10.2019г., постановени по гр.д. № 496/2015г. по описа на К.ския районен съд, като вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.В. и С.С.В., че П.Л.Т., И.Г.С., Н.Н.Г., Г.Н.Г., М.Ц.В., Р.П.С., К.В.С., Е.Д.В., В.А.С., П.С.С., А.С.С., Й.Л.М., М.Л.Р., Р.М.Ц., С.Ц.Ц., Б.Л.Я., К.С.Т., Г.А.К., Л.А.Т., М.А.Ф., В.Р.В., Л.Б.В., А.Б.В., Г.Ф.В., С.А.В., А.А.К., Т.А.В., Е.И.А., С.И.Г. и М.И.Б., не са собственици на поземлен имот - нива с площ 0,700 дка, четвърта категория, м. „Н.С.“, представляваща имот № 013013 по картата КВС за землището на с. П., общ. К..

ОСЪЖДА П.Л.Т., И.Г.С., Н.Н.Г., Г.Н.Г., М.Ц.В., Р.П.С., К.В.С., Е.Д.В., В.А.С., П.С.С., А.С.С., Й.Л.М., М.Л.Р., Р.М.Ц., С.Ц.Ц., Б.Л.Я., К.С.Т., Г.А.К., Л.А.Т., М.А.Ф., В.Р.В., Л.Б.В., А.Б.В., Г.Ф.В., С.А.В., А.А.К., Т.А.В., Е.И.А., С.И.Г. и М.И.Б., да заплатят на А.С.В. и С.С.В. разноски във въззивното производство в размер на 1240 лв.

ОСЪЖДА П.Л.Т., И.Г.С., Н.Н.Г., Г.Н.Г., М.Ц.В., Р.П.С., К.В.С., Е.Д.В., В.А.С., П.С.С., А.С.С., Й.Л.М., М.Л.Р., Р.М.Ц., С.Ц.Ц., Б.Л.Я., К.С.Т., Г.А.К., Л.А.Т., М.А.Ф., В.Р.В., Л.Б.В., А.Б.В., Г.Ф.В., С.А.В., А.А.К., Т.А.В., Е.И.А., С.И.Г. и М.И.Б., да заплатят на А.С.В. и С.С.В. разноски  първоинстанционното производство в размер на 605 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.